Veni Markovski Writes About Life | Мисли на Вени Марковски за живота
Лекцията на кмета на София Борисов в Харвард е била отменена:
MONDAY, FEBRUARY 2
***CANCELLED***
Bulgaria Tomorrow: My Vision
Mr. Boyko Borisov, Mayor of Sofia, Bulgaria
Това е наистина добра новина, защото мога да си представя как биха посрещнали в Харвард нашия политик, който е изявен хомофоб и санкциониран няколко пъти от Комисията за защита от дискриминация както за тормоз върху инвалиди, така и за изказвания от рода на “всички в БСП са без морал”.
Hi!
Very good news from the Harvard Kennedy School!
I don’t know if my publication has contributed (I certainly hope so), but the lecturfe of the mayor of Sofia has been cancelled: http://www.hks.harvard.edu/kokkalis/
MONDAY, FEBRUARY 2
***CANCELLED***
Bulgaria Tomorrow: My Vision
Mr. Boyko Borisov, Mayor of Sofia, Bulgaria
I feel relieved that my country will not be exposed by the rabidly gay-bashing Bulgarian politician!
Best,
Veni
Next week I will be attending the TED.
Will have my camera with me, and will keep you posted with notes and pictures. But the pictures – after February 9.
Македонците са интересни хора и с действията си много често показват и доказват, че са близки по бит и душевност с българите. Акад. Блаже Ристовски го доказва с интервю в македонския “Дневник”. Можете да прочетете цялото интервю в оригинал във вестника, в съкратен вариант на български тук, а за коментар ще пусна думите, с които почва книгата на дядо ми – Венко Марковски – “Кръвта вода не става“:
Фактите са свидетели на миналото. Съдници са. Техният съд е неподкупен. Те са неми и ни
карат да мълчим, изискват уважение. Фактите са ръцете на историята, символът на истината. Те
могат да бъдат само фалшифицирани. Ония, които фалшифицират фактите, се наричат
фалшификатори на фактите. Историята също може да бъде фалшифицирана. Ония, които
фалшифицират историята, се наричат фалшификатори на историята.
През 1969 година в Скопие излезе в три тома една книга. Съчинителите є я нарекоха
“Историjа на македонскиот народ”. Фалшификацията като явление не е непозната на
историята. Фалшификация обаче от този род историята не познава. Понякога и най-грубите
фалшификатори проявяват чувство на срам и отговорност. За съчинителите на тази книга тези
човешки качества са непознати. Иска им се да бъдат историци с нова мисия и посланици на
някаква неземна vis maior justitiae, съвест, която е дошла на земята да осъди неправдата и да
възстанови владението на истината, а в действителност някои от тях са специфични духовни
недоразумения. Това са гробари, които в късна нощ с фенери и лопати търсят в гроба на
Александър Македонски прародината на македонските славяни.
Впрочем, академикът се жалва, че не знаел кои са корените му: “До скоро се зборуваше дека ние сме Словени, нашиот јазик е словенски и неговите корени треба да ги бараме најдлабоко до 6 век. А јас, за жал, не знам до каде допираат моите корени и корените на мојот јазик.” Явно трябва да погледне изследването на моята ДНК. Така лесно ще види какви са корените му далеч преди VI век.
По-нататък академикът продължава: “Всушност, создавањето на првиот словенски писмен јазик врз основа на солунското наречје во основата претставуваше антибугарски чин на Византија. Тој јазик подоцна, кога се создала литература, голема писменост, станува културно оружје на Словените за одбрана на словенскиот идентитет и интегритет. Бидејќи тој словенски јазик беше признаен од Рим, од папата, стана четврти официјален јазик на Црквата, значи и на државата.”
Както можете да прочетете в книгата на дядо ми, противоречията в тезите на скопските учени са напълно нормални. Тук виждаме как от една страна това бил “антибългарски” акт, а от друга – станал официален език на църквата и на България. Т.е. антибългарската цел на Византия е… създаването на отделен официален език на светата църква…
Вижте още мъдри мисли: “Многу е важно што со создавањето на државата на комитопулите, што потоа ја водел Самуил, првин се викала Склавинија, а не Бугарија. Тоа го потврдуваат новооткриените докази и аргументи. Дури по создавањето на Охридската црква како патријаршија под патронат на папата, како наследство било прифатено бугарското државно-црковно обележје, затоа што во тоа време била веќе елиминирана бугарската црква и држава, па државата во Македонија од Самуил почнала да се нарекува Бугарија.”
Имало новооткрити “доказателства и аргументи”. Интересно е какви са доказателствата? Защото аргументите не са доказателства, а твърдения. Но какво да правим, когато още на времето имаше един друг известен сръбски академик, който казваше “Нямам доказателства, но твърдя”. Вижда се откъде се е учил Блаже Ристовски :-)
Да не говорим, че с горното твърдение акад. Ристовски сам пада в капана, който копае на истината. Ако е съществувала македонска държава, тогава нямаше да има нужда да се “създава” църквата и държавата като наследници на българската държава. Държавата на Самуил щеше да си е просто македонска – нова, стара, без значение. Но това са дреболии за скопските учени.
И накрая, черешката: “Затоа, кога во 864 година (по заминувањето на Кирил и Методиј во Моравско) кнезот Борис ја зазел и Македонија, самиот почувствувал дека во бугарските граници влегле големи христијанизирани маси, па нужно се согласил да го прими христијанството. Но притоа жртва биле протобугарските болјари, кои немилосрдно биле ликвидирани. Оттогаш бугарската држава постепено почнала да се словенизира и дури по доаѓање на Симеон, кој после се прогласи и за цар, се словенизирала и Црквата и бил воведен словенскиот како службен јазик и во Црквата и во државата.
Разликите, значи, постоеле уште во тие времиња и се’ до 14 век си имаме свој, различен развој. Не случајно тука се дигнаа сите востанија, а Волкашин се издвои како крал на Македонија, со син му Марко како наследен крал.”
България приела християнството, защото… завладяла Македония?! И вместо да наложи своята религия (пагано-азиатската), което е логичното, решила да приема християнството? Това май го няма написано дори в “Историята на македонскиот народ”, която дядо ми разнищва в “Кръвта вода не става”. А жалко – такъв аргумент би послужил за сериозно осмиване :)
Сръбските владетели Вълкашин и Крали Марко били… македонци?! Или това е “де факто” признание за това, че за македонските учени е по-изгодно да се настоява за връзки със Сърбия, отколкото с България?
Пази, Боже, сляпо да прогледне.
В дните около встъпването на Обама в длъжност, както и поради това, че се занимавам и с други неща в последните три седмици, не ми остана време да коментирам по-подробно кризата с газа (газ е от мъжки род, така че не може да се каже “газта”).
И по-добре, защото успях да прочета редица “анализи” и “мнения” на “специалисти” по темата.
Аз, понеже не съм специалист, само отбелязвам какви неща се наговориха:
- Украйна спечелила, Русия загубила;
- Русия спечелила, Украйна загубила;
- Русия спечелила, България загубила;
- Украйна и Русия спечелили, България загубила;
- Кризата била заплаха за националната сигурност, затова трябвало НАТО да се намеси (при това го казва не случаен човек, а спряганият за кандидат-шеф на… НАТО – Соломон Паси);
- Били сме зависими от доставките на руски газ, защото а) е руски, б) минава през Украйна (не са се сетили, че минава и през Румъния…);
- Правителството трябва да бъде дадено на съд за това, че е направило България зависима от руския газ;
- Президентът е виновен, защото обикалял само из бившия СССР, вместо да се договори за доставка на газ от Норвегия или Алжир;
- Трябва да пуснем незабавно III, IV, а по-късно I и II блок на АЕЦ (защото те произвеждат не ток, а газ, вероятно?);
- Кризата била нарочно направена от Путин, за да покаже на българите (какво не става ясно, но няма значение);
- Можело да взимаме газ от Гърция, така че години наред, вече 60, ни лъжели, че нямало алтернатива на руските доставки (разбира се, никой не пита на каква цена идва газът през Гърция, защото той не е гръцки);
- Украйна не може да ни направи такова нещо, защото е кандидат за НАТО (нищо, че всъщност не е кандидат, а и няма шансове да стане, защото страната е разделена почти поравно не хора, които искат и хора, които не искат обвързване със Запада);
- и т.н., и т.н., и т.н… край нямат словоизлиянията на българските политици и коментатори.
Същевременно с 1-2 изключения, никой не каза елементарните факти:
1. България е обвързана с руските енергийни източници не само от Станишев и Първанов, а от всички български премиери, президенти, икономисти и специалисти, както и от своето географско положение (с което иначе много се хвалим).
2. Станишев, Първанов и сегашните управляващи взеха решение за строеж на АЕЦ “Белене” (което решава и проблема с АЕЦ “Козлодуй” и опасните 1-4 блокве!) и потърсиха алтернативни източници на газ от места, сравнително близки до България (Централна Азия, Катар, Египет, Алжир).
3. Очевидно е, че щом Украйна и Русия са готови да спрат газа на половин Европа, залозите очевидно са големи и не са свързани с измислените теории на конспирацията у нас (напр. че така наказвали нашето правителство?!).
4. ТЕЦ-вете не би трябвало да спрат топлоподаването, защото могат да работят с мазут (и въпросът тук е чия е отговорността за липсата на парно).
Защо не ги казват тези факти нашите коментатори – питайте тях, не мен.
И накрая – не е зле да се види, че България е постигнала договореност за обезщетение (според руските медии и според Wall Street Journal).
Докато осмисляте написаното по-горе, можете да видите и чуете песента за газа от лятото на 2008 г.:
I’ve already blogged about it in Bulgarian, but in the light of the coming visits of Mr. Boyko (Boiko) Borissov in the United States, I think it is important to have the story in English, too, with updates from my initial post.*
The Kokkalist program of the Harvard Kennedy School announced that Mr. Borissov will speak at the JFK School of Government. This has been confirmed by several Bulgarian newspapers, among them Monitor daily.
MONDAY, FEBRUARY 2
4:00 p.m.
Bulgaria Tomorrow: My VisionMr. Boyko Borissov, Mayor of Sofia, Bulgaria
Nye ABC, 5th Floor, Taubman Building
John F. Kennedy School of Government
79 John F. Kennedy St.
Cambridge, MAA reception will follow. This event is open to the public; no RSVP required.
And here’s what the people attending this meeting, and probably others, with mayor Borissov should know.
Mr. Borissov is a rabidly gay-bashing official, who also discriminates people for their political views, or because they are disabled.
Examples of his offensive remarks aimed at homosexuals and people with disabilities include:
“I would do anything possible to make sure that gay people should be kept out of the government of the country [Bulgaria], as this reflects upon the psychic of the people, and upon the decision-making,” Mayor’s statement on November 10, 2008 as quoted in a number of Bulgarian media (Sega daily, Vseki den, e-Vestnik, NetInfo, Class Daily.)
The Bulgarian Commission for Protection Against Discrimination (CPAD) sanctioned Mayor Borissov as follows, yet he continues to serve in office and is a prominent candidate for Bulgaria’s highest office (Prime Minister):
Mayor Borissov’s statements are particularly worrisome because his political party, GERB (Citizens for European Development of Bulgaria) is a member of the European People’s Party faction at the European Parliament, where it can impact other EU countries’ political parties.
I hope that this message will reach people in the U.S.A., who could protest against such a behavior, because unfortunately, in Bulgaria it is difficult to try to defend the rights of the gays and lesbians, as the society in general is not tolerant to homosexuals.
The topic of his lecture at the Kennedy School is “Bulgaria tomorrow: my vision”. I think that anyone reading the quotes above, should be already aware of what his vision for Bulgaria tomorrow is.
And in case some people have doubts, you may want to read the Congressional Quarterly story, Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say.
UPDATE, Feb 2nd: The lecture of Mr. Borissov was canceled.
______
* – I didn’t blog about it in English for another reason, too: I am ashamed of the behavior of the mayor of Sofia. Such bashing statements would have been condemned in other capitals, like Paris or Berlin, but instead Mr. Borissov is being welcome by the German chancellor Angela Merkel… Sad story.
Както съобщават медиите, българите пак сме най-недоволни от живота в ЕС.
Има опасност загледани само в това (лошото), което нямаме, да пропуснем да забележим това (доброто), което имаме, а то не е малко.
Аз съм писал няколко пъти по темата. Вижте тук (“Българите – най-нещастни в Европа” (от 2007 г.), както и миналата година “Българите продължават да са най-нещастни в ЕС“.
С продължаващото чувство на обреченост ние не само поставяме рекорди, а показваме, че нищо ново не сме научили и нищо старо не сме забравили.
Нека бъде малко по-ясен и да напиша правилата, които трябва да се знаят и помнят:
- Хората не са равни. Социализмът ви е променил съзнанието и си мислите, че всички са равни. Не са. Имаме равни възможности (в повечето случаи), но неравни способности.
- Има хора, които успяват в живота и такива, които не успяват толкова, колкото първите. Това е нормално.
- От това, че на съседа ти му е зле, на теб няма да ти стане по-добре. Само се заблуждаваш самичък.
- Ако на съседа му изгори плевнята, докато на теб ти гори къщата, той пак ще спи на топло и ще си построи нова плевня, а ти ще си на студено. Злобата не топли, топлят добрите думи, приятелското рамо, любовта.
- Ако някой е по-различен от теб (има по-хубава кола/жена/къща/работа), това не значи, че ако него го няма, ти ще получиш автоматично неговата кола/жена/къща/работа. Тези неща се изработват, не се изземват; ако се изземат от друг, рано или късно ще има възмездие.
- Не можеш да спиш в два кревата и да живееш в две къщи едновременно. Няма смисъл да се лакомиш.
Не че тези съвети са нещо уникално, но поне съвестта ми е чиста, че съм ги написал.
Сега вместо да се чудите какво да напишете отдолу, по-добре помислете каква работа можете да свършите, за да подобрите малко положението си в живота – но не за сметка на някой друг, а със сериозен труд.
(препечатано от “Свободната планета“, а там – от блога на Петър Добрев)
“Правителствената пропаганда в Македония започва да има обратен ефект
„Деца на слънцето и цветето, да знаете че населих вашата майка Земя с три раси: бялата раса македоноиди, жълтата монголоиди и черна раса, която нарекох негриди. Всички останали хора са мулати. От вас македонците заченах бялата раса и я разширих чак до Японско море. Всички бели хора са ваши братя, защото носят ген македонски и всички преселения от вас почнаха, та тръгнаха на север.”
Това е част от обръщението на Бог към македонците в краткия филм „Македонска молитва“, който Македонската национална телевизия излъчи непосредствено преди новогодишната нощ. Според обясненията на Бог във филма, това „откритие“ не е познато на света, защото „зли дяволски души лъжеха и изкушаваха македонците повече от 1000 години“. Автори на филма, който се излъчваше и по сателитния канал на Македонската телевизия, са Ниче Димовски и Владо Денчов.
В интерес на истината много от посланията в „Македонска молитва“ са традиционни за македонизма и не представляват нещо ново. Те се вписват добре и в активната кампания на правителството да пропагандира „античния“ произход на македонската нация и нейното величие през вековете. До момента, тази кампания успяваше да тушира недоволството от външнополитическите неуспехи на Македония в споровете с Гърция и дори да засили доверието към управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ. Разговорът с Господ обаче, както и интересните расови теории, изглежда дойдоха в повече и на по-рационално мислещата част от македонското общество. И ако досега повечето протести срещу „античния фундаментализъм“ идваха от опозиционната бивша комунистическа партия СДСМ, сега съпротива се появява и сред по-неутралните кръгове.
Македонският историк Тодор Чепреганов обяснява пред в. „Шпиц“, че интерпретациите от „Македонска молитва“ са непознати за историческата наука в световен мащаб и са опит за митологизация на историята. „Такива съобщения могат да имат голямо влияние върху ума на малките деца. Тезите са сходни с идеите на Хитлер, който виждаше арийската раса да се простира до Индия. Група хора в Македония се опитват да създадат някаква нова история, за която няма аргументи. Не знам дали забравят, че в света има и други историци, които ще се запитат какво ни е на нас македонците,“ казва професор Чепреганов. Според него Институтът за история не може да реагира на всяка лудост и измислица, защото в последното време подобни неща се срещат наистина много.
Сузана Симоновска, професор по антропология, също коментира пред „Шпиц“, че подобни „данни“ противоречат на теорията за еволюцията на човека и бялата раса. „Това повече е пародия, отколкото някакъв документален филм. Излиза, че ние сме първи на този свят и след нас идва потоп. Това е противно на моите възгледи за модерна нация със своя идентичност“, смята професор Симоновска. В последно време общественото мнение в Македония е бомбардирано с различни „открития“ на квазиархеолози и историци, като най-свеж е споменът от лятото, когато на македонците им беше обяснено, че имат общи корени с пакистанското племе Хунзи. В случая с „Македонска молитва“ реагира и Съветът за радиодифузия, македонският медиен регулатор, който обяви, че през седмицата ще излезе със становище по случая.
„Македонска молитва“ обаче не е единствен случай на драстична пропаганда по македонските медии. Конфликтът с Гърция около името „Македония“ и затрудненото интегриране към ЕС и НАТО даде силен тласък на национализма в западната ни съседка, който не се поддържа само от маргинални партии, а от всички медии и от самите управляващи. Постоянно тече кампанията „Ти си Македония“, която се старае да даде ново значение на понятието „македонец“ и според някои интелектуалци напомня силно на пропагандата в нацистка Германия. Всекидневно по повечето телевизии се излъчват рекламни клипове, в които запазен знак е впереният към зрителите показалец. Постоянно се говори за храбростта и издържливостта на античния пълководец Александър Велики.
Любомир Цуцуловски, професор по философия, коментира пред „Шпиц“, че тези медийни кампании вече стават безсмислени. Според него в тях има много елементи, които напомнят за най-вулгарния период от соцреализма в СССР.
„Изглежда, че рекламите искат да изградят „юберменш“ или „надчовек“ – както в нацистка Германия. Между другото, в рекламите често ви се казва, че вие сте никой и нищо и можете да бъдете нещо само чрез правителството и неговите напътствия. Има го и заплашителният момент, с пръстът вперен към екрана – като американския чичо Сам. Всичко това може да има доста застрашителни ефекти“, казва проф. Цуцуловски. Според него безвкусицата и прекаленото преекспониране на рекламните вече има контраефект и повечето хора се дистанцират. „По правило, обществата се опират на античността и на миналото, когато настоящето е в криза“, казва Цуцуловски.
Естествено, опозиционната партия СДСМ също не спестява критиките си. Според професора по международно право Любомир Фръчковски, едно е да се обсъжда античната история, а друго да се твърди, че македонците са директни потомци на Александър Велики. „Това е генетично невъзможно и пагубно. Ясно е, че кампаниите са политически проект за консолидация на авторитарността, чрез която правителството се опитва да създаде една нова идентичност и нов смисъл на понятието македонец“, казва Фръчковски. Според него такива тенденции могат да доведат до колапс на държавата и нейната изолация, защото международната общност няма как да повярва, че македонците са директни потомци на Александър. „Тази политика на властта все някога ще престане, но за това трябва не само интелектуална, а и социална борба. Само с борба се печели свобода,“ обяснява проф. Фръчковски.
Не е ясно доколко свободата може да дойде от бившите комунисти в Македония, които може да са имунизирани за „античната болест“, но търпят доста критики за югоносталгия и прекалени симпатии към Сърбия. В случая обаче запазват по-разумна позиция, която контрастира с екзотичните инициативи на управляващите от ВМРО – ДПМНЕ. Освен постоянните закачки със съседите на историческа тематика, медийната пропаганда на ВМРО включва борба с аборта, както и опит за прокарване на закон, според който неженените до определена възраст младежи ще трябва да плащат немалък данък на държавата. Друг закон пък предвижда големи социални помощи за македонските семейства с повече деца. Трябва да се отбележи, че законът няма да обхваща райони с предимни албанско или ромско население.
Подобни мерки не се харесват на повечето млади хора в Македония. Това не означава, че те имат проблеми със своята македонска идентичност, а повече, че са уморени от крайните националистически и авторитарни залитания на властта. Която в интерес на истината не се занимава само с пропаганда. Наскоро в Македония влязоха в сила и далеч по-смислените закони като забраната на найлоновите торбички. На последната лидерска среща беше деблокирана и дългоочакваната лустрация, като управляващите и опозицията постигнаха споразумение председателят на лустрационната комисия да се избира на ротационен принцип, като първите шест месеца да бъде от опозицията. Очаква се лустрацията да обхване държавните служители, съдиите, университетските преподаватели, верските общности, Македонската академия на науките и изкуствата, журналистите, както и неправителствените организации.
Подобни мерки, заедно с нарасналата нетърпимост на обществото към националистическата пропаганда, може пък да доведат до стабилизиране на македонската държава, което няма как да не помогне за бъдещата европейска интеграция. Много зависи и от съседите на Македония – доколко те ще намалят натиска си и ще оставят младата република да достигне сама до нужните либерални и демократични ценности? За да бъде наистина Македония „самостоятелна и независима“ – идеал, между другото, добре познат от българската история.”
_____
Бележка от Вени Марковски: каквото човек сам си направи, друг не може да му направи. Иначе дали Господ е създал македонците, а от тях всички хора, можете да видите малко научни доказателства тук: My DNA. Ето и карта на движението на хората, които са дошли на Балканите от Африка:

Аз съм писал по тази тема и преди, а именно, че съдебната ни система е калпава. И понеже не съм политик, мога да го кажа свободно. Радвам се да видя, че има и поне един журналист, който споделя моето мнение. Вижте някои откъси:
…
- Сега казват, че сиренето било евтино. Аз пък си спомням, че когато стана към 3 лева имаше страшни недоволства и вицове. И с луканката беше така и всички сега казват колко е било евтино, а имаше недоволство тогава.
- Да, така беше. Имаше такива недоволства, когато им вземат нещо или им го направят по-скъпо. Това нещо обаче никой не го отчита в момента, това е забравено. Сеща се българинът, че, в общи линии, всички бяха равни и имаше 12 или 24 души и някаква висша администрация, която беше по окръжните комитети на партиите и по областните, и която беше по-привилегирована.
Българинът, обаче, смята че може 200, 300, 500 души да са привилегировани, но не може да преглътне много повечето, които са сега, и които той счита за привилегировани хора. Част от тях сигурно са привилегировани в някакъв смисъл, защото са получили парите си по незнаен начин, но други си ги изкарват. Няма го общото уравниловъчно усещане, че в живота ние всички сме равни и има там едни идиоти, които ги мразим, но ще ги издържим – хайде, 500 души ще изхрани българският народ. Това е усещането за комуната, за комуналността. Ние сме комунален народ – това е положението. Затова в момента се съпротивляват на това, което се случва, защото обществото е страхотно йерархизирано, чисто социално. То е просто разграфено социално и когато е разграфено социално, това създава дискомфорт у много хора и даже у хора, които не са бедни.
Аз си спомням, когато се яви лицето Бойко Борисов да ни става кмет, още преди да се формира т. нар. ГЕРБ, разни хора говореха непрекъснато за него колко е важно Бойко Борисов да вземе властта. Спомням си, че там седеше един от неговите застъпници, мениджърът на момчето Бербатов – Емил Данчев. Този е по-богат от Бербатов, нали се сещаш какви пари е взел? Този същият е недоволен от своя живот и така, недоволен, в един момент отива при Бойко Борисов, за който си мисли, че ще възстанови справедливостта. Защо е недоволен той? Малко са му парите, малко са му възможностите? Откъде идва тази работа? Значи, в неговото съзнание седят някакви 10 души, които той познава и които имат повече пари от него. И смята, че и той толкова пари трябва да има. Това е единственият мотив за всичките тези недоволства. Никой не си дава сметка как реално живее, а си дават сметка, че има едни други, които живеят по-добре.
Не може така. Така не се случва държава.- Хората като цяло май много завиждат у нас?
- Не искам да го нарека така, не искам да го нарека завист, но това означава, че никой не си знае мястото. Какво в действителност извърши Тошовият режим? Той, слагайки ни всички под похлупака на тенджерата, създаде у всички илюзии, че ние всички сме равни един на друг. Когато започнаха да излизат едни по-малко равни или повече равни, тогава народът започва да се ядосва. Въпросният Емил Данчев също. Това за мен беше абсолютна почуда. Слушах го по някое радио или телевизия и той ми съобщаваше, колко той е недоволен от живота. От какво, бе бате, си недоволен – че имаш златната кокошка на държавата? Е, това е онзи управленчески манталитет, който беше възпитаван 45 години. Сега му берем плодовете.
…
- Какво мислиш за сегашната журналистика? Видя ли скандала с Кеворкян и Коритаров, например?
- Видяла съм го скандала, но си мисля следното – тази година, забелязах във вестниците, че за 10 ноември писаха двама – Георги Марков, съдията-ченге, и Орлин Орлинов (б. р. – поет, приближен на властта преди 1989 г.). Ти разбираш ли какво се случва? Все пак това е много важна дата. Георги Марков май в „24 часа” писа, а Орлин Орлинов в „Дума” – къде другаде да пише? Той е поетът на партията, поръчковият поет на партията. Помниш ли, че беше написал стихотворение за завод „8-ми март”? Аз скоро четох едно интервю с него, големи глупости говори. Чудни глупости! За следващия 10 ноември се чудя – това са 20 години – много дълъг период, за който трябва една много сериозна равносметка да се направи. Какво ли ще се пише?- Кажи за Кеворкян и Коритаров?
- Какво да ти кажа, аз имам концепция. Не за тях двамата, а концепция защо нашето общество се чувства толкова зле. Двете най-гнили звена в нашето общество не са политиците, не е и администрацията, а съдът и медиите. Ако съдът в един момент реши да дойде на мястото си, ако медиите се сетят, че са посредници, а не са хора, който получават пари в плик, нашето общество бързо ще оздравее. Коритаров искал комисионна, а има други, които си траят, нищо не искат и получават в плик. И това е обществена тайна, както знаеш и ти. Ако тези два тренда се обърнат – съдът и медиите – мисля че това общество наистина бързо ще оздравее. Много бързо! И тогава вече ще отпаднат всякакви разговори за корумпираната политическа класа. Аз мисля, че медиите в продължение на години преместват проблематиката от себе си и я набутват някъде другаде. Съдът и медиите са най-щадените от към критика институции в държавата. Напоследък започнаха да говорят, че работата в съда не била наред. Как ще е наред? Там въобще нищо не е наред. Аз като се сетя, как седяха тези орангутани, така наречени главни прокурори около Филчев. Че те половината все още седят там. Хайде, някакви усилия в прокуратурата под натиск се правят…
А медията непрекъснато ме занимава с корумпираните чиновници и с корумпираните политици. А защо не погледне себе си? Ето защо аз мисля, че казусът Коритаров би могъл в някакъв смисъл да бъде оздравителен.- Как се чувстваш като журналист, преди и след 10 ноември?
- Преди в работата на журналистите… Например в „Работническо дело” не беше възможно никакво отклонение. Там е по пистата и нищо повече. Докато в културните издания имаше луфтове отстрани, и ако някой искаше да ги запълва тези луфтове, това беше вече въпрос на надлъгване с началниците, да се опиташ да запълниш луфта, което прави живота доста по-вълнуващ. След 10 ноември нищо вълнуващо не виждам в живота на журналиста, освен може би за тези, които взимат пликове.
…Както виждаш, политиката е една осреднена посредственост. Хората започват да си намират местата по някакъв начин и аз мисля, че това не е лошо. Ако спре всеки да гледа в паницата на другия и да си мисли, че някой има по-голяма яхта от неговата, ако се сложи край на този манталитет, обществото ще оздравее, но това не може да се случи без съда и без медиите. Медията задава много лош тон на политическия и обществения живот, а първата дума, която научиха политиците, е „публичното пространство”. Какво ли е това публично пространство? Там седят някакви „кифли”, лоша работа!
Можете да прочетете цялото интервю в е-Вестник. Дано успеете и да помислите малко над него.
[powered by WordPress.]

18 queries. 2.224 seconds