Veni | Вени

Новината в нашите медии пак е леко преувеличена. Тя си е добра и без да се напъваме, но не мога да разбера какво ни пречи да се помъчим поне за миг да престанем да се само-уникализираме?

Българските рибни предприятия са допуснати на руския пазар
Споразумение за търговия с риба и рибни продукти подписаха в Брюксел България Русия, съобщиха от националната ветеринарно-медицинска служба в понеделник. Така българските рибопреработвателни предприятия ще могат да изнасят продукцията си за руския пазар, а страната ни става единствената членка на Европейския съюз, парафирала подобен документ с Русия, след като е отговорила най-прецизно на ветеринарно-санитарните изисквания, предявени от руските власти.

Руските източници пишат друго:

Поставлять рыбу из Евросоюза смогут только предприятия, внесенные в список Россельхознадзора
В конце минувшей недели в Брюсселе руководитель Россельхознадзора Сергей Данкверт и заместитель генерального директора Генерального директората по здравоохранению и защите прав потребителей Комиссии европейских содружеств (КЕС) Паола Тестори Коджи подписали типовой меморандум по обеспечению поставок в Россию рыбы, рыбной и морской продукции.
…на основе типового меморандума по обеспечению безопасности поставок в Россию из стран Евросоюза рыбы, рыбной и морской продукции, подписаны меморандумы Россельхознадзора с ветеринарными службами Болгарии, Бельгии, Дании и Швеции, сообщает пресс-служба Россельхознадзора.

Да, има такова споразумение.
Не, не сме “единствената” страна от ЕС, която го е подписала.

От друга страна, да се продава риба на руския пазар е начинание сериозно и доходоносно. Дано успеят нашите компании да доставят качествени продукти, защото руснаците няма да се откажат скоро да ядат риба и това гарантира дългосрочен пазар за бизнеса.

След поредицата мои статии в категорията “общество“, днес виждам нещо, което илюстрира добре и подкрепя написаното от мен. Интервю на Меглена Кунева по “Дарик радио”:

Кирил Вълчев, “Дарик”: …Кой е всъщност проблемът на България според Европейската комисия?
Меглена Кунева, еврокомисар: Едва ли бихме могли да дадем един отговор и той не е толкова важно да дойде от ЕК… Аз си мисля, че е много важно това, че… сте говорили за приоритетите на тези проблеми, и така задавате въпроса – какъв е всъщност проблемът на България. Използвам случая да ви кажа, че на 19 януари ще дойда заедно с вицепрезидента Баро, комисар по правосъдие и вътрешни работи, ще направим една конференция в София точно заради това – да чуем как се виждат приоритетите при решаването на проблемите, с кое започваме първо, кое продължаваме да движим успоредно и как може този процес да бъде гарантирано необратим… Между впрочем аз имам един контравъпрос, който си мислех да ви задам и да разговарям с вас и със слушателите. Спомняте ли си КОЙ БЕШЕ ПЪРВИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО БЪЛГАРИЯ ОТВЪТРЕ ПОВДИГНА КАТО СТРАНА ЧЛЕНКА 2007 ГОДИНА? КОЙ БЕШЕ ПРИОРИТЕТЪТ СПОРЕД НАС ЗА РЕШАВАНЕ ОТВЪТРЕ?
КВ: Сега ми е трудно да си спомня, много искахме еврото да се пише с “в”, не знам дали това е първият.
МК: Това не беше първият.
КВ: Много искахме атомна електроцентрала и продължаваме да я искаме, т.е. да отворим отново блокове на АЕЦ “Козлодуй”, които затворихме заради влизането в ЕС.
МК: Малко ще ви допълня – да, ние не искаме просто ядрена енергетика, ние искаме старите блокове, за които ЕК и ЕС, и страните членки вярват, че са ни дали половин милиард и са готови да ни дадат още, за да построим нова и по-модерна енергетика. НО НАЙ-ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ БЕШЕ РАКИЯТА! Аз мисля, че ако продължаваме така да правим приоритетите си, няма да е добре.
КВ: Това за акциза за домашната ракия, вярно, беше голям дебат!
МК: Точно така, става въпрос за домашната ракия и КАК МОЖЕМ ДА НЕ ПЛАЩАМЕ след 30-те литра, КАК НЕ ИСКАМЕ ДА ПЛАЩАМЕ половината на акциза, който се плаща при варенето на домашна ракия… Но когато това сме си избрали да ни е ПЪРВИЯТ ПРИОРИТЕТ, нека следващата година, третата, четвъртата година от членството наистина да видим как поставяме нещата, кое е първо, кое е второ и кое е важно за всички ни.

Другарки и другари, госпожици, госпожи и господа,
Не знам дали разбирате какво иска да ви каже нашият собствен еврокомисар?
Но ако не я разбирате, значи вие обяснявате своето благосъстояние не с качеството на вашия труд, а с неговото количество (“Не мо’аат ми платят толкова малко, колкото малко мо’ем да работим”). Обяснявате си това, че съседът ви е с по-хубава кола|къща|жена|работа (ненужното се задрасква) не с неговия труд, а с далавера и смятате, че ако му надраскате колата, това ще подейства като виагра на вашата собствена таратайка и тя изведнъж ще се превърне в летящ жребец (“Не сакам на мене да ми е добре, а на Вуте – зле”. Псувате властта и негодувате срещу нея, но ще гласувате пак на следващите избори не за тези, които могат, а за тези, които ви обещават, че ще ви наредят и вас до държавния казан, от който “толкова много хора лапаха, без нищо да им се случи”.

Докато ние, българите, не искаме да плащаме акциза си, немците отдавна са забравили, че има такъв случай. Забележете – за тях това не е проблем (както за нас), а случай, част от ежедневието. И затова на тях им остава време да правят “мерцедеси” и “бмв”-та, а на нас – да пием ракийка и да ядем шопска салата. Прочее, за какво ли се хабя да пиша, след като ние дори националното си знаме сме си избрали да съответства на салатката – бяло като овче сирене, зелено като краставица и червено като домати?
Как и кога ще ни разберат европейците?
И дали можем да си обясним с думите на Меглене Кунева и онова необяснимо “Народе????” на Левски? Но, комай, малко са четири въпросителни!!!!

Преди няколко дни написах един материал за Ал. Йорданов, в който споделих доброто впечатление, което ми прави Мартин Димитров. Днес разбирам, че вече е избран за лидер на СДС.

Честито!

Дано СДС успее да се стегне (макар че с по-малко от 10,000 члена ще е трудно…) и да започне обединителния процес на десните партии у нас. Защото като няма здрава дясна партия (коалиция, явно…), която да е баланс на здравата левица, виждаме как по средата се появяват разни органи като ГЕРБ, преди това НДСВ, които до този момент не са допринесли с нищо положително за развитието на страната – дори напротив. НДСВ доведоха корупцията до такива размери, че спрените пари от ЕК са нищо на фона на откраднатото по приватизационните сделки, чрез корупционните схеми в митници и т.н. А интригите на ГЕРБ и заиграването им с полицаите са вече всеизвестен факт.

Затова, Мартине – успех и късмет!

САГАТА около Александър Йорданов продължава.

След като бившият политик демонстрира “дипломатическия си стил” в едно странно интервю, той получи отговор от министъра на външните работи Ивайло Калфин.
В такива случай дипломатично можеш да помълчиш, но Ал. Йорданов не е обикновен дипломат, затова той не премълчава. Днес казва следното пред Нова телевизия, цитиран в “Блиц” под заглавие “Калфин лъже, нас познават-на нас предлагат”:

Александър Йорданов определи обвиненията на вицепремиера Калфин като откровени лъжи. Той се оправда, че фирмата, с която е сключил договора за наем, е одобрена от МВнР и с него е договорила параметрите по контракта. “Аз като посланик получих писмо от външно, с което ми се нарежда да сключа договор за наем с фирма Одра за 10 години” . Бившият посланик каза още, че договорът е бил изгоден за България. Страната ни е получавала по 100 хиляди долара годишно и още толкова като инвестиции в жилищния комплекс. Йорданов потвърди, че съпругата му е била съдружник във фирмата, но е влязла в дружеството, когато той вече се е върнал в България. Предложението било от самата фирма с идея съпругата на Йорданов да развие туристическо представителство в България. Според бившия посланик нямало конфликт на интереси и нямало закон, който да забранява съпругата му да влезе в някаква фирма. “Нас познават, на нас предлагат”, заключи Александър Йорданов. По думите му съпругата му е много компетентна да развива бизнес, независимо че по професия е учителка.

И сега се оказва, че имаме двама политици, които твърдят две различни неща. Но, както казва Маргарита Михнева, две истини не може да има.

Не знам защо, но някак си оправданията на Александър Йорданов не звучат достатъчно достоверно. Заключението му “нас познават, на нас предлагат” ми напомня на злополучното изказване на Вилхелм Краус, бивш министър на транспорта, който беше казал нещо от сорта на това, че било нормално синът на министъра на транспорта да се занимава с транспорт.

НО ДРУГОТО, което прави впечатление, е, че след връщането му в България, доколкото си спомням, г-н Йорданов след Полша стана тутакси посланик на България в Македония. Т.е. съпругата му би трябвало да е съпруга на посланика ни в Македония, а не да се занимава с бизнес в България…

И накрая – ако иска г-н Йорданов да му повярваме, нека ни каже какво точно е използвала в посолския комплекс фирмата “Одра”. Защото 100,000 долара звучат много, но всъщност разделени на 12 месеца е около 8000 долара наем, с което във Варшава не можеш да си наемеш никакъв свестен офис.

Г-н Йорданов, изчистете името си не като хвърляте кал върху другите, а като предоставите факти и доказателства.

Microsoft has released two patches today – one for a critical error in MS Internet Explorer, which is a must to install (but then, why would someone use MS Internet Explorer at all?)

The other one is the “Windows Malicious Software Removal Tool“.

The very name suggests that it probably removes the malicious Windows?

So, I am writing this entry, while the update is taking place in the background. If you don’t hear from me soon, then I was right :)

veni

Joi Ito published a book, called Freesouls.
It is a unique book, and you should definitely hurry and buy it (there are only 1024 copies printed with paperback, and a luxury box set of 50 copies).

I blog about this book not only because I am captured there, but because it shows a completely different way of approaching arts, in this case it’s photography and essays.
Not talking about the design of the book, which is stunning.
Whoever and wherever WANG Zhi-Hong and HSU Yu-Wen (the graphic designers) are, I want to congratulate you for your work in creating this masterpiece. I wish I knew you, but I am sure you’ll read my sincere greetings and thanks here.

Again, it is amazing to see Joi’s creativity in action.
I know him for years, and I’m a great admirer of the good things he does for the Internet, and for the world. Sometimes I think that the planet needs just a few more people like him, and all problems will be easier to solve.

The book Freesouls is published by Joi Ito, Christopher Adams and CHIANG Huei-Hsien. It is designed and printed in Taipei. Editor is Christpher Adams, Managing Director – CHIANG Huei-Hsien. MON Ya Feng is Project Manager. Patrick Smith is the photographer’s Assistant. TANAKA Miki, Yamazaki Fumi and YAGAWA Yuki are assistants.

My book is number 296 (the limited 1024 copies edition is numbered).

Преди няколко дни под заглавие “Защо сме такива?” писах за [липсата на] дипломатически и политически опит у Александър Йорданов, бивш посланик и бивш председател на Народното събрание.

Днес открих отговора на въпроса ми – в интервю на Ивайло Калфин пред Нова телевизия.

Ивайло Калфин: …Заключението на Сметната палата е, че няма нарушения в тези четири посолства, които са проверени, че бюджетните средства са изразходват абсолютно законосъобразно и държавата прави абсолютно всичко, което е необходимо. Има някои препоръки, които общо взето ще ги изпълним, няма нито нарушение, нито злоупотреби. [] Ще ви дам един пример. 2000 година в Полша имаме голям жилищен комплекс, имотът е даден под наем на една фирма, по един изключително съмнителен начин, в която след това акционер се оказва съпругата на тогавашния посланик. Това е Александър Йорданов! Следващият още посланик [Лъчезар Петков - б.м., В.М.]е започнал да дови дела, които спечелихме миналия месец. През месец ноември и държавата окончателно спечели този спор, който продължава няколко години. Това коректно е записано в доклада на Сметната палата, че се е случило 2000 година, че Александър Йорданов е направил всички тези далавери там.
Водещ: Съпругата му казахте…
Ивайло Калфин: В резюмето [на Сметната палата] се казва, българският посланик във Варшава е отдал неправомерно. Това имам предвид, като казвам некоректно, защото българският посланик от 2003 година досега, българската държава прави всичко възможно за да си възстанови правата.
[ ]
Водещ: Но ощетявана ли е държавата в този смисъл?
Ивайло Калфин: Примери като този в Полша, ощетявана, водихме дело и го спечелихме миналия месец. Това съвсем не поправя щетите. Много странно между другото, че следствието тук е започнало проверка, след което е прекратена поради липса на доказателства, при очевидни злоупотреби.
Водещ: На каква сума осъдихте в случая, спомняте ли си?
Ивайло Калфин: Сумата, която би трябвало да се плати, е над 1 млн. евро, от тези, които би трябвало да платят в Полша. Не знам доколко трябва да сме оптимисти, че ще ни платят. Пак казвам, това е една фирма, в която една седмица след като си е заминал Александър Йорданов, е станала с половината съдружник жена му. Очевидно, че не е случайно това нещо и която в продължение на години, от 2000 година досега, не е нито поддържала, нито плащала на държавата наемите отношения.
Водещ: Това е съпругата на Александър Йорданов, която трябва да заплати тази сума?
Ивайло Калфин: За 55 апартамента. Тя междувременно, по-късно е излязла от фирмата. Предполагам, че в един момент ще се окаже, че фирмата няма никакви активи. Тя е на български емигрант в Полша.

Вече е ясно, че Ал. Йорданов се сърди на Лъчезар Петков, най-вероятно защото последният е започнал разследване на сделката, от която – съдейки по доклада на Сметната палата – е изкярила фирма, в която съпругата на Йорданов, по думите на Калфин, е имала някакъв интерес.

Докладът на Сметната палата е публикуван на техния сайт, но го слагам и при мен. (128 Kb .doc MS Word и конвертиран от мен в 29 Kb .odt OpenOffice.org).

Снощи бях на среща-разговор в Манхатън Център с Хилари Клинтън. Бил Клинтън говори в началото, представяйки Хилари.

Снимки от събитието можете да видите във flickr.

Through Larry Lessig, I came to this good piece, written by Andy Oram about Creative Commons.

It focuses mainly on the fact that people could support Creative Commons financially (which is important), so I will not write more on that, except that on my very blog, in the top right corner you can click and go to the page with all different support options.

I think that the main, and for me most, important part of Creative Commons, is in its name. If you think about the difference in the models of © Copyright and (CC) Creative Commons, what strikes right from the beginning, is indeed the difference in the names.

One is about right and copy. The other one is about creativity and commons.

I am someone who writes a lot, and publish a lot. And I want my essays, and short stories, and articles to be as accessible as nothing else – free, for the good of the people.
I believe that by sharing ideas and views in writing, or talking, I may be able to encourage other people, who have not tried so far, to do the same.
I want people to spend time imagining, creating, trying, and – most importantly – not get disappointed if they don’t succeed from their first attempt.

I published my first short story when I was 5 (five). I learned how to write on a type-writer machine (Erika), before I learned how to write with my hand. And for 9 years my Grandfather, a poet, kept on telling me that everything I wrote was good. Until I turned 14, and wrote a one page essay, “Something like an autobiography“. Then he asked me for a walk, and explained me why this essay was different, was actually the first really good piece. I found out he was right two years later, when I published it in the Bulgarian teen-age magazine, “Rodna rech”. It brought me tens of letters of fans from all over the country. All of them teenage girls, they kept on telling me, that I wrote it, but it sounded as if they would have written it. And it was describing them. What is the moral here – that without the 9 years of writing, I wouldn’t have been able to reach to the breaking point. Since that moment, I have had a lot of opportunities to write and publish. I like putting the words in order, and seeing them on paper (sorry, geeks:-).

I see the Creative Commons as my Grandfather – it should inspire us to try, to create, to do new things (and as Esther Dyson says, “always make new errors”), to let our imagination speak, and not be afraid that someone will look at what we do, and say, “oh, what the hell is THIS?”.

Don’t let yourself down – if you are an artist, writer, poet, musician, actor…, you can’t be wrong in your creativity, if you believe that what you do is good, just, fair, and right.

Just what Creative Commons is.

You may remember that two years ago I blogged about the interview I gave for the FTC Internet Access Task Force (IATF).
You can read more about Network Neutrality at another blog entry of mine.

What worries me today, is the article at the Wall Street Journal, headline “Google Wants Its Own Fast Track on the Web“:

A short quote says, “…Google Inc. has approached major cable and phone companies that carry Internet traffic with a proposal to create a fast lane for its own content, according to documents reviewed by The Wall Street Journal. Google has traditionally been one of the loudest advocates of equal network access for all content providers.
At risk is a principle known as network neutrality: Cable and phone companies that operate the data pipelines are supposed to treat all traffic the same — nobody is supposed to jump the line…”

Such a move is extremely bad. It reminds me of the times, about 10-12 years ago, when Bulgarian major portal dir.bg, decided to start talking about possibly charging Internet Service Providers (cable and phone companies, that is) money, because they (dir.bg) were ensuring content for the Internet users. In other words, if there was no dir.bg, the users would have not been interested in using the Internet at all.

The proposal, of course, was met with laughter by the ISPs (I was the CEO of the second in history of Bulgaria ISP at that time). It was true that dir.bg was the most popular portal at that time, with plenty of new features, but it was also true that there was no way to make us pay any money for accessing it.

The move by the US phone and cable companies, is not dangerous for the users. It is fundamentally wrong. Neither the content providers, nor the cable/phone/ISP companies should be asked to pay for faster access to anything on the Internet. If the FCC does not act on this, then perhaps the FTC should do – especially under the results of the IATF.

Read the IATF report here (PDF), and read FTC commissioner Jon Leibowitz here (PDF).

You have to read both documents, in order to understand the magnitude of the problem.

The problem is huge, and it is dangerous for the Internet users worldwide.

Because what starts today in the USA, may be repeated tomorrow all over the world.

Or may be the US phone and cable companies will try to charge additional money from the content providers, not located in the US? May be Yandex will have to pay, according to that scheme, to the US cable/phone companies, so that the American Internet users can have access to its vast resources? Or may be the Internet will be finally split into one piece – for people who can pay more, and have faster access, and for the rest, who can not pay more, and will have slow connectivity, or no connectivity at all?

That, on top of the fact that in many cases the countries are having an issue with the fact that they actually have subsidized the access of the American users to their own, national content. Such a paradox happens, when developing countries want to get access to the Internet, and are subject to the high fees of the big phone and cable companies, which put the fiber-optic cables into their countries, and under the sea. Just to give you an example: our first international connection through a contract with a US-based company (Sprint) back in 1995 or 1996 was $ 3600 for 9.6 Kbps (such a speed does not exist nowadays, as the slowest modems sold are 57.6 Kbps, or six times faster)! And we didn’t have a choice until a private Bulgarian company SpectrumLink started offering satellite access.

It is worth remembering also some forgotten stories, as for example the paper “Bandwidth Colonialism? The Implications of Internet Infrastructure on International E-Commerce”.

I hope that if not the FCC, then the FTC, or the DOJ will be able to step in, and ensure that the basic principles of the Internet are not broken by greedy phone and cable companies. And by content providers, being afraid, that they may lose their users because of access control by the phone and cable companies.

And, being from Europe, I am sure that the European Union will have soon its response to (if) the policy change in the US. One remark, though: When something is under pressure, it often weakens. Let’s see what the result of all this discussion will be.

Update:
Here is a response from Google about the article.
And here’s a response from Larry Lessig.

Basically, both publications say that the WSJ got it wrong. I will be following this, with regards to both Google, and Larry, but also to other companies, possibly thinking of following the step of either providing caching services, co-located at the cable/phone companies’ premises, or something different, which may have impact not in the US, but rather in other countries.