Преди малко в Брюксел на съвещанието на министрите на съобщенията е било взето решение да се подкрепи становището на Европейския парламент за отхвърляне на прословутото френско предложение, което предвиждаше спиране достъпа до Интернет на потребители, свалящи материали с неуредени авторски права.
Много добре за ДАИТС, които участват в заседанието, представени от председателя си Пламен Вачков. В своето изказване той застъпва позицията, че съдържанието изобщо не бива да се регулира в т.нар. “телеком пакет” (промяна на няколко Европейски директиви от 2002 г.).
Не е зле да се отбележи също така, че освен България само Унгария и Полша са се изказали в този дух. Дания и Австрия са искали да се гласува “за” включване на поправка 138.
Очаквам сега да чуя някои блогъри, които пропищяха блоговото пространство на тема какви са некадърници в ДАИТС именно поради това гласуване, дали ще се сетят да се извинят или ще се правят на ударени.
update: Точното изказване на Пламен Вачков в Брюксел в частта му за Интернет-съдържанието:
„В контекста на предстоящите преговори по пакета от промени с Европейския парламент, бих искал да изразя нашата загриженост от нарастващата тенденция за включване в телекомуникационния пакет на текстове, които се отнасят до регулацията на съдържанието. Въпреки конвергенцията на телекомуникациите, медиите и информационните технологии, ние вярваме, че принципът на разделение на регулацията на преноса от регулацията на съдържанието следва да бъде съблюдаван и, поради това, бихме били скептични по отношение на включването на разпоредби, касаещи съдържанието в рамката за електронни съобщения.”
Especially if you have concerns as a citizen of the European Union, and a customer.
Indeed, she started it in September, but until recently there wasn’t much of entries there. Hopefully now she’s in control, and will write there regularly.
Ето какво е казал Ерик Шмид, шеф на Google, миналата седмица на сбирка във Вашингтон:
“An open system means more voices; more voices mean more discussion, which leads to a better decision. A community will always make a better decision than an individual”
или преведено на български:
“Една отворена система означава повече гласове; повече гласове значи по-голяма дискусия, която води до по-добри решения. Общността винаги ще достигне до по-добро решение, отколкото отделният индивид“.
Сега ще попитате: “Какво общо има това с България?”
Много ясно какво.
Ако имахме общност, общество, хора, които заедно работят за постигането на една висока цел, тогава нямаше да може да се оправдаваме, че само онези, “управляващите”, са ни виновни за неуспехите на България като държава.
България е наказана заради неработеща съдебна система. Не съд, не прокуратура – цялата система не работи.
Не мога да не се ядосвам на този чуден непукизъм у хората, от които зависи “оправянето” й. Не си мислете, че това са Борис Велчев, Лазар Груев и Константин Пенчев. Не, това са 60000 полицаи, 1500 прокурори, десетки хиляди съдии, следователи и дознатели. Плюс стотици хиляди пострадали, свидетели, които си траят и т.н. Преди малко говорих с един колега, Николай, с който обсъждахме спирането на 220 млн. евро за България. Та се питахме дали ако тези 220 млн. евро можеха да се вземат от заплатите на съдиите, следователите, прокурорите, полицаите и т.н., тогава те щяха да заработят? Аз, като по циничен, твърдях, че няма да се случи, защото те просто ще вдигнат мизата – катаджиите ще питат не “Сега какво ще правим” (в множествено число, демек – той и ти, шофьорът), а “Сам разбираш, че трябва нещо да направим” (демек, взеха ми заплатата, ама аз трябва да живея)… А, да не забравя – към горните трябва да посочим и нотариусите, заради които изгърмяха сума ти хора със заграбени от мошеници апартаменти, както и частни съдии-изпълнители, които първо изпълняват, после преценяват…
И накрая – всеки, който се е сблъсквал със съдебната система има какво да разкаже. Аз самият мога да разказвам как първата ми фирма все още е полу-закрита, полу-ликвидирана. И така от 1997 г. Съдиите, следователите, прокурорите и полицаите които познавам в много голямата си част са изключително читави хора. Парадоксът е в това, че хората са читави, а системата не работи.
Дали не работи защото е затворена, обратно на това, което вижда Ерик Шмид? И дали не работи, защото нямаме общност?
My humble opinion: the Bulgarian police, prosecution and court system should start working. But really. Cut the bulls.it, and start investigating, charging, and sentencing top-level criminals. If the judiciary system doesn’t understand that it is up to them to show Bulgaria is fighting corruption, then we’ll be indefinitely at the bottom.
Oh, and last – but surely not least – all Bulgarians should start confronting corruption at all levels – from giving (and taking) money to traffic police, or leaving money in the box of chocolates for the doctor, who was treating your old Grandma. If the society accepts as normal petty corruption, why would someone expect that it will fight the corruption on the top?
I’ve written about it in Bulgarian, and I don’t feel challenged to write in English on that topic, again. However, if there’s interest, I may change my mind.
Предупреждавам всички ползватели на Facebook, че потребителят с името Rumen Petkov и представящ се със снимката на политика от БСП Румен Петков всъщност не е истинският Румен Петков.
Чух се преди малко с истинския Румен Петков по телефона. Той каза, че не се е регистрирал във Facebook (нещо, в което аз не съм се и съмнявал:) и че това е спекулация.
Няма да се изненадам, ако Rumen Petkov се опита да спретне някой компромат, защото на някои наши журналисти няма да им хрумне да правят много-много проверки и ще приемат профила във Facebook за истински.
update: Изглежда след моята статия човекът е изтрил профила си. За щастие има свидетели на неговите действия.
Ако се чудите какво е това, щракнете върху снимката за по-голям размер.
Това е повредена плочка на тротоара край река Хъдсън, в град Ню Йорк. Плочката стърчи с около 0.5 cm над другите плочки. Трудно се забелязва на снимката, но е в долния десен ъгъл.
Общината е видяла, че има проблем(най-вероятно някой им се е обадил на телефона), поставила е заграждения и оранжев конус, за да не би някой да се спъне и да падне.
Ех, София, София… преди много години бях казал, че мечтата ми е да се разходя по някоя софийска улица, след като е валяло дъжд, без да се налага да подбирам на коя плочка трябва да стъпя, за да не подскочи и да не ме напръска с калната вода, събрала се под нея…
Виждам в “Монитор”, че Комисията за защита от дискриминация е санкционирала Бойко Борисов за това, че е казал, че всички в БСП са без морал.
Комисията е права, разбира се, а Бойко Борисов трябваше да помисли малко повече, преди да отговори, че няма да изпълни решението й. Защото показва неспазване на законите, което е не само неморално, но и тъпо, особено за политик, който претендира да е готов за министър-председател, президент или нещо друго, според нуждата.
Същевременно, чудя се защо КЗД не е сезирана за друго изказване на Борисов:
“Аз пък бих му отвърнал в същия стил, че аз бих направил всичко възможно хора с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява върху психиката на народа, върху взимането на важни решения”, каза той пред БНР.” (цитирано в “Сега“, “Всеки ден“, “е-Вестник” и др.)
“Същият стил”, за който Борисов говори е изречението на Сергей Станишев “Няма да допуснем страната да бъде управлявана от партия, която ще мутризира целия обществен живот”.
Предполагам, че интелигентните читатели ще се сетят сами каква е разликата между едното и другото изказване и защо това на Борисов е укоримо не само от гледна точка на закона, но и на морала. (Тук не се спирам на твърдението на е-Вестник, че именно Борисов разпространява слухове, че Станишев е гей – това е без значение в случая.)
От значение е, че една от целите на Борисов е на цената на всичко да не допуска хора, които са различни, в управлението. Това го казва човек, който твърди, че споделя ценностите на Европейската народна партия, на Европейския съюз, на модерна България, на XXI век?
С такова изказване в Европа, Бойко Борисов щеше да е вече низвергнат от политиката човек, а не радващ се на благосклонно отношение на медиите герой. Всъщност, по този начин индиректно си отговаряме на въпроса дали България е в Европа. Не, не е. Макар и географски да сме там, а с културата и кирилицата да сме допринесли много за Европа, с изказвания като това никога няма да сме в Европа. Нито пък ще се доближим до САЩ. Такива изказвания са по-близо до Иран, отколкото до ЕС или САЩ.
По случай 20-годишният юбилей на Людмила Радкова, вестник “Дума” е пуснал статия. Ето я:
“Ако повечето от нас все подсмърчат пред парадния вход на Европа с надеждата да бъдат допуснати поне в антрето й, има наши сънародници, които отдавна вече са вградени в най-престижните й съставки.
Сръбският композитор Горан Брегович навреме е усетил ценностите на балканския фолклор като общочовешка ценност и със своя единствен по рода си Оркестър за сватби и погребения вече години наред весели многолюдна публика по световните сцени, стадиони, арени и прочие.
А може ли без български гласове в състава му? Очевидно не може! Вече десета година Людмила Радкова пее там със сестра си Даниела. “Не познаем по-ячий глас от тай на Людмила!” – признава Брегович. Представете си голямата “Арена” в Белград, която побира 120 000 души. Почва концертът. Брегович винаги съобщава при обявяването на артистите си и двете български певици поименно. Запява тя – и множеството притихва: муха да бръмне, ще се чуе. Някакви древни Орфееви кодове се задействат, та усмиряват публиката невероятно.
Люси живее в Драгалевци. Броени дни прекарва при съпруга си Сашо и дъщеричката Марги, също изкусена от училищната театрална сцена.
Хиляди километри покорява на година – от Кипър, Украйна, Испания, Италия, та чак до Сингапур, Тайланд, Канада и Ню Йорк. Тя е от онези българки, които не помнят дали първом са проговорили или са първом запели. Или, както се казва: пее, както диша. И в най-обикновен разговор тя вкарва песен вместо обяснение. Откъде идва всичко това?
В ловешкото село Градище прочута певица била нейната баба. Селяните не я карали да работи на нивата, а я покачвали на една копа сено и я оставяли оттам да им пее, докато жънат или косят ливадата. Майка й години наред води читалищния хор за автентичен фолклор – ходила е с него къде ли не по фестивали и сборове, награждавани са не на един от Копривщенските събори. Напоследък пеят на националния събор “Авлига пее” в родното село на Мита Стойчева Обединение край Полски Тръмбеш, по Петровден – на големия събор на Петропавловския манастир в Триградието – Горна Оряховица, Лясковец и Велико Търново, и на други места, стига да има кой да заплати превоза… По майчински тя решава да направи от дъщерите си грамотни певици. Дава ги на учителка да ги подготви за кандидатстване в Котленското фолклорно училище. Людмила го завършва с пълно отличие. Спомня си с благодарност за своите учителки по литература, пеене, танци. Неотдавна я поканиха за 30-годишния юбилей на това гнездо на славеи. До късно среднощ не са спрели хората и песните. Сетне тя постъпва в ансамбъл “Филип Кутев”. И като снимат в Пловдив филма “Ъндърграунд” на Емир Кустурица, явява се на кастинг, сиреч конкурс. Избрана е без уговорки за Бреговичия състав. И участва в него досега.
“В спектакъла “Бело дугме” (“Бялото копче”) пеем двете като беквокалистки. Отделно изпълняваме сами няколко песни. Сърбите сетне викат: “Ове булгарки опасно певат!…”
А не е лесно сърбин да го признае това. Този спектакъл вече е издаден на дигитален диск. Сега пяхме на фестивала в Гуча и скоро ще има ново DVD от този концерт. Най-много сме пели в Италия – там обожават Горан. А като ходихме в Щатите, на път от Чикаго за Ню Йорк трябваше да се надбягваме с торнадо… Сърби там – колкото щеш. Веднъж ми се загуби куфарът по самолета. Добре че винаги си нося костюма като ръчен багаж. Трябваше само китката да ми бъде изкуствена. Една сутрин намерих на рецепцията в хотела бутилка марково вино с букет от непознат обожател. Като ни караше към летището, таксиметров шофьор разказваше за снощния концерт: “Имаше две българки – много добре пеят…” Като разбра, че сме ние, тозчас позвъни по джиесема на сина си да се похвали… Ама е доста изморително това мъкнене на куфари насам и натам!”, разказва Люси Радкова.
Питам кой урежда тези десетки концерти на оркестъра навсякъде по света. Оказва се, че това е работа на една сръбкиня от Париж на име Мира Ранков. Много чевръста жена, непрестанно върти разни телефони, ползва Интернет и прочие – онова, което решително липсва на българската култура засега. Нали не е работа на самия певец или артист да се занимава с това. Той се осъществява в самото творчество и по-малко го вълнува какви точно пари ще спечели. Нужно е да се намери друг човек, достатъчно грамотен и достатъчно предприемчив, за да предлага и продава, както се полага според цената му, този “артпродукт”, както се казва сега по модерному.
Нещо съществено: като певица в ансамбъл “Филип Кутев” Людмила Радкова изпява песни на Мита Стойчева, които голямата северняшка певица не успява да изпее – отслабва й гласът, само показва как следва те да се изпеят. В Златния фонд на Българското национално радио се съхраняват подобни записи с времетраене от 50 минути. Чакат някой заможен благодетел да ги сложи на компактдиск.
Народната певица Людмила Радкова празнува 20 години на сцената. Нека й пожелаем дълголетно присъствие по световните сцени – за слава българска!”
Автор на материала е Илия Пехливанов, който (заедно с вестника, разбира се) печели специални поздравления за това, че се е сетил за нашата голяма певица. Аз самият съм писал нееднократно тук, в “Сега” и в “Стандарт” за тях. Ако искате да видите снимката в по-голям формат, клик-нете върху нея. Ако искате да видите множество снимки от техните концерти, пробвайте тук.
Новото изследване (PDF) на Европейската фондация за подобряване на условията на труда и живота публикува новия си доклад, според който българите са най-нещастни в ЕС. Няма промяна от миналата година (аз писах за това), когато излезе едно друго изследване.
Преди малко писах на блога на Нели Огнянова, но мисля, че е важно да сложа и тук няколко реда по темата.
Не държавата прави хората, а хората правят държавата. Когато българите казват, че искат да живеят по-добре, те не искат да направят живота си по-добър, а искат държавата да им го направи. И някак си остава скрит фактът, че държавата е продукт на обществото, а не обратното. И следователно, ако обществото е калпаво, държавата също е калпава – при това всеки един от българите, взет поотделно, е чудесен човек. Но сложени заедно се превръщаме не в снопа стрели на хан Кубрат, а в стадо. И в това е трагедията.
Няма да станем по-щастливи докато:
- не се хванем да работим здраво;
- не престанем да завиждаме един на друг;
- не почнем да си гледаме нашата си работа по начина, по който го правят западноевропейците;
- не разберем, че с хленчене нещата не се оправят;
- злобеем, че на съседа е пламнала плевнята, но в пожара, в който е изгоряла нашата къща;
- не осъзнаем, че никой няма да ни оправи, независимо дали е цар, пъдар или кмет;
- и т.н.
Всичко останало ще е непрекъснати опити да се обясни положението на народа със световната конспирация срещу 1300-годишната държава и с какво ли не друго, само и само да не си признаем, че самите ние сме си за критика.
Ако БСП са искали един цял народ да разбере, че им предстои конгрес, са постигнали целта си. А пък нескопосаната и нервна реакция на кмета Борисов само доказва, че и този път са го настъпили по мазола.
Помним, че Бойко Борисов е известен с нетолерантните си изказвания срещу хомосексуалистите, така че с появата на Сергей в ролята именно на ватман* би могло да се цели и още нещо. Един вид, “Не ни пука какво говориш, “батмане“**, ние нямаме предразсъдъци като теб”. Докато Бойко и Цветан Цветанов реагираха като ужилени на думите на Станишев, че предстои мутризация на България, ако ГЕРБ вземе властта и пращаха писма на подръжници, протести и т.н.
актуализирано: Днес действията на БСП продължават, както пише Иван Бедров (той комай е станал личен историк на БСП?). Сега Кирил Добрев е подарил торта във форма на трамвай на Станишев. Тортата е с надпис: “Кучетата си лаят, трамваят си върви”. Конгениално! А, забелязах и още нещо из медиите: Бойко Борисов е направил разследване (явно продължава да не разбира колко е смешен с тези си действия), та казва, че трамвайната мотриса, заснета в клипа, е наета от общината. Това станало чрез хора, представили се за филмова компания, които платили “2 хиляди и кусур лева” наем. Сигурно ще накаже някого, затова, че не е разузнал каква е тази филмова компания (каквато, разбира се, очевидно е наета, за да заснеме клипа, така че няма нищо тайнствено тук). Цирк!
Втора актуализация (от 21-ви ноември):
Ето какво казва Стефан Данаилов за клипа пред “24 часа”:
- Защо го гоните този трамвай, г-н Данаилов? Само за клипа се говори, но разбра ли се смисълът му?
– Филмът “На всеки километър” беше излъчван няколко пъти. Вярвам, че много хора го помнят и става ясно, че препращаме към него. Иначе щяхме да се возим в съвременен трамвай. Използвахме същата мотриса от филма. - Това е трамваят, ползван преди 40 години в “На всеки километър”?
– Да. Няколко са запазените стари трамваи. Има един още по-стар – отворен, много романтичен, тегли се от друга мотриса. Снимал съм много с него. Идеята на тези, които са писали сценария за клипа, е, че въпросната серия от “На всеки километър” е за подготовката на Витошката конференция. Там загиват много хора, които опитват да забавят полицията, за да не се провали конференцията. Когато ми предложиха да участвам, харесах по принцип идеята да имаме клип за конгреса – правихме такива и за тържествата на 1 май и на Бузлуджа. Предложих да намерим автентичния кадър от филма и да започнем с него. Трябваше обаче да спазим закона за авторските права и се оказа, че не можем да го ползваме.
Ако бяхме показали оригиналния, тогавашния Деянов, който се качва в трамвая, и прелеем към днешния, остарелия Деянов, който казва, че не е като едно време, но мечтите и идеите остават същите, щеше да е по-ясно. Щото аз не играя министъра – най-малкото иначе щях да съм без шапка. - Очаквахте ли толкова анализи за един клип?
– Анализите на толкова сведущи върху този клип от 40 секунди ми станаха много интересни, защото големите обсъждания на произведения са върху класически теми. И изведнъж се оказа, че този клип получава класическо значение! И точно реакциите бяха най-важното, защото сухата демонстрация, че някоя партия ще има конгрес, е едно, а сега мало и голямо знае, че в събота и неделя БСП се събира.
_____
*, ** – Евгени Минчев, който е един от най-известните гейове, е работил като ватман преди 10-и ноември; за него пишеха вестниците по онова време, защото продаваше билети с печат на гърба им “Евгени Минчев ви желае приятен ден” и др.п. трикове, които бяха непонятни за соц.пътника. За Бойко Борисов понякога се говореше, че бил като Батман.
Ако се чудите какво е това, щракнете върху снимката за по-голям размер.
