Veni | Вени

Много хора напоследък си чешат езиците по темата за домейните на кирилица. Цялата работа става типично българска, но това не бива да ни плаши.

Можете да прочетете в коментарите след предишната ми статия по темата, но не те са важните.

Важното е, че ще има домейни на кирилица, които ще се “разчитат” от цял свят. Важното е, че ще има възможност всеки – на собствената си азбука – да ползва Интернет. Всичко останало е маловажно.

Най-парадоксалното е, че противниците на “парцелирания” (по думите на Йовко) Интернет използват аргументи в защита на своята теза, които със същия успех могат да се използват за обратното. Ето конкретен пример: Йовко твърди, че можело да му се наложи да изпрати по пощата писмо на този електронен адрес (бил произволен): 億円減額@塔を爆破.設定
Но той пропуска да каже, че е възможно някой китаец да трябва да изпрати на Йовко писмо на yovko@whatever.com , което за въпросния китаец ще е толкова неразгадемо, колкото и за Йовко – горпосоченият адрес.

Защо въвеждането на домейни на езици, различни от латиницата е полезно? Защото няма да се налага всеки китаец, българин, руснак, японец и т.н. да учи английски, за да може да си общува със своите сънародници. Защото за мнозина (няколко милиарда!) хора английският е ненужен, труден за учене и, ако щете, непостижим от гледна точка на липсата на преподаватели, ненужността му в териториите, където не е официален език и т.н.

Логиката “Щом аз съм могъл да го науча, всеки може” издиша на няколко места. Интелигентният читател и сам може да си отговори защо тя куца, а на неинтелигентният няма смисъл и да се обяснява.

Ето още няколко въпроси, които получих по пощата или открих в Интернет:

vse pak shte e limitirano polzvaneto na net na sobstven ezik

Истината е, че собственият език в Интернет отдавна не е преимуществено английски. Съответно, съдържанието в Мрежата е в по-голямата си част изписано с нелатински азбуки.

тук: не са милиони българите не владеещи латиницата и ползващи компютри

За българите не знам – но виж, за китайците е сигурно, че не са милиони. А около милиард. Да не говорим за индийците, които имат 22 езика и 11 азбуки (а мнозина си мислят, че английският им е официален език).

vuprosyt e, che naistina shte e idiotsko da poluchish email ot kitai ot niakoi, koito ne znae angliiski i si misli, che shte go razberesh

Нищо не пречи и в момента да получаваш поща, която не разбираш, дошла до твоя адрес с латински букви, а не с кирилица. А ако някой от Китай ти пише на китайски по работа, то той със сигурност ще знае дали ти разбираш или не езика и азбуката, които той използва.

Преди два дни писах за това, че България е поискала домейн “.бг” на кирилица.
Днес виждам, че и Григор* е писал по темата. За съжаление в типичния български стил. Аз очаквах два вида реакции: “Ей, най-сетне” и “Аре, бе, за к’во са ни тия глупости?”.
Неговата статия е от първия тип реакции.
Ето как започва:

Вчера внезапно плъзна комюнике, че ДАИТС подали на срещата в Париж молба до ICANN за регистриране на домейн .бг. Нямам никаква представа какво са писали в молбата, така че не би било редно да коментирам. Но не мога да се сдържа.

Навремето имаше един сръбски “учен”, който казваше “Нямам доказателства, но твърдя”. Уви, Григор е попаднал в същата наклонена плоскост, от която няма измъкване, освен пързаляне надолу.

Сега ще обясня и защо:
Read more…

България първа внесе искане да регистрира Интернет домейн на кирилица

България първа внесе днес, 23 юни, искане да регистрира Интернет домейн на кирилица. Писмото на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения/ДАИТС/ Пламен Вачков до президента на Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN) Пол Туми бе връчено в Париж от представителя на България в Правителствения консултативен комитет (GAC) към ICANN и разпространено само за сведение в Женева, където е централата на Международния съюз за далекосъобщения. Така България се включи като първата в света страна в процеса по ускорено въвеждане на Интернет домейни на кирилица.

В писмото до президента на ICANN, председателят на ДАИТС информира авторитетната международна организация, занимаваща се с присвояването на Интернет имената от вида “.com”, “.net”, “.org”, “.info” и т.н., че България е избрала да регистрира и поддържа за код на страната на кирилица съкращението “.бг”.

По-нататък в писмото председателят на ДАИТС информира г-н Туми, че дискусията за използването на Интернет-имена на кирилица бе инициирана от президента на България г-н Георги Първанов по време на визитата на руския президент Владимир Путин и тогавашния вицепремиер, понастоящем президент Дмитрий Медведев през януари в София. В рамките на тяхното посещение въпросът бе поставен по време на срещите на министър-председателя Сергей Станишев с руските гости, както и по време на разговорите между външните министри Ивайло Калфин и Сергей Лавров.

“Смятаме, че инициативата, която предложихме и обсъдихме с руската страна през последните месеци е достатъчен факт за сериозното място, което България има в световния Интернет. Тя е израз не само на разбирането за историческото значение на кирилицата в световната култура, но и на факта, че чрез България тя стана и официална азбука в Европейския съюз. Изпращайки писмото до президента на ICANN и мой приятел д-р Пол Туми, ДАИТС изразява не само желанието, но и готовността на страната ни да постави в картата на Интернет първите домейни на кирилица”, заяви Пламен Вачков. “Няма нищо по-нормално от това предложеното име да бъде кодът на страната, който е придобил достатъчно гражданственост в страната. Внедряването на Интернет-имена на азбуки, различни от латинската, е следващата голяма стъпка в развитието на Световната мрежа, която ще позволи на милиони хора, неползващи английски език, да имат по-лесен достъп до Интернет.”

ДАИТС ще организира през септември 2008 г. среща в София, на която ще бъдат поканени
всички държави използващи кирилица – Беларус, България, Казахстан, Киргизстан, Македония, Монголия, Русия, Сърбия, Таджикистан, Узбекистан, Украйна, по време на която ще се обсъждат решения по разпределението на кодовете на Интернет-имената за нуждите на страните, използващи кирилица.

София, 23 Юни 2008 г.
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
Отдел „Връзки с обществеността”
тел. 949 23 68

Както съобщава Portal.bg:

Малко повече от година след първоначалната инвестиция, за която Portal.bg писа, фирмата започна поредица от ходове, насочени към окрупняване на бранша.

“В момента БОЛ.БГ е изцяло собственост на Люксембургския инвестиционен фонд”, каза Димитър Ганчев. “Близо 15 години сме с тази фирма и смятаме, че сме направили достатъчно и за нея, и за Интернета у нас.”

“Както е известно в последните години аз се занимавам предимно с работата на “Интернет общество – България”, така че за мен раздялата с БОЛ.БГ има предимно значение от гледна точка на историята”, сподели Вени Марковски.

“Надяваме се, че словенците, които инвестираха сериозни суми в компанията, ще продължат да я развиват, ще увеличават качеството и разнообразието на услугите. Дано потребителите да са доволни от промяната; за нас тя е знак, че България вече е нормална държава, в която не е нужно едни и същи хора да се занимават с всичко в една компания – от регистрацията в съда до осигуряване на инвестициите.”

Двамата Интернет-пионери поставиха началото на редица от историческите постижения в Интернет у нас. Благодарение на тях хиляди граждани получиха достъп до Глобалната мрежа при значително по-добри условия от съществуващите преди появата на БОЛ.БГ. В книгата “Първите в Интернет” са описани част от постиженията им, между които са няколко кандидат-президентски, парламентарни и местни предизборни кампании в Интернет (първата е през далечната 1996 г.), пускането на серийни телефонни постове, ISDN, безжичен Интернет и др.п.

Terrible news:

Goran Bregovic fell four meters from a cherry tree at his house, and broke vertebrae. Doctors in Belgrade say his condition is “stable without neurological complications”.

I hope that he will be back on stage, and keep my fingers crossed for him!

Today the “Sega” daily publishes a lengthly article about the recent statistics data by Eurostat.

Here are some excerpts from the article:

What does the Bulgarian gets – Euro 1.65 / hour… In the EU the average level is Euro 20.65 / hour. That means that payment in the country is 8 % of the average European. One can only wonder how such small income has managed to raise the prices in Bulgaria to 44 % of the European prices. (Какво получава българинът – 1.65 евро на час… В ЕС средното равнище е 20.65 евро на час. Това означава, че заплащането у нас е 8% от средноевропейското. Човек да се чуди как такива немощни доходи са вдигнали цените до 44% от европейските.)

The problem with this kind of thinking (and with the other data, quoted by the newspaper), is that it does not take into account the fact that the prices in the country are not based on only payment of labor, but rather on a number of issues, almost all of them with foreign currency involved – prices of gas, oil, power, major food products, fertilizers, equipment, etc. Bulgaria has huge trade deficit, and it is due to the fact that the country still produces and exports less than it imports.

And also:

It is a different question why that same Bulgarian has productivity like the other west Europeans, when he is allowed to work in their enterprises – same qualification, same work desire. Obviously the low productivity is not because of the workers, but because of the employers, who do not understand modern labor organization, but manage to steal the work.
(Друг е въпросът защо същият българин има производителност като другите западноевропейци, когато бъде допуснат да работи в техни предприятия – не им отстъпва нито по квалификация, нито по усърдие. Явно ниската производителност се дължи не толкова на работещите, колкото на работодателите, които не разбират от модерна организация на труда, но се справят с ограбването на труда.)

Here the mistake is that the blame is thrown on the employers. Having been an employer in Bulgaria since 1993, I can guarantee that I would very much wanted to pay the same western salaries to everyone in my company, but the money we were making were not coming from west European clients, but from Bulgarians. And the Bulgarians didn’t (and in some cases couldn’t) want to pay more for Internet access than what they were paying. So, whatever organization of the labor we could have had in the company, the final result of the workers’ efforts would have been the same Bulgarian salaries. So, it is up to the productivity of all people, to make the living standard higher and better; and not only to the employers.

You can read more statistic data from Eurostat here.

На 16-и януари 2008 г. написах материал под заглавие: “На вниманието на министър Петър Димитров: този Митал не е онзи Митал“. Пратих го на министъра чрез електронната поща на секретарката му.
На 14-и април т.г. пуснах втора част на материала, в която цитирах “открития” на българските медии.
Днес, 10-и юни, чета в “Дневник” интервю с Фолкер Швих, главен оперативен директор на “Арселор Митал”:

- Първо искам ясно да заявя, че не коментирам Прамод Митал. “Глобал стийл” за нас винаги са били конкурент и никога, никога не сме имали сътрудничество с тях. Ако проследите нашата история, как оперираме, мога да ви посоча всички страни, където сме стъпили, и ще видите какви са нашите ангажименти като корпортивна и социална отговорност. Това е абсолютно различен подход. Със сигурност “Кремиковци” ще работи по глобалния модел на “Арселор Митал”.

Е, уважаеми г-н министър, аз като Ви казвах, че този Митал не е онзи Митал и че дори самият факт на купуването на ЦСКА прави този Митал съмнителен на фона на брат му, който по-скоро би купил “Манчестър Юнайтед”, а още по-скоро не би купил никакъв футболен клуб… Вие с какво се занимавахте в този момент?

This is a press-release from ISOC-Bulgaria; as ISOC.bg website is going through changes, I prefer to publish it here, and at the ISOC’s site there is a link to this article.

Internet Society Bulgaria being an active participant at the WSIS and IGF , expresses their views for the coming IGF in Hyderabad, India.

Need for new participants
The IGF has a tendency of slowly shifting from a place of a discussion about the way the world accesses information resources, into a place where only topics that make the headlines are being highlighted, with many of the same players being among the loudest speakers. We believe that due to cross-cultural reasons, these people are mainly coming from North America and western Europe. We urge the IGF to allocate equal time for people from regions outside of those two. Having that in mind, we urge the participating organizations to send new people to the IGF in Hyderabad, and also to try to send as many young people as possible. The IGF needs new people, carrying the young spirit of the new Information Society.

Contents of the discussions at the IGF
We believe that some of the topics like security and critical internet resources and diversity seem to be explored extensively already (also at other forums), and the biggest challenge continues to be how to connect the rest 5 billion people on the planet. We see no real attention paid to the under-connected nations; we see no real attention paid to the digital divide in the developed countries themselves – between the big cities and the small towns. We see that some of the proponents of the agenda of the workshops and plenaries, coming from the developed countries, do not take any steps to ensure competition among the Internet Service Providers in their own countries (one such an example is the USA and the behavior of some of the American Internet Governance Civil Society Professionals). In the era of the climate change threat, we see not serious attention paid to the Environmental Sustainability theme in the discussion, as it is inextricably bound up with development of the Information and communications technologies.

Suggestions
We would like to propose an open poll – for all participants at the IGF, to name what are the three or five most important issues for them. Based on this poll, we suggest focusing the discussions at the remaining IGF meetings. For us, in Bulgaria these are, in random order:
- assaults on freedom of the Internet and freedom of access to the Internet – by the Interior Ministry, and by the Business Software Alliance (here and here)
- corruption deals of Microsoft with the Ministry of State Administration
- the monopoly of the .bg domain name registry

The world-wide poll (survey) is here:
What are the five most important Internet-related issues in your country?

About
Internet Society – Bulgaria is a non-governmental organization (NGO), founded on December 4, 1995 in Sofia by a group of Bulgarian Internet professionals. It became known world-wide in 1999, when it sued the government of Ivan Kostov against the proposed licensing of the Internet Service Providers in Bulgaria. In 2001, through ISOC-Bulgaria’s influence, Voice over Internet Protocol (VoIP) remained outside of the monopoly of the national telecom, which allowed a great variety of new Internet services to start in Bulgaria. ISOC-Bulgaria is a non-governmental organization for public profit, and represents users. More information can be found at ISOC.bg site.

Преди малко написах статия за Людмила Радкова в Уикипедия.

Хубаво е да знаем, да се гордеем и да се стремим да станем достойни хора като нея.

I did a research of my DNA from my Father’s side via the Genographic Project of National Geographic.

The results may be surprising for some of the Bulgarian historians and scientists. I am copying some of them below, plus a map of the movement of my grand-grand-grand…parents to the Balkans.

My Y-chromosome results identify me as a member of haplogroup I1b.

The genetic markers that define my ancestral history reach back roughly 60,000 years to the first common marker of all non-African men, M168, and follow my lineage to present day, ending with P37.2, the defining marker of haplogroup I1, and also with the marker M26 (I1b2).

If you look at the map highlighting my ancestors’ route (see below), you will see that members of haplogroup I1b carry the following Y-chromosome markers:

M168 > M89 > M170 > P37.2

What’s a haplogroup, and why do geneticists concentrate on the Y chromosome in their search for markers? For that matter, what’s a marker?

Each of us carries DNA that is a combination of genes passed from both our mother and father, giving us traits that range from eye color and height to athleticism and disease susceptibility. One exception is the Y chromosome, which is passed directly from father to son, unchanged, from generation to generation.

Unchanged, that is unless a mutation—a random, naturally occurring, usually harmless change—occurs. The mutation, known as a marker, acts as a beacon; it can be mapped through generations because it will be passed down from the man in whom it occurred to his sons, their sons, and every male in his family for thousands of years.

In some instances there may be more than one mutational event that defines a particular branch on the tree. This is the case for my haplogroup I, since this branch can be defined by two markers, either M170 or P19. This means that either of these markers can be used to determine my particular haplogroup, since every individual who has one of these markers also has the other. Therefore, either marker can be used as a genetic signpost leading us back to the origin of my group, guiding the understanding of what was happening at that early time.
Read more…