Veni | Вени

Да, това е чувството, което ме обхвана, когато прочетох материала в “Сега”: 420 русенци се погнусиха от децата в Могилино.

Вижте сами как започва репортажът:

“Да си ги вземат белгийците, щом толкова си ги искат”. Такива реплики се чуха на протестно събрание в русенския кв. “Средна кула” срещу преместването на децата от Могилино в изоставено училище в центъра на квартала.
Трети ден местните хора се бунтуват срещу възпитаниците на интерната, който се прочу в чужбина с ужасяващите условия на живот и в резултат ще бъде закрит. 420 от общо 3400 жители на квартала са се подписали досега срещу предложението на русенския кмет Божидар Йотов на запуснатия имот да се построят 4 малки къщи, в които децата да продължат живота си в нормални условия. Парите за тези жилища бяха събрани в национална дарителска кампания на Би Ти Ви. Заради неочакваната съпротива общината оттегли вчера от сесията на общината точката за Могилино. “Време е българите да приемат, че има тежко болни деца, а не само да изразяват мнимо състрадание”, коментира бунта кметът на Русе.

и по-нататък:

Според противниците на предложението мястото на децата не е в центъра, “пред очите на хората”, а някъде на закрито. За целта имало достатъчно площи – в боровите гори и други терени. Майките в “Средна кула” не желаят техните деца да общуват с недъгавите си връстници. До определеното място има детска градина и местните се опасяват, че децата в нея ще се заинтересуват от съдбата на изоставените си болни съседчета.
“Изкараха ни нацисти, какви ли не!”, възмущават се бунтовниците от “Средна кула”. “Нарекоха ме примитивница, защото казах, че първо трябва да се потърси причината за раждането на такива деца. 90% от тях са от ромски семейства, от пияни бащи, от 20 сестри и балдъзи. За да се излекува една болест, трябва първо да се намери причината”, обяснява Галина Атанасова.

И каква се оказа тя? Вместо да се грижим за децата – си търсим аргументи против? Галина ще донесе вода от десет кладенеца, за да обясни защо мрази различните хора.

Да, Галина, те не са болни, те са различни.

Има ги в цял свят, но отношението към тях е различно.

И по отношението към тях може да се съди дали обществото е здраво или е болно.

От реакцията на русенци може да се направи категоричен извод: българското общество е болно.

И моля, не излизайте с коментара “Ама само 420 русенци – това не е представителна извадка!”, защото ако обществото ни беше здраво, срещу тях щяха да се изправят 4200 нормални русенци, които щяха да им кажат да си налагат парцалите. А и общината нямаше да оттегля точката от дневния ред.

Вижте и реакцията на нормалните хора:

“Възрастните са против, по-младите хора са “за”, усмихва се продавачката на вестници Елица. На нея децата няма да й пречат, макар че ще са точно зад павилиона. На същото мнение е и Мирослава. “Децата не са виновни за това решение, няма да навредят, да не са наркомани?!”, пита момичето. Според Красимира Атанасова преместването на малчуганите от Могилино ще доведе до облагородяването на квартала. “Не можем да ги хвърлим в контейнера, защото са различни!”, казва тя. Някои от този лагер дори обмислят възможността да пуснат контраподписка, за да се чуят и техните гласове.

Виждате разликата, нали – обмисля се подписка, но искате ли да се обзаложим, че няма да събере и 420 подписа? И че противниците на децата ще са по-гласовити? И че ще обвинят нормалните хора, че им е лесно да дават акъл, но защо… и познатата история – от десет кладенеца вода.

Емил Спахийски в същия брой на “Сега” е написал коментар “Народе????“, но и този коментар няма да помогне.

Жалко за Русе, жалко за русенци, жалко за България.

Йорадан Стоилов е български блогър, живеещ в Пловдив. Той
е написал блестящ репортаж по темата за “освобождаване” на стоки в българската митница.
Стоки, поръчани през Интернет.
Моето заключение е, че тази диващина и варварщина по отношение на гражданите в митническата администрация е една от причините в България да няма Интернет-търговия.
Сега препечатвам репортажа, а веднага след това го изпращам на всички хора, които са управлявали, управляват или ще управляват България.
Дано помогне!

Вени Марковски

Точно на 6-ти февруари направих една поръчка от сайта www.merchnow.com. Поръчах си няколко суичъра, тениски, къси панталони, дискове, плоча, значки и стикери на обща стойност $168 с включена доставка до Пловдив. Обявеният период за доставка беше от 2 до 4 седмици, но аз бях готов да почакам доста повече.Днес, 27-ми февруари получих бележка от Агенция “Митници” да се явя в пощенското бюро на “Иван Вазов”, за да си получа доставката. Ок, помислих си аз, може би защото вече сме европейци ще се радваме на бърза и облекчена поща. В 12:00 на обяд се качих на колата и в 12:30 бях пред пощенското бюро.Почивка. 12:30 до 13:00. Нищо, ще почакам 30 минути отпред.През тези 30 минути се събраха още няколко човека. Вратата се отключи и всички като не видели се втурнаха и се прередиха най-отпред. Аз с чисто великодушие ги пуснах да се бутат и джавкат и си изчаках спокойствието.

Дойде и моя ред.

Погледнаха ми документа и ми обясниха, че моят колет е инспектиран и съдържанието не съответства на списъка със стоките. Обясниха ми, че от общо 16 артикула, в колета има само 9. Помолиха ме аз да предположа кои от нещата са вътре и кои не, за да може на базата на тези предположения да се преизчислява крайната сума и върху нея да си платя митото.

Предположих, преизчислявахме, $91. Хайде към митницата на другия край на града.

Отивам там и съм тотално неориентиран. Някак успях да намеря точната сграда и етаж. Наредих се на ‘опашката’ от двама, за да ми кажат след 30 минути чакане, че трябва да отида до някоя митническа агенция (частна), за да ми изготвят обмитяващ доклад.

В агенцията (имаше десетки различни, влезнах в произволна).

Отново предположих какво има в колета, за да може да ми изготвят сумата, която трябва да платя. Честито, 70 лв. мито + ддс, както и още 20 лв. за агенцията – затова, че ми изготви документите.

Отново в митницата.

Чинно си изчаках реда и русокосата нелицеприятна дебелана ми поиска документите за обработка. Помолиха ме да седна и да изчакам. Добре, помислих си, че му се вижда края. Та все пак това е нищо и никакъв колет от САЩ с няколко парцала и няколко диска. След 20 мин. ме повикаха, за да ми кажат, че митническата агенция не е написала правилно документите – да се върна там и да ги помоля да поправят нещата.

Споменах ли, че парите се налагаше да ходя да ги внасям в банка? Банката, която се намира на митницата е друга от тази, в която внасям (това трябва да е ясно на всеки). Има си и прилична такса.

В агенцията ми се ‘зарадваха’. Не намериха нищо нередно в документа. Обадиха се в митницата, за попитат дебеланата какво не е наред. Оказа се, че въпросната просто не е отгърнала и не е видяла, че има и втора страница. Божичко.

Обратно в митницата. Отново опашка, отново всички служители са мъртвешко бавни. Вече съм поизнервен. Моят ред, чакане на стола. След 30 мин. – ето ти документите, отивай в пощенското бюро на “Иван Вазов” (другия край на града), за да си получиш колета.

Вече е 16:00 ч.

В бюрото бях в 16:15, влезнах платих си поредната такса (4 лв.) и си получих колета.

Равносметката: 4 ч. и 15 мин. изгубено време, 74 лв. такси, 20 лв. за агенцията, 10 лв. за бензин. И всичко това, за да си получа колета на стойност $168

Да ми е честито. Повече няма да се повтори.

Днес Горан Брегович е дал прес-конференция за българските медии в София. Ето по-интересните части от нея (предадени най-точно в “Стандарт“, но и в останалите вестници има резюмета; виж по-долу):

- Г-н Брегович, защо не искате да говорите за политика?
- Моят език е разбираем за всички. За разлика от този на властниците. Когато Солун беше културна столица на Европа, получих поръчка. И написах творба, за която на сцената трябваше да излязат хора от различни националности – сърби, гърци, румънци, албанци, българи. Ситуация, която е немислимо да се случи в политиката. Хубаво би било светът да разговаря така, както го правим ние в музиката. Щеше да ни е по-леко. Поне теоретично. Защото музиката е първият език между хората – много преди словото, религията и политиката. Преди да се заговори за вашите политици, вече се е знаело за музиката ви. Примерно за “Мистерията на българските гласове”. Нали разбирате защо моите певици винаги са българки.
Read more…

A good news came just few minutes ago from Brussels: The European Commission has fined Microsoft with record-high Euro 899,000,000 (correct – 899 million)!

The European Commission has imposed a penalty payment of € 899 million on Microsoft for non-compliance with its obligations under the Commission’s March 2004 Decision (see IP/04/382) prior to 22 October 2007. Today’s Decision, adopted under Article 24(2) of Regulation 1/2003, finds that, prior to 22 October 2007, Microsoft had charged unreasonable prices for access to interface documentation for work group servers.

“Microsoft was the first company in fifty years of EU competition policy that the Commission has had to fine for failure to comply with an antitrust decision”, said European Competition Commissioner Neelie Kroes. “I hope that today’s Decision closes a dark chapter in Microsoft’s record of non-compliance with the Commission’s March 2004 Decision and that the principles confirmed by the Court of First Instance ruling of September 2007 will govern Microsoft’s future conduct”.

Full press release at the site of the EC. The whole story about Microsoft’s behavior is here.

Sources, having relations with the Bulgarian Ministry of State Administration, (and knowing well both Microsoft-Bulgaria and their partner CAPK “Progress”, speaking on the condition of anonymity) which signed a what is widely know the biggest corruption software deal with a Microsoft partner in Bulgaria to buy MS Windows/MS Office at prices several times higher the ones on the street, made a comment, “Big deal, Microsoft will get back their money from deals like ours; let’s not forget that in three years the current contract expires, and the Bulgarian taxpayers will be charged one more time, so that they [Microsoft] can get their money back.”

My comment: if Microsoft continues with their policy, established under Bill Gates, they may end up providing even bigger portion of the EU budget. At the same time, they may end up not buying Yahoo, because their cash will be constantly going for paying the European Commission’s fines. It’s time for you, guys, to wake up! And if you can’t figure out what to do, there’s always a good way to start with: send me an e-mail, I would be happy to give you some advise. Here’s a hint for Bulgaria: stop paying under the table in order to sell your software – surely you don’t need all this bad image and negative PR.

(Note: If you are not into ballet, then this will not be of interest for you, or – better – perhaps you should start to be interested?)

I was at a great performance on Saturday evening – Diana Vishneva, the prima ballerina of the Mariinsky Theater, Kirov Ballet, is the most unique of all.

She is also principal dancer with the American Ballet Theater, and has performed in Rudolf Nureev’s Swan Lake in Paris in 2006.

The choreography was done by Alexei Ratmansky, artistic director of the Bolshoi Ballet.

The whole show was amazing, but the most impressive of all is Diana’s dance. Her body moves as no other ballerina’s. And although you can’t tell from the picture*, it is also the most perfect, all muscles, perfectly shaped, as if designed for the best possible ballet movements. I’ve never seen something like that.

Of the three parts, I liked most the second one, which was called F.L.O.W., which stands for “Form Love Of Women”. Choreographer here was Moses Pendlton, who has done a truly amazing show. This piece was created specially for Diana, and there’s a good reason for that. She dances there with tow other great ballerinas – Maria Shevyakova and Ekaterina Ivannikova. I can’t describe it (yeah, I know, English is my third language), but I can highly recommend it – please, go, and see it.

A good word goes also to Desmond Richardson, Igor Kolb, Mikhail Lobukhin, Alexnader Sergeev, who were also good. It is difficult not to be good, when you are partnering with Diana Vishneva…

Check her schedule, and make sure next time she performs near you, go and see her.
____
* picture from the official site of the Mariinsky Theater

Great News!

As some of you probably know, ICANN will host its next meeting in Paris, June 22 – 27, at the Le Meridien Montparnasse hotel.

On June 24th we could have a concert of Goran Bregovic, as part of the musICANN!
For those of you, who know the music of the Balkan genius, there’s no need to explain more (for the others, check my blog here), but to ask you for support. We need to find the money necessary to host his band.

I will try to do this coordination effort, but my blog and this entry will serve as a focal point for all of you who want to see him at the ICANN meeting.

It’s worth doing it, and it is not that expensive, so the outreach to sponsors is on. I’ve contacted the manager of Goran, and she put me in touch with their French agent from Zamzama Productions. We are working on details about musical equipment needed. Here’s the most important part (please, help if you know people/companies that can provide us with this):

SOUND SYSTEM: High Quality Line Source Array System, Appropriate for delivering high SPL at highest to the entire audience. Main stereo system must be flown above stage front 4…6 small front fill speakers should be added at stage level for first row. Please, expect highly dynamic and sometimes LOUD music. SOUND SYSTEM should be connected to a clean supply and not to any light-in supply.
FOH MIXING BOARD: Yamaha PM 5 D RH or Yamaha PM 5 D (Yamaha Pm3500 with 10 comp. rack and 2 reverbs TC 2000, Lex PCM 70 … if is PM 5 D is absolutely not available)
Prefered main systems: d & b J-series, Meyer Sound MILO, EV x-line or XLC, L-Acoustic dV-DOSC
Monitor mixing console: should have 24 inputs into 6 mixes, and graphic EQ on each output. Please, make HighPass filter on 150Hz for all monitors.

There are more requirements, but we’ll deal with Sebastien, my French colleague from ISOC-France on them.

Due to the size of the hall, and the fact it is going to be used for other events, we can have max. 1000 people, and the small band:

Goran Bregovic, Alen Adamovic (vocal) + 2 trumpets, 1 saxophone, 3 trombones (baritones), 1 Tuba and the 2 Bulgarian voices (read more about their fantastic performance here and here)

UPDATE: Today Larry announced he would not run. You can watch here why.

There’s at least one great news coming from the US elections in 2008: Larry Lessig decides to run for Congress.

See his video, explaining why here: http://lessig08.org/.

Larry is a great person, committed, creative, and a good friend – both of me, and of Bulgaria. I am supporting his candidacy, and I wish him good luck!

A number of media in the US have captured that. See the New York Times, Washington Post, Wall Street Journal…

Run, Larry, run!

More by Lessig at his blog.

Мнозина писаха за това, че, видите ли, МВР щяло да ни подслушва разговорите и чатовете в Интернет. Ето един пример, ето и позицията на “Капитал“, а в Интернет има много повече (вижте тук).

Искам да заявя, че това са инсинуации, манипулации и фалшификации. Всъщност става дума не за подслушване, а за грижа от страна на МВР към потребителите в България. Защо ли? Колцина си правят труда да поддържат архив (backup) на своята електронна поща? Малко са! Дори и тези, които си правят backup, правят ли го редовно? Не!

Следователно, МВР се е захванало не подслушва трафика, а всъщност осигурява безплатен backup! Това е истината, а не всякакви разни манипулации, че щели да следят, да продават информация и т.н.

Като съвестни граждани, ние трябва да благодарим на МВР за тяхното решение да ни предоставят безплатен backup. С помощта на МВР ще можем не само да имаме безплатен backup, но и да правим проверки – например, ако някой ви открадне компютъра, можете да се обадите в МВР и да поискате да ви възстановят данните. Или ако забравите дали сте писали на Иванчо миналата година, от МВР ще ви информират не само дали сте му писали, но кога, за какво и колко килобайта е било съобщението ви. Срещу определена с допълнителна наредба такса може би ще сме в състояние да получаваме и разпечатка на пощата, която МВР ще прихваща. Това ще допринесе за подобряване материално-техническата база на МВР, което на свой ред ще допринесе до повишаване количеството на събираната информация, т.е. – ще доведе до по-висока сигурност на данните на гражданите.

Не бива да се забравят и допълнителни бонуси, които идват безплатно към и без това безплатната услуга от МВР – например, можете да изпратите електронна поща до човек, който ви тормози с текст “Здравей, Иванчо! Не съм съгласен с това, което ми предложи вчера на улицата – да ти помагам в дейностите, които извършваш. Да ме прощаваш, но те са си чисто престъпление – кражби на автомобили, обири на квартири… Не, мерси!” След което остава да чакате кога от МВР ще дойдат да приберат нищо неподозиращия Иванчо.

Мисля, че с това обяснение и посочените от мен примери ще се сложи край на спекулациите, че наредбата била вредна и насочена срещу гражданите.

От сайта (PDF) на комисията по досиетата:

Три имена: Димитър Георгиев Калчев
Дата на раждане: 21.11.1945 г.
Място на раждане: гр. Русе
Вербувал го служител: Игнат Иванов на 01.06.1978 г., регистриран на 14.06.1978 г.
Ръководил го служител: Игнат Иванов
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ОУ на МВР-Русе-ДС
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: агент; съдържател на явочна квартира
Псевдоними: Колев; Клуба
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Рег. дневник; картон обр. 6; писмо
вх. № 1875/ 12.04.1990 г. за унищожаване на Я/К “Клуба”; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/ 24.01.2008 г.
Снемане от действащия оперативен отчет:
Публична длъжност или публична дейност: Министър на държавната администрация – 24.07.2001 г. – 16.08.2005 г.

Това, което прави впечатление е, че Калчев не е бил снет от действащия оперативен отчет – за разлика от останалите министри и техните заместници, които са били снети от оперативен отчет по различно време, някои дори преди 10-и ноември 1989 г.

През 2003 г. Президентът на Република България г-н Георги Първанов учреди награда на името на известния учен от български произход и създател на първия компютър Джон Атанасов. Наградата е за млад българин, който има значим принос за развитието на компютърните и информационните технологии и информационното общество. Досега носители на това престижно отличие са били петима млади българи – Преслав Наков, Светлин Наков, Валентин Павлов, Христо Костадинов и Георги Кузманов.

Комитетът по номинациите за наградата “Джон Атанасов” към Президента на Република България взе решение за откриване на процедурата по номинирането на кандидати за наградата за 2008 г.

Процедурата е отворена от 1 януари до 30 юни 2008 г. Номинациите се правят от научни съвети и поделения на БАН, факултетни съвети на ВУЗ-ове, както и фирми и организации в областта на компютърните и информационните технологии.
Мотивираните предложения се правят по приложен образец и се изпращат на вниманието на Комитета по номинации на следния адрес: nagradajohnatanasoff@president.bg

Досегашните носители на престижното отличие са:

За 2003 г. – Преслав Наков, за 2004 г. – Светлин Наков, за 2005 г. – Валентин Павлов, за 2006 г. – Христо Костадинов, за 2007 г. – Георги Кузманов

Правилник за награда “Джон Атанасов” на Президента на Република България

Образец – формуляр за предложения

______
Disclosure: аз съм член на Комитета по номинациите