Veni | Вени

След като Ники Василев се опита – неуспешно – да обясни ползите от договора с ЦАПК, в дискусията се намеси и самият шеф на ЦАПК, който излиза във вестник “Банкеръ”, в коледното му издание, с цитати и размишления.

Прочете и се убедете сами, колко е полезен този договор. Вижте и коментарите между цитатите. Pressboard.info ни дава интервю с шефа на ЦАПК във вестник “Банкеръ”, в което се срещат следните думи:

Според Пламен Матеев, управителя на ЦАПК “Прогрес” ООД, което МДААР избра за доставката на 60 хил. персонални и 2 хил. сървърни лиценза, в договора, има много ползи за България. Пред журналист на в. “БАНКЕРЪ” той посочи, че първата полза е, че договорът, който досега е бил за наем, става кредитноразсрочен. Това означава, че правителството се ангажира да плати определена сума за дълъг период от време, а срещу нея получава собственост върху продуктите.

Обърнете внимание – говори се за много ползи, но се цитира само една. Да видим дали е полза? Приемаме, че е полза, но тогава възниква логичният въпрос: Защо, аджеба, ЦАПК не е предложило толкова полезна сделка още по време на предишното правителство, а го прави чак сега? Освен това не става ясно защо правителството просто не изкупи сега използваните лицензи на половин цена, както позволява текущият договор?

Чуха се обвинения, че е платена огромна сума на щатската компания предварително. По този повод Пламен Матеев коментира: “Ние сме обещали да платим 72 млн. лв., но не сме ги дали. Засега казваме, че ще преведем 30 млн. лв. (б.р. тази сума е част от 42 млн. лв. от бюджетния излишък, разпределени на МДААР), но и това не сме направили. До този момент има само договорености. Дори ако през декември се осъществи предсрочното плащане, както възнамерява да направи министър Василев, българската страна има време до месец май 2008-а, в което тя може да направи всичко, в това число и да размисли.”

Няколко неясни момента. Матеев казва “Ние сме обещали да платим 72 млн. лв., но не сме ги дали. Засега казваме, че ще преведем 30 млн. лв. (б.р. тази сума е част от 42 млн. лв. от бюджетния излишък, разпределени на МДААР), но и това не сме направили.”. Как “ние”? Нима той е част от правителството? Или пък се опитва да ни убеди, че ЦАПК е обещало да плати на “Майкрософт” 72 млн. лева, т.е. че работи без печалба? И двата варианта не звучат убедително.

Твърденията, че тези пари вече са платени на “Майкрософт”, според него са неоснователни. Реално сделка няма, тъй като парите ще бъдат в България до май, когато ще приключи сделката. Матеев дори заяви, че ЦАПК “Прогрес” ще съхранява тези средства в Централна кооперативна банка, тъй като смята, че е по-добре средствата да се намират в кредитна институция с български капитал, отколкото в такава, чиито собственици са чуждестранни граждани.

А!? Оказва се, че ЦАПК е всъщност трезор на МДААР? Интересно обаче дали ЦАПК знаят нещо за банките, чиито собственици са чуждестранни лица – да не би да фалират, що ли? Или това е “патриотизъм”, може би? Интересно като е такъв голям патриот, защо шефът на ЦАПК не носи само български ризи, а вместо това навлича такива с логото на “Майкрософт”? Впрочем, нека МДААР отговори на това твърдение с обяснение – защо самото МДААР не сложи парите в някоя банка, откъдето за тези шест месеца ще получи повече приходи от очакваната “остъпка” от ЦАПК в размер на 5 %?

Като друг голям плюс на договора Пламен Матеев посочва възможността през месеците до приключването на сделката да се водят преговори с “Майкрософт”. На въпрос на в. “БАНКЕРЪ” какъв резултат очаква той отговори: “Според мен е възможно да се постигне споразумение с компютърния гигант и той да направи инвестиции в България. Вниманието на администрацията би трябвало да се концентрира именно върху това – какви ползи може да постигнем от “Майкрософт” през следващите няколко месеца.

Интересно разсъждение. Какви ползи можем да постигнем от “Майкрософт” в следващите няколко месеца, които ЦАПК не е успяла да постигне през изминалите 5 години, откакто сключи първият далавераджийски договор с държавната администрация? Какво попречи на ЦАПК да постигне тези ползи? И защо не ги осъществи при предишния кабинет?

Нека си зададем въпроса защо тази компания има звена в Сърбия и Румъния, но не и в България? Аз лично бих се радвал, ако и у нас има някаква структура, която създава нещо: услуги, обучение или консултации, програмни продукти, тестове или др. Структура, която генерира продукти и приходи, а не просто представителство на фирмата. Защото е близко до ума, че ако “Майкрософт” инвестира у нас, ще развие в професионално отношение хората, които биха работили за него, но също така ще си върне вложенията с печалба. Такава е естествената функция на всяка корпорация. По този начин обаче компанията ще реинвестира още повече в България. Това е механизмът, това е единствената цел, която и правителството, и ние трябва да преследваме.”

Близко до ума е, че ако ЦАПК разсъждаваше така преди пет години, би могла да се договори с “Майкрософт” за подобна “инвестиция”, но не го е направила. Нека видим как разсъждаваше тогава Пламен Матеев:

За електронното правителство:

Проектът стартира с четири услуги. А трябва да са двадесет. Такава беше и нашата задача – да предлагаме двадесет услуги. Няма значение какво ще бъде електронното правителство, кой и с какво ще го реализира – ние трябваше да имаме двадесет услуги. Тук няма място за коментар. Ние може да предложим и 220 услуги, но ако в тях не са включени въпросните 20, които ни определя Европейската общност, със въпросните 220 може да си направим снимка в някой от жълтите вестници. Значи това е основният проблем. Всеки, който се опитва да ми доказва, че електронното правителство може да бъде база за безкраен развой или друго нещо, е много добре. Аз съм “за”, но тук най-подящ е изразът на фирма NIKE: Just do it! (“Да го направим!”) Повече нищо друго не се иска от нас.

В момента българското правителство все още няма тези 20 услуги, които уж ЦАПК разработваше през 2003-2004 г.

И пак Пламен Матеев:

Миналата година бяхме изпаднали в пълна безизходица. Ние бяхме след Румъния и в резулат на това аз едва се побирах в кожата си. Убедих се, че спешно трябва да се направи нещо. Затова отидох при министър Калчев и му обясних ситуацията, а той ми каза: “Ами, Матеев, направи го!” Тогава написах писмо и го изпратих до DELL и MICROSOFT, откъдето ми отговориха: “Да, ще го направим!” Замисълът ни не беше да спечелим някакъв търг или да вземем пари. Аз защитавах тезата, че България не може и не трябва да бъде след Румъния.

Ако се чудите за какво говори, не се чудете. И аз не го разбирам. Днес, четири години по-късно, пак казва, че сме след Румъния, електронното правителство, което ЦАПК разработваше не работи, но ЦАПК пак е начело и ни води към светлите бъднини…

За повече информация относно неработещото цапекирано правителство вижте тук:

Некомпетентност струи от рекламирания по ТВ правителствен портал

България – затвореният код на електронното правителство

От “Майкрософт” иронизират електронното ни правителство – сравни с изказването на Николай Василев от 2005 г. електронното правителство тепърва ще се строи и от 2006 г.: “Министър Калчев не е направил нищо особено за електронното правителство”

А тук можете да видите как ЦАПК подписа меморандум с Димитър Калчев.

За да ви се подобри настроението в предновогодишните дни, вижте и статията от “Труд”: Електронното правителство – имитация и комисионни

Камен Томов е отбелязал няколко слаби пункта в тази информация (странно, че не го е направил поне с препратка до тук, та да отговоря по-рано). В интерес на истината, неговите аргументи са значително по-смислени от тези на Ники Василев. Ето ги накратко:

1. Камен казва, че това не било вярно: “Нищо, че както пише в условията на EULA (договорът за ползване на софтуера, End User License Agreement) на Майкрософт, всеки има право да ползва по едно допълнително копие на компютъра си, нали?” И посочва източник.

Аз направих нещо друго, за да видя какво пише: отворих MS Word, който е инстлиран (ОЕМ) на компютъра ми и погледнах там какво пише в About/EULA. А там пише:
“1.1 Installation and use. You may:
(a) install and use a copy of the Software on one personal computer or other device; and
(b) install an additional copy of the Software on a second, portable device for the exclusive use of the primary user of the first copy of the Software.”

Аз твърдя, че това е право, което държавната администрация има и в момента, със съществуващите лицензи, така че не може да бъде представяно като “buy 1, get 1 free”, т.е. МДААР получава “безплатно” нещо за домашно ползване.

2. На съобщението на МДААР – “Това е цената на лиценз заедно с т.нар. CAL (Client Access Licence = лиценз за клиентски достъп) – възможност за свързване с 4 вида сървъри на Майкрософт. Този CAL е около 1/3 от стойността на целия лиценз”, Вени отговаря – “Друго си е да има и още някаква екстра, която не се използва – звучи много по-авторитетно.”
Нямам идея как Вени си представя ползването на някои от съществуващите и новозакупените сървърни продукти на Майкрософт като например Windows Server 2003? Ето част от неговия лиценз, която може да бъде намерена на същото място:

Тук Камен е изцяло прав и единственото, което мога да кажа в моя защита е, че досега не е документално доказано, че държавата има 60,000 служители, които имат нужда от функциите, за достъп до които се изисква лиценз.

Камен посочва и още една грешка, според него, в тази статия, като отново аргументите му звучат по-добре от тези на МДААР:

МДААР купува поне три типа продукти. Всеки от тях има различна цена. Покупката включва – два вида операционни системи и офис пакет – текстообработващи програми, електронни таблици и т.н. Цената 85 млн.лв. е сума от цените на трите продукти.
От посочената статия се разбира, че Испанската област Кастилия и Леон купува цял букет от различни продукти на Майкрософт, но основното са около 13 хил. лиценза за офис пакет и към 500 лиценза за сървърна Уиндоус операционна система.

Тук ще посоча нещо много по-просто: примерите, които аз давам се отнасят до публично известни поръчки, които могат да се намерят в Интернет. Много трудно ще бъде да намерим точно същата поръчка, каквато иска нашата държавна администрация. За мен е важен принципът, а именно: има ли възможност да се направи сравнение между България и друга страна, да се види какъв е БВП, какви са условията за продажба на софтуер, и да се види дали ние купуваме евтино (както твърди Ники Василев) или скъпо (както твърдя аз).

Ще посоча още аргументи в подкрепа на моята теза: държавата имаше договор с “Майкрософт” и някак си е ползвала софтуер на десетки хиляди компютри – според Ники Василев на 48000. Ето още един въпрос: откъде се взеха 12,000 компютри допълнително? Или се очакват толкова? От друга страна, Парламентът прие вчера предвидено намаляване на чиновниците с 10-12 % през следващата година. Очаква се, че ще има още намаления през следващите години. Следователно се купуват лицензи за повече компютри, отколкото някога ще има. Да не говорим, че биха могли да се вземат (и платят) точно толкова, колкото са им нужни, а останалите – когато дойдат компютрите и след като се види колко от тях са без MS Windows, напр.
Нека направим още едно уточнение: до този момент от МДААР не са ни казали колко компютри са купени през 2001-2007 година с MS Windows OEM и/или с MS Office 2003 или по-стара версия. Аз твърдя, базиран на факти, които съм виждал в държавната администрация, че държавата е купувала и продължава да купува както хардуер с инсталиран софтуер (поне MS Windows), така и отделно софтуер – това, последното, бе посочено и от един от моите читатели.
Нека направим и още едно уточнение: когато предишната администрация се договаряше с “Майкрософт” в “Информационно обслужване” имаше и все още има неизползвани 10000 лиценза – 9000 Windows2000 и 1000 сървъра. Купени на цена от около $ 110 всеки. Вижте това интервю на Никола Костов както и отговорът от Христо Трайков тук.

Има и още нещо. Днес в статия за “Капитал” Ники Василев твърди, че ако били купени лицензите по стария договор, щели да излязат по-скъпи от новите. Ето какво точно пише: “Не я използвахме (опцията за купуване – б.м., В.М.), защото: 1) се оказа по-скъпа, 2) щеше да бъде непрозрачно, без конкурс.” Да проверим дали е така: Ето какво казва министър Калчев в Парламента през 2005 г., малко преди изборите: “…договор за наемане на 30 000 пакета софтуер от американската фирма “Майкрософт” на обща стойност 13,6 млн. долара.“и малко по-нататък: Договорът е изтекъл и мисля, че е най-добре следващото правителство да вземе решение по отношение на по-нататъшното продължаване или непродължаване на софтуерa, използване на Майкрософтски софтуер или на Linux. И вижте какво лъсва на бял свят само четири месеца по-късно: договорът е бил тайно подновен! Същото признава и Ники Василев в Парламента: “…договорът е подновен на 3 септември 2004 г. и е влязъл в сила в средата на 2005 г. за срок от още три години, тоест до средата на 2008 г. Точните изчисления са следните: 48 000 бр. софтуер, тоест договорът е удължен, за три години; цената е 159 долара на пакет без ДДС, тоест ако направим това умножение, се получава 7 млн. 632 хил. долара годишно без ДДС. Ако го умножим по 3 за три години – 22 млн. 896 хил. долара и 20% за ДДС – стават малко над 27 млн. долара общо с ДДС”.
Днес от МДААР се опитват да ни обяснят, че новата цена е по-ниска от старата, нищо, че сумата като цяло е близо 2.5 пъти по-голяма, а лицензите са само с 1/4 повече. Добавят се проценти за отстъпка, проценти за software assurance, твърди се, че ще има обучение и т.н. – все неща, които могат да бъдат преглеждани от различни гледни точки (както и Камен е направил по-горе), но дали целта всъщност не е по-различна: да се насочи вниманието към цената, вместо да се насочи към следните нередности, за които вече писахме:

1. Информацията в търга по ЗОП е сбъркана – търсят се продукт, който не съществува (Windows Vista 2007).
2. Информацията е подадена некоректно към европейския регистър – без посочена прогнозна цена (според Ники около 90 млн.лева), без посочени позиции, че става дума за софтуер от “Майкрософт”. За справка – посочените от мен документи са публикувани и са категорични в описанието на това какво ще купува испанската държава. По този начин държавата елиминира и самите “Майкрософт”
3. Защо трябва да се купуват лицензи на служителите, без да се знае кой какво ползва у дома си.

Въпросите, които Камен допълва:
4. Какви бяха условията МДААР да закупи лицензите, както за офис пакета, така и за операционната система, които ползваше досега?
5. Защо МДААР не сключи сделка директно с Майкрософт, а се наложи да прави обществена поръчка?
6. Защо се вземат точно 60000 лиценза?

Докато не се получат адекватни отговори на тези въпроси, Ники ще трябва да се примири с това, че обществото смята сделката за непрозрачна, корупционна и нагласена от МДААР, за да бъде спечелена от конкретна фирма.

Николай Василев* е публикувал лично мнение в “Капитал” (под заглавие: “”Майкрософт” – to be or not to be?”). Публикувам го и тук, за по-голяма цялост на досегашните мнения по темата. Днес, в онлайн-разговора в chat.idg.bg Ники копира част от това интервю, макар че нямаше връзка с темата на разговора.
Надявам се, че ще има коментари по така поставените от министър Василев въпроси, още повече, че това ще му бъдат и обясненията по сигналите, които са подадени срещу сделката (обърнете внимание: сигналите са срещу сделката, не срещу Ники!)

От дълго време се опитвам да разбера защо е спорен договорът за софтуер на “Майкрософт”. След всичко, което чух и прочетох по темата, бих разделил критиците на три групи. Те са много различни по същество и трябва да им се отговори поотделно. Първата е групата на “идеалистите”, които нямат комерсиален интерес, но откровено вярват, че е по-добре да живеем и работим без “Майкрософт”. Втората е групата на “конкурентите”, които работят за други фирми с конкурентен бизнес на “Майкрософт”. Третата е групата на “ценовиците”, които не отричат “Майкрософт”, а атакуват обществената поръчка – главно на тема цена.
Read more…

Вижте сами (screen shot има тук: Anticorruption.government.bg):

На сайта на Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет има връзки към всички държавни ведомства с телефони за подаване на сигнали за корупция, но не и за МДААР:

Комисия за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет
адрес: 1194 София бул. “Дондуков” №1
е-mail: anticorruption@government.bg
Министерство на външните работи: 0800 16 070
Министертво на образованието и науката: 0800 16 111
Министерство на държавната политика при бедствия и аварии: 0800 20 112
Министерство на вътрешните работи: 02 / 982 22 22
Министерство на финансите: 0800 18 0 18
Министерство на правосъдието: 02 / 987 06 97; e-mail: anticorruption@justice.government.bg
Министерство на икономиката и енергетиката: 0800 11 070;
e-mail: m.velkova@mee.government.bg
Министерство на земеделието и продоволствието: 0800 20 200;
e-mail: signali_korupcia@mzp.government.bg
Министертво на труда и социалната политика: 0800 11 617
Министерство на отбраната: 02 / 922 08 05
Министерство на регионалното развитие и благоустройството: 0800 11 918;
e-mail: anticorr@mrrb.government.bg; inspectorat@mrrb.government.bg
Министерство на транспорта: 02 / 940 9430
Министерство на културата: 0800 11 060
Министерство на здравеопазването: 02 / 930 11 52; e-mail: signalizacorupcia@mh.government.bg.

Друго обяснение, освен това, че в МДААР няма корупция, няма. Следователно сега вече можем да разберем желанието на Ники Василев на всяка цена да убеди обществеността, че далаверата с ЦАПК е прозрачна, законосъобразна, целесъобразна и по никакъв начин не в разрез с морала и нравите сделка.

Забележка: Ако видите по-горе, ще забележите, че на две места пише не “Министерство”, а “Министертво”. Това не е моя прищявка, а просто така е написано на оригиналния сайт, откъдето съм копирал текста. По-забавното е кои са двете министерства с правописните грешки)

Вижте второто документално доказано увеличение на цената в сделката на годината на МДААР. Първото е тук.

В Испания (пак) са пуснали търг за 19815 лиценза и за него са отпуснати… 600 хиляди евро!

Някой може да каже, “ама това е за образователни цели”, подведен от това, че съобщението е публикувано от департамента по образование, но няма да е съвсем или изцяло прав, защото става дума за използване на служебни (government) компютри.

Стойност: под 30 евро на компютър.

В петък, 21.12.2007 г. от 14 ч. на този адрес: chat.idg.bg. Елате ни вижте, както се казва ;)

Вижте първото документално доказано увеличение на цената в сделката на годината на МДААР.

Испанската област Кастилия и Леон (столица Валядолид) се е договорила с “Майкрософт” за 14,000 лиценза (десктоп и сървъри), които ще купят от Dell (не от ЦАПК). Стойност: 5.2 млн. евро. Да направим една проста сметка:

5,200,000/14,000 = 371.42 евро = 724 лв.

Договорената с “отстъпки” от МДААР сума е общо 84,9 милиона. За 62,000 лиценза. 84,900,120/62000 = 1,369.35 лв.

Или с други думи – МДААР купува над 4.2 пъти повече лицензи на близо 2 пъти по-висока цена.
Ето, в това се състои далаверата на ЦАПК и МДААР.
Тъй като отстъпките от “Майкрософт” обикновено са толкова по-големи, колкото по-голяма е поръчаната бройка, можем лесно да сметнем, с приблизителна точност, каква би била стойността на българската сделка, ако тя беше отворена действително за всички европейски компании.

Предположения на експерти са, че стойността на един лиценз а българската администрация би била (е, ако не го купувате от ЦАПК, АПК или др.п.) не повече от 300 лв.
Или с други думи, надплатената от МДААР с “честния и прозрачен търг” сума е от порядъка на 62 милиона лева.

Дали някой от МДААР може да опровергае тези изчисления? И дали ще могат да опровергаят следващите документи, които ще продължим да публикуваме? Как мислите?

Here it is how:

As you may have heard ([1], [2]), the Dutch government has recently attracted Microsoft’s anger by launching an actionplan to adopt open standards, and concretely OpenDocument Format by April 2008 in the national government. Open Standards will become mandatory and Free Software will be preferred.

As the Minister of State, Frank Heemskerk, argued, this plan is not to exclude any company, but to stimulate information exchange, vendor independence and choice for various software products that implement open standards, [3].

Heemskerk has received strong support from the in October created OpenDoc Society, which has been co-founded by the Free Knowledge Institute, to share knowledge about OpenDocument Format.

Last Wednesday the main political parties in Dutch Parliament urged the minister to enforce the plan more strictly and set up a support team on open standards.

The Ministry of Economical Affairs has published an english version of the plan on its site today, [4 (PDF, 409k)].

[1] http://linux.slashdot.org/linux/07/12/10/2317232.shtml
[2] http://www.macworld.com/article/61414/2007/12/dutch.html
[3] http://www.fd.nl/csFdArtikelen/HFD/y2007/m12/d12/HFD1002519419 (Dutch)
[4] http://www.ez.nl/dsc?c=getobject&s=obj&objectid=154648 (PDF, 409 kB)

(Thanks, Wouter!)

Ето как в други европейски страни работят с “Майкрософт”.

Вижте сами изцяло публикуван договор (PDF, 4.6 Mb) между полското Министерство на науката и “Майкрософт”.

Забележете – не с ЦАПК-ООД, не с АПК, а с “Майкрософт – Ирландия”, където е и европейският им офис. И да не си помислите, че в Полша нямат офис? Имат, но такива споразумения се сключват директно с “Майкрософт”, а не с посредници, че при това и ООД-та.

Интересно – защо у нас все още не е публикуван договорът с ЦАПК за наем на продукит на “Майкрософт” от 2001 г.? Какви толкова големи тайни има в него, след като Ники Василев вече обяви цената в Парламента през 2005 г.? Да не би случайно да има клауза за купуване на използвания софтуер на половин цена и това да е пречка за купуването на новите 60000 бройки при по-висока цена? Или може би има клауза за обучение? Или може да се разбере каква е цената на самия софтуер и каква е цената на обучението?

Това дойде току-що от “Спектър“.

На 19 декември 2007 г. около 20:00 часа вечерта бе жестоко пребит и многократно намушкан техническият директор на Спектър Нет за гр. Варна г-н Иван Чивчибашиев. Мениджърът е причакан пред дома си от три неизвестни лица. Похитителите са го повалили на земята и са му нанесли жесток побой. Наръган е на три места в бедрената част, в близост до жизненоважна артерия. По чиста случайност кръвоносният съд не е засегнат. Лекарите са установили, че няма опасност за живота му.

Бруталното престъпление е очевиден опит за сплашване на мениджмънта на компанията. То е поредният акт срещу „Спектър Нет” в гр. Варна. В рамките на два месеца двукратно бяха прерязани и унищожени магистрални оптични кабели на „Спектър Нет”, като при последния инцидент на 13-14 декември 2007 г. са пострадали мрежите и на няколко други оператори в града („Херос Комуникейшънс“, „Ариел ТВ“, „Варна Нет“ и „Ариа Нет“). Нанесени са щети на стойност десетки хиляди лева.
Read more…