Veni | Вени

Good news: Bulgaria is not listed there.

Bad news: dangers on the Internet are making people, companies, organizations, governments, personal computers, small and large networks more and more vulnerable.

* The increasing cyber threat to national security
An estimated 120 countries are leveraging the Internet for political, military, and economic espionage activities. Cyber crime has expanded from isolated attacks initiated by individuals or small rings to well-funded, well-organized operations using sophisticated technology and social engineering. Are we in the midst of a cyber cold war?
* The increasing threat to individuals and industry
As more of us rely on the web for shopping, banking, socializing, and carrying on everyday business activities, cyber criminals are capitalizing on every opportunity to commit fraud, identity theft, and extortion. Ingenious cyber criminals have evolved “super-strength” threats that are harder and harder to detect and can be modified on the fly. And, emerging technologies like voice over IP and smartphones are fostering new threats like “vishing” and “phreaking.” How will these developments affect consumer trust and purchasing behavior?
* Hi-tech crime: a thriving economy
Existing in parallel with legitimate ecommerce is a thriving underground black market economy run by cyber criminals. Greedy, malicious online fraudsters don’t even need computer skills or a great deal of money to launch an attack. They can buy customized Trojans that steal credit card information, and botnets can be bought, sold, and leased. And the stolen data itself is bought and sold like any other commodity. But zero-day threats that exploit unpatched vulnerabilities are the biggest cause for concern of all. Should these activities eventually be legalized?

You can download the report (5 Mb PDF) from McAfee (requires registration before download but you don’t need to include real data). Download is available in several languages: English, Spanish, French, German and Italian.

Two days ago I blogged about a letter from the European Commission (EC) aimed at sanctioning Bulgaria.

Today there are some good news coming from my government:

1. The Council of Ministers appointed Mr. Vesselin Bojkov as new chairman of the Communications Regulations Commission*. Mr. Bojkov is formed deputy-chairman of the Commission for Protection of Competition.
Read more…

Thomson Financial announced that the European Commission (EC) has started a procedure to sanction Bulgaria for the lack of independence of the national regulatory authority – the Communications Regulation Commission.

According to e-mail communications I had with Thomson Financial, “the news came from the European Commission during its midday briefing”, and it is a sign that Bulgaria is starting to feel the pressure from being a member of the EU.

Thomson Financial says that the EC is sending Bulgaria a letter of formal notice, the first step in infringement proceedings.
Read more…

cnet News.com reports:

Vista’s performance with the service pack increased less than 2 percent compared to performance without SP1–much lower than XP’s SP3 improvement of 10 percent. The tests, run on a Dell XPS M1710 test bed with a 2GHz Core 2 Duo CPU and 1GB of RAM, put Microsoft Office 2007 through a set of productivity tasks, including creating a compound document and supporting workbooks and presentation materials.

See also here:

A year after its launch, only 13 percent of businesses have adopted Vista, according to a survey of IT professionals.
Microsoft admits that the launch has not gone as well as the company would have liked. “Frankly, the world wasn’t 100 percent ready for Windows Vista,” corporate vice president Mike Sievert said in a recent interview at Microsoft’s partner conference in Denver.

and read the whole story at News.com here.

Actually this one is by Stephen Colbert, but at the time he was still with Jon Stewart. It’s called “Living in a police state”.

Government spying on its citizens means gaining limits on those freedoms – Freedom Plus.

Another of Jon Stewart’s brilliant pieces:

President Bush versus Texas Governor Bush. You must watch this, but don’t wonder why the President is so different in his thinking from the Governor. Nobody knows the answer to this question.

Many people talk about root servers, domain names, IP addresses, and these words sometimes sound like a secret society codes. Here’s an explanation of the number of root servers. Some people claim that the root servers are “controlled by the US Government”, and that this “control” means the US government (the “evil American imperialists”) can shut down the Internet in any given country, or even in the whole world, because they have the root servers under their (governmental) control. (by the way, I am not one of these people; just find it interesting to quote)

Kim Davies of IANA wrote this last week trying to explain how the root servers work:

I am at the UN Internet Governance Forum, being held this week in Rio de Janeiro, Brazil. A recurring theme you can hear here is one that has vexed the technical community many times before — “Why are there 13 root servers?” This question is usually followed by questions like “Why are most of the root servers in the US?”

So let’s dispel these myths.

There are not 13 root servers.

What there are is there are many hundreds of root servers at over 130 physical locations in many different countries. There are twelve organizations responsible for the overall coordination of the management of these servers.

So where does the 13 number come from?

There is a technical design limitation that means thirteen is a practical maximum to the number of named authorities in the delegation data for the root zone. These named authorities are listed alphabetically, from a.root-servers.net through m.root-servers.net. Each has associated with it an IP address (and shortly some will have more than one as IPv6 is further rolled out).

But when we think of servers, we probably think of physical machines that sit on a desk, or perhaps lined up in racks in a specialized computing facility. By any measure, there are not 13 servers as there is not a correlation between the number of named authorities, and the number of servers.

The majority of named authorities are spread across multiple cities, often multiple countries. The “I” root, for example, is located in 25 different countries. But ignoring the physical diversity, even those authorities that are just in one physical location — the reality is they are comprised of networks of multiple servers that handle the millions of DNS queries the root servers receive every hour.

Another thing you may hear is that some of these root servers are just copies, whilst others are the “real” name servers. The reality is that every single root server is a copy, and none of them are more special than the others. In fact, the true master server from which the copies are made is not one of the public root servers.

So next time you hear there are 13 root servers, or that they are mostly in the US, just remember this map, courtesy of Patrik Fältström:

View Larger Map

Note from Veni: There is one such a server in Bulgaria. I blogged about it last year. That makes Bulgaria again on the cutting edge of technology, and I am quite happy to be able to contribute to this happening.
_____
Wikipedia gives this explanation:
No more names can be used because of protocol limitations – UDP packet can only carry 512 bytes reliably and a hint file with more than 13 servers would be larger than 512 bytes – but the C, F, I, J, K, L and M servers now exist in multiple locations on different continents, using anycast announcements to provide a decentralized service. As a result most of the physical, rather than nominal, root servers are now outside the United States.

Have you ever watched Jon Stewart’s Comedy Central show? No? You’ve missed a lot. Yes? Then perhaps you can enjoy yet again this piece from January 20, 2005 – the day when President Bush stepped into his second term (watch it after 2:00 minutes on):

I will publish some more of the best clips from Jon Stewart’s show. It’s not amazing that he is such a good anchor, it is amazing that one can see him on the streets of New York (I saw him with his son last year). It is amazing that the country can allow to have fun with everything and everyone.

Какво мислите, има ли далавера в поредната сделка на държавата с “Майкрософт”?

Николай Василев е казал пред бТВ (цитиран в “Сега“):

Министърът на държавната администрация Николай Василев организира обществена дискусия на 29 ноември за използването на софтуер с отворен код в държавната администрация. Ако по време на дискусията бъдел убеден, че използването на такъв софтуер е по-рационално, той бил готов да отмени обществената поръчка за близо 90 млн. лв. за продукти на “Майкрософт”. Това обяви Василев по Би Ти Ви вчера.
Министърът заяви, че е готов, ако някой го убеди, да качи на служебния си компютър такъв софтуер, но не вярвал, че става въпрос за безплатен продукт. Той сравни операционните системи с отворен код с енергията на слънцето и вятъра – и те били безплатни, но никой не си монтирал слънчеви или вятърни централи вкъщи, защото било скъпо.
Според Василев основният проблем – че гражданите не могат да подават документи по електронен път, ако нямат продукти на “Майкрософт”, щял да бъде разрешен постепенно. Новият закон за електронно управление задължавал администрацията постепенно да реши този въпрос.

Моят коментар:

Очевидно Ники не е говорил скоро с Димитър Калчев, неговият предшественик, за да установи, че колкото повече се обяснява по медиите, толкова повече затъва в смрадта, която се носи от договора на държавната администрация с “Майкрософт”.
Очевидно Ники е забравил какво е говорил пред Народното събрание на 16.09.2005 г. Вижте стенограмата в сайта на Парламента. Отидете най-накрая, там е неговият отговор на актуален въпрос за сагата “Калчев – Майкрософт”.
Ники очевидно е забравил, че именно в това си изказване пред Парламента защитава тезата, че не е нужно да има търг по Закона за обществените поръчки (получер шрифт по-долу от мен):

Както Вие казахте, договорът е сключен без процедура по Закона за обществените поръчки в духа на друг закон – за авторското право. Между другото, специално по този въпрос много органи са се произнесли, че този подход не е незаконосъобразен, тоест той е законосъобразен. Произнесли са се министерства, различни видове служби, доколкото имам информация – Комисията за защита на конкуренцията.
…
Най-напред дали в бъдещи случаи може да се използва Законът за обществените поръчки, тъй като сега нямам много минути, за да влизам в технически подробности, но Вие сте запознат с тази материя. Има аргументи защо тук Законът за обществените поръчки на практика няма как да важи, тъй като става дума за един почти, не напълно монополен продукт.

Значи от една страна – няма нужда от търг по ЗОП. Но от друга – защо сега е обявил такъв? И ако има нужда, значи е имало нужда и преди пет години. Т.е. или Ники Василев сега греши или преди пет години е сгрешил предшественикът му Димитър Калчев. При всяко положение не може и единият да е прав, и другият. Може би е най-добре прокуратурата да прецени в кой от двата случая има нарушение или престъпление? Впрочем, ако “Майкрософт” са дали под наем софтуера си на цени по-високи от тези в магазина – нещо, което е факт – те също подлежат на наказателно преследване. Чл. 225 от Наказателния кодекс се занимава точно с тези далавери:

Чл.225. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.;доп.,бр.89 от 1986 г.;изм.,бр.81 от 1990 г.,бр.10 от 1993 г.) Който продаде стока на цената над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услугата възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от двадесет до сто лева.
(2) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;доп.,бр.81 от 1990 г.;изм.,бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от десет до шестдесет лева.
(3) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;изм.,ДВ,бр.89 от 1986 г.,бр.81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл.3 от Закона за борба със спекулата, извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(4) (нова,ДВ,бр.26 от 1973 г.;отм.;пред. ал.5,ДВ,бр.89 от 1986 г.; изм.,бр.103 от 2004 г.) Който съзнателно състави неверни сведения или представи неверни данни за определяне цена на стока или услуга и от това са последвали или са могли да последват щети за държавно учреждение или предприятие, за обществена организация или за граждани, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

а също и този текст:

Чл.282. (1) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г., бр.103 от 2004 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6, или с пробация.
(2) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.89 от 1986 г.) Ако от деянието са настъпили значителни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл.37, точка 6.
(3) (нова,ДВ,бр.89 от 1986 г.) За особено тежки случаи по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, като съдът постановява и лишаване от право по чл.37, точка 6.
(4) (нова,ДВ,бр.62 от 1997 г.) Наказанието по ал.3 се налага и на длъжностно лице, което е извършило престъплението с участието на лице, посочено в чл.142, ал.2, точки 6 и 8.
(5) (нова,ДВ,бр.21 от 2000 г.) Ако деянието по предходните алинеи е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите, наказанието е лишаване от свобода до десет години по ал.1 и от три до петнадесет години по ал.2.

За нас от далаверата с “Майкрософт”, за която са писали както българските, така и чуждестранните медии (примерно International Herald Tribune, New York Times и др.) едно е ясно: в желанието си за гигантски печалби българските компании няма да се спрат пред нищо, камо ли пред някакви си обществени интереси.

За подобно поведение има една хубава българска дума – “гьонсуратлък”.

Дали прокуратурата ще се събуди от над 14-годишния си сън и ще образува следствено дело, е друг въпрос. Също толкова важно е не само да се събуди, а и да се намери някой прокурор, който да разбира, че наемането на софтуер е неизгодно за държавата, защото се дават пари, без да се получава насреща продукт, а само възможността за ползването му. Така че държавата хем прехвърля в касите на посредниците близо $ 100 милиона, хем остава накрая без софтуер.

Вие какво мислите?

П.П. А по въпроса за сравнението с енергията от слънцето и вятъра… Ники очевидно не разбира от енергетика, иначе щеше да е бил поне за малко министър на енергетиката. И нямаше да прави неподготвен такива изказвания по телевизията. При цена от $ 100 за барел петрол, при положение, че страни като Бразилия почти изцяло са минали на био-горива и при положение, че България не е страна-износител на петрол… Ники Василев май щеше да е по-добре да замълчи в този случай, вместо да прави сравнение. Но кой знае – може би сравнението му го е подсказал съветникът му Юри Алкалай, който преди няколко дни каза пред “Капитал”: Според Юри Алкалай противозаконните действия на “Майкрософт” не засягат българската администрация. Той също така индиректно каза, че не е съгласен отчасти с решението на една от най-големите съдебни институции в ЕС.

Защо в България няма добри мобилни оператори ли? Защото предпочитат пред оправяне на услугите си, да си поръчват подобни статии като тази в днешния “24 часа”

Ето как удобно започва статията под заглавие “Тарикати крадат роуминг” и подзаглавие “Бизнес с кражбата на роуминг процъфтява у нас в последните години, показа разследване на “24 часа”:

Бях в командировка в чужбина и реших да се обадя на мои близки в България. Те обаче не ми отговориха, нито ми върнаха след това обаждането. Когато се върнах в страната, се оказа, че не се е изписвал моят номер, а напълно непознат, на който не е имало възможност да се направи връзка. Как така се получава, че се изписва друг номер, въпреки че звъня от собствения си телефон, сигнализира читател на “24 часа”.

Оставяме настрана анонимния “читател”, който решил да “сигнализира” във вестника, вместо да провери какъв е проблемът при оператора му. По-нататък вестникът разкрива, “че става въпрос за доходен и полулегален бизнес“. Подчертавам “полулегален”. Ставало дума за “тарикати, които успяват да печелят солидни суми от обажданията на клиенти на мобилните оператори, които са в роуминг, или пък от стандартни международни разговори.”

И по-нататък:

“Всеки оператор подписва договор за международен трафик с някой от чуждите – например “Франстелеком”, “Телеком Аустрия”, ОТЕ и други. Целта е да се гарантира качество и непрекъснатост на обажданията. Фирмите, които се занимават с кражбата на роуминг, пък подписват договор и купуват трафик за България с някой партньор на нашите оператори.”

Ето каква е схемата според вестника (и това е комай единственото вярно нещо в статията):

Съответната фирма купува най-често предплатени карти от трите оператора у нас, за да ги използва за терминиране на повиквания в мобилните им мрежи. Когато абонат на някой от трите оператора е в чужбина и се обажда до България, разговорът му се пренасочва от мрежата на чуждия оператор през интернет. След като стигне до България, обаждането се вкарва в гейтуей устройство, в което е поставена предплатената карта. От нея вече се пренасочва към абоната, за когото е разговорът. На практика се осъществява международно повикване, но чрез пренасочването излиза, че е от страната.

Това е вярно, но поставено в контекста на “полузаконния” бизнес, “далаверите” и “тарикатите”, остава впечатление за нещо съмнително. Авторите (или по-точно мобилните оператори) се жалват, че “било много трудно да се пресече този бизнес заради анонимността на предпатените карти.”

Статията завършва с тези три “проницателни” наблюдения:

- Операторите губели имидж, тъй като се влошавало качеството на разговорите и имало чести прекъсвания. Освен това търпели значителни финансови загуби, тъй като цената на разговор в рамките на една мрежа и една държава е по-ниска от международната.
- Потребителите пък, освен че получават недобро качество на услугата, не могат да видят номера на този, който ги търси. Нямало и възможност за обратно повикване. Организираната по такъв начин връзка не позволявала и достъп от чужбина до клиенти на роуминг услуги в мрежата на нашите оператори.
- Използването на устройствата за пренасочване влияело и на качеството на услугите на операторите. Според тях в районите около клетките, в които са разположени гейтуей устройствата, достъпността и качеството на разговорите на всички останали потребители се влошавали.

Моят коментар:

Мобилните оператори в България, а и по света, са си за бой, защото предлагат безумно скъп роуминг. Ако бяха малко по-умни, щяха да направят така, че потребителите им сами да избират дали да бъдат търсени чрез гейтуей устройства или чрез по-скъпите канали на телекомите. Ако бяха още малко по-умни, щяха да предлагат и обратната услуга – при избиране на чуждестранен телефонен номер от България, с добавянето на код в началото на номера, да се минава през Интернет. Така хората щяха да преценят какво им е нужно – високото качество на обикновената цифрова телефония или това през Интернет, което е не по-лошо, но по-евтино.

Мобилните оператори вместо да твърдят, че това е “полулегален” бизнес, трябва да си признаят, че е напълно легален, защото няма закон, който да го забранява. Нещо повече – самите мобилни оператори трябва да си организират така телефонните централи, че когато разговорът минава през гейтуей, да си се изписва телефонният номер на иницииралия обаждането, а не на гейтуейя. Технически това е възможно.

Мобилните оператори и без надутите цени на международните разговори печелят ужасно много пари – вижте им само печалбите след данъци. Вместо да харчат пари за подобни статии, по-добре да се поогледат какво става по света: появяват се вече телефон и с по 2 sim-карти, има телефони, които работят през Интернет, ако са в обхвата на някоя wi-fi мрежа и т.н., и т.н.

Мобилните оператори (и “24 часа”) да престанат да се оплакват, че “било много трудно да се пресече този бизнес заради анонимността на предпатените карти.” Ако не ламтяха за печалби от анонимните предплатени карти, мобилните оператори нямаше да ги продават и съответно този бизнес нямаше да бъде “трудно да се пресече”. Друг е въпросът на какво основание изобщо мобилните оператори биха поискали прекратяването му; не е тайна, че преди години те просто спираха подобни карти от употреба; интересно защо са престанали да го правят сега.

И накрая, мобилните оператори да се замислят как ще живеят в условията на Европейския съюз. Защото Европейската комисия има навика да наказва сурово компаниите от Съюза за злоупотреби и лоши бизнес-практики. “Майкрософт” наскоро отнесе и присъда от Съда в Люксембург за над 500 милиона евро. А испанската “Телефоника” бе наказана с над 151 милиона евро за това, че е поддържала несправедливи цени на услугите си в течение на пет години.

Една глоба от стотина милиона евро, наложена на някой от плачещите с крокодилски сълзи български мобилни оператори, би била добре дошла за потребителите им.

Вие какво мислите?

П.П. Понеже някои вече ме питаха за вестника, публикувал този материал, мога да ги насоча към интервюто на управителя на ВАЦ Бодо Хомбах, цитирано в Медиапул.