Veni | Вени

Nice entry from Venkatesh Hariharan. See for yourself:

Finally word is out and the Bureau of Indian Standards has confirmed that it will be submitting a “No with comments” vote to International Standards Organization on Microsoft’s OOXML proposal. This brings to a temporary close five to six months of hectic legwork to prevent a sub-standard proposal from getting the coveted tag of an ISO standard.

I doubt if Microsoft realizes it, but its actions are only making it the Union Carbide of the global IT industry. Microsoft is the world’s largest software company but if you flip through their 6000+ pages of OOXML documentation, you’ll be justified in wondering how they grew so big if the rest of their work is as shoddy as OOXML. The extremely flawed proposal certainly does not befit its stature in the IT industry. (…)

Coming back to India, I am extremely proud of the fact that my country has voted against this proposal. To accept such a poor document would have been to denigrate the very meaning of “standards.” The academia, the government bodies, industry organizations and non-profits like the Free Software Foundation spent countless hours debating and discussing this issue. Some of the best brains in India burnt the midnight oli to review this 6000 page proposal and the final consensus was that none of Microsoft’s answers to the 201 technical issues raised was found satisfactory. I hope the Microsoft bosses in Redmond take note of this and make a genuine attempt to rectify the issues instead of trying to stuff the ballot boxes.

For wasting the collective intellect of India’s best IT brains, Microsoft and ECMA must be blacklisted. Just as a person with a bad credit history has to redeem himself or herself before applying for subsequent credit, any standards proposal submitted by these two organizations should be toughly vetted before it is even accepted for review or voting in India. India has more pressing problems to tackle than OOXML. Therefore, Microsoft, please do us a big favor and stop wasting our time. Next time, do your homework before you submit something to India.

Read the whole story at his blog.

News from Bulgaria is that the Bulgarian Standards Institute has actually accepted the Microsoft “standard” – another sign how powerful Microsoft’s corrupt practices are in my own country. I’ve been writing a lot about it in my own blog, and portions of what is happening in Bulgaria have made it to the International Herald Tribune and the New York Times, but it seems when we are talking about profits of about 400 (four hundred) percent, some publications are not enough to stop the corruption…

As cnet’s news.com announces, North Rhine-Westphalia has selected Novell for the supply of its IT infrastructure. Novell already supports 300,000 students in the states of Bavaria and Thuringia; the new deal will add another 560,000 students and thousands of employees.(…)
The larger North Rhine-Westphalia contract will see the region’s universities using Novell’s Suse Linux Enterprise Desktop 10, along with Suse Linux Enterprise Server, Novell Open Enterprise Server, Novell Identity Manager and Novell ZENworks.

More – at the source.

Симион Патеев ме подсети за това, че има нов блог – за Бойко Борисов.

Ето малко цитати от блога:

Кои сме ние
Някои от авторите в този блог са избрали да публикуват материали с имената си, а други – с псевдоними. Към 15-и август авторите тук са 6 човека.

За контакти
Ако имате нещо да ни казвате, пишете коментари под някоя от статиите. Ако искате да станете автор в този блог, заявете го и ще ви изпратим покана, след като се убедим от досегашни ваши публикации, че сте обективен.

Защо е създаден този блог
Защото в българските медии липсва обективно представяне на кмета на София Бойко Борисов.

Какво е интересното от този блог: че се подхожда с ненатрапчив хумор към сериозни теми. Че авторите са осъзнали, че е необходимо да се чете между редовете, ако човек иска да знае какво действително се случва в България.

Какво е изненадващо: анкетите. Не очаквах, че ще има хора, които ще обвинят Станишев и Първанов за некачествения ремонт на “Цариградско шосе”.

За повече – http://boikob.blogspot.com/

…

На този ден преди пет години си отиде Митко Киров – един от най-читавите хора, които познавам.

…

Днес, пет години по-късно, освен некролога в “24 часа” и “Труд”, който пуснахме с Митко Ганчев ми се иска да спомена с една (или повече) добра дума нашия приятел.

Във времена на озверяване, Митко Киров беше човек.
Той помагаше не само тогава, когато някой имаше нужда, а по всяко време. Независимо дали ставаше дума за защита на обществени интереси, за борба с корупцията или за обикновена хамалогия, Митко винаги откликваше. Без резерви, без физиономии.

Митко пишеше хубави мнения, имаше ясни позиции по много въпроси и неверояно широка обща култура. Митко представи “Интернет общество – България” на срещата на ICANN в Монтевидео през септември 2001 г. (и чухме положителни отзиви от наши приятели от цял свят за него!), участваше като наш представител и на мероприятия, организирани от Агенцията за закрила на детето, от Парламента. Изявяваше се успешно по радиото, телевизията и във вестниците.

Колкото повече време минава от онзи злокобен 26-и август 2002 г., толкова по-силно усещам липсата на хора като Митко Киров. Той помагаше България да стане по-нормално място за живеене, а от такива хора днес има огромна нужда.

Вестник “Новинар” пише:

Столичните граждани не са доволни от ремонта на “Цариградско шосе”. Те са подали сигнали, че новата настилка е неравна и на вълни, което предизвиква друсане при движението на автомобилите, а пътуващите в автобус имали чувството, че са с лодка в морето. По този повод зам.-кметът по транспорта към Столична община Велизар Стоилов заяви, че новият асфалт по бул. “Цариградско шосе” е положен качествено, като не отрече, че на някои места има неравности. Стоилов допълни, че гражданските сигнали са атака срещу фирмата изпълнител на проекта – “Пътища и съоръжения”, и че подобни нападки целят да я дискредитират.

Някой (Велизар Стоилов?) може ли да обясни как точно се дискредитира фирма, ако работата й е качествена? А след като и той самият “не отрече, че на някои места има неравности“, това дискредитиране ли е или посочване на факт?

Разбира се, обяснения ще се намерят – бързали са, валял е дъжд и т.н. Да се чуди човек в Швеция как си асфалтират улиците, при тези студове и двудневно лято?

Днес (23.08.2007 г.) видях и следната статия, която много добре описва случилото се: Новото Цариградско шосе от Илия Горанов. Задължително прочетете цялата статия – ето някои примери от нея:

Бях търпелив, не съм се оплаквал, че има задръствания и че е затворен центъра заради ремонта на Цариградско шосе. Но в понеделник (веднага след откриването на асфалтирания участък) минах оттам. Често казано – възмутен съм. Това е високоскоростен път – разрешените 80 км/ч. не са ниска скорост. Асфалтът е положен на “дунавски вълни”, като се движиш с по-висока скорост и целият автомобил вибрира. В това отношение старото покритие беше значително по-качествено.

или

След постинга, още същия ден – цъфна репортаж по бТВ за ремонта на Цариградско. Не бих казал, че хората са забелязали неравностите на третия ден, аз минах от там още първия ден и ги забелязах. Освен това наистина не са само при Орлов Мост, цялото трасе е така. Освен това, ако сега нарежат чисто новия асфалт, за да поправят дефекта, къде ще му излезе краят?

или този велик цитат от мениджъра на “Пътища и съоръжения” ЕАД (фирмата-изпълнител на ремонта):

Антон Хекимян: Защо, след като това е нова настилка, трябва да се преправя наново?
Димо Пипев: А ми значи, как да ви отговоря на такъв подвеждащ въпрос? Значи, вие просто ме карате да кажа – да, то не е така, както вие ми задавате въпроса. Аз бих ви отговорил по-скоро така: нормално е, след като се направи ремонтът, да се направи така нареченият технически паспорт с неговото ниво и за неговата равност.

На сайта има и връзка към предаването по БТН, в което е интервюто с въпросния мениджър.

Е-вестник пише за мошеничествата на българските таксиметрови шофьори. Всеки се е опарвал поне веднъж. Те работят на принципа “Докато има баламурници, ще има и шашмаджии”.

В САЩ обаче не е така. Тарифите са написани по вратите на такситата. В колите в Ню Йорк в момента се инсталират – за сметка на шофьорите! – компютри, на които се вижда не само текущата тарифа, но и карта на града, за да се знае във всеки един момент къде се намира колата. Освен това може да се гледа телевизия, да се плати сметката с кредитна карта и т.н.

В какво се състои разликата ли? В това:

“Румен Крумов, шеф на съюза на превозвачите, заяви пред e-vestnik, че според него в условията на пазарна икономика, е невъзможно да бъдат ограничени тарифите и всеки може свободно да определя цените си. Друг бил въпросът, доколко са реалистични суми от порядъка на 5 лв. за километър. Що се отнася до имитацията на известни компании, до момента няма нищо направено, макар в закона да е посочено, че може емблемите, името и цветовете да съвпадат до 70%, смята Крумов, според когото причина е мудното законодателство.“

Интересно как в условията на пазарна икономика в САЩ успяват не само да ограничат тарифите, но и да ги стандартизират? Например от известното летище “Джон Ф. Кенеди” до която и да е точка на Манхатън цената е една и съща – $ 45. Колко ще ви струва пътя от летище “София” до вкъщи и един Господ не знае; зависи от шофьора.

Но в Ню Йорк цените се определят от кмета. Ако не са доволни, шофьорите и не си помислят да отидат с колите си до Кметството и да обявят гражданско неподчинение. А пък кметът Блумбърг никога няма да направи това, което стори Бойко Борисов с таксиметраджиите преди време.

Но в България се чака Народното събрание да оправи всичко, а ако са недоволни от нещо, гражданите винаги обвиняват закона. Но не и себе си, за това, че изобщо използват всякакви измислени таксиметрови компании – с малки коли, в чиито багажници не можеш да сложиш и малък куфар, защото са с газови уредби; мръсни, в които шофьорите пушат и говорят по GSM-ите си, без обезопасителни колани и т.н., и т.н.

Portal.bg публикува тази новина:

Portal.bg набира автори, които могат да пишат добре по ИТ-теми.

На този етап не е нужно да пишете специално за portal.bg, а е достатъчно да ни изпратите връзка (url) към сайт, в който сте публикували ваша статия. Ако ни хареса, ще я публикуваме и ще ви платим по тарифа, сходна с тарифата на сродни издания в България или по тарифа, за която се споразумеем. Тъй или иначе вие не губите нищо, а можете само да спечелите!

Ако станете постоянен автор, във всеки отделен случай, Portal.bg може да ви направи предложение за постоянно сътрудничество.

Имайте предвид, че публикуваните статии в Portal.bg се възползват от условията на договора “Криейтив комънс”.

Повече за авторското право има и на тази страница.

Пускайте връзките към материалите си в коментарите в Portal.bg.

Това е възможност за хората, които и без това пишат за информационните технологии, да се почустват част от един по-голям екип.

Милена Фучеджиева пише:

Бил Маер или Бил Мар е един от най-любимите ми телевизионни водещи. Вчера гостуваше в предаването на Лари Кинг и каза, че обича Америка, но не може да понася американците. не очаквах, че и той се чувства като българин….

Мислех да коментирам в блога й, но ще се получи много дълъг коментар, затова нека поразсъждаваме тук.

Ще цитирам още нещо, вече на 8 години, което Митко Ганчев написа по повод повдигнатата тема под заглавие “Хванал ли е Вени Марковски Господ за шлифера?”:

Хванал ли е Вени Марковски Господ за шлифера?
Разглеждам сайта http://veni.com и не мога да разбера да му се възхищавам ли или да го мразя тоз човек?!

Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 – 14:46
Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. И веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го нямаше, аз може би щях да съм на негово място!

Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.

Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. И това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така беше насаден шаблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…

Проблемът на българите не е само един (мразя държавата, обичам Родината). Проблемите са много, комплексни и никога не могат да бъдат разглеждани и разисквани спокойно. Това, което Митко е написал е вярно, но то не е вярно до тази степен и в този смисъл на казаното от Бил Маер. Той може да не понася американците, защото [ са си избрали Буш | водят война в Ирак | доброволно отдават част от гражданските си свободи | него ден са му откраднали радиото в колата | същата сутрин е станал накриво].

Повечето българи обаче не се понасят един другиго именно поради посочените от Митко Ганчев причини. Призивът на Митко всеки четящ да сложи ръка на сърцето си също не може да бъде еднозначно приет – мнозина хора ще си сложат ръката на сърцето, но за тях този жест няма никакво значение.

И именно в това се крие болката на днешния ден – животът е позагубил смисъла си. Нека се опитаме да си представим днешната българска нация и да видим какви са общочовешките, значимите каузи на нацията? Аз лично не мога да кажа от прима виста нито една такава кауза. Каузите на нацията са ежедневни проблеми, дребни теми. Някой може да възрази “Ами спасението на медиците?”, но няма да е прав. Тази кауза не беше общозначима и това се вижда по реакцията на хората след като медиците се върнаха и бяха отличени от частни и държавни структури като различни. Различността в България е като белег на прокажен – всички го мразят и се страхуват от него. Не е случайно, че в “Хан Аспарух” дадоха именно най-красивата и умна девойка подарък на Тангра. Не е случайно, че Кирил Христов започва спомените си с цитат от пътеписа на багдадския летописец, който посетил волжските българи. Той написал: “Те [българите] са странно племе. Като видят, че някой е умен и работите му идват отръки, те казват “Тогова подобава да служи на Бога”, след което го обесват на първото дърво.” Тук няма нужда да навлизам в други подробности – например защо няма действаща българска диаспора в чужбина, докато има такава гръцка, арменска, еврейска, полска и т.н.

Голяма част от проблемите на нацията започват от тази липса на търпимост към различното, нещо повече – от насърчаването да бъдеш различен.

Така че Бил Маер не се чувства като българин, просто за него проблемите на американците са значително по-различни от тези, заради които българите имат нетърпимост към своите сънародници.

Nelly Ognyanova gives a link to this amazing story (3.23 Mb PDF file).

Leroy orders flowers through 1-800-flowers for his girl friend. He asks that information about this should never be sent to his home or office. Months later 1-800-flowers sent to his home address a “Thank you note”.
His wife sees the note, calls the company and asks for proof of purchase. In return she gets a copy of the invoice.
She’s divorcing him right now, he’s suing 1-800-flowers for $ 1,000,000.
End of story.
“Bring your flowers on your own”, advises Nelly.

AOL readers, though, think that Leroy does not have a case – about 200,000 of them say so (55 %), 135,000 say he has a case (37 %), and 7 % are not sure. To the question “Do you think a florist should protect the privacy of a cheating spouse?” the readers of AOL news respond: No 48%, Yes 44%, and I’m not sure – 8%.

See the receipt here (217 Kb). “I love you and you mean the world to me” by Leroy is followed by his wife handwriting on that very invoice: “Be a man!”

The Sunday Times published an article under the headline Bulgaria calls BBC reporters criminals. Prof. Nelly Ognyanova responds on her blog:

It’s not Bulgaria. It’s not even the media, of which not everyone published the message of the Bulgarian Interiour Ministry. Today at the Horizont Radio participants said, “the Interiour Ministry knows everything about us, are they going to publish every traffic fine we’ve ever received, when we talk?”
“It’ not even the Ministry. It’s R.P.” (the initials of the minister, Rumen Petkov).

BBC responds, “We regret the publication of what is clearly confidential information and personal details that would endanger the safety of individuals concerned. We, the BBC, continue to stand by our original report.”

I don’t know why this was all necessary – people in Bulgaria know well there’s a lot of criminal activity. To try to shut down the journalists does not make the crimes disappear. The Bulgarian Capital weekly renamed the ministry to Ministry of Ostriches, and have responded with an article “The Ostrich Attacks”

This is a nice picture from Hristo Komarnitski, one of the best Bulgarian cartoonists: