Veni | Вени

Yes, finally!

It’s Karmen (With A Happy End), and it can make you really happy.

Goran is at his usual great level, of which I wrote last year! To large extent the album is so good because of the (of course) beautiful voices of the Bulgarian singers Daniela and Ludmila Radkovi, who are performing with the excellence which they are showing in the last 14 years with Goran Bregovic world-wide.*

Songs included are (the asterisks * show my preferences):
1. Uvertira
2. Gas Gas ****
3. Savatone ****
4. Mashala Mashala ****
5. Dikh Mo Vast ****
6. Pampur Galbeno ****
7. Stop
8. Ne Siam Kurve Tuke Sijam Prostitutke *****
9. Lumia Sitoj I Gurumni
10. Soske Murseske Manglape Kurva
11. Focu Di Raggia – with Carmen Consoli
12. Me Sam Devla Romani ****
13. Koferi
14. Bijav ***
15. Lamour ***

Since the music is based on Georges Bizet original, don’t be surprised that it will sound quite familiar, however its Balkanization has made it, I think, also quite easy to understand.

Here’s list of some of the people who made this album possible:
Georges Bizet (Composer), Goran Bregovic (Composer), Goran Bregovic (Conductor), and the performers: Aleksandar Rajkovic, Alen Ademovic (lead vocal, drums), Carmen Consoli (vocals), Daniela Radkova-Aleksandrova (vocals), Dejan Manigodic, Draganco Ristevski, Ekrem Demirovic, Ivan Jovanovic, Ludmila Radkova-Trajkova (vocals), Milos Mihajlovic, Stojan Dimov (clarinet), Vaska Jankovska (vocals)

More pictures of Goran and his orchestra at my flickr.

____
* – Their voices are not only back-vocals in all songs, but they also have their own solos, where you can distinguish their rich, full and complete voice – unmistakable. The two sisters’ voices are what make this album unique. I still remember them singing in “War” (from the movie “Underground”), where their voices are so strong, that I cry every time I hear them. Thank you, Daniela and Ludmila!

This came out of ISOC. If you know someone that can be nominated, please, do so.

Each year, the Internet Society awards the Jonathan B. Postel Service Award. The award is presented to an individual who has made outstanding contributions in service to the data communications community. The award includes a presentation crystal and a prize of USD 20,000. This year the award will be made during the 70th Internet Engineering Task Force (IETF) meeting in Vancouver, British Columbia, Canada, 2-7 December 2007. The deadline for nominations is 17 September 2007.

About the Award

The award was established by the Internet Society to recognize and commemorate the extraordinary stewardship exercised by Jonathan B. Postel over the course of a thirty year career in networking. Between 1971 and 1998, Jon managed, nurtured and transformed the RFC series of notes created by Steve Crocker in 1969. He also served as the ARPANET “numbers Czar” and Internet Assigned Numbers Authority over the same period of time. He was a founding member of the Internet Architecture (nee Activities) Board and the first individual member of the Internet Society, where he also served as a Trustee. For more information on Jon Postel’s life and contributions.

The Jonathan B. Postel Service Award is to honor an individual who has provided similar sustained and substantial technical contributions, service to the community, and leadership. With respect to leadership, the committee places particular emphasis on candidates who have supported and enabled others in addition to their own specific actions.

Award Nomination Procedure

The nominee does not need to be a member of ISOC. However, the nominator does need to be an ISOC member in good standing. Nominate via email to , and include the following details:

1. Name and Email address of nominee
2. CV/Bio of nominee
3. Statement of recommendation including specific acts, works, contributions, and other criteria that would show the nominee to fit the standard set by Jon Postel. It should be clear from your statement that your nominee has performed in this manner over a long period of time, not simply that the nominee has done several significant things in the area of data communications and the Internet. Please include corroborating references with their name, email address, and telephone number. Conclude with your postal address, ISOC member number, and telephone number as well as the postal address, telephone and fax number of the nominee.

Thank you in advance for your support,

The Jonathan B. Postel Service Award 2007 Nominating Committee.

Implications of Internet regulation on media freedom in the OSCE region are the focus of a report (PDF, 621.5 Kb) presented by Miklós Haraszti, the Organization’s Representative on Freedom of the Media.

The publication offers case studies from different parts of the OSCE region on how governments, civil society and the telecommunications industry can co-operate in their approaches to Internet governance.

“The Internet is an additional – and in some regions the only – source for media pluralism,” said Haraszti. “Internet governance is not only about technical standards or the Domain Name System. It also has commercial, cultural and social implications, concerning issues like the free flow of information, the fight against intolerance, and freedom of the online media.”

“Involving all of society’s actors is a difficult task and there is no ready-made approach suiting all OSCE countries. These case studies highlight good practices, but also show where there is room for improvement,” he added.

The United Nations has addressed the issue of Internet governance at World Summits on the Information Society (WSIS) in Geneva and Tunis, and has established a new Internet Governance Forum (IGF) in which the Office of the OSCE Representative on Freedom of the Media participates.

The publication, entitled ‘Governing the Internet – Freedom and Regulation in the OSCE Region’, is available from the Office of the OSCE Representative on Freedom of the Media and online.

The publication has been financed by the Governments of France and Germany.

Нели Огнянова информира: Доставчиците не са длъжни да предоставят данни за самоличността на абонатите си!

Много чакано преюдициално заключение на Съда по въпроса какви са задълженията на доставчиците на интернет достъп и услуги на информационното общество, длъжни ли са да предоставят данни за самоличността и адресите на абонатите си. Защо много чакано – защото практиката в различните страни от ЕС е противоречива (писах за Белгия преди време).

И отговорът е: не са длъжни.

Решението на испанския съд се очаквало до края на годината – но то вече няма как да не е в този смисъл. (Вж и Еленко)

Във връзка с този факт, е-вестник пише:

Хората от МВР, които издирват по някакви причини от доставчиците на Интернет т. нар. IP-адреси на потребителите, вече са нарушители на европейските закони. В последната година имаше много случаи, когато от МВР издириха по IP-адреси конкретни потребители и предявиха към тях претенции за размяна на филми и музика. Оказва се, че това вече е забранена практика от Европейския съд. (IP-адресът е нещо като индивидуален номер на всеки потребител в Интернет, който той получава от Интернет-доставчика си. При писане на съобщения във форуми и пращане на поща, в съответния сайт, до който е адресирано съобщението, се отбелязва IP-адресът на потребителя, който го е пратил. IP-адресът се регистрира и при размяна на филми, музика и др.).
Юрист от Висшия европейски съд Джулиън Кокот заяви пред изданието Еuobserver, че фирмите за доставка на Интернет не са длъжни да дават на полицията информация за клиентите си, чрез която органите на реда могат да установяват местонахождението на даден компютър или лицето, на чието име е регистрирана Интернет-връзката. Това заяви юрист от Висшия европейски съд пред изданието euobserver.

Доставчикът може да запази в тайна адресите на компютрите на клиентите си (т. нар. IP-адреси), дори и потребители от неговата мрежа да са заподозрени в нелегално Интернет-споделяне на музика или други продукти, защитени от закона за авторското право.

Юристът от Европейския съд за справедливост (European Court of Justice) Джулиън Кокот уточнил, че според европейското законодателство, на Интернет- доставчиците от страните-членки на ЕС се разрешава да отхвърлят искания за разкриване на лични данни за Интернет-трафика на обикновени граждани, с изключение на криминални случаи, при които такова сътрудничество може да се определи като препоръчително.

Въпросът опря до Европейския съд, след като испанският телеком и Интернет-доставчик “Телефоника” отказа да разкрие пред Асоциацията за музикални и аудио-визуални продукти “Промусика” (Promusicae) имената и адресите на хора, за които асоциацията предполагала, че си разменят нелегално песни, защитени от закона за авторското право.
“Промусика” имала нужда от лични данни, за да започне законови действия срещу потенциалните нарушители на авторското право, но “Телефоника” възразила, че такава информация може да се дава само като част от криминално разследване или в случаи, свързани с обществената защита и националната сигурност. Мнението на Европейския съд потвърждава законността на действията на “Телефоника”.

Как е в България?

Независимо по каква причина искат да издирят IP-адреса на някой потребител, българските полицаи винаги твърдят пред Интернет-доставчика, че става въпрос за криминално разследване, коментира за e-vestnik адвокатът от Софийската адвокатска колегия Боян Новански.

Неофициално се знае също, че полицаите не отправят искане да получат IP-адреса на даден потребител, а директно заявяват по телефона на доставчика: „Или ще ни го кажете, или ще дойдем в офиса да ви вземем сървърите за проверка, пък вие се оправяйте после“. Такива заплахи са полицейски произвол и абсолютно незаконни, но вършат работа пред страхливите доставчици.
В България има много на брой малки Интернет-доставчици, които чрез заплахи лесно могат да бъдат принудени да дадат всякаква информация, българската полиция се възползва от това и без усилие придобива личните данни на всеки българин с достъп до Интернет.

В много случаи полицаи издирват IP-адреси дори не за разследване на неправомерно точене на филми от Интернет или за някакво престъпление, а просто заради поръчки да се разкрие самоличността на участник в някой от форумите, който коментира остро действия на полицията, на някой министър и др. подобни. Механизмът на действие на полицаите е следният – обаждат се на системния администратор на някой вестник, в чийто форум се намира някой коментар, който ги интересува, и искат IP-адреса на човека, написал коментара. Администраторът не е длъжен да го даде, но полицията използва молби и заплахи, и както обикновено твърди, че става дума за разследване на криминално престъпление. Има случаи, когато от полицията са пращали писмено искане до редакции, с юридически несъстоятелни полицейски разпореждания да им се предаде IP-адрес на еди кой си участник във форума под еди коя си статия. Когато получат IP-адреса, полицаите откриват кой е Интернет доставчикът и отиват при него да им каже кой е пък конкретният човек техен клиент, който има договор за доставка на Интернет и е получил това IP. По силата на заплахи също го получават и разкриват адрес и самоличност. Разбира се, това не съвсем точно, защото договорът за доставка е на името на един човек, а в конкретния случай може някой друг да е писал на този компютър. Или няколко съседи да са свързани и да ползват общо IP. Но информацията е достатъчна на полицаите да продължат да разследват и да се ориентират приблизително кой може да е човекът, който ги интересува.
Според адвокат Новански, редът изисква разследващите да получат разрешение от съдия. С този документ те трябва да поискат от доставчика на Интернет информация за техния потребител. Но тук все още не се работи със законови средства, това е България, а не Франция или Испания, коментира адвокатът. Според него, първо IP-то не е годно доказателство в съда за доказване самоличност на извършител. Второ, е нещо, с което не може хората да разполагат така свободно, както това се случва у нас. „То е като да ти знаят номера на личната карта или ЕГН-то, това е защитена информация“, обясни Новански.
Все пак той изрази надежда, че нещата ще започнат да се случват по законния ред и у нас, така че е добре да се знае от доставчиците, че правото е на тяхна страна, когато отказват да дават лична информация за клиентите си.

Едни приятели от чужбина ме попитаха дали МВР е открило всички поръчители и извършители на знаковите убийства – на сестри Белнейски, на Емил Кюлев, на Илия Павлов, на братя Васил и Георги Илиеви… на атентата над Манол Велев. Ето едни материали вместо отговор.

Иван Бедров пише:

След като научих от няколко сайта за споразумението между МВР и Съюза на българските писатели, реших да потърся първоизточника на новината.

Какво разбрах:

1.1.Писателите обещаха нови творби за честта и достойнството на полицая.

1.2.Дейността на МВР ще бъде популяризирана в три издания на писателския съюз.

1.3.Ще има “ежедневни и човешки контакти” между писатели и полицаи.

1.4.Всичко това било една хубава и позабравена традиция.

Какво не разбрах:

2.1.Онези, които ритаха Чората, докато той издъхне, ще бъдат ли на разположение за “ежедневни и човешки контакти”?

2.2.Дейността на онези, които гледаха как пред несебърската дискотека убиват шведски гражданин от иракски произход, ще бъде ли популяризирана?

2.3.А бойците на тихия фронт, които четат по цял ден блогове и привикват авторите им, за тях ще има ли романи?

Предлагам:

3.1.Който член на СБП не напише роман или стихотворение за МВР, да бъде лишен от карта за почивка в станциите на съюза.

3.2.Който случайно напише роман за героите от точки 2.1., 2.2. и 2.3., да му бъде осигурен “ежедневен и човешки контакт” с когото трябва.

А Добромир Добре добавя:

Пиша от името на брат ми, чийто блог и уеб сайт поддържам. Онзи ден в шест сутринта десетина цивилни от ГДБОП разбиват вратата на апартамента с гръм и трясък, изземват компютъра и двата му телефона и го закопчават за компютърни престъпления, търговия с малолетни, проституция. Брат ми няма понятие от компютри, с изключение на това да говори с мен по скайп, тъй като живея в чужбина, да си чеква имейлите и да дръпне някоя и друга mp3-ка. Докато го държат в ареста и го смилат от бой, някой се логва с неговото IP и престъпната дейност продължава. Ченгетата правят втора акция и хващат истинския бандит. Обвинението, което са му лепнали обаче е, че пази на PC-то файлове с неуредени авторски права от [име на сървър]. Звучи като филм на ужасите, но е истина. Нищо не разбирам, безпомощна съм пред простотията и беззаконието в България.
юли 2006 г.

На втора инстанция брат ми бе напълно оправдан. Преди няколко седмици му върнаха компютъра, телефоните и внесената парична гаранция. Ще заведем дело заради побоя.
Поздрави, Венцислава*
юли 2007 г.

*Името е променено

По тези два факта, искам да напомня какво сме писали миналата година, когато все още не се бяха случили някои от най-странните случки в живота на МВР:

Становище на УС на “Интернет общество – България”

Относно: събитията от последните дни около преследването от органите на МВР на т.нар. пиратско съдържание в Интернет

С голяма тревога отбелязваме нарастващото напрежение и страх сред Интернет-потребителите от действията на полицията срещу хората, които, според МВР, “разпространяват закриляни обекти на авторското право и сродни права в интернет”.

Уважаеми потребители,
Свидетели сме на една акция, за съжаление поредна, в защита на интересите на частни компании, които се възползват от крехките демократични традиции у нас, за да злоупотребяват с органите на МВР. Главната дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) към МВР в момента се занимава с несвойствена и неприсъща за полицията дейност – опазване на авторските права на частни фирми.

В други, по-нормални от България, страни, полицията не се занимава със защита на правата на частни фирми. В тези страни фирмите си търсят защита на авторските права по реда на гражданския процес. Ако те направят това в България, обаче, техните представители ще дължат съдебна такса в размер на 4 % от исканата от тях сума. В цитирания случай с тримата заловени “торентори”, полицията съобщи за загуби в размер на десет милиона долара. Това означава, че фирмите-носители на авторските права ще трябва да платят поне $ 400,000 под формата на съдебни такси. Вместо да правят това, местните представители на големите щатски компании предпочитат да насъскат полицията, която да им свърши работата по реда на НПК, а самите фирми се конституират в съда като граждански ищци и не плащат никакви такси. Тези пари ги плащаме всички ние – гражданите на Република България – веднъж на полицията, за да си върши работата. Втори път – на съда, където тези дела се водят. Трети път – под формата на обезщетение, тъй като действията на полицията могат да доведат до дела за нанесени щети и вреди на гражданите.

“Интернет общество – България” не подкрепя и не насърчава по никакъв начин извършването на престъпления в Интернет. Но ние не можем да приемем за нормално използването на полицията за защита на интересите на частни компании. Тази защитата трябва да бъде дело на самите фирми-носителки на авторските права, като заведат частни дела за тяхното нарушаване.

УС на “Интернет общество – България”

Ето и коментарът, който бе пуснат пак тогава в Portal.bg:

Ние нееднократно сме писали по тази тема.

Опитите да се наложи на Интернет-операторите задължението да бъдат цензори на информацията, която потребителите качват, се оказа безуспешен. Практиката в Европейския съюз е достатъчно ясна в това отношение.

Също толкова безуспешен се оказа преди няколко години и опитът силово да се накарат Интернет-клубовете да си купят (наемат) от “Майкрософт” софтуер. Един от знаковите случаи беше срещу клубовете “Матрицата” (Виж информацията от МВР). По наша информация, в момента “Матрицата” е получила обратно своите 763 системи, на които уж е имало незаконен софтуер. Въпросът кой ще плати накрая обезщетението на фирмата – НСБОП, МВР, Сдружението на издателите на бизнес софтуер или българската държава е напълно риторичен. Portal.bg разполага с доказателства, че BSA са знаели, че използваният от Интернет клубовете софтуер е законен, но въпреки това са подвели полицията в конкретния случай, вероятно отново в търсене на поредното очерняне на България.

Същественото е, че ГДБОП (а преди и НСБОП) се използва не за борба с организираната престъпност, а за борба с крайния Интернет-потребител. Това става със съдействието на една частна фирма – “Арсис Консултинг”. Чудите се как е възможно това ли? Ето как: според подзаглавието на статия в последния брой на в-к Infoweek (издава се в София) “Арсис Консултинг и НСБОП проверяват домашни потребители, за които има сведения че активно качват нелегално съдържание”. Неясно е в какво качество една частна фирма е получила правото да влиза в домовете на гражданите на републиката, но това вероятно ще стане известно след проверка на Главния прокурор на републиката. А, да не забравим – “Арсис консултинг” и BSA често се объркват в България. Интересно дали случайно или нарочно. :)

Всъщност “загубите” на носителите на авторски права никога не могат да бъдат оценени правилно. Дали потребителят Х е щял да си купи компакт-диска с музика на изпълнителя У или със софтуера на компанията Z, това не може да бъде известно на органите на реда.
Може би не е случаен и фактът, че текстовете на ЗАПСП са прекалено мъгливи по отношение на законното придобиване на компютърни програми, което позволява и неправилното тълкуване от страна на органите на реда (които, разбира се, не правят това сами, а под натиска на представители на чуждестранните големи компании). Т.напр. в България законовото придобиване на правото да се ползват компютърни програми се доказва с помощта на фактура с печат. В XXI век, когато по Интернет може да се закупи всякаква програма само с помощта на кредитна карта или сметка в PayPal, това изискване не може да бъде спазено.

Впрочем, ето каква е технологията на големите компании – производители на софтуер и как България и българската полиция стават жертва на интересите им:

# 1. Щатското правителство публикува Специален доклад 301, в който се съдържа списък на държавите, в които опазването на авторските права не е на нужното, според САЩ, ниво. Необходимо е да знаете, че правителството на САЩ се влияе най-силно от Конгреса. Конгресът пък е подложен на непрекъснат натиск от страна на лобистите, които работят за по-големите американски компании. Или с други думи – един министър в САЩ не се интересува изобщо какво мислят за него или неговата политика в България, но се интересува много от това какво мислят в Конгреса за работата му. В този смисъл, Доклад 301 се издава с цел да се защитят интересите на американските компании по света.
# 2. От 1999 г. България бе извадена от този списък. Това стана, след като правителството на Иван Костов инвестира десетки милиони долари за закупуване на софтуера, който ползваха.
# 3. По време на правителството на Симеон Сакскобургготски на нашата сцена изпълзяха алчни компании, които прецениха, че сега е моментът да направят големите пари. Една от тези компании е “Майкрософт”. За да имат оправдание за новия гешефт, името на България отново започна да се споменава сред имената на големите “пирати”.
# 4. От 2002 до 2004 г., с два договора, българското правителство даде $ 44 милиона (по данни на министър Николай Василев в отговор на депутатско питане от септември 2005 г.) за наемане на софтуер от “Майкрософт”. Забележете – става дума за наемане, т.е. за плащане на тази сума, без тя да дава право на държавата да продължи да ползва продуктите. Т.е. след две години държавата ще трябва да плати отново огромна сума на “Майкрософт”. Това действие не може да е направено несъзнателно.

Независимо от платените пари обаче, според докладите на щатското правителство и на лобистките организации от рода на BSA (Business Software Alliance, Сдружение на издателите на бизнес софтуер), нивото на “пиратството” в България продължава да расте, като за миналата година е на ниво от $ 26 милиона (за сравнение – преди договора с “Майкрософт” е на ниво $ 10 милиона).

Това може да се дължи само при следните случаи:
1. Данните на BSA са фалшиви
2. Данните са истински, но тогава парите, платени от държавата не са стигнали до “Майкрософт”, а са останали в джобовете на местните посредници и комисионери.
3. Данните на BSA са фалшиви, а парите пак не са стигнали до “Майкрософт”

И тук частните интереси започват да се защитават от държавата. Вместо репресивните органи на държавния апарат да се насочат към прекратяване на производството на незаконен софтуер, музика и филми, те се опитаха първо да сторят това с Интернет-клубовете (случая “Матрицата”), с Интернет-операторите, а сега и с Интернет-потребителите.

При това се използват служителите на ГДБОП, които по даденост се борят с организираната престъпност. Крайните интернет-потребители не са организирани престъпници. Организираната престъпност продава дискове на пл. “Славейков” под благосклонните погледи на кротко патрулиращите наоколо полицаи. ГДБОП бива използвана от частни лобистки организации, които в стремежа си за все по-големи печалби, не се спират пред нищо, вкл. и пред очерняне името на България пред света.

Нещо повече, същите тези организации постигнаха при една от последните промени в ЗАПСП да бъдат включени текстове, които бяха приети без дискусии тъй като за тях се били “споразумели “Майкрософт” и Министерски съвет”. Това е цитат от заседание на Комисията по култура към българското Народно събрание, за който portal.bg е писал и по-рано! Е, какво можем да очакваме при прилагането на закон, писан под диктовка от “Майкрософт”, освен полицията да козирува и да тича да отнема компютри и да плаши потребителите, докато в това време организираната престъпност убива, изнася жени, продава дрога и т.н. Естествено, че това ще правят, докато антимафиотите гонят мафиотите-потребители:-) Всъщност ако сте забравили – Европейският съюз критикува България за неразкритите знакови убийства, а не за авторските права на щатските фирми. Защото право на всяка държава (и задължение в нашия случай!) е да каже: “У нас авторските права са защитени. Който смята, че са му нарушени, да се обърне към гражданския съд, за да докаже случая и да си получи обезщетението. А полицията си има работа – да гони престъпниците.”

Впрочем, преди три години част от асоциациите в бранша приеха Декларация, в която, между другото, се обявиха и за:
Преустановяване на наложените погрешни практики на правоприлагане в областта на ИКТ и за неговото хармонизиране с практиката на европейските и на другите развити държави чрез проучване на чуждия опит и свеждането му до правоприлагащите органи чрез срещи с ръководството на МВР, следствието, прокуратурата и съда;
· Хармонизиране на действащото законодателство в областта на ИКТ с европейското чрез подготовка на проекти за изменение и допълнение на действащи закони и участие в законодателния процес чрез експерти в работни групи и комисии на Народното събрание;
· Участие в обхватно и безпристрастно обучение на магистрати и полицаи за спецификата на материалното и процесуално право, свързано с ИКТ;
· Изготвяне съгласувано със съдебната система и МВР на методики и процедури, свързани с практиката на правоприлагането в областта на ИКТ, както и на препоръки към нашите членове, с които да гарантираме стриктното спазване на закона;
· Оказване на методично и пряко съдействие на правоприлагащите органи при събиране на доказателства за компютърни престъпления, включително и с експертна помощ;

За съжаление, държавата по времето на Сакскобургготски не реагира на тази инициатива. Затова днес има отново съмнения за неправомерно използване на ГДБОП вместо за борба с организираната престъпност, за преследване на крайните потребители, а преди тях – и на Интернет-доставчиците.

Тъй като покрай последните случаи на светло излязоха и разни числа за т.нар. пиратство в България, добре е да се знае, че само държавата е платила $ 44 милиона, а числата вместо да намаляват, растат… Това е ярко доказателство, че данните са измислени с две цели: злепоставяне на държавата и продаване на още повече (и по-ненужен) софтуер. За повече информация вижте всички статии по темата.

Интервю с председателят на УС на Интернет общество – България пред в-к “Новинар”

Вени Марковски е юрист, председател на управителния съвет на “Интернет общество – България”. Членува в бордовете на няколко авторитетни международни организации, между които ICANN, Internet Society и др. Занимава се с Интернет от 1990 г. и е един от пионерите на Глобалната мрежа в България.

- Г-н Марковски, антимафиотът от ГДБОП Явор Колев предупреди, че няма никой застрахован, ако е теглил от Интернет. Какъв е вашият съвет към потребителите на Интернет? Да трият ли емпетройките?

- Вероятно г-н Колев е бил неправилно разбран. Законът за авторското право и сродните му права уреждат тази материя, включително и правото на потребителите да правят копия за собствено ползване. Чл. 26 от ЗАПСП изрично казва, че всеки може да презаписва за лично ползване срещу компенсационно възнаграждение. Повечето читатели навярно не знаят, че 5% от стойността на всяко празно CD, което си купуват, отиват именно за това компенсационно възнаграждение. Съвсем отделен, но много важен е въпросът, че антимафиотите трябва да се борят с мафията и с кибер-престъпниците. България е на едно от първите места в света по произход на кибер-престъпленията. Наскоро министър Петков се договори с щатското правителство и получи конкретна помощ от 4 милиона долара, включително и за борба с тези деяния. Ловенето на крайни потребители е хабене на големи средства с малък ефект. България отдавна не е “пиратската” държава, за каквато ни набедиха разни лобистки от рода на Сдружението на издатели на бизнес софтуер (BSA). Ние сме единствената държава, в която всичкият софтуер е законен (държавата плати 70 млн. на “Майкрософт” за тази цел), в която сдруженията за авторски права работят заедно с Интернет-операторите и с полицията за премахване на съдържание, върху което имат авторски права и т.н. И накрая – какво? Хванали 3-ма младежи. За точене на емпетройки?

- Полицаите предупредиха също, че анонимността в Интернет е мит, че самоличността на всеки може да бъде определена. Това вярно ли е?

- По принцип е прав, но има и една препоръка на ЕК за осигуряване на анонимен достъп до Интернет, която също трябва да се спазва. Да се разпространяват публично имена, адреси, координати, дори и псевдоними според мен е опасно. Знаете, че в България такива обвинения се лепват на първа страница, а обяснението, че лицата са невинни (нещо, което се подразбира!), ако изобщо се появи, ще е на страницата с малки обяви. България не бива да се превръща в лошото дете на Европа и да се прави на по-голям католик от папата. По света носителите на авторските права си търсят защитата не от антимафиотите, а от съда. Ето това е друг голям проблем на България – ГДБОП няма място в тези отношения между носителя на авторското право и евентуалния нарушител на тези права.

- Според Явор Колев притежаването на диск (оптичен носител) с дори и нелицензирано съдържание не е престъпление. Престъпление е тази информация да е прехвърлена на харддиска на компютъра, защото тогава имало разпространение.

- Не съм чул досега да е престъпление записът на музика на твърдия диск на компютъра. Нещо повече – използването на iPod например не позволява слушане на музика в друг, освен в цифров формат, при това именно на твърд диск. Законодателството е достатъчно ясно, макар че има нужда от известни промени, за да се насочат носителите на авторските права към защита на правата им по общия исков ред. Използването на антимафиотите за действия срещу крайните потребители е наистина странно. Още повече че в същото време човек, както знаем и както каза главният прокурор, може да си купи на “Славейков” какъвто си поиска софтуер или филм.

- На сайта на Асоциацията на производителите на бизнес софтуер в България за мерките на полицията се говори възторжено. При този случай, а и при други остава съмнението, че полицията действа едва ли не по заповед на тази организация.

- Асоциацията е защитник на частни интереси на няколко компании начело с “Майкрософт”. Разбира се, че ще се радват. Готов съм да се обзаложа, че са превели информацията вече на английски и са я пратили по централите, откъдето вероятно получават финансиране за своята лобистка дейност. Тази асоциация няма да се спре пред нищо, за да очерни България. При това те са политически коректни – плюеха България по времето на Костов и Сакскобургготски, плюят я и сега. Странното е, че полицията им ходи по гайдата през всичкото това време. Мога да ви дам един пример – през 1999 г. официалният вносител на “Майкрософт” в България – “АКТ Софт” информира писмено службите на МВР, че “Windows98″ може да се използва в Интернет-клубовете. Това не попречи малко по-късно МВР да предприеме акцията срещу “Матрицата”, при която отнеха 763 компютъра със закупен законно Windows98. Впрочем тогава МВР обясни каква велика акция са провели. А да знаете случайно, че съдът е върнал компютрите? Не сте го прочели на първите страници на вестниците, нали?

- Мислите ли, че в съвременните условия на развитие на технологиите и намаляване на границите между хората трябва да се случи преразглеждане на това, какво представлява авторското право?

- По принцип смятам, че за изкуството трябва да се плаща. И както доказахме по-горе с цитати от закона, потребителят плаща. А за софтуера няма смисъл да се плаща, след като има свободни (и дори безплатни) версии – например Linux и OpenOffice. Те вършат работата на Windows и MS Office, при това човек може да си ги свали от Интернет и от ГДБОП няма да дойдат да му конфискуват компютъра.

- Възможно ли е пиратството в Интернет да се прекрати?

- У нас в Интернет пиратство няма. Има хора, които са набедени за пирати, но досега не съм чул някой от тях да е осъден по съответния ред, за да може да бъде наречен пират или пък престъпник. Пиратите са хората, които взимат на абордаж кораби в океана. А някои от тези пирати по-късно стават и благородници. Ако утре “Майкрософт” фалира в резултат на конкуренцията на Google, хората, които са си купували софтуер от тях, ще се окажат най-големите глупаци. Не случайно сериозните правителства дават пари за проучвания и за използване на алтернативи на Майкрософтския софтуер.

- Каква е целта на съвременното пиратство или разпространението на нелицензирани продукти? Каква е мотивацията на съвременния пират?

- По принцип има достатъчно безплатна музика, например както разпространявана по Интернет, при условията на лиценза “Криейтив комънс” (cc.isoc.bg), така и друга, която е на цени, близки до нормалните. Евентуална мотивация на хората, които предпочитат музика от Интернет е, че не могат да плащат десет лева за нещо, което струва лев.

- Виновен ли е потребителят на Интернет, който обменя файлове с други потребители?

- Единствено съдът може да определи дали някой е виновен. При това с влязла в сила присъда. Полицията не може да определя вина. Но тъкмо защото не може, това е и причината BSA и съдружие да използват полицията, а не общия исков ред, за да си защитят правата. Защото полицията обявява, че някой е виновен, а дали човекът е невинен, ние никога не разбираме. От BSA отлично знаят, че е много лесно да очерниш някого. Както казва народът, една лъжица катран прави цялата каца с мед за боклука.

- Във форумите в Интернет може да се прочете, че хората не са доволни и дори се подиграват на действията ГДБОП (НСБОП).

- Видях окарикатуряване на действията на ГДБОП. Така антимафиотите, вместо да изпишат вежди, извадиха очи. В крайна сметка негативите са за ГДБОП и за МВР. Но така пък МВР може да види, че има проблем, но не е с потребителите, а с използването на полицията за плашило.

- От една страна, производителите на софтуер държат много да се заплаща техният скъп труд. Конкуренцията в този бранш е хубаво нещо, но дали прекаленото опазване на идеи и технологии не пречи на развитието?

- Не, напротив – нека “Майкрософт” да си слагат безумните цени върху техния софтуер. Щом има хора да го ползват, щом дори бедни държави като нашата харчат 70 млн. лева за Windows и Office, значи политиката им е правилна. Но има алтернативи – свободен софтуер, който замества много добре офис програмите на “Майкрософт”. Има десетки милиони примери по целия свят, в които се използва и “Linux”, “Unix” и др. операционни системи. Да не говорим, че дори в държавната администрация над 60% от всички сървъри не работят с Windows, а от останалите над половината ползват безплатните (свободни) версии на уеб сървъри.
Действията на полицията са заплашителни – “трийте файловете, или ще лежите в затвора”. С такива действия се постига само публичен ефект, при това предимно в чужбина. Тези действия служат на чужди организации, които не мислят нищо хубаво за България, за българските потребители. И ако някой помага на тези сдружения (* – Става дума за сдружения от типа на BSA), той трябва да знае, че го прави, служейки на чужди интереси.

______
* – Заглавието е на редакцията.
** – Oще по темата тук.

Потресен прочетох следното съобщение от Мишел.

Накратко (защото то е доста дълго): МВР в лицето на ГДБОП е привикало един (само?) блогър и му е направило забележка да не публикува призиви за “незаконни” протести в защита на Народен парк “Странджа”. Съжалявам, че вчера не бях видял това съобщение, защото щях да информирам който трябва за това поредно цинично отношение към Интернет-потребителите.

Но ще го сторя днес.

За мен проявата на ГДБОП е последното доказателство, че предложението на Сергей Станишев за Национална агенция за сигурност (НАС) е разумно. Защото ако тази Агенция не се създаде, МВР ще продължи със своята неадекватна за XXI век политика. Дано в правомощията на НАС отидат и всички дейности, с които в момента противозаконно се занимава ГДБОП. Противозаконно е, защото ГДБОП не може да се занимава с тези неща – по закон!

Вижте какво пише в момента в законите.

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
(приет с ПМС No 212 от 1998 г.; обн.,ДВ,бр.113 от 30 септември 1998 г.; изм.,ДВ,бр.37 от 1999 г.; Решения No 4049 и 4209 на Върховния административен съд от 1999 г. – ДВ,бр.70 от 1999 г.; изм. и доп.,бр.62 от 2000 г.; изм.,бр.92 от 2000 г., бр.4 от 2001 г., бр.8, 28 от 2002 г.; изм. и доп.,бр.39 от 2003 г., бр.37 от 2004 г.; изм.,бр.65 от 2004 г.; Решение No 1219 на ВАС от 2005 г. – ДВ,бр.16 от 18 февруари 2005 г.):

Чл.70. (изм.,ДВ,бр.39 от 2003 г.) За разкриване и пресичане на престъпления чрез и в компютърни мрежи и системи органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:
1. установяват, наблюдават и контролират организирани престъпни групи, извършващи престъпления чрез глобални компютърни мрежи или компютърни системи;
2. самостоятелно или във взаимодействие със съответните служби на други държави установяват и пресичат създаването, представянето, предлагането, продаването и даването под наем на произведения с детска порнография, разпространяващи се чрез и в компютърни мрежи и системи;
3. провеждат действия за разкриване и пресичане на дейността на организирани престъпни групи, извършващи компютърни престъпления.

Ето и какво пише в Накзателния кодекс:

20. (нова,ДВ,бр.92 от 2002 г.) “Организирана престъпна група” е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

А заглавието на тази ми статия ли? Това е отговорът на Петко Каравелов, когато бива запитан от журналисти дали е вярно, че е ял бой в Черната джамия от гавазите на Стамболов. Днес обаче има Интернет, което прави и въпроса, и отговора излишни.

Според информация от Всеки ден и от Медиапул, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев заявил “Изпълнителната и законодателната власт трябва да решат съдбата на природен парк „Странджа”, съдът няма такива правомощия”. Пенчев изразил и сериозни притеснения, че никой от съдиите няма да иска да гледа делото на втора инстанция поради обществения натиск. Обществената нагласа е изкривена и съдът не може да заличи природния парк „Странджа”, нито да даде разрешение за строеж. “Той се произнесе единствено по законността на заповедите на министъра на околната среда и водите”, обяснил Пенчев.

Следва още от “Всеки ден“:

Магистратът съобщи, че са се появили тревожни сигнали за съмнения при над 500 защитени територии. Според него изпълнителната власт не трябва да чака тези сигнали да дойдат до съда, а да ги издаде наново. Няма проблем и през това време Народното събрание да наложи мораториум върху защитените територии, коментира Пенчев. С удоволствие научих, че министър Чакъров вече е възложил правен анализ на всички заповеди за защитени територии, допълни той.

Пенчев декларира още, че няма основание да се съмнява в безпристрастността на съдебния състав, постановил това решение. Председателят на ВАС обаче е разтревожен как ще намери пет съдии за петчленен състав, който да гледа на втора инстанция това дело и дали под обществения и уличен натиск тяхното решение няма да е предопределено.

Медиапул предлага друга интерпретация на прес-конференцията във ВАС:

Огромният обществен натиск поставя под въпрос произнасянето на петчленен съдебен състав по казуса “Странджа”, заяви председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев. В четвъртък той даде специална пресконференция, след като преди седмица тричленен състав на ВАС отмени статута на най-големият природен парк в България. Според Пенчев е възникнал проблем с формирането на петчленен състав по същото дело, защото вече има отправени заплахи към съдиите от тричленката и техните семейства.

Нямам основание да се съмнявам в начина, по който е взето решението на тричленния състав, каза Пенчев по повод съвпадението със съдия Андрей Икономов, който бе председател на съдебния състав по казуса “Странджа”, а преди това по идентичното дело за “Камчийски пясъци”, при което бе отменен статута на защитена зона на уникалната крайбрежна ивица.

Съдебните състави във ВАС са разделени тематично и е логично жалбата да попадне в 5-то отделение, където е Икономов, поясни Константин Пенчев. Той увери, че подборът на съдебния състав по делата става чрез жребий.

В обществото се наслои убеждението, че съдът обслужва интересите на мутрите срещу гражданите, коментира шефът на ВАС. Той посочи, че съдебната институция няма как да реши проблемите на изпълнителната власт, не може да отменя защитени зони и паркове, не може да реши съдбата на Странджа и на Черноморието, а само се произнесе дали дадена заповед е законосъобразна.

Когато обществото казва кое е единственото правилно решение, възниква въпросът нужно ли е съдът да се произнася по него, заяви разочарованието си Константин Пенчев.

Дневник информира:

Съдът не може да реши съдбата на Странджа, нито на Черноморието. Това се решава от изпълнителната и законодателната власт. Това каза председателят на Върховния административен съд /ВАС/ Константин Пенчев пред журналисти, цитиран от БТА. Според председателя на
ВАС обществената нагласа, че съдът е определил съдбата на Странджа, е изкривена. По Конституция и закон съдът не може да отменя защитени територии и национални паркове.

Той не може да каже дали в някоя заповед има пороци и нарушения. Съдът не може да решава да се застрои или строежи да бъдат разрушени, каза Пенчев. Съдът се произнася дали дадено решение е законосъобразно или не, а не решава дали решението на политиците е целесъобразно, посочи председателят на ВАС. Той попита защо Министерството на околната среда и водите не е взело мерки да санира решенията си и да направи правен анализ на законодателството по-рано. “Всички искаме да има безпристрастен съд. Има сериозен фактор, влияещ върху безпристрастността на съда”, каза Пенчев. “Това са медиите и общественото мнение, и натиск”.

Председателят на ВАС добави, че е обезпокоен по какъв начин ще се сформира петчленният състав, който ще гледа делото оттук нататък. Той посочи, че безпокойството му е породено от обществения натиск, че съдът се е произнесъл в полза на мутрите и бетона. “Когато обществото казва кое е правилно решение, какво чакаме от съда тогава”, попита Пенчев. Той добави, че поради обществения натиск съдиите от ВАС са стресирани.

Нямам основание да не съм убеден в безпристрастността на тричленния състав, взел решението за Странджа. Нека да ограничим компетенциите и да не хвърляме вината само върху един орган, каза Константин Пенчев.

Припомняме, че на 29 юни тричленен състав на ВАС взе решение, с което заповедта на министъра на околната среда от 1995 г. за обявяване на Природен парк “Странджа” е прогласена за нищожна.

Междувременно в сряда Върховната административна прокуратура атакува с протест решението на ВАС за “Странджа”. След преценка на материалите в делото мнението на прокуратурата е, че решението на съда е неправилно.

Защо напоследък пиша често за един от най-големите популисти в страната, ме питат някои.
Ето моя отговор:

Пиша, защото виждам отдалече как човекът прави внимателно и методично разлика между протести срещу правителството и протести срещу съда (полицията, прокуратурата). Когато хората протестират срещу правителството, кметът Борисов е винаги готов да сподели тяхната болка, да им обясни, че и той е срещу това “корумпирано” правителство.

Когато обаче протестират 300-400 човека срещу решението на съда за Народен парк “Странджа”, кметът е против. Виж, ако тези хора протестираха не срещу ВАС, а срещу Сергей Станишев, готов съм да се обзаложа, че нямаше да има нищо против. Спомняте ли си протестите на таксиметровите шофьори?*

Когато торент-потребителите поискаха – както си му е реда – да направят митинг пред “Ал. Невски”, те бяха препратени на задните поляни в Южния парк. Знаете ли кога се е случвало това преди Борисов? Не си спомняте ли? Преди 10-и ноември 1989 г., когато протестиращите пред градинката “Кристал” бяха натоварени на автобоси и стоварени в Южния парк. Ако не вярвате – питайте Петър Слабаков, Сашо Каракачнов и др. А милиционерът, когого набедиха за отговорник за това… се самоуби. Днешните офицери нямат такава съвест. Пък днешните генерали от запаса – съвсем.

Ето, затова пиша, че Бойко Борисов е популист – защото яхва вълната на недоволството, но само ако тя му върши работа. Ако не му върши – е против нея. И каквото и да прави, върти-суче, винаги изкарва правителството виновно.

____
* През февруари 2007 г. Ето някои извадки от интервюта на кмета:

- Г-н Борисов, днес се срещнахте с представители на таксиметровите шофьори. Доколко реални са техните искания?
- Аз ги извиках да дойдат при мен, защото те освен права, имат и задължения. Това, че правителството е слабо и прави компромиси, не значи, че всеки път към таксиджиите ще се подхожда така. Първо, те имат право да стачкуват, но без автомобилите. Второ, аз им узаконих митинга в петък, но друг път няма да го направя.

Вижте удебеления шрифт и си правете изводите сами – правителството е слабо, защото прави компромиси (демек, да беше разгонило шофьорите със сила ли, що ли?) От друга страна – той сега, в петък, ще направи компромис – може да има митинг, но друг път – няма да има. На какво основание им е било разрешено да имат митинг в този петък, след като точно в предишното изречение им казва ясно, че нямат право да стачкуват с автомобилите? Да не говорим, че не е ясно как точно стачкуват частните таксиметрови шофьори срещу Министерския съвет, за да може техните работодатели (частни фирми) да им осигурят безопасни условия на труда. Самите шофьори се съгласяват да карат малолитражки, с газови уредби, от които няма място в багажника за един нормален куфар, но не протестират пред собствениците на фирмите, които им осигуряват колите на лизинг… Може да се поразсъждава още само над тези думи на Борисов, за да се види още по-ясно популизмът в действие. Може би някой друг ще го направи?

От официалния сайт на Прокуратурата на Република България:

Върховната административна прокуратура в изпълнение на задължението си по чл.127, т. 3 от Конституцията на Република България предприе действия за отмяна решението на Върховния административен съд от 29 юни 2007 г., с което Заповедта на Министъра на околната среда от 1995 г. за обявяване Природен парк “Странджа”, е прогласена за нищожна.

След внимателна преценка на всички материали съдържащи се в административното дело, Върховна административна прокуратура стигна до извода, че въпросното решение е неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на закона. С касационен протест, отправен до 5 чл. състав на Върховния административен съд, бе поискана отмяната му.

Весела Ангелова го е казала, но е в тон с предишната моя публикация по темата. Препечатвам нейното мнение изцяло, без редакторска намеса:

Ясен месец я изгрява, я кой го знае
от Весела Ангелова

Естествено, пет минути преди протеста (образно казано) имаме промени. Наслаждавайте се:

Бойко Борисов: Момчета, не си играйте на революционери*!

За еколозите, които искат да протестират довечера срещу ликвидирането на Странджа като природен парк, искам ясно да повторя – вървете пред Народния театър, а не пред президентството. Това разреших и ясно ви обясних защо.

Приберете си призивите, които пускате в интернет за събиране пред президентството, защото нарушавате закона. Ако отдете там, полицията ще бъде в пълното си право да действа. Нещо повече – полицията ще бъде длъжна да действа. И аз ще съм първият, който ще се изкаже в нейна защита. Защото иначе не сме държава. Демокрация – да, но анархия – не!

За който не ме е разбрал, обяснявам отново. Гражданите имат право да протестират. По закон те са длъжни да уведомят мен като кмет на София за протеста си. Пак по закон аз съм длъжен да им разреша протеста. Но съм в правото си да определя мястото, на което този протест да се състои, като се съобразя с интересите на всички граждани.

Не одобрявам митинг на еколозите пред президентството днес по две причини.

Първо, на официално посещение в България е държавният глава на Германия. Не виждам защо някой – дори в името на правилна кауза – трябва да му се търкаля в краката.

Второ, софиянци също имат граждански права и не бива да бъдат наказвани. И в името на най-благородната кауза не бих позволил центърът на този двумилионен град да бъде блокиран.

Народният театър “Иван Вазов” е само на стотина метра от президентството. Протестът и там ще бъде видян и чут прекрасно. Така че моето решение не ощетява по никакъв начин протестиращите, а защитава интересите на всички граждани.

Момчета и момичета, не си играйте на революционери. Разбирам ви, че искате да обърнете внимание на обществото за беззаконията, които се правят. Но това не може да стане с незаконни действия. Каузата ви е благородна, не я обезценявайте.

Да, германският държавен глава протести не е виждал, разбирам. Това първо. Второ, значи ако двеста човека легнат на земята, ще блокират София и ще накажат софиянци. Ако двеста таксиджии обаче блокират София (с чие разрешение го направиха и що не бяха наказани, господин кмете?) това е достойно за уважение.

Законите, господин кмете, не могат да се прилагат избирателно. Значи, или ще арестуват равнопоставено с природозащитницте и таксиджиите, които блокират София без абсолютно никаво разрешение, или няма да арестуват хора, проявяващи гражданско неподчинение.

Докато не започнат да прилагат законите еднакво за всички, да глобяват дебеловратите ламборджинисти и кретените, строящи без разрешително, фалшификаторите на подписи и пр., просто нито полицаите, нито кметовете, нито който и да било друг имат правото да изтъкват, че били в правото си да арестуват група хора, на които по случайност им пука за Странджа. Законът не е лотария, в която, ако изтеглиш нужното билетче, ще важи или няма да важи за тебе, ясно?! След законът очевидно не важи за таксиджии, мутри и всякакви други, следователно не важи и за природозащитниците, така че, полицията, долу лапите!

=====

Ясен Праматаров също е писал по темата:

Преди малко за кратко страницата на спонтанния протест за защита на парк “Странджа” изчезна. Беше заменен от стандартна тестова страница на Apache от GNU/Linux дистрибуцията CentOS. Не знаех на какви системи хостват в hit.bg, а и не ми се проверяваше. В първия момент реших, че някой е отровил DNS-ите при мен, после си казах, че може и да е deface-нал нарочно сайта за привличане на внимание.

Да, ама не – след още пет минути цялата страница е официално изтрита. Показва се подразбиращата се страница на hit.bg за грешка 404 (not found). Няма я и все едно никога не я е имало.

Дали е съвпадение, че малко преди това обичният ни кмет, дето имаме за полицай (или беше обратното, мне, май беше пожарникар, който се прави на генерал) е казал пред журналисти “Момчета, не си играйте на революционери!” по адрес на протестиращите.

Логиката е следната:

Имаме ЗАКОН. Този ЗАКОН трябва да се спазва, щото иначе – акано. Който не спазва ЗАКОНА – в кауша. Законът, който се спазва в българия е все такъв, дето има нещо общо с МВР. Защо никой не спазва законите за строителството, защо никой не спазва правилника на парламента (искам името на депутат, който е присъствал на всички заседания и не е гласувал с чужда карта!)?

Защото сме бандитска държава. Не че ние гражданите сме бандити – самата държава си е бандитска. Властта е изградена от бандити (не визирам никого конкретно, разбира се). Които могат да казват “Гражданите имат право да протестират, но само както, когато и където аз им разреша” (или нещо подобно, няма значение) и след това да спят спокойно.

Обаснението на кмета Борисов за натиска за пренасяне на протеста пред театъра:

1) Идвал някакъв немски министър точно по това време. Не било хубаво, да не сме се излагали пред германеца.

Значи гражданите са някаква измет, папчач, която ще изложи страната (или управлението й, или кой знае какво, може би самите тези граждани). Байганювците, прошляците и хулиганите, които немецът не трябва да вижда, щото кой знае какво ще си помисли! Че то при него няма протести, не – как да има, там само яко полиция навсякъде и навсякъде кметовете идват от силови структури.

2) Софиянци не трябва да бъдат наказвани с блокада. Дори и в името на най-благородна кауза кметът няма да разреши блокада на центъра на двумилионен град.

Така казва в интервюто – значи за него най-благородното нещо е да не се блокира двумилионен град. Е, всеки с принципите си.

Уточнение: Обявеният за днес протест не включваше блокада. Обявено беше само кратко, най-много половинчасово присъствие на тотоара пред “партийния дом”. Показен спонтанен протест. Нищо друго. Къде видя кметът призив за блокиране на движението?

Да, може да има провокатори, които да “завлекат” хората към блокада. Но това не е политически митинг, на който отиват случайни хора, а събиране на интернет-грамотни (в подавляващата част) защитници на българската природа. Нормалното нещо на такъв протест е всеки да следи своите реакции и реакциите на приятелите си и да се пази от провокиране. Защото знае защо е там и знае какво може да направи полицията.

Накрая:

Никой не иска да се конфронтира с полицията, сакън! Вярно, че чисто формално погледнато всяко блокиране на кръстовище следва да се премахва с полицейска принуда. Но никой не трябва да гледа на законите чисто формално!

Винаги има златна среда – хората имат право на кратък спонтанен протест, чисто човешко право. И винаги такъв протест може да бъде изтърпян, изчакан и безмълвно разрешен. В разумните му граници във времето.

В крайна сметка е важно не законът да ни формира, а ние да формираме законите. Това е добре всички властимащи да си припомнят преди лягане, защото днешните недоволни младежи са тези, които ще решават съдбата на обществото утре. Може би с нови закони, ако се запази обществената система. Може би с публични изказвания, ако се открие начин за по-силно местно самоуправление или друга анархична форма на обществен ред по места. Кой знае…

_____
* – Връзката към сайта “За града” е добавена допълнително. Това е редовният седмичен коментар на кмета на София в сайта “За града”. Под неговото мнение за 2-3 часа след появата му има 35 коментара. (б.м. – В.М.)