Veni | Вени

За пореден път нашите медии пускат информация, доверявайки се на официалните източници, което им изиграва поредната, уви, лоша шега:

Според нашето министерство на икономиката, Катар щял да инвестира 500 млн. долара в България. Съобщението от МИЕТ гласи:

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на бизнеса и търговията на Държавата Катар Фахд Бин Джасим Бин Мохамед Ал-Тани подписаха Меморандум за създаване на смесена междудържавна компания за инвестиции. Компанията ще подготвя и ще участва в инвестиционни проекти в областта на земеделието, енергетиката, туризма, недвижимото имущество, финансовите услуги и други.
Акционер в новата компания от българска страна ще бъде „Национална компания индустриални зони”, а от катарска – „Qatar Investment Authority”. Очаква се компанията да стартира дейността си с капитал от 500 млн. долара, който ще бъде внесен изцяло от катарската страна.
Министрите Трайков и Ал-Тани са обсъдили конкретни възможности за инвестиции в български инфраструктурни проекти. До няколко седмици се очаква Министерството на бизнеса и търговията на Катар да направи преглед на предложените проекти и да заяви инвестиционните си възможности и намерения по тях. През миналата година страната е инвестирала в чужбина над 30 млрд. долара и е готова да вложи същата сума и през тази година.
В рамките на официалната си визита в Катар българската делегация, водена от премиера Бойко Борисов посети инсталациите за втечнен газ Рас Лафлан. Интересът на нашата страна към съоръжението е свързан с възможностите за внос на втечнен природен газ от Катар след завършването на междусистемните връзки със съседните държави, по които страната ни работи в момента.
В рамките на визитата в Катар министър Трайков се срещна и с председателя на Националната хотелска компания на Катар Науаф Бен Джасем Бен Джабър Ал Тани. Двамата са се договорили Ал Тани да посети България, за да се запознае на място с инвестиционните възможности в сектора у нас.

Пускам го изцяло, защото е хубаво то да се сравни с написаното в Катар. Тяхната новинарска агенция съобщава за същата новина други неща:

1. Визитата на Бойко Борисов е в отговор на визитата на емира на Катар в България през април 2009 г., който бе у нас по покана на президента и (вероятно) като благодарност за помощта при решаване на случая с българските сестри в Либия. Добре е да забележите в статията от 2009 г., че се е подписало споразумение за въздушни съобщения.

2. Катарската новинарска агенция (КНА) пише, че страните са се съгласили да създадат смесено дружество, което да проучи възможностите за инвестиции (а не да инвестира!).

3. Според КНА: “Попитан за размера на инвестициите, които Катар има намерение да инвестира в България, катарският премиер каза, че двете страни не са обсъждали такъв въпрос…”

4. За снабдяването на България с течен газ, премиерът на Катар е казал, че този въпрос се нуждае от интензивни технически проучвания, както и намирането на компании и потребители, които да го използват и дистрибутират. Той посочи, че Катар вече има подобен проект в Италия. Той отбеляза и това, че са нужни най-малко две години за проучване на тази възможност (за строене на станции за втечнен газ в Европа), но че за в бъдеще България щяла да бъде включена в списъка (не е много ясно дали това е списък на страните, в които ще се прави проучване или тези, които ще ползват газа от Италия).
Сега, след като вече сте информирани от правилната новинарска агенция, можете да прецените дали новината в “Медиапул” е вярна:

“В рамките на официалната си визита в Катар българската делегация е посетила и инсталациите за втечнен газ Рас Лафлан, тъй като страната ни иска да внася втечнен газ от Катар, след като изгради риверсивните си газопроводи с Гърция и Турция.”

Всъщност дори и така написана в нашите медии, новината сама по себе си не може да бъде новина, защото ние нямаме изградени “риверсни газопроводи” нито с Гърция, нито с Турция, а пък Катар има изградени станция за втечнен газ в… Италия.
Да не говорим, че същата тема е била обсъждана и миналата година в София, при това без посещение на инсталациите за втечнен газ в Катар… Като си помисли малко човек може да се запита: с какво разглеждането на тези инсталации ще помогне на България, но май е по-добре да не се замисляме над този въпрос…

5. Медиапул съобщава, че било подписана и “спогодба между транспортните министерства на двете държави, която предвижда от октомври Катарските авиолинии да летят до София”, което се опровергава от тази новина в катарските медии, според която е подписано допълнение към вече подписаната от предишното правителство спогодба.

Аз се уморих да правя преводи и сравнения със съобщенията на БТА и на КНА, но можете да прочетете още информация тук (от 2007 г.!), тук и тук или просто да потърсите в Интернет (но внимвайте – първите резултати на английски са от български сайтове, така че не им се доверявайте – трябва да елиминирате българските и сръбските англоезични новини, за да стигнете по-лесно до верните съобщения).

Някой може да помисли, че се заяждам, но не е така – просто искам медиите ни да съобщават новините, т.е. това, което се е случило, а не това, което ще се случи… може би… някога… ако… Защото от такива новини в “бъдещо несигурно свършено време” сме я докарали до под кривата круша. Оптимистичните новини са хубаво нещо, но само ако са основани поне на някакви верни факти.

Попадам днес на статия в “Дневник” под заглавие “Местен вот в Русия тества “либерализма” на Медведев”.

Същата статия обаче я има публикувана във “Вашингтон пост“, само че под заглавието й (“Местен вот в Русия е тест в средата на мандата на Медведев”) пише:

By Natalya Shurmina
Reuters
Sunday, March 14, 2010; 4:42 AM

Т.е. статията е писана от Наталия Шурмина, служител в “Ройтерс”. Същият факт може да се види и в “Yahoo”

И се чудя – защо “Дневник” се срамува да посочи, че статията си има автор? Защото в “Дневник” за автор пише: “Дневник”, а е очевидно, че не е “Дневник” авторът.

Да не би заради последния ред?

В “Пост” статията завършва така:

First results are expected after the close of polls in the west of Russia at 8 p.m. Moscow time (12 p.m. EST).
(Editing by Philippa Fletcher)

Докато в “Дневник” така:

Първите резултати се очаква да бъдат оповестени след 20 ч. московско време (19 ч. българско).

Т.е. в единия случай часът е според американците, а в другия – според българите. Но пак нещо куца. В “Пост” има посочено име и на редактор от вестника, а в “Дневник” – няма. И още нещо, макар и малко, куца – в “Ройтерс” правилно са посочили, че се очаква първите резултати – за западните региони на Русия! – да са след 20 часа московско време, но са сбъркали – това не е 12 EST, a 13 EST – тази нощ американците си преместиха часовниците с един час напред. Докато нашите правилно са посочили, че това е 19 ч. българско време.

Но защо така, “Дневник”? Поне посочете, че източникът ви е “Ройтерс”, нищо няма да ви стане. А още по-добре посочете и авторката. Така статията ви ще е, между другото, и значително по-авторитетна.

Подобно представяне на материали от световните агенции за “редакционни” е навик и на други вестници в България – факт, от който обаче губят читателите, които искат обективна информация. Или може би е редно да кажа: “по-малко субективна” информация.
Някои – “Сега”, “24 часа”, “Труд”, “Новинар” слагат две думи в статиите си: “съобщи Ройтерс”, “предадоха агенциите”. Ето един пример: “съобщи “Дарик радио”, позовавайки се на телевизия TSR” (вестник “Сега”, същото съобщение обаче в “Новинар” е предадено така: “Български гражданин, работил като инженер в швейцарска компания, е лежал три месеца в затвор в Триполи, съобщи швейцарската телевизия Романдска Швейцария (TSR).”, т.е. липсва “Дарик радио”; с което се предполага, че в “Новинар” гледат въпросната телевизия). “Дневник” в тази статия посочва източник – “Ройтерс”.

Според мен винаги е добре да се посочва агенцията, както и авторът й; така ще е ясно например дали “Ройтерс” предава от Москва (в посочения по-горе случай) или е някой, който седи в Лондон и пише за Москва. Това, между другото, важи и за статиите за България, публикувани от “Ройтерс”. Понякога те са дело на български служители на “Ройтерс”, понякога – на чуждестранни. Но ние, читателите, рядко знаем кой е авторът, защото обикновено името му/й се спестява от медиите.

Политиците у нас не се научиха да четат.

За какво става дума?

Алексей Петров е дал интервю за “Труд“, в което, между другото, се казва:

- Вашият престой в ДАНС ориентира ли ви за това кои са корумпираните на върха на властта?
- Да. Новият премиер е ориентиран не по-зле от мен, защото му е предоставен докладът на ДАНС. Аз съм доволен да чуя, че части от тоя доклад се оповестяват от неговите министри по телевизията. Само не ме питайте за броя на корумпираните, че ако ви кажа – има 10 бивши министри в доклада! – може да се уплашите. Всеки, сдобил се с власт в последните 20 години, се е корумпирал.
- Защо не ги арестувахте всичките?
- ДАНС си е свършила работата дотук. Процесите в правоохранителната система се движат. Чадър над никого не е имало. Нека Бойко продължи.

Цял ден българските политици обсъждат нещо, което НЕ е казано в интервюто. Убедете се сами:

Яне Янев: “Бившият премиер Сергей Станишев е прикривал сигнали за корупционни практики.”
БСП: “Председателят на БСП Сергей Станишев, в качеството си на министър-председател на Република България, не е получавал доклад на ДАНС със сигнали за корупция, свързани с бивши министри от кабинета му.”
Иван Костов: “Председателят на ДАНС Цветлин Йовчев да отговори дали има доклад на агенцията до бившия премиер Сергей Станишев, в който са посочени имена на корумпирани министри от тройната коалиция.”

Сигурен съм, че има и още изяви на други политици, “специалисти” по темата. Очаквам бившите шефове на разузнаване, контраразузнаване и т.н. да се обадят.

Проблемът е, че Алексей Петров никъде не говори за доклад до Станишев. Нито пък казва, че “има 10 корумпирани министри”. Напротив – той прави предположение, че ако каже, например “10″, журналистката може да се уплаши. Всъщност Алексей Петров казва нещо повече – че всеки се е корумпирал. А това включва и Иван Костов, и Яне Янев, и Бойко Борисов. Дори на нелепия въпрос защо ДАНС не е арестувала корумпираните, Петров си отговаря съвсем правилно – че има правосъдна система, която би трябвало да събере данните и доказателствата, в рамките на НПК, след което да повдигне обвинение. Но изглежда не само обикновените хора, но и медиите у нас искат полицията (ДАНС) да решава кой е виновен и кой – не?

Днес въпросите на медиите би трябвало да са насочени не толкова към Станишев. Алексей Петров не казва, че има доклад, изготвен за него; напротив – казва, че докладът е при Бойко Борисов, което ще рече, че ако има такъв доклад (да не вярваме на Петров безрезервно), той е изготвен след влизането на Борисов във властта? Следователно въпросите трябва да са към Алексей Петров и към новия шеф на ДАНС. Както и към всеки един от политиците, имали власт през последните 20 години.

Неизвестно защо обаче политиците прочтоха интервюто така, както им отърва. Дали е неизвестно защо, наистина :-)

____
update: В интервю за “Стандарт” вижте какво казва главният прокурор. Дали наистина той е казал това или не е бил разбран:

- Разбира се, че в днешно време не може да има лов на вещици. Абсурдно е. Няма нищо страшно и унизително едно или друго обстоятелство да бъде проверявано. Фактът, че срещу даден човек е образувана проверка, не го прави виновен. Лов на вещици е невъзможен и по простичката причина, че след нас е съдът, който работи само с доказателства. Ако ние не сме ги представили, няма наказания дори за виновни. Изобщо не се притеснявам, че можем да бъдем упрекнати за участие в политически хайки или сафарита. Ако има вещици, те трябва да бъдат хванати.

Е, не може в рамките на един отговор хем да има, хем да няма вещици.

Според “Капитал” – правят ги журналистите.
“Капитал” е един от сериозните (?) вестници в страната, но и те допускат смешни грешки:

“Един друг хубав филм (“Никсън/Фрост” разказва как се правят новини в голямата политика. Идеята му накратко е, че освен събеседник на истинския журналист му трябва здрава подготовка и много кураж, и чувство мярка, за да направи истинска новина.”

Новините не се правят от журналистите. Журналистите само отразяват новините. Понякога – когато имат подготовка, кураж, мярка…, но не непременно тези три качества, а и късмет, те могат да ги отразят по такъв начин – като зададат правилния въпрос на правилния човек (в случая с филма – Фрост хвана Никсън в крачка), че да се получи новина. Но няма, просто няма как журналистът да направи новината. Новината я правят участниците в нея, а журналистите я отразяват. Пък редакторите, зрителите, читателите и обществото като цяло определят дали написаното е “истинска новина”.

“Неизвестният” (според българския съд) блогър Еленко Еленков е осъдил “24 часа” за ползване на снимка от неговия сайт без посочване на автор.

Ето цялата статия:

Новините накратко:

– Добрите: осъдих вестник “24 часа” за това, че откраднаха моя снимка и я публикуваха на първа страница на своя вестник.

– Лошите: няма да има парти както ви обещах, защото съдът не призна неимуществените ми щети.

***

А сега подробно.

Доброто:

– Да крадеш снимки и да казваш, че авторът е “интернет” е нелегално и вече има съдебна практика в България за това.

– “24 часа” са осъдени нарушители както на Закона за защита на авторските права, така и на Етичния кодекс на медиите, който те са подписали.

– Аз съм четвъртият в света “непрофесионален издател” или блогър, който е осъдил медиа за нарушаването на авторски права според отворен лиценз.

– Съдът ми признава материални щети за 100 лева.

Лошото:

Съдът отхвърли моите искания за нематериални щети (900 лева) с аргументи, под които прозират незнания в интернет тематиката.

Препоръчвам ви да прочетете решението по делото (PDF, става забавно след стр. 3 от 6), а ето интересни цитати:

Създадената от ищеца снимка не свидетелства за журналистическа дейност.

Снимката е направена 4 месеца преди да бъде открадната и публикувана на първа страница на вестника и показва регистрационни номера, който по времето ѝ не са били легални, според действащото законодателство. Темата на материала във вестника е подобна на оригиналната публикация на снимката – “Нов стил за богати: 6 цифри в номера”.

Няма данни по делото с какви възгледи е известен Еленков в обществото, за да прецени съда дали те могат да бъдат накърнени. [...] Въз основа на събраните доказателства няма как да се направи преценка за репутацията на ищца в обществото (пък било то и виртуално), както и да се открие причинната връзка между публикуваното на въпросната снимка и накърняването на репутацията.

[...]

съдът [...] не може да приеме за установено нито “широката известност” на интернет-дневника на ищеца, нито съдържанието на публикуваното в него.

С други думи, ако някой ме нарече известен или елитен блогър, имам решение на Софийски градски съд (СГС), с което да го опровергая.

А сега сериозно – не очаквам от служителите в СГС да разцъкват topbloglog.com сутрин, но при търсене в Google на Еленко Еленков към днешна дата излизат 5170 резултата; при търсене на Венелина Гочева – 6650. Ако се чудите коя е дамата – тя е главeн редактор на “24 часа”. Ако приемем, че тя юбер-известна, аз съм на едни добри 80% от нейната слава.

Репутацията на самия вестник като “жълта преса” според ищеца, също не би могло да доведе до някакъв вид морални щети, тъй като видно от изложението на обстоятелствата в исковата молба, ищецът сам в деня на издаване на въпросния брой на вестника е установил публиакцията, което ще рече, че самият той не е възпрепятстван от нравствени съображения да чете вестника.

Аргументът, че ако четеш даден вестник, значи си му паднал до нивото е толкова плитък, че дори няма да го дискутирам. Любопитен факт: разбрах за кражбата на снимката, след като братовчед ми ми звънна, че я гледа в ръцете на някакъв човек в рейса.

Техническият прогрес направи възможно преобразуването на всякакъв вид информация в цифрова форма и “свиването” на така получените данни, за да могат да се съхраняват и разпространяват. В резултат на тази цифровизация на практика се позволява разпространението на произведения на изкуството, науката и литературата по целия свят чрез виртуална глобална мрежа, известна като интернет. Това е един нов начин за довеждане на произведенията на авторското право до публиката и на практика съдържа възможност да се заобиколят два основни принципа в авторското право: всяко използване на произведение да се предхожда от разрешение от носителя на авторското право и това разрешение да води до получаване на възнаграждение, пропорционално на печалбата, реализирана от ползвателя. Трудното по пътя към разрешаване на този проблем се дължи на това, че е технически трудно да се установи кой, кога, къде и какво e използвал в световната мрежа.

Интернет е проблем за съда, очевидно.

В разглеждания случай е неоспоримо, че публикувайки в интернет, макар и на своя интернет-страница, снимка, направена от него, ищецът е имал знанието, че тази снимка от една страна е достояние на неограничен брой хора, а от друга – че може да бъде копирана не само в електронни и печатни медийни изндания, но и в интернет-сайтове, където контрола за спазването на авторските права не е от първостепенна важност.

Този пасаж е най-страшен. Съдът поставя нарушението на авторските права в интернет като второстепенно и третира интернет като среда, различна от другите, но в лошия смисъл. Според съда – след като някой е турил произведението си онлайн, той е преценил, че нарушението е лесно и самото произведение – вълците го яли. Едва ли не – ако си сложил нещо в интернет, значи е приемливо пред закона правата ти да са нарушени.

Самото решение е не само анти-блогърско, но и анти-интернет.

***

Разбира се, тези неща не трябва да останат така и с моя адвокат обжалвахме решението в Софийски апелативен съд миналия понеделник.

С което започваме рунд 2.

Препоръчвам ви да видите и нашата жалба (PDF, 2 страници).

Вместо да се фокусира върху технически детайли, неговата идея е, че с това си решение съдът е сбъркал, като не е наложил глоба на “24 часа”, което е нужно по закон, след като признава тяхното нарушение.

Не само това, но и съдът не върши работа на хората, т.е. не предлага възпиращо действие на самото нарушение: ако всеки издател може да свие снимка и да я публикува на първа страница, като би загубил 100 лева евентуално ако на някой му се занимава да го съди 3 години, какъв е смисълът от авторските права?

***

Какво очаквам от вас:

– Да популяризирате тази история като сложите линкове насам-натам. Отворен съм за медийни въпроси. Отговарям бързо по email.

– Да стискате палци при обжалването, защото продължавам да вярвам, че правото да създаваш е основно човешко право и че не трябва да си Лили Иванова, за да получиш обезщетение за “репутацията” си.

– Да коментирате по-долу със съвети.

Cheers! Все пак вярвам, че ще има парти.

Цялата статия с всички връзки можете да видите на блога на неизвестния Еленко.

Аз лично подкрепям намерението му – не само с думи, а ако се наложи и с дела; готов съм да свидетелствам дали е известен Еленко в Интернет.
Но имам и по-лоша новина за Еленко: в България липсва чувство за правосъдие. В редица случаи липсва и самото правосъдие. И това, че делото ще се гледа на втора инстанция изобщо не означава, че някой ще си направи труда да се произнесе по него. На принципа на най-малкото съпротивление, съдът може и да откаже да се произнесе – под какви ли не измислени предлози.

Уви, такава е съдебната ни система. Писал съм по темата, а имам и лични впечатления за отказа от правосъдие, на който сме подложени всички, отправили някога искане в съда. Отказвам се от борбата с тази-незнам-каква-система.

Статия под горното заглавие и подзаглавие: “Те нямало да крадат? Ох… Чака ни мрачен период, ако спечелят изборите” се появи в “е-Вестник”.

Сигурен съм, че мнозина ще нападнат Иван Бакалов, че се е продал на Царя, пъдаря или Доган. Но от това статията му няма да стане по-малко интересна, защото в нея има публикувани редица факти. Читателят може и сам да ги узнае, стига да иска. Интернет е свободен (все още) и държавата не следи (засега) достъпа до Мрежата. Статията на Иван Бакалов започва така:

“Вчера прочетох в „Труд” затрогващ репортаж за 100-годишна баба под заглавие „С Бог в душата и Бойко на сърцето”. Под рубрика: “Така живеем”. Онзи ден видях на първа страница на „24 часа” до главата голяма снимка на подутия глезен на Бойко Борисов.

Вчера читател на e-vestnik с ник „седесар” се вълнува защо пишем за закриването на вестници, за катастрофите по пътищата, за цените на жилищата, а не за „непристойните” действия на съда със Синята коалиция, че управляващите сега искат служебна победа, за да могат да крадат и утре. Даже не пишем колко е лош Костов, което било съмнително. А може би трябваше да подтичнем и ние пред победителите? Поне за такива ги припознават вече някои вестници.

В интерес на истината за дертовете на Синята коалиция и Костов сме пускали и мнения, с които не сме съгласни. Заради плурализма. Но може би трябва като редактор на e-vestnik да обясня защо не искам нито Бойко, нито Костов да управляват държавата. Не от вчера. Който разрови назад в архива на сайта ще види още преди 2 години, че не сме си променяли отношението към кмета Борисов. За разлика от Иван Костов, например, който го промени радикално.”

За повече – прочетете я в “е-Вестник“.
Аз мога само да кажа, че едно е сигурно – авторът на статията я е подписал, а не се е скрил зад удобното “от редакцията”, зад което често в другите медии се крият конкретни автори. Дори само този факт показва или лудост, или смелост. А може би по малко и от двете. За мен една критична статия с подпис има значително по-голяма стойност от тази на анонимните писачи.

____
П.П. Нарочно затварям темата тук за коментари – който иска да коментира, да ходи в “е-Вестник”.

Типичното желание за българите е да се питаме къде сме ние. Не географски, а спрямо другите народи. Не знам защо, но явно е някакъв комплекс.
Та, нека видим заглавията на нашите вестници в този момент и на глобалното издание на “Ню Йорк таймс” и “Интернешънъл хералд трибюн”.

Световните издания:
“Крайслер се съюзява с Фиат”, “Гейтс намеква, че задържаните терористи ще останат на американска земя”, “Свинският грип затвори Мексико”, “Китайските лидери открито говорят за вируса”, “Опит за атентат над кралското семейство в Холандия”, “13 убити в Азербайджан”, “Великобритания приключи с военните операции в Ирак”…

Нашите:
“Дневник” (най-важните):
“Капанът за Синята коалиция щракна”, “Фич: Перспективата за България е негативна, иде рецесия от 5.5%”, “КАТ започва масови проверки”, “Брюксел: България върви към тотално пенсионерска държава”, “Крайслер” влиза в процедура по защита от фалит”, Плугчиева повежда листата на БСП в Силистра, СЗО прекръсти “свинския” вирус

Фокус, най-четените новини:
Извършен е опит за криминална регистрация на СДС, заявиха от партията, Трафик и катастрофи (ОБЗОР), Агенцията “Фич Рейтингс” даде отрицателна перспектива на дългосрочния рейтинг на България, Натоварени са всички изходни артерии на столицата

Или с други думи – у нас се безпокоим от това кой води листата в Силистра, какви катастрофи са станали, защо СДС не може да се регистрира за избори… все важни въпроси. С голям кеф съобщаваме за прогнозите на поредната агенция за България (вчера съобщихме за прогнозата на МВФ, за която и аз писах) и комай единствената международна новина е за новото име на свинския грип…

Тъжна картинка.

Преди два дни Иво Инджев написа материал под заглавие ПАРОСТРУЙКАТА СЛЕД ПЕРЕСТРОЙКАТА. Аз го мернах и видях, че има поне едно твърдение, което не отговаря на действителността, за което написах един коментар под заглавие “Как българските журналисти тълкуват фактите” и добавих следните редове под оригиналната статия на Иво:

Иво, бях седнал да ти отговарям тук, но се оказа по-дълго и затова го пуснах на моя блог. Накратко – проверявай си източниците :)
http://blog.veni.com/?p=1075

В отговор на този мой коментар, върху мен се посипаха възмутени коментари, които са без значение, защото са или от анонимни хора, или от хора, които не четат това, което съм написал, а виждат само името ми и вече си имат мнение (за тях Митко Ганчев бе писал още през 1999 г., когато си пуснах първия в страната блог).

Но това, което има значение е следният диалог между мен и Иво. В отговор на горното Иво написа:

Драги Вени, благодаря ти, че си ми спестил дългите си тълкувания в моя блог. Радвам се, че си се наел да тълкуваш как тълкувам фактите. Дано да си успял да си защитиш тезата, но, прощавай, не ми е интересно как го правиш. Защото, Вени, струва ми се, ( с доста голяма доза вероятнос) ти го правиш не от любов към истината, а към твоята политическа кауза. Тя, разбира се, е част от реалността, но аз съм избрал друг път. И не ми се влиза в препирни.

На което аз казах:

Иво,
явно не сме се разбрали по трасето (както често става в Интернет). Ако искаш, не одобрявай това съобщение. Аз не защитавам политическа кауза. На този етап все още не съм член на партия, не съм политически ангажиран, говоря си еднакво добре и с БСП, и със СДС, и с ДСБ, и с НДСВ, и с ДПС. Дори и с ГЕРБ се случва да си поговоря.
Аз искам сериозните журналисти (а ти си такъв, мисля) да не изпадат в нелепи ситуации, като тази да се прави цяла публикация за (не)посещението на Първанов в Русия и оттам да се правят погрешни изводи.
Ако ти не се засягаше толкова лесно (а мисля, че в случая си се засегнал?), щеше да направиш това, което правят другите блогъри, аз вкл. – да добавиш един-два реда под оригиналното си съобщение, като зачеркнеш грешната информация, но така че да се вижда, че си сбъркал, а след това си се поправил.
Иначе, като не го правиш, почваш да губиш уважението на читателите ти, които могат да проверяват информацията.
Нищо лично – надявам се, че ме разбираш.

В отговор от Иво получих следното съобщение (пак на неговия блог):

Вени,
честно казано, няма нужда да се разбираме . Достатъчно е, че си говорим без лични нападки.
А за Първанов съм свободен да си правя изводи. И не само аз…
Дали той е сериозен президент?
Не е ли това по-важен въпрос, отколкото сериозността на който и да било журналист?
Така че, пиши му.
Ти знаеш как.
Той наистина има нужда от съвети ( защото е неадекватен по много въпроси).
Аз, като някакво си маргинализирано блъгоръче, не заслужавам чак такова внимание .
И още нещо: толкова ли е срамно да си признаеш политическите предпочитания? Поради что се срамиш?

И аз, пак там, му отвърнах:

Аз лични нападки не си спомням да съм използвал дори и срещу хора като покойния Димитър Калчев, който дадох на съд за клевета :)
Аз не се срамувам да си призная политическите предпочитания, но откакто се занимавам с частен бизнес и обществена дейност (паралелно, понякога ту с едното, ту с другото), съм забелязал, че с който и да си говоря, винаги избива към политически предпочитания. Не случайно изброих по-горе партиите. Но нека съм по-конкретен – аз съм поддръжника на Хилари Клинтън и Барак Обама. Мисля, че те имат възможност да променят доста неща.
В България политиката по отношение на бизнеса на сегашното правителство също ми харесва – намалиха данъците до 10%, намалиха и ДОД на 10 %. Вкараха най-сериозните инвестиции през последните 20 години у нас.
Не ми харесва (и съответно съм пуснал сигнал до Главния прокурор) това, че МДААР купува скъпо и прескъпо софтуер на “Майкрософт” чрез посредника ЦАПК “Прогрес”. В този смисъл сам виждаш – има министри, има и министри.
Не мога да разбера защо, ако някой друг има конкретни данни за далавери, не стори същото като мен – да пусне сигнал, после да дава показания, да организира събирането на доказателства и т.н.?
Иначе да – лесно е да се критикува, лесно е да се правим на герои, докато не опре работата до конкретни неща.
и след няколко минути пуснах и това:

Впрочем, явно в Кремъл четат твоя блог: http://interfax.ru/politics/txt.asp?id=56596
Пак да кажа: не е нужно да се измислят сензации. Сензациите или ги има, или ги няма. Ако се опитваме да ги измисляме, винаги ще се окажем в положението на хора, които представят желаното за действително.

За голяма моя изненада днес сутринта Иво продължи диалогиа ни с тези си думи:

Драги Вени, понеже ме съветваш разни неща, да те посъветвам и аз да си проверяваш източниците.
За възможен разрив между Медведев и Путин, макар и не много вероятен, разсъждаваха западни и руски ( !) коментатори още миналата пролет. Причината бяха информациите за негласно състезание при формиране на техните екипи, които даваха основания за подобни предположения. Така че това, което на теб ти се вижда “сензация” ( поради неинформираност), за други отдавна е сюжет, който заслужава да се анализира.
И още нещо: ти може и да нямаш нужда от такива “сензации”, но, повярвай, не всички мислят като теб. Аз сам решавам дали има нужда да пиша нещо, или не.
Впрочем никъде в текста не съм произвел “сензации”. Цитирал съм “Файненшъл таймс”, където акцентират върху необичайния факт, че Медведев се “кара” на Путин за неизпълнение на антикризисната програма. И съм оставил отворен въпроса какво ли би могло да означава това ( а би могло да означава и обичайното в света на политиката еманципиране на протежето от покровителя, ако Медведев имаше характера на Елцин, както подчертавам).
Така че , извинявай, но забележките ти са , меко казано, любезно ( но) некомпетентно заяждане.
Между нас казано аз не бих се осмелил да ти давам съвети в областта, в която си силен- как и какво да правиш в твоя бизнес. Но ти явно смяташ, че разбираш и от моя “бизнес” повече от мен и то д такава степен, че да ме поучаваш как и какво да пиша. Това е доста надменно, защото надхвърляш границите на своята компетентност. И не говори добре за твоята самопроценка.
Иначе винаги е по- лесно да търсиш грешките у другите, отколкото да напишеш и обосновеш някаква своя теза. В това отношение ти си обаче “дребосък”: имам си постоянни клиенти, които кълват всяка моя буква и дебнат да ме затапват по трогателно малоумен начин, защото не разбират, че с тази фанатична дейност, без да искат, ме признават за адски важен фактор ( в собствения им живот, от който отделят толкова време и усилия да се борят със “злодей от световна величина”, като мен).

Мисля, че вече ми е ясно защо у нас наистина има проблем в комуникациите. Аз посочих един конкретен проблем – липсата на достоверни източници в твърдението на Иво:

Ето грешното твърдение на Иво Инджев: Вижда се обаче и друго. Обявеното от външния министър Сергей Лавров посещение на президента Първанов в Москва трябваше да се състои, по думите на Лавров, в началото на януари. Това беше заявено при посещението на българския външен министър Ивайло Калфин в руската столица на 19 декември. И до ден днешен от българска страна няма потвърждение. А началото на януари вече клони към средата…
…Така че президентът ни или не бърза, или просто не е добре дошъл без санкцията на началството на Кремъл, преди там да решат какво да го правят. Дори и посещението да се осъществи, то вече се бави. И както обикновено, никой не ни обяснява защо. Нито пък се намират смелчаци да питат.

Редно е в такива случаи, когато е видял, че е сбъркал, блогърът да направи следното:

Вижда се обаче и друго. Обявеното от външния министър Сергей Лавров посещение на президента Първанов в Москва трябваше да се състои, по думите на Лавров, в началото на януари. Това беше заявено при посещението на българския външен министър Ивайло Калфин в руската столица на 19 декември. И до ден днешен от българска страна няма потвърждение. А началото на януари вече клони към средата…
…Така че президентът ни или не бърза, или просто не е добре дошъл без санкцията на началството на Кремъл, преди там да решат какво да го правят. Дори и посещението да се осъществи, то вече се бави. И както обикновено, никой не ни обяснява защо. Нито пък се намират смелчаци да питат.

И да добави в една бележка отдолу нещо в този дух:
Корекция: Както посочи колегата Вени Марковски с позоваване на конректни източници в сайта на МВнР на Русия, посещението на Георги Първанов всъщност не е било обявено за началото на януари, а за началото на годината, а от сайта на Вести.ру се вижда, че това ще стане на 5-и февруари. (Би могъл да добави и нещо извинтелно в този дух: “Явно паметта ми е изневерила, за което поднасям извиненията си на редовните ми читатели”, но да не сме толкова придирчиви).

Вместо това, Иво предпочита да задълбочава грешката си, като в последния си коментар вече е минал към личностни нападки – нещо, което не му прави чест, защото самият той е бил обект на такива нападки и би трябвало да знае, че те не постигат нищо, освен вдигане на пушилка.
А всички знаем, че след като димът се разсее, ще останат фактите – такива, каквито всеки може да ги провери в Интернет. А фактите не подкрепят “видяното” от Иво Инджев относно посещението на президента ни в Русия. Както казваше Маргарита Михнева, две истини не може да има – и в този случай е права. Иво слага в устата на Сергей Лавров думи, които последният не е казал. От тях прави грешен извод.

И след като вече е допуснал една грешка (не е проверил източника си – в случая изказването на Лавров го има в стенограма), втора грешка (не е потърсил информация, от която се вижда и защо Първанов ще ходи в Русия), Иво – за съжаление – прави трета грешка, от която вече няма измъкване, защото прекалено много хора са видели написаното от него, посочените източници от мен и нежеланието му да си признае грешката.

Оттука насетне, дори и двадесет пъти по две истини да напише Иво, за всеки непредубеден читател ще остане едно съмнение дали е проверил източниците си. А пък сред онези от читателите, които могат да открият и други негови грешки, ще се настани известна несигурност дали да ги посочат, за да не бъдат нападнати така, както бях нападнат аз в коментара му от 14-и януари в 11:52 часа, в който бях наречен (цитирам): надхвърлил своята компетентност, дребосък, некомпетентен, заяждащ се, надменен и т.н.

Разочарован съм, че на сайта на един известен журналист като Иво Инджев се заформи дискусия по една най-обикновена журналистическа грешка, която можеше да бъде призната и всичко да бъде отдавна забравено.

Заглавия от българските вестници

“Кюстендил привика “Биело дугме”", докато Путин привиква на килимчето Сергей , а през това време “Миньор привиква вратар от Гърция”

И като започна едно привикване, та няма спиране:

Президентът привиква 20 експерти по дълга, Радио привиква звезди във Варна, Съюзът на художниците привиква частните галерии, Президентът привиква Свинаров заради ракетите, Надежда привиква сините кметове, Н. Василев привиква заместниците, Полицията привиква “сини” и “червени”, Брюксел привиква Велчев за митниците….

Без коментар.

Bulgarian Standard daily publishes again a “news”:

Sarah Palin agitates from our site, is the headline.

According to the newspaper, “the site of the candidate for VP of the Republican Party Sarah Palin is located on a Bulgarian server, and is maintained by [Bulgarian] IT specialists”.

Needless to say, the site is not owned by Ms. Sarah Palin, as one can read in the “about” section: “PalinforAmerica.com is not coordinated with any candidate or campaign.” The site is made with one purpose – to make some money – see it accepts advertisements: “PalinforAmerica.com is an independent personal site and is not affiliated with any campaign or political party.”

Whois gives this data:
Registrant:
c/o PALINFORAMERICA.COM
P.O. Box 821650
Vancouver, WA 98682
US

Registrar: DOTSTER
Domain Name: PALINFORAMERICA.COM
Created on: 20-JUL-08
Expires on: 21-JUL-09
Last Updated on: 21-JUL-08

Administrative Contact:
FzT56V@privacypost.com
c/o PALINFORAMERICA.COM
P.O. Box 821650
Vancouver, WA 98682
US
+1.360-449-5933

Technical Contact:
wKG8dF@privacypost.com
c/o PALINFORAMERICA.COM
P.O. Box 821650
Vancouver, WA 98682
US
+1.360-449-5933

Bottom line: even if the site is created by the Bulgarian company ICDsoft, it has nothing to do with Ms. Palin.

Standard daily would have been much better in covering the real news about the candidate to become VP of the USA, instead of fabricating a news story.