Veni | Вени

Не знам колко от хората, живеещи в България, имат време да се замислят над факта, че страната е жертва на дребните теми?
Прегледайте който и да е от българските вестници, пуснете телевизора, радиото или влезте в Интернет. Не, в Интернет все още може да намерите и сериозни теми. Но в т.нар. средства за масова информация (СМИ) ще е много трудно да откриете обсъждане на голяма, значима за цялата страна, за обществото, за хората, тема.

Вижте сами с какво ни занимават днес медиите: Лъчезар Иванов подал оставка; уволнили съдия заради връзки с Красьо Черничкия; мозъчна атака на ГЕРБ, Дянков отрекъл за $ 5 милиарда заем от МВФ, Галена щяла да се жени, Евгени Минчев лъснал гол в сп. “Живот на педал”, преводна статия от “Вашингтон таймс” за руските шпиони, СУ и министерствата не си били плащали данък смет, нямало да вдигат данъците догодина… Със същите или подобни глупости са ни занимавали и вчера, ще продължат да ни занимават и утре.

Ако помислим заедно върху всяка една от тези “новини” и тяхната значимост от гледна точка на историята, едва ли ще си спомним как се е казвал шефът на здравната комисия преди даже не три, а два или дори в миналия парламент. Дори и заместник-председателите на НС няма да си спомним кои са били. Кои са Галена и Евгени Минчев няма никакво значение, дори и в контекста на хомофобското заглавие на списанието, за което Евгени се бил снимал (да не говорим, че дали се е снимал или не е абсолютно безсмислено за всеки друг, освен за читателите на въпросното списание и съответно човек се чуди защо някакъв вестник рекламира такова списание). Да се превеждат статии от английски от “Вашингтон таймс” е безсмислена работа – вестникът е пълен аутсайдер (но колцина в България го знаят?) и това, че в заглавието му е името на столицата, не го прави меродавен, нито пък може да оправдае загубата на време за четене на преводната статия…

Изобщо, за да стане сериозна новина, оставката на Лъчезар Иванов трябваше да се случи не просто като акт на “гражданска позиция”, при това под натиск, след реакция на премиера и вице-премиера, а като собствена позиция на въпросния господин. Не искам изобщо да се замисляме над въпроса как е възможно такива хора да (о)стават депутати, защото от тези размисли няма да ни се оправи настроението.
Новината за дължимите пари за смет можеше да има смисъл, ако беше съчетана с разследване колко губи България от това, че разделното събиране на отпадъци е на такова първобитно ниво у нас. Или как изобщо се определя този данък смет.
А, между другото – дали ще вдигат или не данъците догодина? Това никой не може да го каже със сигурност, дори и премиерът. Както знаем, през януари т.г. той каза, че ще свалят ДДС-то с 2 %, пък още не са го свалили.

Изобщо – с изключение на криминалната хроника и спортните новини, повечето неща, които се публикуват са в бъдещо неопределено време. Помислете само – колко малко хора ще си спомнят след една година дали някой им е обещал, че данъците няма да се вдигат? А и да си го спомнят, колцина от тези малцина ще могат да напечатат статия по темата в някое СМИ? И кой ще им обърне внимание?

Дребните теми са особено подходящи за България – страна, която Иван Хаджийски нарече “страна на дребните хора, на дребните шмекери”. При това той доказва с аргументи и факти това твърдение в книгата си “Бит и душевност на българина след Освобождението*”. Хубаво е повече хора да я прочетат, но още по-добре би било, ако и трите тома се изучават в училищата, защото няма друг начин за промяна, освен ако едно цяло поколение не приеме фактите като такива и не започне да се опитва да променя нещата – с мисъл, със спомен за миналото, но и с виждане за бъдещето. Само с инвестиране в образованието може да се подмени изконното за българина дребнотемие с нещо голямо, значимо.

____
* – В скоби, но все в този ред на мисли, нормално ли е националният ни празник да е 3-и март, а не 20-и април? Та нима Априлското въстание не е онова събитие в историята ни, в което успяваме сами да направим нещо? Да се празнува датата на подписването на безсмисления и леко налудничав Сан-Стефански мирен договор е странно, не мислите ли?)

Както пишатвестниците, този път – уви – истината: почина Иван Балсамаджиев, един от големите български актьори и добър приятел.

На 57 годишна възраст почина актьорът Иван Балсамаджиев, съобщи Съюзът на артистите в България.

Поклонението ще бъде на 6 април, от 12 часа в църквата “Св. Неделя” в София.

Иван Балсамаджиев е роден на 19 февруари 1953 г. в Троян. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев.

Като актьор работи първо в драматичните театри във Видин и Перник, а след това и в театър “Сълза и смях” в София.

Ролите му в постановките „Писмата”, „Напразни усилия на любовта”, „Девета симфония”, „Тартюф”, „Опит за летене”, „Онова нещо” и „Странната мисис Севидж” са само малка част от неговите над 70 театрални превъплъщения.

Балсамаджиев играе и във филмите „Лавина”, „Дишай човече”, „Човек в космоса”, „Катина”.

От 1991 г. актьорът е на свободна практика. Бил е водещ на телевизионни предавания, сред които “Неделен експрес”, “Час по всичко”, “С бъклица и дрян”, “Вариант-М” и др.

Автор и водещ на концерти, вариететни програми, карнавали и конкурси. Автор е на автобиографичната книга “Борбата със Злото в мен”, която по-късно поставя в Сатиричния театър, “Сълза и смях” и театри в страната. снимка Ал. Мънзов, в. “Труд”

През 1999-а или 2000-ата направихме заедно с Иван специално шоу за Интернет в България. Ще се опитам да го издиря и да го пусна на видео, защото някой със сигурност го записваше…

Иване, ти донесе много радости и размисли в живота на много хора. Съчувствия и съболезнования за близките и роднините ти.

Вени

Бях написал този текст на 28-и декември и го публикувах в моя профил във “Фейсбук”. Пускам го днес в блога си, защото той е отново актуален, в светлината на последните атаки срещу Румяна Желева…

Направих си труда да се поровя из сайта на “Дойче веле” и установих нещо много интересно. Съдете сами:

24.07.2009 г. “Румяна Желева е убеден европеец”
Професор Екхард Дитрих познава Румяна Желева и като евродепутат от честите му посещения със студенти в Брюксел. Ето защо той е убеден: “Хора като Желева са полезни за българската политика… Тя е много почтена. Израстнала е в страната, има опит в чужбина – в Брюксел, Германия. Румяна Желева познава света и е отворена към него. Тя е убеден европеец. Мисля, че това са достатъчни предпоставки да стане външен министър…Тя работи много, не казвам, че е работохоличка, но издържа на натоварване. Тя ще даде всичко от себе си и в качеството си на еврокомисар.”

06.08.2009 г. “Уважавана”
Под това лаконично заглавие балканският наблюдател на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Михаел Мартенс, портретира новата ръководителка на българската дипломация Румяна Желева.

30.11.2009 “България си получи заслуженото”
Всъщност, трябва да признаем, че за страна с досие на член на съюза като българското са твърде малко ресорите, които могат да се определят като подходящи. Същевременно ресорите в комисията се дават не толкова на държави, колкото на личности. Но в нашия случай е трудно да се каже на кого, на чии качества в по-голяма степен подхожда полученият ресор – на страната България или на нейния представител в комисията лично.

01.12.2009 “Раздразнение и гняв в България”
В България мнозина продължават да задават въпроса, въз основа на какви критерии Желева е получила поста на еврокомисар; премиерът Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ досега не са отговорили на този въпрос. Затова пък в понеделник Желева даде пресконференция в отговор на отрицателните коментари. Тя заяви, че критиките срещу нея и ресора й идват от “необразовани хора” с “провалени вътрешно-политически кариери”. Борисов посочи, че ресорът за хуманитарната помощ е важен.

28.12.2009 г. “Желева: гангстерска невеста за ЕК?”
В действителност Желева едва ли е толкова спокойна. Още от сега тя очаква сигурно с напрежение следобеда на 12 януари, когато ще трябва да отговаря на въпросите на евродепутатите. А някои от тях искат да “изпържат” кандидатката на българския премиер Борисов. Тя е некомпетентна, казват – и злобна.

Та се питам – какво се крие зад променения тон на медиите в Европа?

Аз не познавам г-жа Желева лично, за да мога да кажа какъв човек е.
Но съм сигурен, че няма начин да не е убедила Барозу, че може да бъде еврокомисар – т.е. да забрави факта, че е от България и да работи за Европейския съюз. Тя не е кандидатура на България, за да се чувстваме обвързани с нея – тя е предложение на Бойко Борисов, но приета и ще бъде налагана от Барозу, т.е. той носи по-голяма отговорност за нея, отколкото който и да е от нас, българите. Иначе, като наблюдение от Интернет, не е лошо да обновява страницата си във “Фейсбук” по-често – последната промяна е от 4-и ноември, докато личният й сайт е значително по-добре поддържан. И един съвет – няма смисъл сайтът й да е със запазени права (С), погрешно написани като ® ; по-добре е да го отвори за всеки – да може да ползват информация свободно, например при условията на “Криейтив комънс“.

Световният Интернет влиза в нова ера с подписването на документа за задължения между ICANN и правителството на САЩ.

Новият документ потвърждава, че Интернет ще продължи да се развива както и досега – от организация, в която участват всички заинтересовани страни: частният сектор, гражданското общество, правителствата, потребителите. Ще продължи развитието на политики, насочени към включване на нови домейни и – което е особено важно за България! – на домейни на кирилица. Както знаете, България бе първата страна, поискала официално от ICANN създаването на домейн “.бг”.

По повод приключването на договора, зам.-министърът на транспорта, съобщенията и информационните технологии Първан Русинов заяви (цитиран и на сайта на ИКАНН):

“България и българското правителство винаги сме подкрепяли развитието на Интернет у нас, а е известно, че по света сме давани за пример с либералното си законодателство. Нека напомня, че ние сме една от малкото, ако не и единствената държава, в която по законодателен път е решен проблемът с управлението на домейните и IP адресите – в интерес на Интернет-потребителите. Нашето управление продължава традицията на предишните – на сътрудничество с частния сектор, с неправителствените организации и с потребителите. Ние сме решени да предложим в кратки срокове работещо електронно правителство и разчитаме на иновативния български бизнес да ни подкрепи. България участва в работата на ICANN от самото създаване, чрез постоянен представител на МТСИТ в Правителствения консултативен комитет, а в продължение на три години имахме и наш съгражданин – член на Съвета на директорите на организацията. ICANN проведе заседание на Съвета в България през 2006 г. Много добре е, че ICANN тръгва по нов път, в който ще се отчита вече не само на американското правителство, както беше досега, а на целия свят. България е една от страните, които са дали заявката си за създаването на нов домейн от най-високо ниво, “.бг” (на кирилица) и ние работим с ICANN за реализирането на тази задача в най-кратки срокове.”

Повече информация – на сайта на ICANN.
Мнение на руските Интернет-лидери – в блога на ICANN.

Или как родното ми Министерство на правосъдието ме обяви за югославянин*

Вече години наред българските медии обсъждат темата за гражданството на македонците.

През 2005 г. на страниците на в. “Сега” аз водих задочен спор с днешния министър без портфейл Божидар Димитров, а през 2006 г. в същия вестник аз категорично твърдях, че македонците са български граждани по рождение.

Днес обаче трябва да се извиня на читателите и на всички хора, които неволно съм заблудил с тези статии.

Днес аз имам официален отговор от българското Министерство на правосъдието (МП), в което нещата са казани едно към едно: родените в Македония не са български граждани по рождение. По-лошото е май, че и македонци не са, а са… югославяни!?

Предисторията накратко: Баща ми е роден през 1939 г. в София, а майка ми – през 1942 г. в Гевгели, тогава в административните граници на Царство България. Като мен са мнозина от днешните македонци, чиито родители са родени между 1941 и 1944 г. След войната родителите ми си остават в Югославия до 1968 г., когато емигрират в България.

МП изброява аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които майка ми е загубила българското си гражданство (поданство), поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Тя “… е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогавашното българско законодателство и по-конкретно Законът за българското поданство от 1940 г. (ДВ, бр.288/20.12.1940 г.), който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.

По силата на конкретните исторически обстоятелства през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на социалистическа Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г. – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”.

Именно по силата на тази разпоредба майка ми е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.

В изготвеното становище от МП е посочено и правното основание по действащия към момента на моето раждане Закон за българското гражданство от 1948 г. (ДВ, бр.70/1948 г.), в сила до 01.10.1968 г., поради което не ми се признава, че имам българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечественият закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време баща ми е български гражданин, а майка ми е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, аз съм… югославски гражданин по рождение. Така пише в писмото на МП! И е категорично:

“С оглед на горното няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Вашата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.”

И какво се оказва: аз, който винаги съм мислел, че съм български гражданин по рождение, разбирам, че всъщност съм югославянин?!

Но щом аз не съм българин по рождение, нима можем да имаме каквито и да са претенции, че македонците са? Можем, разбира се, но това ще са претенции без подплата, без никакво основание. Писмото на Министерството на правосъдието е категорично, ясно, аргументирано. То поставя край на амбициите на българските политици да представят македонските граждани като българи. Емоциите трябва да отстъпят пред правото – законите са категорични и ние следва да ги уважаваме и почитаме.

В личен план това писмо означава, че аз няма да мога да се кандидатирам през 2011 г. за президент на България. Може би ще трябва да се пробвам в Македония, знам ли.

Моят казус обаче решава еднозначно споровете по отношение на т.нар. национална идентичност на македонците. Просто македонци по рождение може да има, но само ако родителите им са родени след 8 септември 1991 г. Всички останали са югославяни по рождение.

_____

* – Статията е отпечатана във вестник “Сега” на 31.08.2009 г.

Вижте и цялото писмо от Миинистерството на правосъдието, от което съм премахнал само някои лични данни. Запазен е шрифтът и правописът:

ДО
Г-Н ВЕНИ МАРКОВСКИ
ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС
veni@veni.com

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАРКОВСКИ,

В електронното си писмо до г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието, отправяте молба за предоставяне на информация във връзка с Ваше писмо от 2002 г., адресирано до тогавашния министър на правосъдието, г-н Антон Станков, по което не сте получили отговор.
При извършената проверка в отдел „Канцелария” на Министерството на правосъдието се установи, че писмо от Вас е регистрирано под № 94–В-22 от 22.01.2002 г. В архива на Министерството на правосъдието се съхранява и становище на г-жа Фани Виденова, тогава директор на дирекция „Българско гражданство и осиновяване”, № ТП-№165/2002 г. от 30.04.2002г., регистрирано в деловодството на министерството с № 94-В-22/23.05.2002 г. Установи се също, че няма данни да е изпращан отговор до Вас, за което поднасяме извинението си.
В първото си писмо, Вие искате да бъде отменен указът на Президиума на Народното събрание, с който майка Ви, Александрна Марковска, е придобила българско гражданство, тъй като е българска гражданка по рождение. Освен това, правите искане Вие и брат Ви, Игор Марковски, да бъдете признати за български граждани по рождение.
В изготвеното от г-жа Виденова становище се посочват аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които Вашата майка е загубила българското си гражданство /поданство/, поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Г-жа Александра Томова Марковска, родена на [] 1942 г., е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогавашното българско законодателство и по-конкретно Закона за българското поданство от 1940 г. /ДВ, бр.288/20.12.1940 г./, който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.
По силата на конкретните исторически обстоятелства, през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на новосъздадената Федеративна народна република Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г., – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”. Именно по силата на тази разпоредба г-жа Александра Марковска е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.
В изготвеното становище е посочено и правното онснование по действащия към момента на Вашето раждане, 03.04.1968 г., Закон за българското гражданство от 1948 г. /ДВ, бр.70/1948 г./, поради което не придобивате българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон, български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечествения закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време, Вашият баща е български гражданин, а майка Ви е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, Вие сте югославски гражданин по рождение.
В автоматизираната система на дирекция „Българско гражданство” няма данни Вие и брат Ви, Игор Марковски, да сте придобивали българско гражданство с указ на Президента (Вицепрезидента) на Република България.
Съгласно решение № 12 от 23.07.1996 г. по конституционно дело 13/96 г. на Конституционния съд на Република България, български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си, по действащото към този момент българско законодателство, придобива българско гражданство по произход или по месторождение.
С оглед на горното, няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Вашата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.
Буди недоумение въпросът Ви, как ще се популяризира „положителната новина”, че министерството е решило да сложи край на корупционните и противозаконни практики по придобиване на българско гражданство. Не са ми известни основания да се твърди, че в Министерството на правосъдието и конкретно в дирекция „Българско гражданство” съществуват корупционни и противозаконни практики във връзка с производството по българското гражданство. Напротив, полагат се максимални усилия за оптимизиране на дейността по българското гражданство с оглед нейната прозрачност и недопускане на корупционни практики. По отношение на българското гражданство се прилагат законите, които са били в сила към момента на настъпване на правопораждащото събитие. Освен нормативната уредба, която регламентира производството по българското гражданство, от подаване на молбите и приложените към тях документи до приключване на процедурата с издаване на указ или с отказ за издаване на указ на Вицепрезидента на Р България за промяна на гражданството, съществуват и вътрешни /ведомствени/ актове, уреждащи правилата за работа в дирекция „Българско гражданство”.
Съгласно чл.8 от Правилника за дейността на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, преписките се разглеждат по реда на постъпването на молбите или предложенията във връзка с българското гражданство, по които са образувани. С предимство се разглеждат молбите на лицата с дългосрочно пребиваване в Република България. При наличие на важни причини председателят на Съвета по гражданството може да разреши ускорено разглеждане на молбите. В съответствие с тази разпоредба, лицата подават писмени молби до председателя на Съвета по гражданството, в които следва да мотивират причините за исканото ускоряване, както и да приложат доказателства в подкрепа на твърденията си.
С цел прозрачност на процедурата, в чл.14а от Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ е предвидено обявяване от дирекция „Българско гражданство” на номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на укази на таблото за съобщения на дирекцията и в уеб-сайта на министерството на правосъдието в Интернет.
Поради нормативната възможност за подаване на документи за промяна на гражданството чрез изрично упълномощени по нотариален ред лица и констатирани случаи на недобросъвестност от страна на тези лица / вкл. представяне по преписките на неистински или с невярно съдържание документи/, е издадена заповед № ЛС-04-584/20.06.2008 г. на ресорния зам.-министър, г-н Бойко Рашков, която подробно определя реда за приемане на допълнителни документи по преписките; начина на издаването и връчването на удостоверенията за промяна на гражданството по чл.37, ал.1 от ЗБГ; установяване валидността на пълномощните за различни лица по една и съща преписка и др.

МИНИСТЪР:
МИГЛЕНА ТАЧЕВА

Георги Ангелов е превел един текст от Карел Чапек, който аз бях чел още преди години на руски*. Поучително четиво. Хубавото е, че преводът на Георги е публикуван в “Литературен свят” при условията на “Криейтив комънс”, така че може да се препечатва свободно. Много съм доволен, че адаптирахме “Криейтив комънс” на български.
Със съжаление констатирам, че в България тези прийоми са усъвършенствани – аз самият съм изпитвал на гърба си методите на клеветниците и лъжците. А пък ако погледнем света на политиката, вероятно ще установим, че той изобилства с описаните от Чапек хора.
Още за Чапек тук, да се благодарим на Google :-)

Това кратко ръководство е насочено не към участниците в полемики, а към читателите, за да могат поне приблизително да се ориентират в прийомите на полемичната борба. Говоря за прийоми, а съвсем не за правила, защото във вестникарските полемики, за разлика от всички други видове борби – един срещу един, дуели, схватки, мачове, турнири и въобще състезания в мъжки стил, няма никакви правила – поне у нас. В класическата борба, например, не се допуска противниците да се ругаят по време на състезание. В бокса не може да се нанесе удар във въздуха, а после да се заяви, че противникът е нокаутиран. При атака на щик не е прието войниците от двете страни да се клеветят взаимно – това правят спрямо тях журналистите в тила.
Но всичко това и даже много повече са напълно нормални явления в словесните полемики, и трудно е да се издири такова, което запознатите със споровете в изданията биха признали за непозволен похват, непознаване на боя, груба игра, измама или непочтена уловка. Затова и няма никаква възможност да се изброят и опишат всички прийоми на полемичната борба: дванадесетте от тях, които ще посоча, са само най-разпространените, срещащи се във всяко, даже в най-непретенциозното сражение в печата. Желаещите могат да ги допълнят с дузина други.

1. Despicere (да се гледа отвисоко – лат.), или прийом първи.

Състои се в това, че участникът в диспута трябва да накара неговия противник да почувства интелектуалното му и морално превъзходство, с други думи, да му даде да разбере, че той, противникът му, е човек ограничен, слабоумен, графоман, бърборко, пълна нула, раздута величина, епигон, неграмотен мошеник, цървул, плевел, декласиран човек и въобще субект, недостоен да се разговаря с него. Такава априорна предпоставка ви дава правото на този високомерно-поучаващ и самоуверен тон, който е неотделим от понятието “дискусия”. Да полемизираш, да осъждаш нещо, да не се съгласяваш и едновременно да запазиш известно уважение към противника – това не влиза в нашите национални традиции.

2. Прийом втори, или Termini (терминология – лат.).

Този прийом се заключава в използването на специални полемични словесни обрати. Ако Вие например, напишете, че господин Хикс, според Вас, не е прав в нещо, то господин Хикс може да отвърне, че Вие “вероломно се нахвърляте върху него”. Ако Вие считате, че, за съжаление, в нещо не достига логика, то Вашият противник ще напише, че Вие “ревете” над това или “проливате сълзи”. Аналогично: “пръскате слюнки” вместо “протестирате”, “клеветите”, вместо “отбелязвате”, “обливате с помия” вместо “критикувате”, и така нататък. Ако сте тих и безобиден човек, с помощта на подобни изрази Вие ще бъдете нагледно обрисуван като раздразнителен, налудничав, безотговорен и отчасти ненормален. А това вече от само себе си обяснява защо Вашият уважаем противник се нахвърля върху Вас толкова емоционално: той просто се защитава от вероломните Ви нападки и ругатни.

3. Прийом трети, известен под названието Caput canis (тук: да се приписват лоши качества – лат.).

Състои се в изкуството да се употребяват само такива изрази, които могат да създадат за противника единствено отрицателно мнение. Ако сте предпазлив, можете да бъдете наречен страхлив, ако сте остроумен – могат да кажат, че претендирате за остроумие, ако сте склонен към прости и конкретни доводи – може да се обяви, че сте посредствен и тривиален, ако имате склонност към абстрактни аргументи – ще е изгодно да Ви представят като неразбираем и заплетен схоластик и така нататък. За ловкия полемист просто не съществуват свойства, гледни точки и душевни състояния, върху които да не може да се залепи етикет, с чието название е достатъчно да се разобличи поразителната пустота, тъпота и нищожество на противника.

4. Non habet (тук: да се констатира отсъствие – лат.), или прийом четвърти.

Ако сте сериозен учен, над Вас леко ще удържат победа с помощта на третия прийом, заявявайки, че сте бавно мислещ, многословен моралист, абстрактен теоретик или нещо от този род. Но могат да Ви унищожат, прибягвайки и до прийома Non habet. Може да се каже, че на Вас не Ви достига тънко остроумие, непосредственост на чувствата и интуитивна фантазия. Ако Вие се окажете именно непосредствен човек, притежаващ тънка интуиция, Вас могат да ви сразят с твърдението, че не Ви достигат твърди принципи, дълбочина на убежденията и въобще морална отговорност. Ако сте разсъдъчен, то Вие за нищо не ставате, тъй като сте лишен от дълбоки чувства, ако ги имате, то Вие сте просто мекушав, защото не Ви достигат по-високи рационални принципи. Вашите истински свойства нямат значение – трябва да се открие какво не Ви е дадено и да Ви очернят за това.

5. Пети прийом, наречен Negare (тук: да се отрича наличието на…, да се отрича очевидното – лат.).

Състои се в простото отрицание на всичко Ваше, всичко, което Ви е присъщо. Ако Вие, например, сте учен, може да се игнорира този факт и да се каже, че сте повърхностен и многословен дилетант. Ако в течение на десет години упорито твърдите, че (да допуснем), вярвате в баба Яга или Едисон, на единадесетата година за Вас може да се заяви в полемиката, че Вие никога досега не сте се издигали до позитивната вяра в баба Яга или Томас Алва Едисон. И това ще мине, защото непосветеният читател нищо не знае за Вас, а посветеният ще изпита злорадство от факта, че отричат очевидното при Вас.

6. Imago (тук: подмяна – лат.) – шести прийом.

На читателя се пробутва някакво невъобразимо чучело, нямащо нищо общо с действителния противник, след което този измислен противник се унищожава. Например, опровергават се мисли, които никога не са и минавали през главата на противника и които той, естествено, никога не е изказвал; посочват се като примери действително глупави и грешни тезиси, които, разбира се, не му принадлежат.

7. Pugna (убиване – лат.) – прийом, родствен с предходния.

На противника или концепцията, която той защитава, се дава лъжливо название, след което цялата полемика се води срещу този произволно избран термин. Прийомът се използва най-често в така наречените принципни полемики. Противникът се обвинява в някакъв “изъм”, от който той после трябва да се спасява.

8. Ulises (Улис (Одисей) – символ на хитрост – лат.) – прийом осми.

Главното в него е да се отклоните встрани и да говорите не по същество. Благодарение на това полемиката изгодно се съживява, слабите позиции се маскират и целият спор придобива безкраен характер. Нарича се и “да преумориш, да измъчиш противника”.

9. Testimonia (свидетелства – лат.).

Този прийом е основан на това, че понякога е удобно да се използва авторитет (все едно чий), например, да се заяви – “Още Пантагрюел е казал” или “както е доказал Трейчке”. При известна начетеност за всеки случай може да се намери някакъв цитат, който на място да убие противника.

10. Quousque… (до кога… – лат.)

Прийом, аналогичен на предходния. Отличава се само с отсъствието на пряко позоваване на авторитет. Просто се казва: “Това вече отдавна е отхвърлено”, или “Това вече е отминал етап”, или “На всяко дете е известно” и така нататък. Срещу това, което е опровергано по такъв начин, не се налага да се изтъкват никакви нови аргументи. Читателят вярва, а противникът е принуден да защитава “отдавна опроверганото” – задача доволно неблагодарна.

11. Impossibile (тук: не трябва да се допуска – лат.).

Да не се допуска, че противникът може да е прав в нещо. Ако му се признае макар и троха ум и истина – загубена е цялата полемика. Ако дадена фраза не може да се опровергае, остава още възможността да се каже: “Господин Хикс се заема да ме поучава…”, или “Господин Хикс оперира с такива плоски и отдавна известни истини, като “откритието му…” … Накратко, винаги ще се намери нещо, не е ли така?

12. Jubilare (да се тържествува – лат.).

Един от най-важните прийоми. Състои в това, че бойното поле винаги трябва да се напуска с вид на победител. Опитният полемист никога не бива победен. Претърпелият поражение винаги се оказва неговият противник, когото са съумели да “убедят” и с който е “свършено”. По това полемиката се и отличава от всеки друг вид спорт. Борецът на тепиха честно се признава за победен; но, струва ми се, още нито една полемика не е завършвала с думите: “Дайте ръката си, убедихте ме”. Съществуват още много други прийоми, но ми спестете описанието им, нека тях да ги търсят литературоведите в нивата на нашата журналистика.

_____
* – Струва ми се, че и преводът е от руски?

Ето докъде стига наглостта на хората, които клеветят България под път и над път.

През 2005 г. “Поредният клеветнически за България доклад изтече в Интернет”

През 2007 г. “България отпадна от печално прославения Списък 301”

Днес: България да бъде включена отново в Списък 301 (pdf)

Чуждите вестници отдавна са казали истината по темата: “The Inquirer: Данните на BSA са преувеличени 10 пъти!”

В най-новия доклад пише следното:

A troubling development in late 2008
appears to have created a legal vacuum by shutting down any and all enforcement against online piracy by preventing law enforcement or right holder access to data retained by ISPs. Unless this is somehow reversed, this development appears to eliminate criminal remedies by the State, which would be effectively unable to obtain such information from ISPs. This clearly must be corrected.

On December 11, 2008, the Supreme Administrative Court (5 judges) revoked Article 5 of Governmental Ordinance Number 405 of the Ministry of the Interior and the State Agency for Information Technologies and Communication. This ordinance implemented Article 251, paragraph 2, of the Bulgarian Act on Electronic Communication (‘AEC’), which was Bulgaria’s implementation of the EU Data Retention Directive. This article placed an obligation on ISPs to provide to law enforcement agencies’ data on electronic traffic and messaging. The data was supposed to be retained by telephone companies and ISPs as necessary for the purposes of criminal prosecution or national security. The revocation was based on the Court’s view that this provision violates constitutional rights. This is a very dangerous court precedent in favor of the ISPs’ claims that enforcement by the private sector in the Internet space will threaten personal rights and constitutional freedoms.
This decision, unless reversed, will become a major impediment to the successful collection of information on instances of infringement and identification of the suspected infringers and will curtail the investigation of all Internet-related crimes; now not even the police will have access to this data. New draft amendments to the AEC are currently under consideration at the Bulgarian Parliament. There is a debate around the question of whether the police would have access to the data retained by the ISPs, which could result in the adoption of a complicated procedure. Bearing in mind the specific nature of copyright infringements via the Internet, this would seriously impede the police investigation process.

За неразбралите английския:
Частна лобистка организация, която обаче лобира силно пред американския Конгрес, си позволява да критикува решението на Върховния административен съд, с което бе отменен мракобеснически текст от Наредба No. 40 на МВР и ДАИТС. Нещо повече – искат това решение да бъде променено! (Нищо, че то е взето от 5-членен съдебен състав и не подлежи на промяна) И изразяват надежда, че Парламентът щял да приеме закони, които да дадат възможност на частните фирми да ползват държавата като копой за защита на техните интереси! За щастие, номерът в Парламента не мина, но това автоматично означава, че лобистите ще натискат България да иде в още по-”страшната” категория в гнусно прославения Списък 301 – “priority watch list”, където са страни като Китай, Русия, но и… Канада.

Прочетете повече по темата в portal.bg, където има връзки към редица статии от последните осем години, свързани с клеветите по адрес на България.

Моят коментар: каквото си правим сами в България, никой друг не може да ни направи.

It is cold in DC, but people are excited, smiling, and chatting at the huge lines in front of every federal building. I’ve been taking pictures, which will be on my flickr tomorrow afternoon.

Live from DC, and via blackberry,
Your reporter,
Veni

____
updated Jan 20: the headline, written on my blackberry, was “Pre-Nauguration day” :)

Be healthy, wealthy, smiling, charming, friendly, and take a positive look at life through the entire 2009.

Бъдете живи и здрави, богати, усмихнати, очарователни, приятелски настроени и гледайте позитивно на живота през цялата 2009 г.

Да не помислите, че насърчавам насилието – под каквато и да е форма – но вижте как реагира нашето общество и гръцкото. Включително и управляващите, които са част от това общество.

В България полицай убива дете, едвам го осъждат, не плаща обезщетение.
В Гърция полицай убива дете, избухват масови протести, полицаят е отстранен веднага от служба, обвинен е в предумишлено убийство. Негов колега е също с повдигнато обвинение.

Две съседни страни, еднаква религия, а такава голяма разлика… чак ме втриса.