Veni | Вени

Препечатвам по-долу речта на г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание, публикувана в “24 часа” на 30 август 2010 г., стр. 11, под заглавие “Във “Фейсбук” няма големи и малки народи, има свобода“. Тази реч е произнесена на срещата на жените-председатели на парламенти на 27 август, чийто домакин бе Цецка Цачева във Варна. Темата на събирането на жените-председатели бе “Как парламентите могат да участват в новите пространства на европейския междукултурен диалог”. Г-жа Цачева продължава и днес с изявите си по адрес на “Фейсбук”, този път в официоза “Стандарт”.

Заглавието на моята статия е “Лицемерие“, защото точно този Парламент, под ръководството точно на г-жа Цачева се опита да премахне изцяло свободата в Интернет и да предостави неограничени права на МВР да следи и подслушва в Мрежата.
Аз съм писал, говорил, обсъждал* с депутати, политици и др.п. идиотщината на предложенията на МВР, но всуе…
След тази реч на г-жа Цачева, с която “24 часа” се опитва да пренапише историята за госпожата, нямаше какво друго да направя, освен да напомня, че когато един човек, една цяла институция, е заела неправилното място в историята, то както и да се лъска образът им, това няма да промени историческите факти. Тъжното е и друго – че в Парламента в момента са и част от хората, които бяха участници в либерализирането на българското законодателство в областта на Интернет, но и те станаха жертва на конюнктурните интереси на управляващата класа.

Ето и самото слово на г-жа Цачева:

“Глобалната мрежа днес улеснява много взаимното опознаване между хората. В тази среда далечното е близко, а чуждото не е заплаха. И докато гражданите се възползват от предимствата на съвременните форми на комуникация, трябва да признаем, че все още липсва достатъчно силното присъствие в тази среда на днешната европейска държава като покровител на образованието, възпитанието, знанието и културата.

Постигането на разбирателство между хората като носители на ценностите на различни култури в глобалния процес на общуване не може да не бъде цел и стратегия на всяка модерна европейска национална политика. Резултатите на тази политика се измерват с постигането на чувство за принадлежност към Европа като общност на равнопоставени различия.

Днес комуникационните процеси са мигновени, изобилието от информация е необозримо, а достъпът до културни ценности е широк. Така гражданите на Европа сами създават новите пространства на междукултурния диалог. В тях нашите деца, младите дигитални граждани на Европа, обитават социалните мрежи, информационни ресурси, отворени енциклопедични системи, виртуални библиотеки, музеи и колекции.

Тези пространства са преди всичко междуличностни и индивидуални. В тях гражданинът общува като носител на своята социална, национална, етническа, религиозна и всякаква друга идентичност. Това са пространства на хоризонталната йерархия – тук няма абсолютна истина от последна инстанция, няма велики и малки народи, но има свобода на изразяването, на достъпа и на мисълта. Най-важната характеристика на тези нови територии на общуването е именно диалогът. Той не е политическо пожелание, а ценност на между-културното общуване. Ценност, която по нов начин обогатява европейския гражданин.

Нека си представим колко лесно би могъл да се реши проблемът с противоречивите интерпретации на общата ни история, когато младият човек има свободен достъп до образователни ресурси като отворени енциклопедии, онлайн системи за обучение, специализирани социални мрежи. В подобна среда той ще види и другите гледни точки, ще ги съпостави и сам ще формира своето мнение – независимо както пише в неговия учебник по история.

Тази ситуация е шанс за по-доброто взаимно разбиране между хората в Европа, за преодоляването на предразсъдъците и за изпращането на привиденията на миналото в музея. Но тя е и мащабно предизвикателство за ролята на европейските държави в образователната политика – защото трябва да подготви младия човек за среща с другите гледни точки, които го чакат в интернет.

Трябва да го научи да прави информиран избор, когато изгражда своите преценки, да оценява многообразието от възгледи като богатство. През последните години броят на българите във фейсбук се увеличи взривообразно. Хора от различни поколения намират в тази среда контакти и комуникация с познати и непознати, създават нови приятелства, споделят.

За мнозина от тях, най-вече за по-младите, тази социална мрежа е основна платформа за достъп до света. Тя определя тяхната лична културна ситуация, изградена от техните интереси, убеждения, мечти, желания и постижения. Нима наистина фейсбук и държавата имат допирна точка само в темата хит напоследък – нивото на защита на правото на лична неприкосновеност в тази социална мрежа?

Трябва ли европейският междукултурен диалог в най-новите му форми да бъде по някакъв начин регулиран? Или може би по-верният път е да заложим на саморегулацията. Възможна ли е централизирана европейска политика в тези нови пространства и какви са нейните цели и параметри?

Докато търсим отговори на тези въпроси, ще заложим на интензивен обмен на информация за добри практики в европейските държави за участието и присъствието в тази среда.

Парламентите заедно с гражданското общество трябва да насърчават разширяването на държавната политика за достъп до културни ценности, в т.ч. и в дигиталната среда – най-вече чрез финансиране на социални мрежи, комуникационни канали и на публични информационни ресурси. Това е ключ към създаването на нова среда за толерантно, информирано и идеологически необременено общуване.

Не на последно място, длъжни сме да провеждаме политики, които адекватно отчитат, че поколението на днешните деца и младежи живее в дигиталния свят. А там междукултурния диалог не е цел, той е всекидневие. Това обстоятелство трябва да бъде оползотворено като шанс младите хора да израстват като личности, свободни от предразсъдъците на културната изолация, ксенофобията и шовинизма, но богати със свободния и лесен достъп до постиженията на европейската цивилизация и мотивирани да бъдат активни участници във възприемането на културните различия като глобално богатство на човечеството.”

_______
* Вижте тук: По темата за подслушването в Интернет (по бТВ), Как бе решено Интернет потребителите да бъдат следени нон-стоп – стенограма, Стенограма от обсъждане на промените в Закона за електронните съобщения, Писмо до Народното събрание, от Facebook групата с над 2680 души, Свободата в Интернет днес и утре, МВР-амбициите за подслушване – вчера и онзи ден (статия за “Правен свят”), Потребителите не трябва да се притесняват – трябва да се плашат (интервю в “Новинар”) и още мн.др. Освен “Интернет общество – България”, активно се бореха срещу тези промени хора като Асен Генов, Богомил Шопов и др.

Just got this note, and know that people might be interested to see what’s going on in Israel:

“Dr. Yehiel Shabi, the spokesman for Israel’s Ministry of Communications, issued the following statement:
The Israeli Ministry of Communications supports importing and marketing any advanced device in Israel that benefits our citizens.
In the case of Apple’s iPAD, a specific issue is being handled right now by our technical teams. The device’s WiFi transmitter does not conform to the Israeli standards, which follow the European standards.
Accordingly, the operation of the device might have an adverse effect on other devices with WiFi capabilities that conform to the standards already in use in Israel.
The Ministry of Communications contacted Apple through its local representative to determine how and when the iPAD can be allowed for proper use in Israel at the earliest.
The Ministry expects Apple’s answer in a few days and believes that this issue will be resolved soon in a satisfactory way.”

Дадох това интервю на Константин Караджов от бТВ през ноември 2009 г., той го е пуснал на сайта си. Препечатвам го с малки корекции в квадратни скоби, защото някои неща са пропуснати в живия разговор:

Вени Марковски,
основател на “Интернет общество”

- Вие твърдите, че няма разлика с предишните опити за прокарване на такова законодателство?

- Те са няколко опита, които се правят в последните години. Разликата е минимална.

- Не е ли съществена?

- Абсолютно несъществена и това, което се забелязва е трайното желание на полицията да следи безконтролно случващото се в Интернет.

- От МВР са против думата „безконтролно” и привеждат един ред контроли.

- На пръв поглед е предвиден контрол. Но на втори като се види колко много ведомства ще имат право да следят и аз целенасочено не използвам само думата „трафика” в Интернет – т.е. кой с кого си е писал електронна поща и в колко часа или кой кога е влязъл в кой сайт – което от МВР твърдят. А твърдя, че ще следят безконтролно всичко. Т.е. и какво включително се пише в електронната поща. И какво се попълва във формите например в Интернет. Ако някой отиде и гласува в класацията за политик на годината, може да се види не само, че е отишъл да гласува, а и за кого е гласувал.

- Защо?

- Защото законът предвижда достъп чрез интерфейс. Интерфейсът е устройство, което се включва към мрежата на Интернет оператора и то позволява следене в реално време, т.е. без закъснение, без да се иска разрешение от оператора – се позволява да се следи всичко, което става в мрежата. На практика това означава, че всеки Интернет потребител в страната по всяко време ще бъде следен от произволен брой хора. Като казвам произволен брой, в закона са изброен подробно, но там влизат абсолютно всички служби. Нещо повече, понеже там влиза военното разузнаване, националната служба за охрана, ГДБОП, криминална полиция, мисля, че [и] столовата на МВР – нали, в смисъл почти всички ведомства на МВР влизат вътре като органи, които имат право да следят случващото се в Интернет. Може да се стигне до един парадокс. Ако някой човек представлява интерес за повече от едно ведомство, той ще може да бъде следен от повече от една служби. Това е парадоксално само по себе си, но още по интересното е, че в закона няма предвиден способ за обратна връзка. Т.е. хубаво, ще ни следят всички, това вече е ясно, като бъде приет законът. Ще ни следят без контрол, но поне да имаме възможност като граждани, когато си загубим данните – например, случва се, изгърмява твърдият диск на човека, губи си пощата – да може да отидем в МВР и да поискаме копие. Така и така правят копия, безплатни. Може ако се наложи и да платим нещо, така поне ще се намалят малко и загубите на Интернет операторите, защото това е другото нещо, което трябва да се има предвид.

- Вие имате голям опит в областта на Интернет доставчиците.

- Аз се занимавам с това нещо от 1990 г., а професионално от 1993 г., когато създадохме втората в страната Интернет фирма.

- Вярно ли е, че данните, които МВР иска, се събират така или иначе и сега за целите на Интернет доставчиците?

- Данните се събират от гледна точка точно за оформяне на сметките на потребителите, но няма задължение да се пазят. Освен в случаите, когато Интернет операторът се явява и доставчик на електронни услуги. Например – магазин за продажби на стоки, който е длъжен да пази за по-дълго време данните от това кой какво е правил. Но също така е вярно, че в реално време някой да следи е почти невъзможно. Представете си един доставчик има примерно 15 хиляди или 20 хиляди, 50 хиляди потребители. Няма физическа възможност този доставчик да назначи хора, които да се занимават със следенето на трафика в реално време. От другата страна е МВР, което по данните, разпространени от предишния министър Миков [в] началото на годината, има 60 хиляди души на работа. Сега аз не казвам, че всеки от тях ще седне да следи какво става в Интернет, но определено има повече възможности.

От друга страна в Интернет операторите ако някой има данни, има достъп, до тези данни и тук говорим за трафичните данни, които служат за цел създаване на сметките, изпращането на месечните сметки… То първо вече почти никой не пази такива данни, защото едно време се пазеха, тъй като да речем се таксуваше на килобайти, на мегабайти използвани, сега при положение, че човек плаща 10-15 лева на месец и нищо повече, никой оператор не е длъжен да му пази данните за това колко пъти се е логвал в Интернет, защото така и така си плаща човекът. Т.е. има много възможности да се спекулира на тази тема и от МВР съм сигурен, че ще излязат точно с това обяснение – ама те Интернет операторите и без това пазят тези данни, какво лошо има в това, че и ние ще имаме достъп. И деликатно подменят темата, че техният достъп ще бъде в реално време, което означава, че ще имат възможност да гледат всичко. Не само данните за осъществените връзки, но и на практика какво прави човек в Интернет.

- Какво може да се види с такъв достъп според вас?

- С помощта на интерфейса, който МВР иска да инсталира… (между другото този интерфейс ще струва десетки хиляди и стотици хиляди лева и долари, евро, каквото искате – в зависимост от къде ще си го достави операторът – и което само по себе си ще натовари… Стойността на услугите ще бъде повишена, защото няма как иначе да се случи)… С този интерфейс МВР ще може да следи абсолютно всичко. Значи от момента, в който вие си пуснете компютъра и отидете на сайта на Х, за да прочетете новините – в МВР ще могат да видят, че вие сте прочели новините. Кои новини сте прочели. След това вие пишете електронна поща на приятелката си – МВР ще може да прочете не само, че сте писали електронна поща на приятелката си, а и какво сте писали. След това детето ви сяда на компютъра и отива във Facebook да играе игра. МВР ще може да види, че някой от вашия компютър, той няма да знае кой [конкретно е] е влязъл. След това представете си и другата възможност. Всеизвестен е фактът, че масово компютрите, които използват Windows са с възможности да бъдат атакувани и заразени с вируси или [c] така наречения malaware, т.е. със софтуер, който може да се използва, така че от вашия компютър например, без вие да знаете, да се влезе в нечий друг компютър и да се извърши някакво престъпно по законите на страната деяние. Понеже от МВР ще знаят какво правите вие. Т.е. те ще знаят какво прави вашият компютър, няма да се интересуват дали това е някой друг, който е седнал пред клавиатурата, или е някой друг, който да кажем от Турция се е логнал през вашия компютър, за да прави някакво престъпление, да кажем, в Америка. Всичко това нещо за МВР няма значение – за тях има само значение, че те виждат, че от вашия компютър нещо става. И ако стане нещо, което е в обсега на Наказателния кодекс, от МВР ще имат пълното основание да възбудят предварително производство срещу вас и след това дори да повдигнат някакви обвинения. Т.е. всеки от нас в България би трябвало да се чувства незащитен от произвола на полицията. И тук говорим само за наказателния, можем да се спрем и на икономическия момент.

- Има ли съпротивление в Интернет доставчиците заради цената?

- Напоследък съпротивата не е много на почит у нас. Така че дори и да има, ако някой го изрази публично, това ще е някой от големите асоциации, примерно Сдружението за електронни комуникации или както е в нашия случай “Интернет общество” [България]. Повечето доставчици биха предпочели да се снишат, да изчакат бурята да отмине и след това да видят какво се е случило. Защото не е лесно да се съпротивляваш срещу полицията. Особено в случаите, когато се вижда вече ясното желание на второ по ред правителство да наложи безконтролно, тотално следене на случващото се в Интернет. Но икономическият аспект има две посоки. Едната е колко ще струва това на Интернет операторите, съответно на потребителите – и то ще струва много пари, за да се осигури интерфейсът, с който полицията ще ни подслушва. А другото е – представете си, че вие сте управител на фирма. Занимавате се с някаква много интересна дейност, високо-доходна. И вашият конкурент иска да вземе вашия бизнес. Няма нищо по-лесно от това да стане именно, използвайки този интерфейс и осигурявайки си достъп, тъй като не е тайна, че в полицията има доста корупция, осигурявайки си достъп чрез една от многото служби, които имат право да ви подслушват или чрез повече от една, ще може да ви следи бизнес-кореспонденцията.

- А какво е пречило да подкупи и сега вашия доставчик?

- По принцип нищо не пречи, макар че би било много странно да се разчита на това, аз поне не съм чувал за случай досега на хванат корумпиран доставчик или на хванат корумпиран системен администратор, който е направил нещо подобно, докато всички четем, включително и самият министър на вътрешните работи непрекъснато изкарва данни за корумпирани полицаи. Защото в единия случай хората получават добро заплащане и това им е част от професионалната дейност. В другия случай това е част от възможностите, които предоставя държавата на ниско платени свои служители да си осигуряват. На практика държавата създава условия за корумпираност сред полицаите. По същия начин, по който се създават условията за корумпираност с превишената скорост, например. Всички знаем за това, че полицаите седят на места, където човек има стимул да кара по-бързо. И същевременно като погледнето клипчето в YouTube, където се вижда българин каращ ауди 8 по магистралата София-Пловдив със скорост 308 километра в час – и се чудиш къде са полицаите…

- Авторите на законопроекта оприличават електронната ни комуникация на обикновената пощенска услуга, казвайки, че предмет на този закон (ЗЕС) е само написаното върху плика.

- Не, то това е проблемът. Те така твърдят, че ще имат само [този] достъп. Но ако беше само този достъп, тогава трябва да го поискат от Интернет операторите. А не да кажат – ние ще си включим интерфейса към вашата мрежа, пък вие ни вярвайте, че ще имаме достъп само до тези данни – за получателя, изпращача и в колко часа е станало това. И на какво основание трябва да гражданите да повярват на полицията, че наистина ще гледа само това, след като интерфейсът им дава правото да гледат всичко. В смисъл, ние трябва да сме много наивни, за да помислим, че някой на който му е дадена безконтролната възможност да следи какво правим, ще се ограничи само това да види от кого до кого си пишем. Да не говорим разбира се, че самият факт, че правят аналогия с пощата ме кара да си мисля вече и да съм притеснен и за обикновената поща, която си пращаме, дали наистина го правят и в пощите това нещо.

- В текстовете на закона не е предвидено задължително да се прави интерфейсен достъп, тъй като има страшно много доставчици (3500).

- Има страни, сега да не ги изброявам, за да не се обиди някоя, че е изпусната, но има страни, в които целият трафик от страната за излизане в чужбина минава през едно-единствено място. И тези страни се сърдят, ако човек им каже „Ама вие контролирате трафика!”. Те казват „Ние го оптимизираме”. Може би МВР иска да влезе в тази функция да „оптимизира” трафика. Хората да започнат да внимават какво пишат, как го пишат, да използват софтуер, с който да прикриват следите си. Има такива софтуери, разбира се.

- Дискусията се върти точно около това, че хората, които искат да прикрият нещо няма да се затруднят много при наличните технологии.

- И това всъщност е още един аргумент против закона. Бандитите не са тъпи, те ако бяха тъпи и полицаите щяха да са ги хванали вече. Значи бандитите са умни хора. И те по никакъв начин няма да използват Интернет, така че в открит текст да напишат „Коста, иди и застреляй Иван” или „Коста, иди и обери бензиностанцията на Ботевградско шосе. Те няма да го направят. Остава въпросът какво аджеба ще търси МВР. Ще търси очевидно нещо друго. Или ще търси някакви безкрайно наивни бандити, които ще пишат в открит текст каквото искат да направят, или използвайки факта, че ще има възможност за контрол върху всичко в Интернет, ще се занимава с други дейности. Аз няма да се изненадам, ако в някой момент някой бъде санкциониран за това, което е написал. Между другото има такъв действителен случай в България. Ако помните преди 8 години, 2001 г. един младеж малко след изборите направи сайт bankadsk.com, сложи снимка на Симеон и каза хората да ходят да си търсят от Банка ДСК 5-те хиляди лева креди ли, безлихвен кредит ли, какво беше там тогава рекламното мото на Симеон Сакскобургготски и него го хванаха веднага почти и го гониха обаче не за това, че (цитирам от МВР сайта между другото) “с публикуването на снимката на министър-председателя е уронил престижа на институцията”. Нали не стана много ясно тогава с какво снимката на министър-председателя уронва престижа на Банка ДСК. А го осъдиха за това, че имал незаконен софтуер на компютъра си. Ето ви пример конкретен и ако не се лъжа може би го оправдаха накрая, в смисъл то ето едно от нещата, които се размиват във времето. Но го гониха много сериозно, бяха го намерили, арестували, обвинили. В съда беше влязло обвинението за това, че има незаконен Windows 98 на компютъра си.

- А САЩ, където живеете, как стои тази регулация. Техните служби„следят ли безконтролно”?

- В Щатите със сигурност няколко служби има, които се занимават със следене на това какво се случва в Интернет. Но в Щатите за разлика от България сме свидетели на това, че когато някой полицай на високо ниво бъде хванат носи сериозна отговорност. И не само полицаите, и политиците. Само тази година имаме поне двама осъдени членове на Конгреса. Миналата година един сенатор не можа да бъде преизбран, защото го бяха обвинили за това, че не е декларирал правилно доходите си за предишната година. Тоест там има някаква възможност за контрол от страна на обществото. В България от страна на обществото контрол върху действията на полицията няма. И това не е само в България, но и във всички източноевропейски страни има същите проблеми.

- Как мислите, че ще се развият събитията сега и как ще реагира Интернет обществото?

- В предишния парламент имаше един Минчо Спасов от управляващото мнозинство тогава, който беше председател на комисията по вътрешен ред и сигурност и той успя да се пребори законът да не мине. В новия състав на парламента мисля, че това няма да се случи, защото в момента в парламента няма опозиция по този въпрос. БСП би трябвало да гласува „за” предложените промени, защото те са същите промени, които Михаил Миков предлагаше. И затова аз очаквам, че ще бъде приет единодушно законът. В този смисъл това е брилянтен ход от страна на управляващите. А още по-брилянтен е всъщност ходът от страна на тези сили в МВР, които са искали да контролират всичко в Интернет още при предишното правителство. Интернет обществото, ние вече реагирахме като организация формално с изпращане на становище по закона, което доколкото имам информация не е взето предвид. Създадохме във фейсбук една група за това, че сме против подслушването в МВР и за 2-3 дни се събраха около 2000 човека в нея. И ще подготвим писмо, което ще пратим писмо от името на тези 2000 души до НС в момента, в който законът тръгне да бъде обсъждан там по същество.

В сайта на Народното събрание е публикувана следната стенограма, която аз пускам в частта, отнасяща се до обсъждането и приемането на текстове в Закона за електронните съобщения, с които МВР ще следи Интернет потребителите безконтролно:

ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 22 декември 2009 г.
Открито в 9,05 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 126 народни представители. Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
…
Втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Преди да започна с четенето на доклада, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат господин Веселин Вучков – заместник министър на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускането в пленарната зала на заместник министъра на вътрешните работи господин Веселин Вучков.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието единодушно.
Моля квесторите да поканят господин Веселин Вучков в пленарната зала.
Господин Анастасов, имате думата.
Read more…

Георги Апостолов – координатор на Национален център за безопасен Интернет, Фондация „Приложни изследвания и комуникации” пред агенция “Фокус”. Публикувам го и тук поради важността на темата и поради дългодишното сътрудничество, което имаме в “Интернет общество – България” с Националния център за безопасен Интернет.

Фокус: Г-н Апостолов, доколко е безопасен Интернет в България?
Георги Апостолов: Безопасността в Интернет няма национални граници. Както всички знаем няма български, няма американски Интернет. Това е една глобална мрежа, от което произтичат както нейните плюсове, така и нейните минуси. Минусите, по-точно, са тези рискове и опасности, които поражда възможността за бърза комуникация в реално време. С развитието на технологиите нарастват възможностите за препращане на различни видове файлове, част от които са опасни.
Ако започнем една градация на опасностите в Интернет, трябва да тръгнем от най-разпространените. Първата опасност, която не е толкова страшна, това е безкрайното разпространение на спама. Интернет даде възможност на много различни търговски фирми и компании, които не се отнасят с достатъчно уважение към клиентите си, да заливат със спам целия свят. Ежегодно се правят класации на най-големите производители на спам. Сред тях предсказуемо са и най-големите държави като САЩ, Русия, в последно време Китай и Турция много успешно се издигат нагоре в класацията. Тук главната опасност е в това, че се губят хиляди, да не кажем стотици хиляди работни часове за това хората да отварят електронната си поща и да губят време в четене на ненужни, непоискани съобщения. Знаете, че в редица държави това вече е наказуемо, но въпреки това, за сега битката там продължава, без особен успех. Тясно свързано с това е опасността спамът да не бъде просто рекламно-търговско съобщение, а да съдържа някакъв опасен закачен файл. По този начин най-често се разпространяват вируси, разпространяват се шпионски програми. Целта на подобна програмка, която обикновено е като приложен файл към даден мейл, е при отварянето й тя моментално да влиза в регистрите на компютъра и започва да извършва дейност, за която собственикът няма никаква представа. Най-вече това са така наречените „заразени компютри ботове”. В момента се предполага, че има минимум около 100 милиона компютъра по света, които действат като компютри ботове, т.е. през тях се изпращат нови нежелани съобщения, продължава разпространение на различни вируси, а собствениците не подозират за това, защото защитите на компютърите не са сработили, когато се е закачила съответната програма.
На трето място по разпространение са и различните финансови измами. Това е така нареченият „фишинг”, когато организирани групи, понякога и индивидуални извършители, създават сайтове, които са двойници на сайтове на банки, на други финансови институции, или пък на системи за онлайн разплащания. И тогава потребителят, попадайки в такъв сайт, обикновено бива подканен отново с някакъв спам, с някакво електронно съобщение, което примерно му казва, че има някакъв проблем с банковата му сметка, да отиде да провери на даден адрес, а този адрес е сайтът фантом, чиято цел единствено е да събере лични данни. След това, с данните, които се взимат, се пробива съответно банковата сметка и се източват пари. Всички финансови институции в това отношение, както и нашия „Център за безопасен интернет” винаги сме предупреждавали: Няма реална финансова институция по света, която да иска да се даде пин-код. Въпреки това стотици хиляди хора стават жертва на тази много елементарна измама, когато им се съобщава, че ако в едноседмичен срок не потвърдят своята банкова сметка, тя ще бъде закрита, защото се е случило еди какво си. И те отиват най-наивно на съответния сайт и попълват всички свои данни, включително и пин-кода на картата, което означава, че те вече не разполагат с тази банкова сметка.
Друг тип измами са търговските, когато под вид на онлайн покупка, човек превежда пари на някакъв сайт и очаква да получи срещу тях някакъв продукт. След което се оказва, че нито такава компания има, нито пък ще получи някакъв продукт, защото това е бил специално създаден сайт, който за известно време бързо събира пари от подлъгани хора. След което сайтът изчезва и данните за регистрацията му са фалшифицирани и следите се изтриват.
Read more…

Публикуваме стенограмата от заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на което се обсъждат промените в Закона за електронните съобщения. Допълнително четиво за всички, които си мислят, че в законопроекта има нещо гнило, защото ще се убедят, че мислите им са правилни. И, разбира се, допълнително четиво за всеки, който твърди, че законопроектът е читав и трябва да се приеме именно в този му вид. Ако все още го мислите, след като прочетете текста, може би трябва да се преместите да живеете в Северна Корея.

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД

РАБОТНА СРЕЩА ЗИД на Закона за електронните съобщения

Председател Анастас Анастасов: Колеги, добър ден. Знаете от какво е инициирана днешната ни среща. Поводът е обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който е внесен от Министерски съвет в народното събрание на 2 декември 2009 година.
Наши гости са господин Веселин Вучков, заместник-министър на МВР, господин Калин Георгиев, главен секретар на МВР, Красимир Колев, юрисконсулт в дирекция „Оперативно-технически операции”, на МВР, Красимир Мишев, юрисконсулт към същата дирекция, Благородна Макева, експерт в Главна дирекция „Криминална полиция” на МВР, Васил Стойчев, заместник-директор на дирекция „Борба с организираната престъпност” към МВР, Николай Наков, началник директор дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР, Снежана Малеев, началник отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” към МВР, госпожа Венета Шопова, председател на Комисията за защита на личните данни, Марио Стоянов, прокурор от ВКП и Борислав Сарафов, същото прокурор от ВКП, Георги Колев – председател на Софийския градски съд и господин Найденов ги няма в момента, не могат да се явят. Сдружение за електронните комуникации, Теодор Захов, председател на Управителния съвет, Мирослав Огнянов, правен консултант и Павлина Гиздашка, член на Управителния съвет, също. От Фондация „Програма достъп за информация” – Тереза Манджукова, юрист и Александър Кашъмов, ръководител на правен екип. И от Сдружение „Електронна граница” – господин Илия Маков и Константин Павлов. Добре дошли.
Предлагам срещата ни да протече, господин Вучков, на Вас ще дам първо думата, накратко да представите законопроекта. Знам, че са минали две обществени обсъждания. Всички, които присъстваме тук много добре познаваме законопроекта и свързаните с него проблеми. Просто няколко думи, даже не е необходимо по самия законопроект, но по повод това, което възникна като полемика в общественото пространство, в последните няколко дни. Заповядайте.
Read more…

Пускам новия вариант на писмото, което изготвяме в групата “Не искаме МВР да ни подслушва в Интернет” във Facebook. Ако имате бележки, пишете в секцията с коментари по-долу или във Facebook.

Уважаеми дами и господа народни представители,

На вниманието ви е предложен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. В него за пореден път се предвижда сериозно навлизане в личната сфера на гражданите. От всекиго от нас се изисква незабавно и за дълъг период занапред да плати висока цена – личната си неприкосновеност – за бъдещо несигурно събитие –ефективността на правозащитните органи. Десетки ръководители на различни служби от МВР, ДАНС и МО да имат право на достъп в реално време до трафика на Интернет потребителите чрез т.нар. интерфейс – техническо устройство, което позволява следенето на цялата комуникация в Интернет.

Независимо от декларираното желание за диалог с гражданите и експертите в областта, основната част от коментарите не са взети предвид при изготвяне на окончателния текст на законопроекта.

Предложените мерки са противоконституционни и непропорционални

Мерките са противоконституционни, защото достъп до данни чрез интерфейс прави невъзможен индивидуалният подход и преценка, които Конституцията изисква. Предоставя се неограничен достъп до лични и закриляни от закона данни чрез интерфейс. Не сме защитени и с предвиденото наблюдение от страна на Комисията за защита на личните данни. Необходим е бърз, строг и ефективен контрол върху възможни злоупотреби с личната информация на милиони Интернет потребители.

Мерките са непропорционални, защото от технологична страна, не може да се каже кога е започнала една връзка (няма еквивалент на вдигане на телефонната слушалка), нито кога е приключила (няма натискане на червеното копче на мобилния телефон). Компютрите осъществяват връзка непрекъснато с десетки, понякога стотици други компютри в Интернет. Огромният брой изброени в законопроекта служби ще получат възможността чрез този интерфейс да следят в реално време всичко, което се случва в Интернет, а не само посоченото в законопроекта.

Мерките не са необходими за прилагане на европейска директива – директива 2006/24/ЕО е вече приложена.

Предложенията на МВР са почти еднакви с тези на предишния екип на МВР, когато срещу тях се обявиха сегашният министър г-н Цветан Цветанов и сегашният лидер на СДС и народен представител Мартин Димитров (бТВ, предаването “Сеизмограф”, 21.02.2009 г., можете да го гледате на този адрес: http://marfiland.blogspot.com/2009/02/feldmarshal.html ). Очакваме от тях, в духа на това, което представят за скъсване с порочните практики на предишните управления, че няма да променят изразената тогава позиция.

Срещу подслушването в Интернет има не само широка обществена съпротива, срещу подобни мерки се произнесе и съдът. Когато МВР под ръководството на министър Румен Петков се опита да ги прокара чрез Наредба No. 40, по тяхната незаконосъобразност се произнесе и Върховният административен съд.

МВР настоява за нуждите на сигурността да се контролират само телефоните и особено мобилните телефони. В светлината на това призоваваме на първо място и незабавно от текста да отпаднат разпоредбите за използването на интерфейси от страна на Интернет-операторите.

Имаме решимост да продължим защитата на позицията си. Ще последва атакуване на закона пред КС – нещо, за което ще призовем и депутатите, и Президента, и омбудсмана. Чл.34. от нашата Конституция гласи: „(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления“. Чрез промените в ЗЕС МВР иска изключението от това правило да става за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода за повече от две години, а не само за тежки, което е противоконституционно и всеки би могъл да го разбере, дори и без дело пред Конституционния съд.

Използването на интерфейс, който ще се купува от Интернет операторите, ще доведе до фалит редица от тях и ще повиши цените на услугите.

Обезсмисля се съдебният контрол. Дава се възможност разрешенията да се подписват от стотици съдии, много често с минимален опит; липсва възможност за независим мониторинг как се прилага законът.

Обществото няма доверие в МВР и даването на допълнителни правомощия, които позволяват недобросъвестно използване, не допринася за повишаване на доверието, а напротив – засилва съмненията за злоупотреби.

Към настоящото писмо прилагаме становищата на Програма “Достъп до информация”, “Електронна граница” и “Интернет общество – България”, които най-точно отразяват проблемите, пред които ще изправите себе си, Интернет и Интернет потребителите, ако гласувате предложенията на МВР.

Надяваме се, че ще се съобразите както с доводите на специалистите, така и с евентуалните тежки последици за гражданите на Република България, които ще бъдат подложени на повсеместно подслушване и следене в Интернет, без възможност за контрол върху действията на полицията, а и с реномето на България, която ще бъде сочена като страната с най-рестриктивните закони в областта на подслушването на съобщенията.

Преди час и половина се отвари възможността за всяка държава да получи домейн на азбуката, която се използва в съответната страна. Стартира процедурата по приемане на заявки за домейни на страните и териториите на азбуки, различни от латиницата.

Цялата документация по въпроса се намира на сайта на ICANN – Корпорацията за Интернет имена и адреси.

Това е голям ден за световния Интернет!

Очакванията ми са, че в тази процедура ще се създадат домейни на кирилица, арабски, китайски… И много хора, за които достъпът до Интернет е бил невъзможен поради непознаване на латиницата, ще се появят в Мрежата.

Окончателните документи по приемането на новите домейни за страните бяха приети след няколко обсъждания с участието на хора от цял свят: експерти, Интернет-потребители, представители на бизнеса, правителствата и гражданското общество. ICANN е така устроен, че всеки, който има желание, може да участва в работата на организацията, като допринася за развитието на системата от домейни имена.

Първите съобщения за подаването на документи дойдоха още преди началото (2 часа българско време на 16-и ноември). Големият приятел на България и на българското “Интернет общество”, министърът на далекосъобщенията на Египет Тарек Камел заяви, че Египет ще пусне заявката си на 16-и за домейн مصر , което е “Египет” на арабски.

В България Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията пусна официално съобщение във връзка с появата на различни слухове (има си хас!) за това кой ще се занимава с регистрацията на Интернет имена на кирилица за България. В него, между другото, се казва:

“България е една от първите страни, декларирала своето желание да участва в тази процедура още през юни 2008 г., чрез официално писмо до президента на ICANN. Тогава, след консултации с българската Интернет общност, областта “.бг” бе посочена като национален код на кирилица, но дали ще остане той или ще бъде поискан друг, зависи от редица технически изисквания, които през юни 2008 г. все още не бяха утвърдени.
Анкетите, писмата и дискусиите, които някои частни компании и организации организират по Интернет относно избора на регистър, няма да повлияят на решението на държавата да избере най-доброто за Интернет потребителите в България.”

Аз съм говорил нееднократно за това, че появата на домейни на азбуки, различни от латинската, е хубаво нещо за всички хора, които не познават латиницата. И се е случвало да срещам мнения, че не е така, това щяло да доведе до фрагментация на Интернета. Обикновено това го казват хора, които нямат проблем с английския :-)

Но в света има милиарди хора, които не само не знаят английски, но и латинската азбука нищо не им говори. Или пък кирилицата. За тях появата на нелатински домейни ще е улеснение, което ние – ползващите латиницата, кирилицата или гръцката азбука – не можем да оценим изцяло. Или дори въобще.

Кога и дали ще има домейн на кирилица за България зависи от държавата и нейното сътрудничество с частния бизнес. Политическата воля я има, но дали ще има воля за преборването с техническите и бизнес предизвикателствата около пускането на домейна – това е въпрос, на който трябва да отговорят хората, които имат интерес да реализират проекта у нас.*

На добър час, многоезичен или много-азбучен Интернет!

______
* - Аз лично имам задължението да оказвам логистична подкрепа на правителството ни, но не съм длъжен, не искам и не планирам да се занимавам с този бизнес – нито сега, нито в обозримото бъдеще. Впрочем, бизнесът с регистрация на имена в домейна .bg никога не ми е бил интересен, макар че мнозина може да са останали с друго впечатление от едно дело, което водихме преди десетина години в Комисията за защита на конкуренцията срещу тогавашния монополист “Цифрови системи”, които едновременно бяха регистър на имена и Интернет-доставчик, с което поставяха другите Интернет-оператори в неизгодно положение. (б.м. – Вени Марковски)

Днес е публикувана програмата на правителството. Можете да я свалите от тук (1.5 Mb PDF)

Това, което ме интересува е тук:

43. РАЗВИТИЕ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

Мерки
Координиране развитието на информационното общество.
Развитие на информационните технологии.

Действия
Мониторинг на развитието на информационното общество.
Ревизиране и хармонизиране на Националната стратегия за развитие на информационното общество с политиката на Европейския съюз и програмните документи на правителството.
Създаване на орган за координация към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съгласуване на политика, методика и изисквания за разработване, утвърждаване, интегриране и мониторинг на значими национални проекти в областта на информационното общество.
Популяризиране на информационното общество.
Ревизиране и приемане на Национална програма за развитие на информационните технологии (ИТ)
Създаване на благоприятна среда за развитие на информационните технологии.
Изграждане и поддържане на високо ниво на киберсигурност.
Изграждане на център за компетентност в областта на киберсигурността по инициатива на Международния съюз по далекосъобщения
Изграждане и интегриране на CERT-ове в различни в различни области – електронно управление, академичен и др.
Подпомагане участието на българския ИКТ бизнес в международни изложения и бизнес инициативи.

44. РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ

Мерки
Изграждане и развитие на електронното правителство
Приемане на Национална стратегия за електронно управление и Пътна карта за изпълнението й.
Осигуряване на технически условия за предоставяне на електронни административни услуги и вътрешни електронни услуги.

Действия
Актуализиране на Закона за електронно управление, подзаконовата уредба и нормативната уредба, касаеща предоставянето на административни услуги по електронен път.
Въвеждане в режим на редовна експлоатация на системите на електронното правителство.
Въвеждане на ефективни методи за управление на процесите, автоматизиран контрол на изпълнението в публичния сектор.
Присъединяване на информационните системи на администрациите към Единната среда за обмен на електронни документи за осигуряване на електронния документооборот и предоставяне на административни услуги.
Осигуряване на унифициран достъп до пространствени данни.
Приемане на Закон за достъп до пространствени данни, въвеждащ изискванията на Директива 2007/2/ЕО (INSPIRE) на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г.
Определяне на орган за контакт и координираща структура по отношение на Директива INSPIRE за България.
Изграждане на Национален портал за пространствени данни.
Създаване на ефективни канали за консултиране и обратна връзка с потребителите.
Подпомагане създаването на метаданни за пространствените данни от държавните ведомства.

Резултати
Осигурено покритие на територията на страната с наземно цифрово радиоразпръскване от две национални мрежи.
Осигурено покритие на територията на страната на нови три национални мрежи.
Осигурен достъп на населението до широк спектър от съвременни, ефективни и качествени електронни съобщителни услуги.
Преодоляване на изоставането в развитието на електронната съобщителна инфраструктура в пограничните и слабо населените райони.
Увеличен преносен капацитет на оптичната опорна мрежа и изградена оптическа свързаност до всички 28 областни администрации и 264 общини.
Осигурена защита на комуникационните и информационните технологии при кризи от военен и невоенен характер.
Повишена скорост на национална свързаност на българските университети до 10 гбс на базата на dark-fibre технологии.
Увеличена международна свързаност до 10 гбс.
Подпомагане младите хора към научноизследователска кариера чрез разширяване на възможностите за обмяна на опит и участие в съвместни международни проекти.
Повишено доверие в интернет за използването му за електронен бизнес и търговия.
Подпомагане използването на кирилицата в интернет.
Развитие на международното сътрудничество със съседните страни, с Европейския съюз и НАТО.
Действаща информационна среда за предпазване на децата от вредните влияния на виртуалната среда.
Осигурен лесен достъп на гражданите и бизнеса до ефективни и качествени административни услуги посредством реализирането им по електронен път на ниво транзакция, реализирането на комплексни електронни административни услуги и др.
Осигурена оперативна съвместимост и информационна сигурност на административните информационни системи.
Осигурен унифициран достъп до пространствени данни, в т.ч. връзка със съответната инфраструктура на Европейския съюз, с оглед предоставяне на вътрешно-административни услуги и услуги на гражданите и бизнеса.

Готов съм да се обзаложа – поради питане, което дойде до “Интернет общество”, че медиите в България ще отбележат точката “Увеличена международна свързаност до 10 гбс.” като постижение. Всъщност става дума за правописна грешка – изпусната е една нула. Трябва да бъде “Увеличена международна свързаност до 100 гбс.”

Иначе има хубави намерения и дано да бъдат реализирани. От “Интернет общество – България” ще помагаме с каквото можем, особено по международните проекти през 2010 г., когато държавата няма да има много ресурси за участие и изпълнение на поетите задължения.

There have been a number of surveys in the last few months, re: Internet usage. Here is a summary below, and when we are ready with this survey.isoc.bg, we’ll publish the results, as well.

July 2009:

1. Internet is being used by 44.69 % of the population in Bulgaria, aged 15-69 (which means, the percentage is higher, because younger people use more). This is, according to a representative research of Market Test from July 2009. The complete statistitcs is published here (PDF file, 65 Kb)
2. Bulgaria ranks 1st in the European Union for usage of high-speed Internet (above 10 Mbps). The table is published here (PDF, 131 Kb), and the whole document – here (the page will open in a new window, the report is published in all EU languages). According to this data, 46.5 % of the Internet users in Bulgaria, are accessing the Net at speeds above 10 Mbps. Sweden is second, with 36 %.
3. According to a survey made by the Oxford and Oviedo Universities, nine countries, South Korea, Japan, Sweden, Latvia, Lithuania, Bulgaria, Netherlands, Denmark and Romania have the quality of the broadband Internet, which is needed for future web applications (e.g. HD Internet TV). In 2008 only Japan was covering this requirement.

Last, but not least, Speedtest.net is also clear – Bulgaria is ranked 7th in Europe and 9th in the world, in download speed, and 3rd in the world in upload speed.

It is time to inform the European Commission about all this, so that they don’t publish silly stuff like this.