В ЕС езикът на омразата не се ползва със същата закрила като свободното слово!

От блога на проф. Нели Огнянова:

ЕСПЧ: речта на омразата не е защитено слово

В решението си по делото Belkacem срещу Белгия (34367/14) ЕСПЧ единодушно обявява жалбата на белгийския гражданин Belkacem за недопустима. Решението е окончателно.
Делото се отнася до осъждането на г-н Belkacem, лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и насилие 
към немюсюлмански групи. Изказванията са във видеоклипове  в YouTube. Г-н Belkacem е осъждан на затвор и глоба от 550 евро (EUR)  за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза.  

Г-н Belkacem твърди, че никога не е възнамерявал да подбужда другите към омраза и насилие, а просто се стреми да разпространява своите идеи и мнения. Той твърди още, че неговите изказвания са проява на свободата на изразяване (ЕКПЧ, попадаща в текста на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека – б.м., Вени Марковски).

 Съдът отбелязва, че  г-н Belkacem призовава към омраза, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които са в основата на Европейската конвенция за правата на човека.
Поради това Съдът отхвърля жалбата, като приема, че е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията  –  правото  на свобода на изразяване е недопустимо да се използва за цели, които очевидно противоречат на духа на Конвенцията.

Допълнение от Вени:
В текста на съдебното решение (т. 32) се посочва, че ЕСПЧ е прилагал и друг път чл. 17 от ЕКПЧ, която предвижда изключения от нормата за свобода на словото – например отричането на Холкоста или на отговорността на Хитлер за провеждането му, също не се ползват от закрилата на закона. Цитират се и текстове от Конвенцията за киберпрестъпления (България я е ратифицирала), по-специално допълнителния Протокол, в които се посочва, че страните трябва да криминализират следното умишлено поведение: разпространяване или осигуряване на достъп на обществеността, посредством компютърна система, на расистки или ксенофобски материал. Съдът обяснява и какво представляват тези материали – съгласно чл. 2 от Протокола това са идеи или теории, които насърчават или пропагандират омраза, дискриминация или насилие срещу отделен човек или група хора на основание тяхната раса, цвят на кожата, произход, национален или етнически, или на основание религията, доколкото се използва като претекст или направо за подбуждане на такива деяния.”

 

Posted in European Union, на български, общество | Leave a comment

ГДБОП щял да подслушва WhatsApp, ама нямало да подслушва и нямало да е WhatsApp, а и нямало да е ГДБОП…

Днес медиите пак пламнаха, пак с новина, която е “сензационна”, “шокираща”, направо – бомба. Главната дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) била закупила “шпионски софтуер”, с който “ще може да събира данни от най-популярните мобилни приложения за комуникация като Viber, Skype, Facebook Messenger, WhatsApp”. Забелязах, че партенката се споделя и от хора, които не би трябвало да я споделят, но явно са жертва на сензацията.

Истината е, че така описаният и закупен от ГДБОП софтуер не може да “шпионира” и да събира данни от тези мобилни приложения.

Софтуерът* позволява само да се анализират бази данни – съобщения, поща, история на посетените през браузъра сайтове, данни за потребителя и т.н., но само ако телефонът е отключен. Т.е., ако в ГДБОП попадне нечий iPhone 7, например, те няма да могат да влязат в него, ако той е заключен с парола.
Преди година ФБР плати** $ 900,000, за да получи достъп до телефона на терориста от Сан Бернардино. Но този телефон беше iPhone 5c, със старата операционна система iOS 9. С помощта на получения срещу тази сума софтуер щатските агенти вече могат да влязат във всеки от тези телефони. Но и този софтуер не им дава възможност да следят в реално време какво си пишат хората през съответните месинджъри, които използват криптиране на връзката “от началото до края”. В приложения като WhatsApp и Signal това криптиране е по даденост. В други приложения има избор дали съобщението да е криптирано или не. Освен това, в Signal, например, има функция за изтриване на изпратените съобщения, така че от тях няма да остане и следа.

Така че – спокойно, не се връзвайте и си ползвайте месинджърите.

Използвам случая, за да ви предупредя да имате едно наум: когато изтривате снимки, текстове, съобщения и т.н. от телефоните или компютрите си, те в действителност не са изтрити, а само не ги виждате на екрана си. Много често си стоят в паметта, докато мястото, което заемат, не потрябва за някой друг файл – снимка, програма и т.н. Изтриват ги само приложения, които са специално създадени с цел наистина да трият, а не само да премахват от екрана съобщението за наличие на файла.
В някои спецслужби, когато трябва да бракуват някой твърд диск, например, не просто изтриват файловете, а форматират диска, при това из основи (а не quick format!) и не един път, а няколко пъти, след което го унищожават физически, разбивайки го на парчета.

Изобщо – от тази сензационна новина накрая не остана нито сензация, нито новина. Защото не е новина, че ГДБОП си гледат и вършат работата, нали?

Говоря по темата и в 22:30 в “Шоуто на Слави“.

Божидар Божинов писал също по темата в своя блог: “Не, ГДБОП няма да ви шпионира чатовете”.

______
* – Описание на закупения софтуер – в сайта на производителя.
** – Ройтерс за случая с ФБР (на английски).
Снимка: от екрана на компютъра; сайт на economic.bg. Точно тези ГДБОП-аджии на снимката най-вероятно няма да анализират нищо със закупения софтуер.

Posted in Bulgaria, IT in Bulgaria, tips and tricks, на български | Leave a comment

Новият еврокомисар Мария Габриел и нашенци

България ще има нов европейски комисар – макар и с шестмесечно закъснение, Мария Габриел мина успешно препитването в Европейския парламент.

Това е добра новина!

Но не и ако следите определени медии и онлайн ресурси. Според тях новината е кофти, представянето ѝ било лошо и т.н.

Не съм изненадан от критиките по неин адрес, защото познавам Интернета, познавам и характера на нашенци.

Мария Габриел. Снимка: Уикипедия.

Не познавам лично Мария Габриел, но жената е 8 години евродепутат, говори английски и френски, получава ЧУДЕСЕН ресор (а можеше да ѝ дадат “езиково разнообразие” или “кирилицата в ЕС”), отговорите ѝ бяха добри. За началник на кабинета ѝ се спряга Лора Борисова, която е добър европейски дипломат.

И вместо да чуем нещо по това, което е важно (например, че ще се бори с езика на омразата и фалшивите новини!), какво ни предлагат в Интернет: била ръкомахала и английският ѝ бил с акцент?!

Сякаш на нашите депутати българският им не е с акцент?
Сякаш присъстващият на изслушването ѝ зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов не е пример за това какви са нашите политици – защо забравиха какви ги вършеше като министър и колко човешки съдби съсипа?

А може би английският на другите еврокомисари е блестящ? Не всеки е като бившият президент на Естония Илвеш, който е живял и учил в САЩ, та да го говори като роден.

А, да не забравя – критиките включват и “важната” подробност на кого била снаха, кума или съпруга?!

И това е явно много важно?

За нашенци не е важно, че Габриел познава всички хора от Европейската комисия и те я познават?

Не е важно, че тя познава всички в Европейския парламент и другите евродепутати я познават?

Не е важно какъв ресор получава?

Не, важното е чия съпруга била!?


Как мислите, има ли човек, който може да бъде предложен от ГЕРБ и който ще се хареса на целия народ?

Затова си мисля, понеже вече преваля полунощ в България, дали новият девиз на нашенци не е актуализирана версия на стария коньовичарски:

‘Га не мразим, не мо’ем зáспим.

Е, поне в моя блог и на моята Фейсбук стена няма да намерите омраза – нито платена, нито безплатна. Писал съм по темата, говорил съм по радиото и телевизията. И няма да си променя поведението, за да се харесам на критиците.

Впрочем, като гледам кои “медии” я критикуват, жената трябва да е добра. Щом сайтове, които публикуват лъжи, пишат критично срещу нея, значи всичко с г-жа Габриел е наред.

 

 

Posted in Bulgaria, European Union, Information Society, politics, на български | Tagged , , | Leave a comment

Публична благодарност

Дойде новото правителство и на 21-ви юни взе едно важно решение, което остана незабелязано (вижте го цитирано по-долу).

Това, което обаче не се споменава (защото сме късопаметни) е, че има хора, които са отговорни за постиженията в областта на електронното управление. Аз съм писал и друг път, че е парадоксално, че Румяна Бъчварова – социоложка, която беше министър на вътрешните работи, успя да направи онова, за което се борихме безуспешно много хора. Помогнаха ѝ хора като Антон Герунов, Антони Тренчев, Божидар Божанов и Васил Величков, Георги Димитров, Калина Константинова  (по азбучен ред и може да съм изпуснал някого), но всички ние знаем, че без нея нищо нямаше да се случи.

Понеже трябва да сме винаги честни пред себе си, дори особено когато това не е политически изгодно,

благодаря публично

на тези хора, както и на другите знайни и незнайни служители в държавната администрация, които се борят както с бюрокрацията, така и със своите колеги, нежелаещи да се въвежда никакво електронно управление. Сега всичко е в ръцете на Росен Желязков в Държавната агенция за електронно управление. И дано ДАЕУ е по-успешен проект, отколкото навремето беше ДАИТС (разбира се, жалко, че през 2009 г. я закриха и така загубиха няколко години, но нейсе!).

Ето го и самото решение – така, както е публикувано на сайта на Министерски съвет:

Предприемат се мерки за премахване изискването за предоставяне на 12 официални удостоверителни документа на хартиен носител
21 Юни 2017
Министерският съвет прие мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.

С правителственото решение се предприемат първите стъпки за въвеждане на служебен обмен на данни между администрациите по отношение на 12 удостоверителни документа, за които вече съществува техническа възможност съдържащите се в тях данни да бъдат служебно извличани – автоматизирано или полуавтоматизирано, по електронен път.

 Дванадесетте документа са:

–         удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на юридическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на физическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за наличие или липса на задължения за публични държавни вземания, събирани от митническите органи, издавано от Агенция „Митници“;

–         удостоверение за семейно положение, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за съпруг/а, деца, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за брак, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за наличието или липсата на задължения, издавано от Националната агенция за приходите;

–         удостоверение обр. УП-7 за размер и вид на пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение обр. УП-8 за доход от пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина, издавано от Националния център за информация и документация.

Определен е кратък срок за изпълнение – 15 август 2017 г., който ще позволи изготвянето до месец септември 2017 г. на нормативните актове, чрез които ще се отстранят идентифицираните пречки за изпълнението на Закона за електронното управление и ще се премахне възможността на администрациите да изискват от гражданите въпросните удостоверения на хартиен носител.

На следващ етап този подход ще бъде приложен по отношение на всички останали удостоверителни документи, като за целта администрациите постепенно ще бъдат присъединявани към централния компонент за служебен обмен на данни и информация (RegiX), поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“.

Снимка от уеб-страницата на Министерски съвет

 

 

 

Posted in Bulgaria, Information Society, IT in Bulgaria, на български | Tagged , | Leave a comment

Да обичаш да мразиш

Вени Марковски в София, май 2017 г. Снимка: Ромео Чолаков

Няма човек в България – нито един, който да не е бил подлаган на атаки и срещу когото да не е имало опити да бъде смъкнат до (ниското) ниво на тези, които го атакуват.
Не става дума за политиците, които – неправилно! – биват атакувани като хора, докато правилната атака би следвало да е срещу политиката, приказките и действията им.
Става дума и за тях, разбира се, но основно за техните деца, съпрузи, близки и роднини.

И нека не спираме само до политиците – погледнете какво се пише просто за по-известните хора.
Винаги ще се намери някой, който е работил/живял/учил/играл и др.п. с подложения на критики човек.
Сред тези негови “доброжелатели” все ще се намери някой, който да го атакува.

Няма значение дали нападнатият е известен или не човек, важното е, че е българин, че трябва да му се намерят кусурите, че трябва да бъде принизен.
Нашенци отказват да приемат, че някой може да е по-добър, по-талантлив, по-(сложете каквото и да е добро качество тук).

Нашенци искат не те да се опитат да настигнат успелите, а да ги придърпат надолу – там, където живуркат те самите.

Вместо да се опитат да се извисят, те искат да придърпат хората в ниското, в калта.
Вместо да се изчистят и да ходят спретнати и красиво облечени, нашенци искат всички да са мърляви и в сиво.
Вместо да се усмихват, нашенци искат всички да са намръщени – като тях самите.
Вместо да се зарадват на чуждия успех, нашенци се кефят тогава, когато другите не успяват.
Вместо да си гледат гредата в собствените очи, нашенци надълго и нашироко обсъждат сламката в очите на съседите.
Вместо да обичат по принцип, нашенци имат друг принцип: обичат да мразят.

С омраза нищо хубаво не може да се постигне, но нашенци и не искат да постигат хубави неща, а лоши, грозни и злобни. Иван Хаджийски написа, че България се е превърнала в страна на дребните хора, на дребните шмекери, но дори и той би се затруднил да опише днешна България. Обясненията с комунизма, фашизма и турското робство са валидни до време, но в един момент всичките обяснения не са достатъчни, за да оправдаят цинизма, с който се обливат в катран и перушина…  българите! Самички, без никой да ни кара!

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

Къде изчезнаха възмутените или… никога не са били?

Преди два дни казах, че важните теми биват подменяни със “сензационни новини” и имах предвид как продължаващите кражби на пари от възрастни хора от телефонните измамници не бяха толкова много коментирани, колкото един статус във Фейсбук, написано от съпругата на президента Радев.

Някои хора ми се поразсърдиха – едва ли не съм се опитвал да оневиня “първата дама”, сякаш тя има нужда от адвокати…

Но темата има продължение.

Вчера Христо Комарницки е написал коментар към тази публикация от официалната страница на в. “Прас-Прес” във Фейсбук…

…, в който споделя следното:

“Траги-комично
Уважаеми приятели и неуважаеми неприятели,
В ПРАС ПРЕС получихме дългоочакваният отговор от КЗК на нашия сигнал за злоупотреба с монополно положение в разпространението на печата от страна на “Национална дистрибуция”.
От получения отговор разбрах , че т.н. Комисията за защита на конкуренцията е просто говорител на господстващата Мафия.
Комисията попитала фирмата-монополист, вярно ли е това, от фирмата отговарят:”Не!Не е вярно!”. И толкоз.”

Днес пък, в годишнината от началото на протестите, които бързо се изродиха, г-н Комарницки пита:

Равносметката?
Четири години по-късно
Пеевски е поне четири пъти по-мощен фактор.
Къде изчезнаха възмутените от това,
или никога не са били?

Пак днес журналистката Полина Паунова също коментира днешния (бележит?) ден, като между другото казва и следното:

“Преди 4 години по това време, малко след като парламентът гласува Пеевски за шеф на ДАНС, въпросът беше “Абе, какво се случва, бе?!”. После… знаете после какво стана. Едните предпочетоха Пеевски, като по-малкото зло от Борисов. Други Борисов като алтернатива на Пеевски. Трети излъгаха, че не предпочитат никого, а се продадоха на един от двамата…”

Интересно – кои са тези “трети”, които се били продали “на един от двамата”?
И защо г-жа Паунова пропуска да отбележи и друг един факт: че има четвърти, които нито се продадоха, нито предпочетоха един от двамата?
Имаше хора, които имаха принципи преди протестите, по време на протестите и след като те се опорочиха с нахлуването на протестърите в тях. Тези принципи не им позволиха да бъдат купени, нито пък да се опаричат от участието си в протестите. Имаше хора, които виждаха накъде са тръгнали активистите, защо още помнеха комсомолците и знаеха, че рано или късно някои ще излязат от протестите по-силни, други – по-слаби, а трети – по-богати.

Та, какво мислите, къде изчезнаха възмутените или… никога не са били?

А на г-н Комарницки и другите издатели и автори в “Прес-прас” мога да кажа, че вероятно не е случайно, че зевзеците твърдят, че абревиатурата КЗК означава не  “Комисия за защита на конкуренцията”, а “Комисия за защита от конкуренцията”.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

Отново за фашизма, за управлението на цар Борис III и за антисемитизма

Александър Симов е журналист, а в момента депутат.
На 11-и декември 2014 г. той публикува статия под заглавие “Старите фашаги” във в. “Дума”.
Този цитат от нея не може да не ви направи впечатление:

Статията в “Дума”. Снимка от екрана на компютъра.

“Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”

Но може би ще ви направи впечатление и поради друга причина – защото по-късно определението “антисемит” по адрес на Дянко Марков е впоследствие използвано и от друг журналист, който обаче не е депутат – Юлиана Методиева. Споменато е в статия по същата тема – странната изява на Марков в Европейския парламент, популяризирана от издание, претендиращо да е сериозно – “Дневник“.

Г-н Марков се засяга, че го наричат антисемит и завежда дело.

Но не срещу Александър Симов, а… срещу Юлиана Методиева!

И не през 2014 г., а през 2015-а. Разбира се, той може и да не е прочел статията на Александър Симов – нито през 2014-а, нито през 2015-а, нито през 2016-а, нито дори и тази година. Може и никога да не я прочете – негово право е да избира какво да чете и какво – не. Някои биха попитали дали не е възможно да е прочел и двете статии, пък да е решил, че е по-обидно, когато г-жа Методиева цитира г-н Симов? Други пък може да са му казали, че е по-лесно да се съди правозащитник, отколкото известен журналист, станал наскоро и депутат – никой не знае каква е истината, затова само можем да предполагаме…

В исковата си молба бившият легионер твърди, че е засегнат от фразата „Какво предизвикателство е търсено с демонстративния показ пред Европа на ноторно известния антисемит Дянко Марков“.

Всеки сам може да прецени дали тази фраза е обидна, ако я сравни с другата, публикувана в “Дума”. Да припомня – поводът за тези думи е изявата на Дянко Марков в Европейския парламент, където той се появява по покана на евродепутата Андрей Ковачев.

Маргиналия Дума
  • Какво предизвикателство е търсено с демонстративния показ пред Европа на ноторно известния антисемит Дянко Марков?
  • Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”
  • …самият Марков е завършен злодей.”

 

Делото срещу г-жа Методиева приключи пред няколко седмици на първа инстанция с оправдателна присъда, а днес стана известно, че Дянко Марков я е обжалвал – което е негово право. Делото ще се точи още няколко години и пожелавам на вече възрастния г-н Марков (95-годишен) да дочака времето, в който не българския съд, а може би ЕСПЧ ще решава казуса.

Но дори и ЕСПЧ няма да изясни защо бившият легионер, който, по думите на Симов, е “класически фашист” и “пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото” е завел делото срещу правозащитничката Методиева.

Дянко Марков. Снимка: БДФ

По съществото на казаното от Марков е добре да ви напомня, че въпросният Дянко Марков обяви за евреите в Тракия и Македония следното:

Дянко Марков: “Депортацията на враждебно население не е военно престъпление.”

Разбира се, сигурно ще се намерят защитници на г-н Марков, които да кажат, че това изречение не се отнася за евреите, а за… САЩ! Само че такива защитници грешат, защото цялото изказване на Дянко Марков е още по-трагично:

“Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано. По този въпрос може много да се говори.”

Истината е, че в САЩ бе приет нарочен закон, с който въпросните интернирани лица бяха обезщетени за нечовешкото отношение към тях по време на Втората световна война.
Истината е, че щатският Конгрес създаде специална комисия, която да разследва интернирането и тя приключи работата си с извода, че това е била “тежка несправедливост” и че е било предизвикано от “расистки предразсъдъци, военновременна истерия и липса на политическо лидерство”. Нашето Народно събрание едва ли би могло да създаде такава комисия, щом като сред членовете му има такива, които определят 11 343 наши сънародници за “враждебно население”.

Но истината за нашите сънародници-евреи от Тракия и Македония е друга: те бяха депортирани от правителството на цар Борис III, виновните за това лица бяха осъдени от т.нар. народен съд, а нито оцелелите, нито техните наследници бяха обезщетени с каквото и да е – дори и с формално и искрено извинение от страна на държавата.

Впрочм, за информация на защитниците на г-н Дянков, а и на самия него:  Нюрнбергската Харта, с която са осъдени нацистите, признава депортацията не само за военно престъпление (чл. 6, ал. b), но и за престъпление срещу човечеството (чл. 6, ал. c).

Цинизъм е да се твърди, че депортацията не била военно престъпление, само и само да се оправдае профашисткото и пронацисткото правителство на цар Борис III.

А ако се чудите какво точно е показва определянето от г-н Марков на нашите сънародници-евреи за “враждебно население” – и аз се чудя. Но определено фашистите са се отнасяли към евреите като враждебно население; нацистите са ги ненавиждали, отнасяли са се с тях с неприязненост. А цар Борис III пък казва за тях следното на 15-и април 1943 г., както е отразено в протокола от заседанието на Св. Синод от 22.06.1943 г.: „Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.“

Е, има ли все още някой, който се чуди, че Дянко Марков –  известен като човек, изпитващ уважение към цар Борис III и неговото управление, към легионерите и т.н., използва термина  “враждебно население” по адрес на нашите депортирани сънародници? А дали има хора, които се чудят защо г-н Марков оправдава депортацията им с думите, че не била военно престъпление?

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

XXI век. България. Време е да защитаваме… защитниците на човешките права!

Доживяхме, уважаеми читателю, доживяхме да трябва да пишем в защита на… защитниците на човешките права!

 

Приятелско ръкостискане между Цар Борис III и Хитлер

В СРС се води дело.
Делото е по искане на Дянко Марков, бивш легионер и останал в историята като автор на твърдението, че депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония не била военно престъпление, а тези хора били “враждебно население“.  За всеки нормален читател това звучи като едва ли не непряка защита на профашисткия и пронацистки режим на цар Борис III, организирал и провел тази депортация.
Г-н Марков се е засегнал, че правозащитничката Юлиана Методиева го била нарекла антисемит.
Това е, разбира се, абсурд – и не само защото преди Юлиана Методиева да напише своята статия, това са сторили и други хора – вижте например статията “Старите фашаги” на журналиста Александър Симов в “Дума”, в която той пише:

Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.

Знаете ли кога е завел дело г-н Марков за тези думи, отпечатани в “Дума”? На куково лято.
Но за думите на Методиева дело има. Дали това е случайно или с цел да се удари именно правозащитничката Юлиана Методиева – това не е ясно, но човек не може да не си задава въпроси, които нямат нужда от отговори…

Хубавото е, че не съм самотен в защитата. Ивайло Атанасов е писал тук, Леа Коен – тук; нейното писмо е подписано от над 20 известни българи – общественици, писатели, дипломати (аз също съм сложил подписа си там).

Ето и моето писмо, което а надлежно предадено на адвокатите на Юлиана Методиева. Дано съдът да го приеме, но ако не го приеме – дано го прочетат повече хора, за да видят в каква абсурдна страна се е превърнала България.

[начало]

До: СРС, 108 състав, по НЧХД 7200/2016 г.

Уважаеми съдии,

Като гражданин, юрист и човек с известни познания по историята на еврейството по българските земи разбрах с изненада, че срещу известната журналистка и правозащитничка Юлиана Методиева се води дело за клевета заради изразено от нея мнение, формирано в резултат от изказване на Дянко Марков пред Народното събрание на 27-ми юли 2000 г., както и от предизвикания от него обществен отзвук.

Юлиана Методиева се ползва с положителен образ сред широката българска общественост – като дългогодишен издател и ръководител на медии с правозащитен характер. С нея са сътрудничили и продължават да сътрудничат най-изтъкнатите български политици, общественици, журналисти и писатели; хора с демократични възгледи за обществото и защитаващи свободата на съвестта, мненията и печата.

Емблема на Съюза на младежките национални легиони. Източник: Уикипедия.

От другата страна в това дело е Дянко Марков – известен като бивш активен член на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), бивш народен представител от Демократическия форум – организация, която не крие своите „персонални връзки“ с ноторно известната профашистка и пронацистка организация СБНЛ.

От престоя си в Народно събрание г-н Марков остана известен със своята реч в пленарната зала на 27-ми юли 2000 г. сутринта, в която се опита да оправдае депортацията на нашите сънародници – евреите от Македония и Тракия в концлагера Треблинка.  Депортация, която доведе до пълното им унищожение.

В речта си пред НС Дянко Марков казва:
Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“
Уважаеми съдии, вие сте наясно, че съгласно Нюрнбергската Харта депортацията на мирно население е едновременно и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството. Твърде странно е, че г-н Марков не е наясно с този факт.
Оправдаването на депортацията, дори и с лъжливото представяне на фактите около интернирането на населението от японски произход в САЩ (те не са депортирани извън страната!), е обикновен цинизъм. Всеки може да провери, че по времето на президента Рейгън е приет закон, с който на интернираните бе поднесено официално извинение от страна на държавата, а отделнно им бяха изплатени обезщетения за над 3,2 милиарда днешни щатски долари.

Но още по-голям цинизъм е определението на нашите сънародници – евреи като „враждебно население“.  Обективният читател на стенограмата от заседанието на НС вероятно ще се зачуди дали това определение е израз на лично отношение или е вдъхновено от документите на СБНЛ и други профашистки и антисемитски организации, функционирали в България  преди 1944 г. Впрочем, циничното оправдание на депортацията предизвика силно възмущение още в пленарната зала, видно в стенограмата – предимно от реакцията на депутатите от опозицията.

Дянко Марков в ЕП. Източник: блог на Лъчезар Тошев.

Проблемът, който хората няма как да не забележат е, че когато на Дянко Марков се дава думата в Европейския парламент, така на практика се легитимира изразената от него теза в НС, че депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония не е военно престъпление, че е нещо едва ли не естествено.

Всички сериозни изследователи на Холокоста у нас и по света, авторитетни организации и историци отдавна са се произнесли за про-фашистката и про-нацистка природа на антисемитската политика на управлението на цар Борис III и Богдан Филов, при това по отношение не само на депортираните евреи, но и на останалите в България евреи, които са били обект на античовешките закони на царството.

Известно е, че сред законите, приемани през време на Втората световна война от българския парламент  са и такива с откровен антисемитски характер, като Закона за защита на нацията и Закона за поданството. Нормално е да се предполага и какви са били хората, взели участие в приемането на тези закони и в прилагането им.

Отрицателите на истината за античовешката (защото антисемитската политика е тъкмо такава!) политика на царска България са хора или незапознати с историческите факти или просто заблудени; не искам да вярвам, че са хора, които съзнателно изкривяват историческата истина.

Впрочем, характерът на СБНЛ е ясен от техните собствени документи, в които се виждат и антисемитските им позиции. Г-н Марков не се е разграничил от тези позиции. Нещо повече – през 2011 г. той публикува книга, в която се опитва да докаже, че „легионите никога не са били фашистка организация, а съюз, чийто идеал винаги е бил любовта към народа и отечеството“ (статията „Легионерите са националисти, а не фашисти“, в. „24 часа“, 21.09.2013 г.). Тези опити на практика биха довели всеки обективен наблюдател до извода, че Марков или не осъзнава, или не се разграничава от фашизма, респективно – антисемитизма – на СБНЛ.

Уважаеми съдии,

Надявам се, че ще прекратите това дело и ще отхвърлите иска на Дянко Марков.

Всяко действие, насърчаващо антисемитизма не само накърнява името на България и спомена за действията на БПЦ и Димитър Пешев срещу цар Борис III и правителството на Филов, насочени към спиране на започналата вече депортация (11 343 души са изпратени към Треблинка). Подобни действия дават почва на неонацизма и неминуемо ще доведат до по-сериозни изкривявания на истината за профашисткото управление на цар Борис III, а от там – до реабилитацията му.  Дано българският съд не стане страна в тези исторически спорове и дано не се наложи отново ЕСПЧ да раздава правосъдие у нас.

[край]

Разбира се, както винаги в подобни случаи, има и друга страна. В защита на автора  на циничното твърдение, че депортацията не е военно престъпление, са се изказали други хора, които подчертават не легионерското минало на г-н Марков, а неговите военни заслуги:

“Ние, долуподписаните български граждани от еврейски произход, декларираме, че лично познаваме г-н Дянко Марков, бивш народен представител от СДС, участник във войната срещу хитлерова Германия,  награден с орден „За храбрости“ и политически затворник по изцяло скалъпено обвинение по време на комунистическия режим в България (…) Гротескни са клеветническите нападки на г-жа Юлиана Методиева срещу Дянко Марков, известният в България демократ и противник на комунизма, приятел и защитник на българските евреи (…) Декларираме, че той не е и никога не е бил антисемит, напротив, много пъти той е заявявал, че антисемитизмът е плод на недоразвити умове“.

Писмото е подписано от Емил Басат, арх. Елко Хазан, съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи (България), Петър Димитров Балтов, евреин по майка, член на Клуба на приятелите българи и евреи (България-Израел), Рашел Леон Леви, Роберт Моис Леви.

Интересно ще бъде някой ден да разберем какво мислят тези хора за изказването на Марков в Парламента, където той обяви – в противоречие с общочовешкото и правното разбиране, че депортацията не е военно престъпление и престъпление срещу човечеството.
Интересно ще бъде да чуем дали и те мислят, че евреите от Тракия и Македония са враждебно население – определението, което самият Дянко Марков използва в речта си в НС.
А иначе г-н Марков може и да е заявявал “много пъти”, че “антисемитизмът е плод на недоразвити умове”, но това звучи ли ви като отричане на антисемитизма? Защото на мен не ми звучи.

ОБНОВЕНО:

На 18-и май 2017 г. вечерта делото е приключило с оправдателна присъда! СРС е признал Юлиана Методиева за невиновна!! Мотивите по присъдата се очаква да бъдат публикувани в едномесечен срок и аз ще ги пусна при първа възможност.

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

1300 години вечно недоволни нашенци – днес и от Евровизия… :-(

Кристиан Костов в Киев, на Евровизия 2017. Снимка: Уикипедия.

За пореден път се изумявам натъжавам от констатацията, че у нашенци няма достатъчно каквото и да е количество серотонин.

Поредният (не мога да напиша “последният”, защото докато публикувам тази статия може вече да има нов) пример за това е реакцията на второто място на певеца Кристиан Костов в конкурса “Евровизия”.

Вместо да се зарадват, нашенци започват да се ядосват – някои на г-н Костов, други – на… португалеца, който спечели. Бил по-лош, бил не-знам-си-какъв, използвал бил болестта си, за да привлече гласове и т.н., и др.п.

Във Фейсбук видях и такъв коментар:

“Аз съм Българка и подкрепям българското!”

Това е, разбира се, абсурден лозунг!
И не само защото вчера много хора – също под лозунга “Аз съм българин!” – атакуваха Кристиан Костов, защото бил казал, че ако спечели, ще си занесе наградата в Москва. Той е роден в Русия, живее и учи там, така че е напълно нормално да си занесе наградата в родния град, при родителите си, но нашенци се възмутиха!? Бившият посланик на България в Русия, Илиян Василев, дори “успя” да види елемент от хибридната война, макар че обяснението му изглеждат далеч от действителността (“… това момче правилно се насочи към родината си, защото в Москва винаги щеше да бъде втори…”), защото самият Костов обича сравнението с Филип Киркоров, например.

Впрочем, колцина знаят, че пред руската редакция на германската медия “Дойче веле” на въпроса защо представлява България в конкурса, самият Костов казва:

“Защото съм българин. Имам български паспорт. Аз съм гражданин на ЕС. Последните две години прекарах повече време в България, отколкото в Русия. Финалист съм в българския X-Faktor. Там вече излезе и първият ми сингъл. В България съм на върха на славата.”

Човекът има двойно гражданство и има пълното право да избере от коя страна да се яви на конкурса. Само комплексирани нашенци ще искат той да се откаже от едното, за да изтъква другото. Само хора, които си мислят, че българското трябва да се подкрепя без значение дали е добро или не, ще му се сърдят, че е казал, че щял да си занесе наградата вкъщи.

И няма как един обективен наблюдател да не се запита:

  • Защо непрекъснато се търсят някакви сензационни глупости?
  • Защо е важно да се търси дали бил българин или руснак (впрочем, майка му е от Казахстан, а баща му е българин – интересно защо нашите “експерти” пропускат тези дребни факти)?
  • Защо нашенци отказват да приемат, че е възможно певецът да не спечели не поради заговор срещу българина, а поради по-естествената причина: защото конкурентът му се е харесал на повече зрители?

Второто място е много добро постижение!

Още по-голямо постижение би било, ако почнем да гледаме и подкрепяме не просто българското, защото е българско, а хубавото – без значение от коя страна произлиза! Иначе, по тази объркана логика, може да подкрепяме българската корупция, защото е… българска!?

Между другото, но не на последно място – българският език на Кристиан Костов е чудесен, както и реакцията му, видна в този кратък клип (свален от английския сайт “Метро“, защото там е пълно с реклами и браузърите спират да работят):


Нашите критици трябва да се замислят, преди да критикуват, защото мнозина от тях не само не могат да говорят толкова добре на български, но и никога не биха се извинявали на страната, че не са се класирали на първо място…

Дали изобщо нашенските критици биха стигнали до такова състезание – това е въпрос, чийто отговор е ясен.

Затова ви моля, уважаеми читатели: не ставайте като нашенци. Не бъдете вечно недоволни. Радвайте се на момента. Усмихнете се на един 17-годишен младеж, който се явява на световен конкурс и се класира втори. Усмихнете му се окуражително, подкрепяйки го, а не с насмешка. Може да не ви харесва “Евровизия”, но младежът има талант и – на последно, но не по важност, място! – около него има екип от професионалисти, които направиха успеха му възможен. Това е нещото, което аз запомних от тазгодишния конкурс – че в България има продуценти, автори на текст, композитори, гримьори, хореографи, музиканти… Много и много талантливи хора, които правят подобен успех възможен.

Благодаря им от все сърце, че зарадваха хората, които живеят, без да са намръщени и намусени!

П.П. Благодарности на Мариана Кривошапкова, която справедливо отбеляза под статуса ми във Фейсбук, че авторите на песента са: Борислав Миланов (България), Себастиан Арман (Австрия) и Йоаким Бо Першон (Швеция) от “Symphonics” (тяхно дело бе и миналогодишната песен на Поли Генова за “Евровизия”).

Posted in arts, Bulgaria, на български | Leave a comment

Книги от Венко Марковски с автографи за Никола Вапцаров, Асен Разцветников, Николай Лилиев

В рамките на проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“, са сканирали намиращите се в библиотеката на известни наши творци книги.

В библиотеката на Никола Вапцаров е и книгата на дядо ми Венко Марковски “Чудна е Македония”, с автограф:

Книгата е шестата поред, издадена от Венко Марковски. Първата е “Народни бигори” (1938 г.), следват “Огинот”, “Лулкина песна”, “Луня” и “Илинден”. Пускам копие тук (PDF, 1.3Mb – благодарение на библиотека “Струмски”, които са събрали всички страници в един файл), за да е достъпно и за читателите на блога ми: Венко Марковски – Чудна е Македония.

В рамките на проекта открих и следните книги –  “Народни бигори” и “Огинот” в библиотеката на Асен Разцветников (сканирани са само първите две страници):

В библиотеката на Николай Лилиев има три книги:  “Огинот“:

“Илинден”:

и “Луня”:

Ако се чудите защо Лилиев има три книги на дядо ми в библиотеката си, то знайте, че името на дядо ми – Венко Марковски – е по предложение на поета-символист Теодор Траянов.

 

 

 

 

Posted in Bulgaria, история, на български | Leave a comment