Veni | Вени

В седмицата между Коледа и Нова година бях в Солт Лейк Сити, щат Юта, където карах ски в Snowbird, Alta и Solitude. Можете да идете и да разгледате снимки от тези курорти в сайта на щата. Обърнете внимание, че това е сайт, който публикува информация за всички ски-курорти, без дискриминация.

В сряда след Нова година (да ви е честита!) бях… или по-скоро се опитах да ида на ски в Банско.

Къщата, в която отседнах бе чудесна (Snow Pearl), на 5 минути пеш от кабинковия лифт.

Този лифт е първото нещо, с което се сблъсква човек (след като стигне до града по чудесния път, построен лично от Бойко Борисов).

Разбира се, след като е минал през недобре почистения паркинг пред него. И след като е успял да се добере до този паркинг през изключително тесните за подобен мащабен курорт улички, по които не могат да се разминат спокойно две леки коли. Да не говорим, когато се появят автобуси или микробуси… А ако е ходил пеш, както направих аз, трябва да се подготви да дели шосето с автомобилите, защото тротоарите са… непочистени и пълни със сняг!?

Както е известно, първото впечатление често оформя представата за това какво ви очаква.

Първият сблъсък с кабинковия лифт е ужасен, особено когато си прекарал предишната седмица в някое нормално място, където има ред, дисциплина, уважение към закона, но и уважение към скиорите.

В Банско няма нито едно от тези неща.

За сметка на това има блъсканица, тълпа, хиляди, маса, народ – скот подир скот, както е писал Гео Милев.

В тази тълпа без път и посока се лутат хора, нарамили ски и щеки, обули ски обувки, опитващи се да достигнат до заветната кабина, за да се понесат нагоре към иначе сравнително високата планина с вероятно нелоши писти.

Това е, когато тръгнеш нагоре.

Когато се връщаш надолу, положението е още по-трагично.

Истинското чудо не е Рождество Христово.

Истинското чудо е, че все още няма жертви при тази организация на работата на лифта в Банско.

А какво пречи на собствениците, за да наредят колчета с ограничителни ленти, да организират тълпата, да я подредят и да пускат в кабинките хората така, че те да не се юрват забравили всичко човешко към тях, като пътьом минават през децата така, както бързия влак подминава някоя малка гара?

Моето обяснение е, че им пречи алчността и желанието за бърза печалба, но може и да греша и приемам всякакви предположения. В “Канал 3″ направих и други коментари по темата, можете да ги видите тук.

Едно ми е ясно: след като миналата година ходих в Боровец, сега – в Банско, мисля да си спестя Пампорово, а Витоша вече е спестена не само за мен, а за всички. Догодина, ако реша да ходя на ски в Европа, има много по-добри варианти – Австрия, Швейцария, Германия. Да, няма да има кръчма като “Дедо Пене“, но и в Гармиш Партенкирхен има нелоши кръчми ;-) При това полетът до Австрия, Швейцария или Германия е по-кратък, отколкото шофирането до Банско, особено при заснежените у нас пътища. И хората, които те посрещат в “Луфтханза” или “Австрийски авиолинии”, или Swissair, са усмихнати и щастливи, че си избрал именно тяхната авиокомпания;-)

Затова си мисля: ски в Банско – може, но ако сте роднина на принца на Монако. Или министър на вътрешните работи, придружаван от певеца на народа Веско Маринов.

Но може и в Банско, ако собствениците разберат, че ще е по-добре да подредят курорта така, че да е привлекателен не само за румънци, гърци и руснаци, които нямат голям избор, а и за немци, швейцарци и австрийци.

И за онези – вече много – българи, които имат възможност да избират* къде да ходят на ски.

_________
* Докато някой не се е сетил да забрани полетите до Виена, Мюнхен и Цюрих, разбира се.

Напоследък пиша рядко в този блог. Причината е една: Facebook.
Блогът беше замислен в началото (преди да съществува думата “блог”) като място за лични размисли, спомени и бележки. Напомням, че първите си спомени започнах да публикувам някъде около 1998 г.
Някои от по-ранните ми есета, разкази и статии пък съм пуснал в официалния си сайт.

Но Facebook дава възможности, които блогът не дава. Преди всичко – ясно е кой коментира. Човек стои с името зад мнението си и носи отговорност за поведението си. Има възможност за събиране на хора по интереси, което също ми харесва. Общуването е в различни посоки, а не само от автора към читателите. И това май е най-важното!

Елате в официалната ми страница във Фейсбук. Не ви препоръчвам да ме добавяте за приятел през личния ми профил, защото скоро ще стигна лимита от 5000 души, а в официалната ми страница няма такива ограничения.

Тук ще продължавам да пиша, разбира се, но най-вероятно това ще са препечатани бележки или статии от Facebook.

(от блога на “Интернет общество – България”)
Трябва ли Интернет да е свободен от регулиране?
Какво мислят за подслушването?
Биха ли наложили вето на закон, насочен срещу свободата в Интернет?
Могат ли да кажат “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи?
Share-вайте, харесвайте, четете, мислете… Гласувайте!

Преди няколко дни зададохме едни и същи въпроси към всички кандидати за президент на Републиката. Публикуваме получените отговори от Ивайло Калфин, Меглена Кунева и Росен Плевнелиев (по азбучен ред). Надяваме се, че те ще бъдат от полза не само за гражданите на България, но и за екипа на победителя в изборите на 23-и (или 30-и) октомври.

Благодарим на кандидатите, които ни изпратиха своите отговори. Държим да подчертаем, че сме пратили въпросите си към всички кандидати, чиито адреси намерихме в Интернет и можем да си направим изводи за сериозността на политиците както по техните отговори, така и по липсата им.

Желаем успех за България (с нейното либерално законодателство в областта на Интернет!) и ще държим през следващите пет години бъдещия президент на България отговорен за думите му/ѝ… поне по отношение на Интернет;-)

1. Трябва ли достъпът до и публикуването на информация в Интернет да бъдат свободни от държавен контрол или е по-добре правителството да предложи регулация (например: лицензионни режими, норми за подобряване на безопасността на потребителите и др.п.)? Ако да – ограничения в каква посока подкрепяте?

Меглена Кунева: Интернет е свободна медия и там където няма регулации се развива най-добре, но режимите са необходими, за да предпазят потребителите от нежелани практики на компаниите или държавата. Трябва да е ясно какво се случва с личните данни, които потребителите често дават по един или друг начин. Трябва да има органи, които да следят и да налагат санкции, ако тези данни биват публикувани неправомерно. Ето, това, което направи Външно министерство с данните на 36 хил. българи в чужбина, като остави имената и адресите им на сайта си, е напълно недопустимо. В този смисъл трябва да има и регулации за данни, които биват употребявани за маркетингови цели без желанието на хората. Разбира се, това не е проблем само в България, вече все повече се говори, че трябва да има европейски клауд центрове, за да се защитят данните на европейците.
Другият вид регулации за защита на потребителите са тези, които регулират доставчиците на Интернет и следят за картелиране, монополи или нелоялни търговски практики.
По отношение на съдържанието обаче намирам въпроса с регулациите за много чувствителен. Като либерал смятам, че мрежата трябва да е свободно пространство и че потребителите сами могат да определят достъпа до съдържанието. В този смисъл приветствам всякакви разяснителни кампании за родителите или етикирането от потребителите на дадени сайтове. От друга страна обаче в Интернет съществуват откровено нелегални дейности като детската порнография, кибер-атаките или насаждането на омраза, които би трябвало да подлежат на контрол. Въпросът е вярваме ли на собствените си право-охранителни органи, че биха осъществявали такъв контрол обективни, без да използват едни законови разпоредби за разправа с политически неудобни сайтове?
Ивайло Калфин: За последните петнадесет години, Интернет пространството се наложи като неизменимо средство за комуникация между индивидуалните потребители и частния и държавния сектор. В днешните дни на цифровата (р)еволюция, световната мрежа се наложи като основата, от която зависят не само социалните ни контакти и участието в граждански позиции, но също така и икономическото ни развитие и благополучие.
Важно е законодателите, основните регулатори и доставчиците да спазват и да насърчават развитието на основни принципи, като неутралността на мрежите и в Интернет и задължението за предоставяне на универсална услуга. В това число, смятам, че равният достъп и публикуването на свободна информация в Интернет са равносилни, в цифровата ера, на основните права на гражданите. Наред с киберсигурността, развитието на „облачните технологии” и преминаването към новия протокол IPv6 – това са основни въпроси, по които активно работя в Комисията по индустрия, изследвания и енергетика на ЕП, и мога да ви кажа, че повечето ми колеги споделят тази визия.
Същевременно всеки потребител на Интернет трябва да спазва законодателството и да отговаря за действията си. Случаите на насаждане на етническа омраза по социалните мрежи след трагедията в “Катуница” ясно показват тънката линия между виртуалния и истинския свят, и са добро доказателство за това колко опасни могат да бъдат последиците от действията ни в мрежата.
Росен Плевнелиев: Да говорим за достъп и публикуване на информация в Интернет без регулация е несериозно, защото може да бъде опасно.
В последните дни бяхме свидетели как на 23-годишен младеж бе наложено обществено порицание от Районния съд във Варна за това, че чрез личния си компютър е проповядвал и подбуждал към насилие и омраза, основани на етническа принадлежност. Зачестяват и т.нар. фишинг атаки срещу клиенти на различни банки у нас.
В същото време не трябва да се отнемат основните права и свободи на гражданите в използването на Интернет пространството. Но по-голямата част от тях се интересуват и от това как децата в България ще бъдат “опазени” и как да бъдат подготвени за компетентно и отговорно поведение в мрежата.
Превенция и борба с Интернет престъпността е много сериозна тема. Трябва да се създаде възможност за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет, както и за предотвратяване на случаите на компютърни престъпления, извършени от или срещу деца. Тази дейност се извършва от държавата (в лицето на правораздавателните органи), защото носи в себе си знака на доверие между правоохранителните органи и гражданите. Младите хора трябва си дават ясна сметка, че Интернет пространството може да бъде използвано с престъпни цели и това е сериозна заплаха.
Намерението на властите да предпазят и подготвят нашите деца за отговорно поведение в мрежата, намаляване на случаите на компютърни престъпления и възможността чрез превенция за предпазване от престъпления и злоупотреби в Интернет трябва ясно да се заяви и да не се спекулира с темата.
Трябва де се популяризират правните аспекти на компютърната престъпност и заплахите, които съществуват във виртуалното пространство, как да действат и към кого да се обръщат при съмнения, че са станали жертва на Интернет педофили, хакерски атаки и други виртуални престъпления.
Аз винаги съм бил за това технологиите да имат колкото може повече свобода за развитие, но все пак, тази свобода не бива нито да ограничава други свободи на гражданите, нито да създава предпоставки за нарушаване на правата на други граждани, каквото например е пиратството и неразрешеното ползване на чужда лична информация.

2. Мислите ли, че съществуващият режим за събиране на данни и следене на Интернет комуникацията е уреден достатъчно добре в нашето законодателство? Бихте ли предложили промени, ако да – по какъв начин ще ги представите? Моля, обосновете отговора си.

Меглена Кунева: Има няколко проблемни момента в Закона за електронните съобщения, които създават рискове за правата и свободите на гражданите. За мен най-притеснително, както и при подслушванията, е доколко наистина разрешенията за следене в Интернет не се използват за следене на гражданите и засилване на полицейщината. Още повече, че за следенето в Интернет дори не се изисква съдебно решение, ако данните са поискани от прокурор е рамките на досъдебното производство. Факт е, че за оперативните действия на МВР и ДАНС се изисква разрешение, но след назначението на семейната приятелка на Цветанов Владимира Янева за председател на Софийски градски съд, това се превърна във формална пречка. Наскоро излязоха данни, че от нейното назначени насам СГС издава по 40 разрешения за подслушване и следене на ден! Като гражданин имам сериозни притеснения, че следенето на Интернет комуникацията не се използва единствено с цел да се бори престъпността.

Ивайло Калфин: За съжаление, българското законодателство далеч изостава от това на повечето страни членки на ЕС. Докато в другите държави защитата на личните данни е на много високо равнище и законодателно осигурена, българското законодателство налага ясни пречки пред защитата на личните данни на гражданите, чрез Закона за електронните съобщения. Така например разузнвателните и контраразузнавателните служби трябва да имат правомощия за опазване на националната сигурност и мира, но в никакъв случай това не може да става по нерегламентиран и злоупотребяващ начин.
Нещо повече – за съжаление, се вижда, че държавните институции все по-често злоупотребяват със неправомерно събиране на СРС, в това число и електронна комуникация, без да е ясно по какъв начин в следствие данните са съхранявани и унищожени, както и с огласяването на лични данни на наши сънародници. Последният крещящ случай бе публикуването в сайта на МВнР на списъците с имена на сънародници, заявили желание да гласуват в чужбина. Според мен този казус ясно показва немарливост и, най-вече, нежеланието от страна на правителството да гарантира защитата на българите и на личните им данни, за което би било редно да се търси политическа и съдебна отговорност.
Компетентните органи трябва да престанат да събират неправомерно данни за хората, а институциите трябва да гарантират опазването на личните данни на всеки един гражданин при обработването им. Редно е да се определи ясен механизъм, гарантиращ, че тези данни се съхраняват, унищожават съгласно закона и с тях не се злоупотребява по какъвто и да е било начин.
От друга страна, българското законодателство трябва да еволюира по начин, по който защитата на лични данни да бъде засилена с ясни механизми, гарантиращи опазването ѝ.

Росен Плевнелиев: Предвиденият срок в Европейската директива 2006/24/ЕО е шест месеца по-малко от предвиденото в нашето законодателство. Тук трябва да се работи за синхронизация на българското и европейското законодателство.

3. Ако на бюрото Ви има закон, който предвижда налагането на лицензи, разрешителни или ограничителни режими за доставчиците на Интернет и/или контрол върху публикуваното съдържание, ще му наложите ли вето? При какви ограничения бихте наложили вето? Какви други мерки за въздействие върху законодателя бихте използвали?

Меглена Кунева: Много зависи от вида на режимите, лицензите и ограниченията. Ако ограниченията всъщност ще помогнат личните данни да не бъдат разпространявани, ако ще дадат по-големи гаранции за сигурността при пазаруването в Интернет или за това потребителите да не стават жертви на маркетингови кампании например, бих подкрепила подобен законопроект. Но ако режимите се опитат да наложат ограничения върху съдържанието в мрежата, то тогава говорим за нарушаване на основни граждански права. Ако ограниченията и по най-малкия начин напомнят слаганите в страни като Китай или Иран забрани, то тогава няма за минута да се поколебая да наложа вето на подобен закон.

Ивайло Калфин: Достъпът до Интернет трябва да е принципен и безусловен за всички, както за индивидуалните потребители, така и за доставчиците. Следователно бих наложил вето на подобен законопроект, тъй като не смятам за редно да се предлагат ограничения или контрол по отношение на доставчиците. Колкото е по-прозрачен и достъпен пазарът до всички участници, толкова повече се стимулират инвестициите и конкурентоспособността спрямо цената за крайния потребител. Същевременно това не означава, че престъпленията в Интернет трябва да се толерират. В тази среда използването на технологиите не трябва да се ограничава, а да се използва за предотвратяване и наказване на нарушенията на закона.

Росен Плевнелиев: Президентът не налага вето, заради идеята да се наложи вето или за да може в края на годината или в края на мандата да се отчете колко пъти се е възползвал от правото си да го налага. Трябва да има конкретна причина. Ако на бюрото ми има закон, какъвто и да е, независимо за коя сфера от обществено-икономическия живот на страната, първо ще се запознавам с мотивите за приемането му и различните становища по него. Нещо повече, като президент ще работя със законодателя за изчистване на противоречията (ако има такива разбира се), така че законът да бъде полезен, а не пречка, както за специалистите, които реално ще работят по него, така и за тези, чиито права ще защитава – потребителите.

4. Готов ли сте да кажете “не” на премиера или на министъра на вътрешните работи, дори и да са от Вашата партия или от близка до Вас партия, ако те Ви се обадят, за да не налагате вето по въпрос № 3?

Меглена Кунева: За разлика от моите опоненти, аз съм свободна да отговоря на този въпрос: Винаги мога да кажа „не” на премиера и министъра на вътрешните работи, тъй като ще бъда независим, надпартиен президент. Кандидатирах се именно като граждански кандидат, за да завися единствено от хората, а не от партия.

Ивайло Калфин: Категорично да, без значение от партийната им принадлежност или заемана длъжност! Въпросът е принципен и от първостепенна важност за гарантиране на демократичните принципи. Развитието на Интернет технологиите за мен е по-важно от политически натиск и зависимости. За това се боря през последните две години и в Европейския парламент.

Росен Плевнелиев: Президентът на Република България е президент на всички български граждани, в това число и на премиера и на министъра на вътрешниите работи. Той преди всичко е обединител и работи за целостта и съвкупността на цялата нация и в този смисъл трябва да казва винаги “НЕ”, когато това е в интерес на обществото.

5. Смятате ли, че моделът, по който се управлява днес Интернет (с равнопоставеното участие на държавата, бизнеса и гражданите) е добър или мислите, че е добре да се измени, с цел да се гарантира сигурността на потребителите, като правилата биват налагани не от международните организации, които се занимават с това в момента, а от друга структура, например в рамките на ООН?

Меглена Кунева: Смятам, че настоящият модел е успешен. Винаги има място за подобрения, особено по отношение на прозрачността и отчетността на институции като ICANN.

Ивайло Калфин: Интернет пространството по своему е уникално постижение и жив пример за това как може да се изгради една световна система за общуване и обмен, чрез сътрудничество между частния, публичния и академичния сектор. Според мен настоящият модел функционира добре, като предлага достатъчно бързо развитие на Интернет и на информационните и комуникационни технологии, и следователно и не трябва да се изменя коренно. По-скоро друго е важно в случая, а именно заинтересованите страни да се вслушат в нуждите на потребителите и да предложат съответните инструменти за опазването на основните им права и сигурността им, и които да гарантират развитието на услугите.
Споменавайки международните организации, немалко от тях вече са предложили конкретни мерки и стратегии по тези въпроси: Цифровият дневен ред бе определен като основна цел в стратегията за развитие до 2020 г. на Европейския съюз, чрез Internet Governance Forum ООН подготвя ежегодни срещи на върха между правителства, международни организации, частния сектор и потребителите.
Структурите на ООН и другите международни организации се занимават с въпросите та глобалната мрежа и на ИКТ. Същевременно развитието на международното право става по много сложни и бавни процедури. В бързо развиващи се области като ИКТ трябва да има и много по-гъвкави и ефикасни форми за сътрудничество и обсъждане на правилата. Затова формите на включване на заинтересованите страни като Форума за управление на Интернет, развитието на ICANN и включването на правителствени представители в неговата работа и т.н. са незаменими. Новите технологии предполагат иновативност във формите на тяхното управление.

Росен Плевнелиев: Според нашето законодателство се въвежда задължение към Интернет операторите да пазят за срок от 12 месеца трафичните данни. Както вече казах, това е с шест месеца повече от предвидения в Европейската директива 2006/24/ЕО минимален срок, като по този начин се натоварват операторите с ненужни разходи.
България има традиционно либерално законодателство в областта на Интернет и няма логика то да бъде променяно.
Още веднъж благодаря за въпросите и изказвам искрените си поздравления към “Интернет общество – България” за това, че повече от 15 години дава своя голям принос за развитието на информационните технологии у нас.

Най-големият демократ (по неговите собствени думи) – министър-председателят на България се разсърди на група граждани, които го посрещнаха в Добрич с плакати срещу проучването и добива на шистов газ.

Можете сами да видите протеста на гражданите (в края на записа се вижда и чува какво им казва Борисов):

А ето и реакцията на Борисов на следващия ден:

Премиерът Бойко Борисов: На кого да се извинявам – на трима протестиращи в Добрич или на хилядите хора, които се снимаха с мен
20 септември 2011 | 13:08 | Агенция “Фокус”
Банкя. Премиерът Бойко Борисов заяви, че не би подписал “на инат” за шистовия газ, предаде репортер на Агенция “Фокус”. В Банкя пред журналисти Борисов коментира посещението си в Добрич в събота. За тези хора трябва някакъв епитет да употребя, това каза пред журналисти премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос дали ще се извини на протестиращите в Добрич срещу проучванията за добив на шистов газ, както го е призовал Сергей Станишев.
„На площада в Добрич целият град се беше изсипал. 300 метра ги минах за час и 15 минути, давайки автографи, снимки и радост на хората”. Хората, които представляваха протестиращите срещу шистовия газ, преди 4 – 5 дни ги поканих в Министерски съвет, заедно с министър Караджова, министър Трайков, Румяна Бъчварова. Запознаха ме с проблема, сега сме възложили на експерти, включително и външни, да проверят как е в Щатите, във Франция. Дори на Плевнелиев му казах днес, като има срещи с г-жа Меркел, да я попита – в Германия как е. Така че – да съберем пълна информация. Ако има един процент риск, няма да го пуснем”, каза Борисов.
По думите на премиера – протестиращите в Добрич са били „двама – трима човека”, които изпълнявали политическа поръчка, а хиляди хора са били на площада. „На кой да се извиня?”, каза Борисов. По повод коментара си, ако продължавате да ме дразните, ще подпишем на инат, Борисов заяви – „Как да кажа, ако с вас съм се разбрал нещо и след три дни вие идвате пак да ми задавате същия въпрос”.
Борисов призна, че не би подписал „на инат”.
„Защото всеки ден зад мен оставям пътища, инфраструктура, детски градини, музеи, вие ги виждате, и те вече в безпомощността си… На кого да се извинявам? На тези, на които им отделих близо два часа в Министерски съвет да ги слушам? Или на хилядите хора, които се снимаха с мен” – запита Борисов. „На тези тримата им се извинявам, но ги моля – като ми губят друг път пак два часа, да знаят защо ми ги губят. Аз като се разбера с някой нещо, считам, че съм се разбрал”, каза Борисов.

Това, което всеки нормален човек би се запитал е как се съчетава демократизма на най-големия демократ с нежеланието му да вижда протести срещу политиката на неговото правителство?
Защото не е тайна, че от добива на шистов газ най-голям интерес имат не гражданите, а компаниите, извършващи проучванията и реализиращи добива на газа. Иначе няма как да си обясним лобирането на щатския посланик Уорлик за по-бързото допускане на Шеврон в Добруджа. Някой може да каже, че г-н Уорлик има желание да допринесе за повишаване на благосъстоянието на българите, но аз ще ви кажа, че ако е така, то той трябва да получи българско гражданство и да стане министър. А не Трайчо Трайков да му се сърди. Същият Уорлик, който в едно интервю успя да изкаже своята теза и в следващото си изречение да я обори:

“Вижте, на първо място ще кажа, че няма доказателства всъщност, че има вреди за околната среда. И нашите представители, нашите власти, също провеждат едно детайлно проучване, резултатите от което ще излязат през 2012 г.”

Да помислим: според щатския посланик (а очевидно и според Бойко Борисов) “няма доказателства”, но едновременно с това проучването дали има вреди или няма не е завършило…

А според Борисов, той – Бойко – е най-големият демократ, но само ако не го ядосват хората. Ако го ядосат, той може да стане и най-големият диктатор, че дори и да подпише идиотски договор… на инат!?!

На пръв поглед странен въпрос, който зададох за пръв път във “Фейсбук”, когато прочетох как шефът на предизборния щаб на ГЕРБ накисва Росен Плевнелиев. Прочетете цялата статия от “Дневник”. Този шрифт е от мен:

“През 2007 г. трима съветници от предишния общински съвет в София са поискали 500 000 евро от бившия строителен министър и настоящ кандидат за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев. Това съобщи пред журналисти в Пловдив вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той беше попитан за друг случай, споделен от Плевнелиев преди време, че му е предлаган подкуп от 50 000 евро. За случая напомни днес Георги Божинов от левицата, който в пленарната зала попита кой е човекът предлагал подкупа и дали министър от кабинета го е свързал с Плевнелиев.

Цветанов обаче вместо да отговори на въпроса се върна в спомените си от 2007 г. за това как са се запознали с Плевнелиев. Тогава, когато кмет е бил Бойко Борисов, но Цветанов вече не е бил негов заместник в общината, Плевнелиев го потърсил, заради това, че трима общински съветници са поискали половин млн. евро подкуп, за да придвижат сделка за отчуждаване на малък терен на територията на Бизнес парка в столицата. Цветанов отказа да назове кои са тези съветници, но по думите му, негласно се знаело за тях, че са “брокерите” в Общинския съвет.

Посъветвал Плевнелиев да сезира компетентните органи, но той не пожелал да се занимава, тъй като нямал доверие на държавата. Той обяснил, че не иска да влиза в корупционния механизъм и малко по-късно при мнозинството на ГЕРБ сделката е била направена, тъй като всичко било изрядно. Попитан защо институциите не се захванат сега със случая, тъй като няма давност, Цветанов каза: “Няма корупционен елемент, това е предложение за намерение“. По думите му за да се докаже извършване на престъпление са нужни свидетели. Те са трима срещу един, каза още Цветанов.

Така по същество Цветанов не отговори на въпросите за подкупа, който е предлаган на Плевнелиев.

По-рано днес Росен Плевнелиев отказа да коментира случаите с обяснението, че няма да участва в компроматна война.

“Колкото повече лъжат, колкото повече хвърлят компромати – да го правят, да го умножат по пет, по десет, откъдето искат, каквото искат да измислят – добре са дошли, аз не съм там”, каза той.”

Обяснението на Цветанов го има и на видео-запис, качен от Комитата в Youtube.

Днес обаче чета във “Фокус”, че и Йорданка Фандъкова налива масло в огъня (отново този шрифт е от мен):

Поля Станчева четири години е работила в управлението на Столичната община, и ако е имала конкретни проблеми, има процедури, по които това може да се каже. За мен е малко странно тя да реагира в края на мандата. Това каза пред журналисти кметът на Столична община Йорданка Фандъкова, по повод кандидатурата на РЗС за вицепрезидент на Поля Станчева. Станчева е обвинила общината в задкулисни игри и корупция, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Моят призив е, когато има сигнали, те да се подават конкретно, да се проверяват и да се сезират компетентните органи, а не само да се говори” – каза Фандъкова. По думите й – тя не е получавала сигнали от Поля Станчева до сега. Работили сме с нея по други проекти, тя беше председател на комисия в общинския съвет и сега ми е малко странно, че в края на мандата се сеща, че има нередности – каза Фандъкова.

И сега се чудя: как Цветанов ще обясни това, че кметът на София (впрочем – съвсем правилно и законосъобразно!) казва, че на практика Росен Плевнелиев е сбъркал (или не изпълнил повелята на закона), а самият той, Цветанов, (компетентен орган) отказва да се занимава с това, което му влиза в служебните задължения?

Или всичко това е породено от огорчението на самия Цветанов, че не бе номиниран за президент?

Впрочем, не само аз се чудя. Кирил Кирилов дори си е направил труда да се порови из НК и НПК, за да попита дали има престъпление в случая.

Нейсе, аз много искам Плевнелиев да не падне жертва на своите, а да успее да направи хубави дебати с останалите смислени кандидати за президент.

Дали ще се случи – ще видим само след няколко седмици.

Но по всичко личи, че България е обсебена от мисълта колко са важни предстоящите избори. Медиите непрекъснато обсъждат тази тема. За нея се говори, пише, показва. Народът се чувства така, сякаш е на някое голямо състезание, в което победителят ще получи не само златен медал, но и агне за подарък. Което той, живеейки в София, ще сготви, за да нахрани електората.

Тъжната действителност е, че никой по света не се интересува от резултатите на изборите в България. Това се вижда ежедневно, но прави впечатление особено днес, 11-и септември, когато се отбелязва десетата годишнина от атентатите срещу САЩ.
Вместо да се занимават с избори, нашите медии можеха да опишат съдбата на семействата на загиналите българи във войната с тероризма. Но това не е много приятна тема, затова по нея медиите ще мълчат.
Вместо да обсъждат качествата на кандидатите, поне за един ден медиите можеха да обсъдят качествата на България в XXI век – бива ли я за нещо, ако да – за какво, ако не – как може да се преодолее това.
Вместо да обсъждат важните теми на живота, медиите предпочитат да пишат за силиконови хубавици, намусени футболисти и никому неизвестни лица и задници. За личностите не пишат, защото личностите не са интересни на масовия потребител.

В последните 20 години всеки политик ни обяснява колко важна дата е 6-и септември. Най-много ни го обясняват политиците, които не знаят историята. Това лесно се вижда в посочените по-долу изказвания на председателката на Парламента Цецка Цачева.

Аз – за разлика от тези наши политици – знам точно тази история още от тийнейджър, когато учих в 114-а английска езикова гимназия. Нашият славен преподавател Асен Николов* ни преподаваше темата за Съединението със страст, за която (казваха) бил уволнен от Софийския университет. Кандидат-студентският ми изпит през 1987 г. също беше за Съединението. Запознат съм с историята, подготовката, а благодарение на книгите на Симеон Радев “Строители на съвременна България” и лекциите на Асен Николов – дори и с мисленето, ако щете, на организаторите на Съединението.

И точно поради това, не мога да не цитирам следното, казано точно в дните около годишнината от Съединението, при това не от кой да е, а от г-жа Цачева.

Цитирам съответните откъси, без редакции, така както са дадени от агенция “Фокус”, в последователността, в която са пуснати на сайта на агенцията.

5-и септември

“14:01. София. Представителите на държавните институции и особено на парламента трябва да бъдат сред гражданите по време на официални празници като Съединението и то на места, където всъщност преди 126 години то е извършено като смел държавно-политически акт. Каквото и да кажем за Съединението, все ми се струва, че няма да бъде достатъчно, че ще бъде малко. Това заяви пред Агенция „Фокус” председателят на Народното събрание Цецка Цачева в навечерието на отбелязването на годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Цачева посочи, че днес има възможност да бъде сред гражданите на град Съединение, а утре да участва в тържествата по случай годишнината в град Пловдив. Там тя ще присъства на водената от Негово преосвещенство Пловдивския митрополит Николай литургия, а във вечерните часове ще произнесе слово пред Паметника на Съединението в града.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева подчерта, че за нея празникът е важен, за да може още веднъж в личен план да преосмисли за себе си от днешна гледна точка какво представлява Съединението. „На 6-ти септември 1885 г. триумфира една справедлива и изстрадана от народа кауза. България успява да увеличи почти двойно своите територии и население и няма да се уморим да повтаряме – извършва го без да разчита на помощ и защита от когото и да било. След 6-ти септември коренно се променя начинът, по който Европа и светът възприемат България”, заяви Цецка Цачева. По думите й, след Съединението и неговата успешна защита нараства самочувствието на българската нация и този голям успех дава нови импулси за културен и социален просперитет на България, който през първото десетилетие на XX век придобива параметрите на истинско чудо. „Величието на Съединението винаги ще бъде неразделна част от самочувствието на българския народ и от стремежа му за достойно европейско бъдеще”, изтъкна председателят на Народното събрание.”

“14:28. София. Един от заветите на Съединението – това величаво историческо събитие и до днес стои върху парадния вход на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Добре е ние, политиците, да вникваме в смисъла на това послание ежедневно, а не само на официални празници като утрешния. Това каза пред Агенция „Фокус” председателят на Народното събрание Цецка Цачева в навечерието на честванията по случай 126-ата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. „Моят прочит на тази историческа дата е да търся препратките към днешния ден и тук ударението може би вече трябва да пада не върху понятието „съединение”, а върху единението”, подчерта Цачева. Тя допълни, че в нелеки за преодоляване времена, единението не е просто дума. „Единението не е само дума, то не изключва различията, присъщи на демокрацията. Задължително трябва да има единение за пътя, по който България върви. Единението е пътят, по който всички заедно вървим”, отбеляза председателят на парламента.
„Съединението е добър ориентир за нас, политиците, в съвременните процеси, както и с оглед на предстоящите за България избори, защото имаме блестящия пример на прадедите ни за това как трябва в трудни времена да бъдем единни”, посочи Цецка Цачева.
„Трябва да показваме, че сме достойни за свободата си и че сме способни на историческа инициатива, така както предшествениците ни са го показали преди 126 години”, заяви още тя.”

6-и септември

“10:34 ч. Пловдив. Като председател на Народното събрание не мога да не припомня, че от Съединението 1885 г. тръгва един лозунг, който и до ден днешен стои на Народното събрание. Това е „Съединението прави силата”, каза в Пловдив председателят на Народното събрание Цецка Цачева, предаде репортер на радио „Фокус”-Пловдив. Съвременния прочит на идеята за Съединение аз виждам в единението. То не изключва различията, присъствие на демокрацията, единението не само е съгласие за пътя, по който вървим, каза Цачева. „Единението е онази висша увереност, че пътя можем да го извървим заедно без значение на професии, етноси, компетентност и възраст. Всички българи, но с вяра, с мъжество така, както са го направили нашите прадеди, за да може 126 години единни да вървим, по пътя, който нашата държава има”, каза Цецка Цачева. Тя посочи, че това е пътят на демокрацията, на европейските ценности и всичко това в името на по-доброто утре на всеки един от нас българските граждани.
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева присъства на молебен, посветен на Съединението в Катедралния храм на Пловдив.”

“10:51. Пловдив. Съвременните политици понякога забравят за единението, водени от тясно партийни пристрастия. Забравят голямото, главното, магистралата, по която трябва да върви България. Това каза в Пловдив председателят на Народното събрание Цецка Цачева, предаде репортер на радио „Фокус”-Пловдив. Цачева е убедена, че това са временни периоди, защото и днес на този празник в този храм са били представители на различни политически сили. Снощи бях в град Съединение, където на 5 септември преди 126 години голямоконарци за пръв път развяват байрака, ушит от Недялка Шилева, каза Цачева като посочи, че в историческото селище също са били заедно представители от всички политически сили. Ако по-често на такива дати сме заедно и единени, въпреки различията, които имаме помежду си, защото това е демокрацията – плурализъм на мнения и идеи, но да се чувстваме един друг, да говорим и да търсим най-верния, точния и правилен път за България, каза Цачева.
Цецка Цачева е придружавана от областния управител на Пловдив Иван Тотев и пловдивските депутати Менда Стоянова и Иван Дедев. Тя ще поднесе цветя в знак на признателност пред паметника на Захари Стоянов и майор Райчо Николов.”

А сега прочетете и словото на г-жа Цачева, публикувано на сайта на Народното събрание (запазен правопис, заедно с грешките!):

“Уважаеми господин Кмете,
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми членове на Европейския парламент,
Ваше Високопреосвещенство,
Господа генерали, офицери, сержанти и войници,
Драги граждани на Пловдив,
Скъпи сънародници,

Събрали сме се тук, за да отбележим едно от най-значителните събития в новата ни история.

Съединението!

За нас днес е трудно да си представим всенародното ликуване в онзи далечен ден преди 126 години. За нас съединена България е даденост и не можем да си представим страната разделена на две. Не можем да си представим, че тръгвайки от Търново или от София за Пловдив, хората са отивали в друга държава… От Княжество България – в Източна Румелия.

По това време, въпреки видимия стопански напредък, въпреки първите стъпки в изграждането на държавността и в двете части на България се чувства горчилката от разделението.

Защото, както знаем, преди още да е отминало опиянението от Освобождението, българите се сблъскват с императивите на големия свят, в който искат да влязат. На Берлинския конгрес българските идеали трябва да се подчинят на европейските интереси. „Ние, господа, не сме се събрали тук да се съвещаваме за щастието на българите, а за да осигурим мира в Европа”, без всякакви заобикалки казва Бисмарк. На Берлинския конгрес, още несъздадена, Новата българска държава получава първия си урок: светът е голям, нищо не идва даром.

Горчилката от разделението владее двете Българии през първите години след Освобождението. Не могат да я преглътнат тези, които дълго и упорито са работили, залагали са знанията, имота и живота си за българското дело – и в Цариградските борби за църковна независимост, и в Букурещките комитети, и в българските въстания. Целият народ живее с усещането, че тялото му е разпокъсано.

По-силна е горчилката в Източна Румелия, която номинално е подчинена на Цариград, въпреки че, както отбелязва Симеон Радев „Наместо вилает с привилегировано положение, който дипломацията бе кроила в Берлин, образувала се бе една фактическа свободна държава с конституционен режим и с българска национална физиономия”.

В тази Източна Румелия в началото на 1885 година вече се чува глухия тътен на задаващата се промяна. Когато четем историята на онези години, забелязваме как идеята за съединение набъбва в целия народ, тя всъщност не се ражда от един център. Идеята има своя революционен комитет, разбира се. Но тя се развива и у политиците, и у младите български военни, и у интелигенцията. Без да има особена координация помежду им. Опити за сондажи на Великите сили, буйните статии на Захари Стоянов, спорадични улични демонстрации – постепенно тътенът нараства, за да се излее накрая в една демократична революция.

Защото, драги сънародници, Съединенето е една истинска демократична революция. В нея участват всички. И харамиите на Димитър Ризов и Коста Паница, и войската, командвана от Данаил Николаев, и селските чети, като тази на Чардафон, и цялото население на Пловдив, излязло на улиците и наобиколило конака.
В нея участва фактически и обитателят на конака, който отказва да прибегне до крайни мерки в навечерието и така на практика улеснява революционните действия,

Но, дами и господа, в тази демократична революция участват и първенците, и населението на Княжеството, а и първият български княз – с мълчаливата си подкрепа преди и с решителното признаване на резултатите след извършването й.

Така Съединението се превръща в един всенароден и всебългарски акт.

Съединението не е в премахването на границите между две държави. Съединението съединява, единява българския народ.

И когато няколко месеца по-късно това Съединение е заплашено с оръжие, българският народ показва на света какво може – вече обединен, единéн, единен. И – на практика – налага волята си на Великите сили – и полага основите на изумителното израстване на България през следващите 25 години.

Драги сънародници,

Днес Съединението е страница от историята. Ние често прелистваме тази страница без да си даваме сметка до каква степен то е белязало следващите поколения, доколко то ни е определило и нас самите. Демократичността, проявила се още през Възраждането, в Съединението се затвърждава като важен белег за българския характер. Свободолюбието, увереността в себе си са черти, които не винаги изявяваме, но те са в нас, укрепени, затвърдени от Съединението.

Най сетне това Съединение ни предлага идеята за единението. Струва ми се, че трябва да се замислим за единението в днешните трудни времена. То не е само дума. То не изключва различията, присъщи на демокрацията. Единението не е само съгласие за пътя, по който вървим. Единението е онази висша увереност, че пътят можем да го извървим само заедно – всички професии, всички слоеве, всички етноси, млади и стари. Всички българи.

Честит празник, Пловдив!
Да живее България!”

Празник на клишетата, в който успяват да сложат “големите” теми (“магистралите”, “етносите” и т.н.) наред с онова събитие – дело на младите и луди хора, които са знаели значително по-добре от днешните големци как се изграждат, отстояват и защитават национални идеали.
По тъпо използване на празника не можеха, а и нямаше как да измислят.
Защото за тях този празник е неразбираем.
Защото те се “замислят” не за съединението, а за единението, но само в “трудни времена”.
Защото те най-вероятно не знаят, че девизът е копиран от Белгия (както и немалка част от Конституцията на Княжеството).
Защото те не са учили, че България е била “разкъсана” не на две, а на пет части.
Защото те сигурно не знаят и защо тъкмо 22-и септември през 1908 г. е избран от цар Фердинанд, за да обяви независимостта на страната (а дали знаят, че до този момент тя е била трибутарно на султана княжество? а дали знаят какво изобщо значи това?)

И понеже ни управляват хора, които не са много знаещи, но и не обичат да чуват, че не са толкова велики, за колкото се мислят, не ни остава нищо друго, освен да си пишем по блоговете и да се спасяваме – кой както може.

_____
* За Асен Николов има създадена група във “Фейсбук”, в която може да се прочетат много спомени, сред които и следните:

- Anahid Chalyovska: Anahid Chalyovska Моите почитания, господин Николов! Изключителен преподавател. Радвам се, че съм присъствала в неговите часове.
- Peter Budevski: Беше ми класен. Човек на всички времена! И то в онова време…
- Diana Bachurova: Бях от първия випуск на Асен Николов в гимназията. Той дойде от 14 -то у-ще и още първия час ни се представи по име и добави: “ерген – второ преработено издание” ! Имаше Трабант, който паркираше около у-щето и го наричаше “змей”! Страшно ни впечатляваше винаги не само с остроумие, нетипично за останалите ни учители, но и с преподаването си. Четеше ни Симеон Радев, който му беше любим автор. Възлагаше доклади и рецензии – още тогава стимулираше аналитична мисъл и особен поглед към историческите събития. Никога не учехме по учебник при него. Къде ли е сега?

Полицията почна своята роля… “Шашки вън!”…
Зазвънтяха шашките, заплющяха камшици. Зачуха се
протести, заглушиха ги псувни. Полицията, спомогната
от бай Ганьовата армия, задигна Никола Търновалията,
задигна по-видните му другари; разфучаха се конните
жандарми и изметоха двора.
И Граматиков, увлечен от течението на масата, намери
се на улицата. Той беше като поразен от молния! В ушите
му звънтяха думите на бай Ганя, който от върха на стълбите
викаше: “И ний сме били малко-много в Европа и знаем тия
пущини, изборите. Аз в Белгия съм бил… ”
В ушите му звънтяха и думите на дяда Добри. Бедният дядо
Добри! Изтласкан на улицата, ударен силно в главата,
просълзен от болест ли, от гняв ли, от жалост ли, той
току се обаждаше, горкият, с пресечен глас: “А бе,
господин началник… ами че нали уж… туйнака, нали
щяха да бъдат уж свободни… таквозинка… ”
Бедният дядо Добри!*

Лилия Цачева от “Труд” е описала всичко много добре:

Дясната коалиция “Заедно за община Плевен”, която трябваше да издигне кмета на града Найден Зеленогорски за четвърти мандат, няма да участва в изборите. Решението е на Централната избирателна комисия (ЦИК). Изборните надзорници уважиха жалба на БСП, които настояваха за отмяна на регистрацията на коалицията, дадена от Общинската избирателна комисия.

Сагата с регистрацията започна през август с жалба на ВМРО-БНД, че в първоначалния вариант на коалицията “Заедно за община Плевен” в документите й присъства абревиатурата на отцепилите се от партията на Красимир Каракачанов: ВМРО-НИЕ. Според Изборния кодекс никоя партия няма право да се явява с името или абревиатурата на друга, по-стара партия.

Заради това ЦИК отмени регистрацията на коалицията, а ОИК трябваше да даде указания за изчистване на документите в 3-дневен срок. На 29 август “Заедно за община Плевен” внасят нови документи, в които ВМРО-НИЕ са изписани с пълното си име и абревиатурата я няма, а ОИК ги пуска на изборите. Следва жалба от БСП в ЦИК, че регистрацията на коалицията е недопустима.

В понеделник следобед на тежко заседание ЦИК уважава жалбата и отстранява кметската коалиция от вота. Така единственият шанс на Зеленогорски да участва в местните избори е формално да стане кандидат с регистрацията на някоя партия.

Говорителката на ЦИК от квотата на БСП Ралица Негенцова обясни пред “Труд”, че проблемът е в документите на дясната коалиция. Според нея, вместо да отстранят нередностите и да махнат абревиатурата на ВМРО-НИЕ, те са представили пред ОИК решение за създаване на нова “местна предизборна коалиция” за участие във вота на 23 октомври. Датата обаче е била 29 август, тоест ден след изтичане на крайния срок за регистрация на коалиции пред ОИК за местните избори. На това основание ЦИК отменя участието им в изборите.

“Вместо да направят указаните промени, а именно да изпишат пълното наименование на коалиционната партия, те предлагат на ЦИК документ за нова коалиция”, обясни Негенцова. Според нея юристите в ЦИК са били единодушни в решението.

Според източници на “Труд” от комисията решението не е взето единодушно, а “за” отрязване на кметската коалиция в Плевен са гласувани предимно членовена ЦИК от квотата на ГЕРБ и БСП. Представителите на “Атака” не взели участие в гласуването, а ДПС били против отказа на регистрация.

Отменената регистрация на дясната коалиция в Плевен ще затрудни участието на кмета Зеленогорски в местния вот. След отмяната на регистрацията на коалицията в щаба на Зеленогорски са получени поне 10 предложения от партии, чиято регистрация може да послужи на сегашния десен плевенски кмет да участва във вота. Зеленогорски обясни, че решение тепърва ще се взема, но отказа да назове партиите, от които евентуално би могъл да се яви на вота. Мотивът му е да се предотврати натиск и репресия върху тях, защото “вече нищо не би ме учудило”.

Градоначалникът нарече решението на ЦИК “опит за политическо убийство на автентичната десница”, но прогнозира, че “сега дори и тези, които не са мислели да гласуват за нас, ще го направят, защото виждат посегателство върху демокрацията”. “Това не е изолиран акт, а цялостна стратегия там, където управлява автентичната десница – в Монтана, в Плевен, подобно нещо се готви и в Кюстендил”, предупреди кметът. Той сравни случващото се с времето веднага след 9 септември 1944 г. – първо не се допускат политическите опоненти до избори, после идват репресиите и концлагерите, а накрая – чл. 1 от Живковата конституция. “След 21 години демокрация действат като Сталин – има човек, има проблем, няма човек, няма проблем”, възмути се още кметът на Плевен.

Градоначалникът се закани да информира председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Европейския парламент, както и всички посланици в България. Сините обмислят и национален протест срещу политическия натиск и административния произвол. “Демокрацията е в опасност”, отсече Зеленогорски и изрази съмнения за сериозни фалшификации в деня на вота.

Негови съратници обявиха, че решението е изцяло политическо и “израз на страха на колегите от ГЕРБ, действащи в местна колаборация с БСП, че ще загубят катастрофално изборите. “Бих искал да чуя мнението на кандидата за президент Росен Плевнелиев и на премиера Бойко Борисов, защото това на Цветан Цветанов ми е ясно”, отсече Зеленогорски. Депутатът от СДС в Плевен д-р Цветан Костов пък обяви, че “не от вчера е известно генетичното родство между ГЕРБ и БСП (БКП), а с този мръсен номер ГЕРБ потвърждава своя наложен в управлението милиционеро-комунистически стил”.

“Тук няма юридически казус и всеки първокурсник по право ще го разбере. В решението на ЦИК няма мотиви”, обяви председателят на общинския съвет в Плевен Георг Спартански, който е адвокат. Той твърди, че при втората им регистрация в ОИК не е създадена нова коалиция, а е подписано допълнително споразумение. В него изрично е посочено, че то се изготвя в изпълнение на указанията на ОИК и решението на ЦИК. “Няма нова коалиция, защото правните субекти и подписите са едни и същи. Не сме си изтегляли книжата от ОИК и към момента на изтичане на крайния срок за регистрация документите ни са били там. Само изпълнихме указанията за корекция, и то в първия ден от дадения тридневен срок.

Няма как да създадем фалшив документ, като посочим по-ранна дата от тази, на която сме получили указания от ОИК за разширеното изписване”, посочи юристът.

На обвиненията в политически поръчения говорителката на ЦИК Ралица Негенцова обяви, че органът не се занимава с политика.

От плевенската дясна коалиция твърдят, че казусът е политически от самото начало, защото още първата жалба на ВМРО-БНД за изписване на абревиатурата ВМРО-НИЕ в коалиционното решение е подадена извън срока. По закон актовете на ОИК се обжалват в 3-дневен срок. От изборните органи обаче допуснаха, че вероятно от дясната коалиция смятат за начало на срока вземането на решение, а той тече от датата на официалното му обявяване.

Вносителят на жалбата в ЦИК, станала причина за отмяна на регистрацията на дясната коалиция, е червеният кандидат за кмет на Плевен Любомир Петков. “Мотивацията ми е съвсем простичка – демокрацията е и свобода, но има и своите правила, които трябва да се спазват.” Петков определи ситуацията вдясно като “политическа измама, съчетана с липса на елементарен капацитет”, защото в “Заедно за община Плевен” имало партийки”, които за 12 години не са се занимавали с реална политика. “Бих искал Зеленогорски да участва в изборите и да стане общински съветник, защото дължи доста отговори за управлението си”, допълни още Любомир Петков.

А кметът на Плевен се закани да съди държавата в Съда по правата на човека в Страсбург. Причината е решението на изборните органи да регистрират за участие в местните избори наесен коалиция “За Зеленогорски”. Кметът, който единствен носи тази фамилия в държавата, не е давал съгласие името му да се използва. И смята регистрацията на тази коалиция като “посегателство върху достойнството и идентичността му. “Това се случва днес с мен, но утре може да е с всеки от вас и точно затова ще съдя държавата. Лошото е, че по това дело после ще плащаме всички, а не ЦИК и Цветан Цветанов”, обясни още плевенският кмет.

Позволявам си да цитирам цялата статия (подробности могат да бъдат прочетени и в сайтовете на “Дарик”, “Фокус” и др.), защото тя ще ви обясни избора на заглавие на публикацията ми и цитатите от Алеко Константинов, “Бай Ганьо прави избори“.
Прочетете целия разказ – струва си. В него ще видите и други интересни съвременни моменти.
А защо Цветанов ли?
Защото можеше – както го прави впрочем Маргарита Попова – да излезе в отпуск, за да движи кампанията на ГЕРБ, а не да се държи по начин, който много напомня на поведението на онези избори, описани от Алеко. Сега се чудя: дали Маргарита Попова не е нарочно подходила по този начин – да даде урок на Цветанов? Кой знае…

- …И околийският е с нашите. Постоянната комисия не
е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото
е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще
му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са
утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги
утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за
управителя, нямай грижа, той е наш.
- Ами хамалите? – любопитствува Бочоолу.
- И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…
- Ами че той нали беше затворен за кражба? – учудва се Бочоолу.
- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни
спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че
като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си,
като им изръмжал: “Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете
бай Ганя!” – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два
лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.

Един приятел от МВР твърди, че сегашното ръководство (визираше Цветанов) било най-доброто от години насам. Не знам какво точно разбира той под “най-доброто”, но редица сериозни хора не са съгласни с това му мнение.

Ето примери от последните дни.

Вчера, 9-и август, вестник “Сега” публикува информация от пресконференция на зам.-министъра на вътрешните работи, в която той, между другото, казва:

- Казвате, че имате воля да прекратите даренията. Кога ще го направите?
- Като приключим с анализа. Предприели сме действия. Този размер на даренията, който виждате, че не е голям, да бъде компенсиран от държавния бюджет. Това е разпореждането и от министър-председателя. Направена е работна група и анализираме ситуацията. Аз не знам друга институция, която да е подходила толкова сериозно и прозрачно към този въпрос.
- Бойко Борисов ви каза да прекратите веднага, а вие говорите, че тепърва ще анализирате.
- Секторът “Сигурност” е много чувствителен. Не бива да се предприемат каквито и да е действия, преди да имаме достатъчно информация в конкретната сфера, която да даде възможност това да се направи така, че то да не се отрази на доставката най-вече на услугата “сигурност” на българското общество. Тук много чувствително и внимателно трябва да се разгледа всяка стъпка. Вие виждате резултатите. 40% са намалени даренията спрямо м. г. Виждате намалението, което тече от първото към второто тримесечие. Ще видим и резултатите на третото. Това е една последователна политика. Даренията се получават по закон. Ние не нарушаваме закона, както се опитват да внушат такова действие.

Днес, 10-и август, министърът Цветанов, който досега беше яростен защитник на даренията, компрометирали както министерството, така и него лично, е сменил плочата:

На 15 август подписвам заповед и от 1 септември забранявам МВР да получава дарения от фирми и граждани, съобщи вътрешният министър Цветан Цветанов. Той благодари за принципния коментар на “Труд” в сряда, в който го посъветвахме незабавно да спре даренията, защото те са малка сума в сравнение с бюджета на ведомството, но всяват големи подозрения.
Премиерът Бойко Борисов обеща да намери бюджетни пари, а ние ще анализираме в кои звена да ги насочим, за да компенсираме даренията, добави Цветанов, който до понеделник е в отпуск.

На такава реакция се казва: долна и пошла пропаганда.
Ако министърът наистина искаше да премахне тази “наследена от миналото практика”, той щеше да го направи още през юли 2009 г. Не е тайна, че с даренията МВР се превърна на практика в търговско дружество, продаващо защита от проверки, хайки и т.н. При това – напълно законно, за разлика от ширещата се корупция.

Не е тайна, че министърът не просто дъни себе си и руши авторитета на МВР, но сякаш е тайна, че с действията и приказките си влияе отрицателно върху имиджа на премиера, а и на другите министри. Ето и доказателства за това. Министър Дянков опровергава министър Цветанов, че парите от даренията са жизнено важни за МВР. Пословични са репликите на г-н Цветанов по адрес на съдебната система, но ето последното – за момента! – доказателство, че той говори “на едро”, без да се притеснява да заблуждава.

Преди седмици аз призовах премиера да се освободи от своя министър на вътрешните работи. Г-н Борисов не го направи, което си е негово право. Но сега, като се замислям, по-добре е да не го прави. Нека служителите в МВР сами стигнат до извода за това колко е пагубно, а не добро, управлението на Цветанов. А всички останали, които искат България да бъде нормална и демократична държава, дори и да сме малцинство, ще се наложи да се замислим сериозно кого, кога и дали да подкрепяме на следващите избори. В края на краищата, когато хората са гласували за Бойко, те са съзнавали, че заедно с него ще получат и Цветанов.

И все пак – жалко за читавите полицаи, които работят, мъчат се и се тормозят в МВР. Защото сред тях има наистина и добри хора, които си вършат работата – независимо от липсата на материали и средства, независимо от това, че министърът им се движи като някоя мутра – с две коли охрана. Независимо от това, че ако някой посмее да се обади, в сила влиза законът на мафията – никой нищо да не казва. Важното е да има повече хора, които да посмеят да кажат истината за МВР – дори и това да става преди да напуснат системата. По-добре късно, отколкото никога.

Защото, ако аз работех в МВР, щях да се срамувам много от това, че блогър като Пейо Попов е публикувал това. Но се страхувам, че малцина са полицаите, които се срамуват; повечето се страхуват, а може би някои се срамуват, че се страхуват, знам ли?

Ето какво е написала световноизвестната оперна певица Христина Ангелакова във “Фейсбук”:

“Боже мили, какви огромни дарения за МВР!!! Слушах новините по БНТ. Питам се защо толкова трудно се намират дарители за културни събития и то за почти незначителни суми, сравнени с даренията за МВР. Всъщност, защо ли се питам?!”

А аз ѝ отговорих (пак във “Фейсбук”):

“Защото, Христина, вие – творците на културата – не арестувате, не биете, не убивате, не мачкате, не пазите. Ако на вашите постановки се разбиваха носове, къртеха зъби, чупеха кости, тогава знаете ли колко много желаещи щеше да има за дарения?
И накрая, знаете ли, дето Цецко хванал златната рибка? И тя, естествено, като разбрала, че е в ръцете на народната милиция, предложила да му направи три дарения, за да я пусне. Цецко се почесал по главата и рекъл: „Ами-и-и-и… може ли да помисля малко?” А златната рибка се разплакала с горчиви сълзи, защото това било единственото желание, което не можела да изпълни…”

Това е тъжната действителност у нас.
А мнението на г-жа Ангелакова, която имам честта да познавам и лично, е породено като реакция на тази новина (от в. “Сега”). Нашата опозиция искаше преди седмица оставката на министъра на вътрешните работи, но не успя да събере достатъчно гласове в Парламента. Аз призовах премиера Борисов просто да изпревари събитията и да уволни Цветанов, но не заради исканата оставка, а поради редицата гафове на този политик.

На фона на световната криза българското МВР отчита все повече приходи и дарения. Донори са донесли в бюджета на ведомството за месеците април, май и юни още 9 млн. лв. Така за полугодието икономистите на министър Цветан Цветанов са отчели в графата “дарения и други безвъзмездно получени суми от страната и чужбина” 15 518 572 лв. За тримесечието тази сума беше едва 6 512 714 лв.
Даренията далеч не са единственият повод за финансова гордост на силовото ведомство. Рязко са нараснали приходите от държавни такси и за полугодието те вече са 16 092 241 лв., след като за тримесечието са били едва 6 921 510 лв. Събраните пари от глоби, санкции и наказателни лихви са нараснали от 1 455 206 на 3 056 504 лв. При уточнения план от началото на годината МВР е заявило амбиция да събере пари от глоби за цялата година в размер на 4 700 000 лв. С тези темпове обаче хората на Цветанов ще имат основание да си раздадат допълнителни заплати в края на годината. При отчета на бюджета за полугодието е посочено, че като допълнително материално стимулиране са раздадени 806 718 млн.
От разследване на “Сега” се установи, че вътрешното ведомство има над 4000 договора за дарения в цялата страна. Областните дирекции масово сключват договори за дарения с местни фирми, еднолични търговци и физически лица за доставка на гориво, материали и различни дарения. Някои от дирекциите са дарявани от над 400 фирми. От справките, с които “Сега” разполага по Закона за достъп до информацията, се вижда, че сред дарители са хора, които са прегрешили закона или в момента те се разследват.
Вътрешният министър Цветан Цветанов продължава да крие дарителите на МВР. Преди три месеца на интернет страницата на ведомството беше поставен линк, който трябваше да води към списък с дарителите, но до момента такъв няма.
През юли от Европейската комисия обявиха, че даренията за МВР са изключителен проблем за системата. Още на следващия ден премиерът Бойко Борисов обяви, че е говорил с Цветанов и е поискал да спре да приема дарения и да “изчисти тая практика”. Борисов дори обеща да покрие приходите от даренията с пари от бюджета. Вътрешният министър обаче обяви, че ще бъде ограничено единствено дарителството от физически лица.
МВР се готви да заведе съдебен иск срещу бившия полицай Константин Иванов, който осветли даренията към министерството и впоследствие напусна системата под натиск. Това обяви самият той пред БНР вчера. Иванов каза, че е научил намерението на министерството от свой колега. Списъкът с дарителите, които не е трябвало да бъдат спирани по пътищата на страната, е изготвен във фирма, която не фигурира сред официално известните вече дарители, но подпомага работата на сектор “Престъпления по пътищата” от осем години, съобщи Иванов, но отказа да я назове.
Според полицая информацията за неговите наказания през годините е изнесена неправомерно, тъй като се съдържа в кадровото му дело, което е със степен на секретност. Той обясни, че случаят, за който е разжалван за полицейско насилие, всъщност е оправдана употреба на сила. Мотористът, който той е спрял за проверка, скъсал кочана с фишовете му и затова се наложило да бъде задържан силово. По повод друго свое наказание той посочи, че е бил уволнен заедно с още 130 души, заради участие в “нерегламентиран протест срещу правителството на Иван Костов”, а самият той изобщо не се е включил в мероприятието. Впоследствие голяма част от тях са били възстановени на работа.

На фона на това съобщение мога само да повторя написаното от мен преди месец:

Вижте например тук, където говори, че няма граници за трансграничната престъпност (нали ако имаше, нямаше да е трансгранична?!) – само 2 (две) изречения, но в типичния негов стил, с много запетаи, с “разбира се”, с клишетата.

Да се спрем само на тези три важни за министъра неща – “да защити обществения интерес”, “правата на жертвите от извършени престъпления” и “да върне доверието на евроатлантическите партньори”.

Значи не е важно да обезпечи сигурността и правата на всички български граждани, а само на жертвите на престъпления? Не е важно да върне доверието на хората, а само на “евроатлантическите” партньори (слагам кавичките, защото такова евроатлантическо животно просто няма. Нищо чудно, че тогава подслушванията не ги броят за нарушения на правата.
И, разбира се, второто изречение срещу съдебната система е традиционно за човек, който си мисли, че съдът трябва да е партньор на МВР в борбата с престъпността.

“Цв. Цветанов: За мен е важно да се ръководим в дейността си в сектор сигурност само и единствено водени да защитим обществения интерес, да защитим правата на жертвите от извършени престъпления от подобни престъпни групи, които бяха задържани през последните две години, и разбира се, да можем да върнем доверието към обществото и към нашите евроатлантически партньори, които да знаят, че в България се прилагат модели, които са традиционно утвърдени в демократични държави като САЩ, Германия, Франция, Италия и всички останали европейски държави, които са членки на Европейския съюз. Винаги във всяка една реализация, винаги във всяка една операция ние се водим само и единствено от върховенството на закона, спазваме правата на абсолютно всички, дори и на задържаните граждани, и в тази посока съдът е този, който преценява какви да бъдат присъдите, които се дават, но винаги пък имаме възможност и представителите от европейската общност да коментират тежестта на съответните наказания, справедливия съдебен процес и дали всички това е свързано с върховенството на закона и действително функционирането на една реална независима съдебна система.”

Из указанията на МВР, до които са се добрали запознати, чрез МВР-лийкс.

1. До лекарите
Когато изготвяте смъртни актове и експертизи във връзка със смъртни случаи при задържане: Диагнозата “починал по време на арест” да бъде заменена с “няма да се нуждае от по-нататъшно лечение”.

2. До началниците на районните управления на полицията
При писане на рапорт, полицаите да използват вместо “починал по време на арест” следното: “освободен от ареста, поради отпадане на нуждата от задържане” или “освободен от ареста, тъй като попада в юрисдикцията на градската морга” или “освободен от ареста с цел преместване в гробищата”. Не, това – последното, да отпадне.

3. До медиите
При писане на статии да се избягват твърдения като “Умря задържан под стража”. Вместо това е задължително да указвате: “Криминално проявеното лице е направило пореден, този път – последен – опит да злепостави героичните действия на смелите полицаи, работещи в изрядно и умело ръководеното от г-н Цветан Цветанов Министерство на вътрешните работи, като е причинило преустановяване на жизнените си функции.”
4. До Европейската комисия
При привеждане на политическата воля, за която нееднократно бяхме ръководството на МВР, лично министър Цветанов и премиерът Борисов бяха хвалени от докладите на ЕК, в действие се организираха и проведоха 6734 ареста на лица, известни на полицията и/или криминално проявени. Част от тях бяха освободени от съда, независимо от факта, че съдът не оспори виновността им, а друга част спестиха парите на данъкоплатците, като предпочетоха да се предадат… да предадат Богу дух.