Veni Markovski - The Blog

Тази статия в “Монитор” ме накара да се замисля колко жалко изглеждат бивши министри и служители в министерства, които говорят срещу наследниците си.

Само вижте заглавията:

Само преди около 3 години министерството е платило голяма поръчка за компютри
Външно харчи 23 млн. лв. за глезотии

Според статията, “Най-фрапираща обаче е сумата от 5,4 млн. лв., които ще отидат за обновление на “овехтялата” компютърна техника.”

Понеже съм бил в доста от българските посолства по света, мога да говоря от собствен опит: компютрите, които според бившите министри са…

Бившият външен министър Надежда Михайлова бе категорична пред вестника, че по нейно време техниката е била подменена посредством дарение от Китай. Нещо повече. Твърдението, че машините са допотопни, пред “Монитор” опроверга и предходният на това управление външен министър и настоящ шеф на ресорната парламентарна комисия Соломон Паси. Депутатът от НДСВ информира, че по време на предишния мандат министерството е закупило нови компютри. По-конкретен пред вестника бе бившият главен секретар на МВнР Димитър Иванов, който обясни, че само преди около 3 години ведомството е решило проблема, като е реализирало голяма поръчка за доставяне на компютърна техника.

… всъщност наистина са вече остарели - и физически, и морално.

Ако някой си мисли, че техника, която се използва ежедневно за работа, не остарява в течение на три години, значи този човек не работи с компютър и не знае колко бързо се налага подмяната му. А пък Надежда защо изобщо взима отношение, след като е била в МВнР преди 7 (седем) години - това, ей Богу, не мога изобщо да го проумея.

Да не говорим, че 5,4 милиона лева не са кой знае колко много.

Да припомним: “Монитор” не написа подобна подробно (не мога да я нарека сериозна) статия, когато Ники Василев изхарчи близо 100 милиона лева, за да ги прелее през касите на ЦАПК “Прогрес” уж за софтуер на “Майкрософт”. Но сега пише ли, пише. При това категорично, не просто правейки изводи, но директно опитвайки се да ги втълпи на читателите си.

Ето и още няколко откровени недоразумения в статията:

“Твърдението, че техниката е стара, не отговаря на истината. Това е абсурдно и нереално. Освен това сегашната поръчка касае само централното управление на министерството, защото дипломатическите представителства имат възможност на място да закупуват техниката, което е по-изгодно. Така се и процедира. Обяснявам си цялата тази работа като предизборно усвояване на пари”, посочи Иванов.

или това:

“Сградата на министерството и сега си е осветена добре. Друг е въпросът, ако са решили да правят нещо в стил Жан Мишел Жар. Може да пуснат и музика дори”, пошегува се бившият главен секретар на МВнР Димитър Иванов.

А от “Монитор” можеха просто да погледнат и блогa на външния министър Ивайло Калфин, преди да пишат… Но къде ти!?

Голямата наша певица Людмила Радкова е дала интервю на изключителната журналистка Пепа Витанова. Когато двама души от такъв калибър разговарят, добре е да се вслушваме в тях. Интервюто е публикувано в “За хората” под заглавие “Липсва ми признанието на българите”. Снимките за интервюто са от моя Flickr, където публикувам всичко под лиценз “Криейтив комънс”. Аз самият съм писал няколко материала за Горан и сестри Радкови.

Вокалистката на “Оркестър за сватби и погребения” разказва за изключителния Горан Брегович, за магията на балканската музика и гения на завистта

Меломаните наричат Людмила и сестра й Даниела “българския талисман на Горан Брегович”. Те са беквокалистките на “Оркестър за сватби и погребения”, чийто вълшебни гласове (наситени с обертонове сопрани) предизвикват възторг още в първите концертни изяви на групата преди 12 години. Людмила Радкова е родена на 23 август 1968 г. в плевенското село Градище. Даниела е с 4 години по-малка. От деца пеят заедно. Завършват средното музикално училище в Котел, след което постъпват в Националния ансамбъл «Филип Кутев». Людмила е солистка на почти всички знакови изпълнения на ансамбъла: «Яно ягне», «Я не ме давай, мале», «Най-малък девер», «Димка мома хубава», «Дето слънцето захожда», «Притури се планината».

Открихме Людмила в София дни преди поредното турне на Оркестъра в Мексико. Срещата със сестра й отложихме за някой следващ път, тъй като тя бе в Брезник, където прекарва всяка свободна минута с 4-годишната си дъщеря.

- Людмила, как ви откри Горан Брегович?
- Беше през 1995 г. Бях бременна в деветия месец. Един ден ни съобщиха, че 12 певици от “Филип Кутев” ще записваме импровизации за някакъв сърбин. Името Горан Брегович нищо не ми говореше. Не бях слушала състава “Бело Дугме”.
Записът в студиото на Балкантон продължи около 8 часа. Брегович поиска да направим имровизации върху сръбската песен Ибар Воду. Търсеше нови идеи за филмова музика. Остана много впечатлен от нас. Някои от момичетата изпяха родопски мотиви, други – тракийски. Той ни караше да повтаряме отделни детайли, да удължаваме извивките.
Два месеца по-късно ми се обади тонрежисьорът на Брегович. Покани мен и още 2 певици на турне. Но дъщеря ми беше само на 27 дни и отказах. Отидоха сестра ми, Лидия Дакова и Снежана Борисова. Аз пропуснах първите две турнета, присъединих към третото, на петия месец от старта на групата. Първото ми турне беше в Белгия. Горан вече беше включил в програмата балкански ритми. Тогава пътувахме в голям състав: духов оркестър от 10-12 души, струнен оркестър от 12 цигулари и хор от 15 човека. Имахме и един невероятен виртуоз на ударни инструменти, който пред 2 г. напусна “отбора” по собствено желание.
Така започнахме: с 20-25 концерта годишно. На третата година достигнахме до 100-120 концерта. Детето ми загуби представа как изглеждам. Със сестра ми се шегувахме, че двете с нея сме спали заедно по турнетата повече, отколкото с мъжете си. И двете имаме по една дъщеря – нейната е на 4 г., а моята на 13.
След петата година едната българка си тръгна и останахме три. След седмата година Горан замени и третата българка с македонска ромка. По това време той вкара много ромски песни в репертоара. Направи и спектакъла “Кармен” (приказка с щастлив край) - поръчков проект, наполовина вариететен театър, наполовина джипси опера с реминисценции на Бизе и балкански мотиви. Концертите обаче се оказаха по-успешния и устойчив проект. Ромката живееше на бързи обороти и се изчерпа бързо. Горан се раздели с нея и останахме само двете с Даниела. Той казва, че сме му достатъчни и не му липсва трети глас. Има ни доверие. Намери в нас добри професионалистки - като ни даде нова песен, на другия ден сме я разучили.

- В кои държави искрата между вас и публиката е най-взривяваща?
- Най-топло и възторжено ни посрещат в Румъния, в Турция и в испаноезичните страни - Испания, Чили, Мексико. Най-много концерти сме направили в Италия. През юли ни предстои едномесечно турне отново в Италия, а също във Франция и САЩ. Понякога половината от песните ни се знаят от публиката. Тогава Горан ни прекъсва за по 2-3 минути и оставя хората да пеят. Няма да забравя концерта в Бурса. Горан ни представи като “двете български вокалистки” и на нас пляскаха повече, отколкото на сърбите.
И в Сърбия много ни се радват. Бяхме на фестивал в Гуча. След това със сестра ми взехме такси към летището. Шофьорът като разбра, че сме българки разказа как предишната вечер е бил на концерта на Брегович и “там пяли наши сънароднички”. “Хубаво ли пяха”, попитахме. “О, много убаво!”, каза човекът и обясни, че преди година певиците били малко статични, но сега танцували и било прекрасно. Наистина в началото Горан не ни даваше много да се движим, за да не изглежда музиката като кючек, но от известно време иска обратното. Та, като признахме на шофьора кои сме, той звънна веднага по мобилния на сина си, показа ни на всичките си колеги на летището. Те изпаднаха в еуфория.
За съжаление, не почувствах същото на концерта ни в софийския “Най Клуб”. Не чух: “Браво българки!” Не усетих специално отношение на българите към нас.
Това ни е големият минус на нацията: неспособността да се зарадваме на успеха на друг българин. Или на успеха на един гениален човек от съседна държава. У нас Горан има много фенове, но в същото време в музикалните среди не са малко тези, които го отричат.

- Защо напуснахте ансамбъла “Филип Кутев”?
- Преди 4-5 г. диригентът и съпругата му неочаквано подадоха молби до ръководството на ансамбъла: “Или ние, или сестрите Радкови!” И ние си тръгнахме. Огорчението, разбира се, остана. Вярно, че много отсъствахме от репетициите на “Филип Кутев” заради турнетата на Брегович, но пък и бяхме добра реклама за ансамбъла. Горан винаги ни представяше така: “Моите певици са българки, от състава “Филип Кутев”.

- Каква е атмосферата в Оркестъра?
- В момента в Оркестъра сме 12 души – ние със сестра ми и музикантите. Горан се старае винаги да е ведро. Той е много естествен човек. Не е от най-приказливите. Забележките прави внимателно и деликатно. Търпелив е. Не крещи. Нервен е само когато правим нещо ново и той няма търпение да го чуе как звучи. Тогава може и да уязви някого, но на следващия ден ще намери начин да му се извини чрез шега или по друг начин. Когато нешо не върви в групата, се събираме и разговаряме за проблемите. И сърбите са трудни хора, те също са завистлив народ. Хубаво ми е, че съм със сестра си, двете си помагаме много. В Оркестъра няма кавалерство. Когато се раздават електронните билети и програмите, първо на мъжете се дават.

- Как Брегович се разделя с хората, които напускат?
- Имаше един колега, който работи с нас 4 г. Не даваше всичко от себе си. Горан накарал да му направят записи на този музикант на няколко концерта. Извика го, пусна му ги и му каза: “Не работиш достатъчно. Не ме удовлетворява това ниво.”
Той обича да казва, че талантът е като паста за зъби – трябва да се натиска, за да излезе. Самият той работи много, раздава се изцяло.
Рядко се случва да уволнява някого. Много тежко го преживява. Мен и сестра ми ни пази, ревнува ни по особен начин - може би се страхува да не би някой да ни предложи нещо повече и да си тръгнем.

- Какво е заплащането при вас?
- По 150 евро на човек на концерт. И по 30 евро командиривъчни на ден. Ако кажем, че е малко, Горан се измъква с шега: “Аз се чудя как да ви намаля хонорарите, а вие искате още”.
Но не можеш да напуснеш Горан. Има харизма Докоснат е от Бог. Гениален компилатор е: голяма част от песните ги е щипнал от различни места, но ги е сглобил в неповторима интерпретация. Върви му в живота, късметлия е. Има и търговски нюх.
Горан ни е канил често на гости - в мезонета в Париж, където живее съпругата му и децата и в къщите им в Белград. Той обича да готви, обича хубавата храна. Мисля, че няма много приятели. На неговите рождени дни и не съм виждала много хора. Най-близки са му съпругата и мениджърката Мария Ранков - сръбкиня, живееща в Париж. Изключително всеотдайна и енергична жена.

[край на интервюто]

Коментарът на Вени Марковски: Людмила и Даниела Радкови са явление в българската музика. Те не са просто поредните талантливи български певици, а са изключителни таланти на световно равнище.
Такива се срещат много рядко.
България е родина на десетки добри и талантливи вокални изпълнители, но малцина са на нивото на сестри Радкови. Това, че не са признати у нас само доказва високото качество на божествените им гласове. Иска ми се да получат признанието, което заслужават, но съм наясно, че това трудно ще стане на този етап.
Най-голямото признание обаче идва тогава, когато те започнат да пеят и всеки усети как настръхва от чувството, което техните гласове разпръскват в концертната зала. Сестри Радкови са явление в българската и световната музика. Който не го разбира или който не го оценява, той е достоен - в първия случай - да получи обяснение на характеристиките на гласовете им, а във втория - да бъде подминат с презрително мълчание. Защото може и да не разбираш един феномен, който предизвиква чувство на гордост във всеки нормален човек, но да не го оценяваш е израз на злоба и завист. Не завиждайте на Людмила и Даниела, а се старайте да бъдете като тях.

Не, това не е измислено от мен.

Из съобщение на Областна дирекция на полицията - Варна:

“…На същата улица и същия ден те ограбват мобилния телефон от 12-годишен тийнейджър.”

Думата тийнейджър е чуждица, произлиза от английски език и съдържаща в себе си подсказване за коя възраст се отнася - от 13 до 19 г. (thirteen - nineteen).

The Economists published an article under the headline “Dirty politics”. There’s no author under the article, so I guess it must represent the position of the magazine.

There are some points in the article, which need explanation:

Bulgaria’s woes with crime and corruption needed more than a temporary ceasefire. Gangland shootings, never resolved, have resumed: last week gunmen killed Bulgaria’s best-known author of books on the mafia, Georgy Stoyev, and the manager of an energy firm with a controversial history.

To call Georgy Stoev a best-known author of books on the mafia is somewhat overstatement. While his books contain some gossip information, they have never been accepted as serious investigative literature, and the main goal has been not exposing the mafia life, but rather selling more copies. As an example, Hristo Hristov, a journalist from “Dnevnik” daily has published some serious books about the murder of Georgi Markov, the secret bankruptcy of communism, and others.

…Under pressure from the European Union, Mr Petkov resigned this week after a leaked intelligence report said a drug gang had received top-secret internal documents from officials in his ministry, while illegal booze producers gave money to a senior crime-fighter in return for information…

The resignation came not after pressure from the EU. The EU indeed has too many problems to deal with internal issues in Bulgaria. My observations are that his resignation was a logical move after a number of problematic statements, and lack of progress in the work of his ministry.

…Eurocrats say they objected to Mr Petkov’s bullying attitude; an EU source says he enjoyed “rubbing our nose into the fact that Bulgaria is now a member state”. That is not a unanimous view. The European Commission’s vice-president, Franco Frattini, went skiing with Mr Petkov last year and has praised him…

The allusion that Mr. Frattini is praising Mr. Petkov because he went skiing with him is quite a cheesy one. While it is fact that Mr. Petkov has expressed bullying attitude towards EU experts sent to Bulgaria, it has to be noted that none of the experts so far has managed to make a clear, independent review of Bulgarian problems. This may be due to a number of issues, one of them could be that their sources of information are usually not reliable, which makes their conclusions not reliable.

…But the real story is Bulgaria’s political weakness. The ruling ex-communists are split between a supposedly modernising faction lead by the prime minister, Sergey Stanishev, and the old guard around Mr Petkov…

Here’s an example of what I just said above. The Economist writes that the ruling [party] are the ex-communists. In fact, there’s a complicated 3-party coalition in Bulgaria, which makes the political life quite difficult. These are parties, which usually would not be together, but there was no other coalition possible in 2005, when the right parties managed to barely make it into the Parliament, and the only large group of members of the Parliament was the one of the nationalists “Ataka” (attack).

I have become somewhat cynical in last few years about the qualities of the articles dedicated to Bulgarian issues, and I see that I have been right. The Economist is using sources, which are not reliable, and the result is an article, which could as well be written in Sofia, by someone who lives in gossips.

Before writing about serious issues, one need to spend some time investigating, researching information from different sources, and represent objective information. However, in today’s world there’s never enough time for reflecting. So, people just write and print, and sell.

Обикновено не препечатвам статии от всекидневници, но тази е изключение от правилото. Пепа Витанова е написала портрет на Сергей Станишев, публикуван в днешния “Стандарт”.

Новобранецът в партията изпрати старите пушки в запаса
Баш майсторът
Сергей Станишев се оказа най-добрият мениджър сред премиерите на прехода
Доскоро се питахме дали изплъзващото се присъствие на премиера ни е липса на характер или на политическа мъдрост. Но вече няма почти никакво съмнение - Сергей Станишев не е безгласната буква на партията, а най-точният неин човек за днешното време и място. Стилът му все повече напомня този на Доган: говори малко, шегува се енигматично и планира два хода напред. Не действа прибързано, нито подмолно, изчаква събитията сами да подскажат правилния ход. Три години търпя интригите на група натопорчени генерали и накрая стана така, че сега те сърбат попарата, която надробиха. Накара старите лъвове в БСП да признаят собственото си несъвършенство и изпрати двама от най-самоуверените в златния резерв. Забележете - не ги елиминира, както би направил някой комплексар, а ги остави да извървят пътя на страданието. Това е революционен за столетницата пробив. Реституция на правото на промяна. Победа над патриархалния партиен принцип, при който овластените традиционно отказват да пуснат “кокала” и да отпушат изходите към прогреса.
Три години бяха нужни на Станишев, за да се прояви в новия образ: излязъл от инфантилната фаза, разкрепостен, решен да не бъде повече заложник на квотни пазарлъци. За първи път изпревари Първанов - преди него инициира нова формула на коалиционното управление, при която уменията на кадрите ще са по-важни от партийните сделки. Ако отстои докрай заявената готовност да управлява с експерти, а не с апаратчици, ще остане в историята не просто като премиера, с когото България влезе в ЕС, а и с когото ще изчисти името си на достоен негов член.
Най-сигурното доказателство, че Станишев върти държавното кормило в правилна посока, е задействането на “фабриката” за слухове, касаещи личния му живот. В България е традиция, когато някой покаже твърда ръка, да го обявяват за “мека китка”.
Възходът на повечето хора у нас е резултат на подценяването им. Такъв е и случаят със Станишев. Според мнозина Първанов го е посочил за свой приемник в БСП, защото младият Сергей най-малко изглеждал като човек, който ще го засенчи. Бил типичен потомък на държавно-партийния елит: с корпоративно самочувствие, но без особени амбиции. Силен в теорията и нерешителен в практиката. Добър в есемесите и слаб в интервютата.
Години наред владеещият няколко чужди езика и завършил две политически школи (в Москва и Лондон) Станишев придружаваше тогавашния лидер на БСП Първанов при пътуванията в чужбина. С протекцията на президента стана депутат през 2001 г., а после и министър-председател. Изборът му за премиер беше определен като компромисно решение - намерена бе фигура, която е най-удобна за всички партньори във властта. Духът на състезател и психическата устойчивост на Станишев обаче проличаха още след бламирането на първия опит да бъде сформиран кабинет с мандата на левицата. Тези му качества се потвърдиха и миналата есен, когато устоя на натиска на синдикатите и не пожертва Даниел Вълчев и Пламен Орешарски. Станишев се оказа най-добрият мениджър сред премиерите на прехода. Той е единственият, който не се нагърби с всички задачи, а даде възможност и на министрите да поемат отговорност и да се оправят сами с медиите. Поддържа интересен екип от съветници и има вид на информиран човек. Прави добро впечатление както в Русия, така и във Вашингтон. Не бе случайно, че самият президент Буш видя в родения в Москва Сергей Дмитриевич българския Мистър Клийн. Стои светски, общува с лекота, излъчва европейски чар. Личи семейната школа - майка му е украинка, представител на висшия пилотаж руска интелигенция, професор от Факултета за славянски филологии в СУ. Брат му Георги, който е с 14 години по-голям, е един от най-успелите архитекти в Русия. “Умните реформи и проекти са винаги много по-трудни”, казвал е Станишев по повод на една своя постановка за края на реформите в “хардуера” и началото на реформите в “софтуера” на държавата. Тя важи както за високите технологии, така и за идеите в геополитиката и в модела на държавно управление.

Бих могъл да допълня статията с още няколко размишления, но не знам дали си струва: умният би разбрал и между редовете, а на глупците няма смисъл да се обяснява каквото и да, защото те си имат обяснение за всичко. Все пак да направя няколко важни уточнения, за да е по-ясно:

1. Предишният председател на БСП Георги Първанов не би могъл да “назначи” Станишев за председател. Пепа Витанова правилно отбелязва, че го е посочил. Но истината е, че по онова време (помните ли го?) БСП имаше два пътя пред себе си: да стане нормална европейска социалистическа партия или да тръгне обратно по пътя към комунизма. И първата битка в БСП беше между Станишев и Овчаров, който тогава беше също кандидат за председател.
2. Станишев започна работата си в партията не като шеф на международния отдел, а от по-ниско стъпало.
3. Сергей е роден в Херсон, Украйна, а не в Москва, Русия. И това е толкова случайно, колкото и това, че аз съм роден в Скопие, а Росен Дойнов - в Токио, от което не ставаме нито македонци, нито японци, нито украинци, нито руснаци.

България я очакват тежки времена, в които обществото тепърва трябва да се създаде, защото в момента има много граждани, но малко гражданско общество. Без общество ще е трудно да се отвоюва държавата, да се възстанови държавността в онзи смисъл, който липсва на всеки българин: спазване на законите, респект към институциите и уважение към другите граждани. Но тези качества не могат да бъдат присадени насила, с помощта на държавния репресивен апарат, а само и единствено тогава, когато обществото ги поиска. Следователно, ако няма общество, няма кой да ги осъществи.

Тук е моментът да спомена с няколко думи и Борис Велчев, главният прокурор. Всички политици у нас с неговото име стават и с неговото име лягат. Сякаш той е в състояние лично да разследва всичките дела - за корупция, за злоупотреби с правото, с парите, с вярата, ако щете.
Истината е по-проста: нито Станишев, нито Велчев ще ни реши проблемите. Едно разследване се извършва от полицаите. Да, от същите полицаи, които в момента се чудят какви шефове са имали (можем да си представим как се чувстват подчинените на бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов), не могат да седнат на компютъра, за да напишат обикновен рапорт… Не, не защото не могат. Могат, но нямат компютри. Да споменавам ли, че преди години Интернет можеха да ползват [цензурирано от съображения за националната сигурност]. Да говорим ли за това какви са им заплатите и колко е лесно да бъдат изкушени? А какво ще кажете по повод това, че дори да направят читава проверка, прокурорът може спокойно да я прекрати, независимо от мнението на полицаите, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление? Защо прокурорът ще реши така ли? Защото си спестява работа, отчитайки същевременно активна дейност. Не му се налага да влиза в съда, а пък тези, които влизат сякаш нарочно са с калпави доказателства и съдът - какво друго да стори??? - пуска обвиняемите, за да се завърти отново порочният кръг.
Не ли си се струва, че сме в пиеса на абсурда, в която в съда влизат добре облечени бизнесмени, които обаче задължително са тежко болни, а ако случайно са здрави, то е така, защото срещу тях или има съществени процесуални нарушение, или няма никакви стойностни доказателства?

И тогава… как можете сериозно да очаквате един човек, та бил той и главен прокурор или премиер да реши всичките проблеми? Нали главният прокурор работи с прокурорите, които вече 14 години са свикнали да работят по една схема? А премиерът какво може да направи, когато наследява бюрокрация, в която читавите хора не могат да се развиват, защото биват избутвани с лакти, зъби и нокти? Да не мислите, че администрацията саботира властта? Не - просто толкова могат хората. Когато не смеят да проявят инициативност, когато виждат как началниците им се корумпират (справка: ГДБОП), какъв избор имат обикновените трудови хора? Но да не започвам по тази тема, че няма свършване…

Преди няколко месеца пуснах този материал:

В него споменавам и това:

Прамод Митал не е индийския милиардер Лакшми Митал. Прамод изобщо не фигурира в списъка на Форбс за милиардерите. Всъщност можете да погледнете списъка на индийските милиардери тук и да се убедите и сам, че Прамод го няма в него. Има и друг Митал - Сунил, но той няма родствени връзки с Лакшми.

Може би е добре някой да се поразрови малко и да види защо братът на Лакшми - Прамод не е в списъка на милиардерите. Пък после да се замислим дали един милиардер би си купил български футболен клуб, бил той и ЦСКА, вместо да последва примера на Роман Абрамович и да си напазарува нещо в Англия?

Днес чета по вестниците в България голямото “откритие”:

В семейство Митал отново избухна вражда

Враждата, която раздира семейството на Лакшми Митал - най-богатия британец - бе подновена в битката за “болнавите” заводи, притежавани от по-малкия му брат в България и Нигерия, пише британският в. “Таймс”. Лакшми Митал, който е най-големият стоманен барон в света, се спречка с баща си и братята си, когато се отдели от базирания в Индия семеен бизнес, за да започне свой международен бизнес през 1994 година, припомня вестникът. Сега според източници, близки до семейството, Митал е готов отново за конфликт, този път като използва проблемите на по-малкия си брат Прамод, като купи завод за стомана в България за около 50 милиона евро - по-малко, отколкото е убеден, че струва.
Фирмата на Прамод “Глобал стийл холдингс” закупи “Кремиковци” за 72 милиона евро през 2005 г. и се надяваше да го продаде на руска компания за 150 милиона. Българските инвеститори сериозно са разтревожени от лошото ръководството на компанията от страна на Прамод, защото той дължи и неустойки по облигационния заем от 325 милиона евро, получен през 2006 година. “Глобал стийл холдингс” има подобни поблеми и с инвестицията си в Нигерия, където е заплашен със съдебна разправа. Според семейни приятели Прамод не желае да продава на по-големия си брат. Те казват, че Лакшми Митал е контактувал с българското правителство, което държи 25 процента от контролния пакет, с намерение да купи “Кремиковци” за по-малко от 100 милиона евро. След натрупалите си проблеми обаче Прамод се предаде и призова брат си да му помогне.
“Истината е, че няма любов. Хората мислят, че по-големият брат Лакшми му помага при така създалото се положение, но това не е така - той го изстисква”, заяви за “Таймс” източник, близък до семейството.
Самият Прамод каза, че това, което става, си е семейна работа и не става дума за вражда. Източници, близко до Лакшми, обаче потвърдиха, че Прамод е готов да продава на “Арселор Митал”.
Говорителка на компанията потвърждава за “Таймс”, че компанията на Лакшми Митал се интересува от купуването на “Кремиковци”. Митал е в много добри отношения с брат си и всякакви предположения, че те враждуват помежду си, са “преувеличени и неверни”, изтъква говорителката.

Предложение: Добре би било нашите пишещи братя да почнат да си правят проучванията ПРЕДИ да напишат някой материал. А най-добре да не се доверяват на слухове. Дори и да са в английските вестници от сорта на “Times”.

Румен Петков, бившият министър на вътрешните работи, подаде оставка. Сергей Станишев я прие. Това е резултатът от няколкоседмичният скандал, който разтърсваше българските медии.
По медиите в момента текат критики по адрес на Петков. Слушам “Дарик радио” и се чудя - какво се е променило в България през последните 19 години, от 10-и ноември 1989 г. Струва ми се - нищо.
Сега ще се скъсат да обясняват колко крив е Румен Петков за престъпността в страната. И никой - ама никой! - няма да се досети да попита колко криво е цялото ни общество за положението, в което се намираме.
Всички критикуваме неидентифицираната “държава”, която не се грижи за гражданите. И никой - ама никой! - не се досеща да критикува себе си за това, че нещата са такива, каквито са.
Защото най-силните критици на Румен Петков са по същество същите като него - български политици.
Вземете Атанас Атанасов, Ваньо Танев, Бойко Борисов - все от един дол дренки. Крастави магарета, които се надушват през девет баира, които ще донесат вода от девет кладенеца, за да обяснят, че престъпността е такава, каквато е именно поради некадърността на Румен Петков.
По “Дарик радио” се изказват и Атанасов, и Богомил Бонев - министър в далечните 1997-1999 г., който използва случая, за да се нахвърли върху “духовното и физическо джудже” Атанасов (не сте забравили, че именно Атанасов изготви един доклад, с който бившият президент Петър Стоянов изхвърли от предизборната битка Богомил Бонев през 2001 г.).

А нещата имат много простичко обяснение, което до този момент не съм чул, видял или прочел в българските медии. И понеже аз не съм аналитик или журналист, а обикновен гражданин, аз ще продължа да наблюдавам какво се случва в България и да чакам да се появят онези независими, силни, обществено значими медии, които ще покажат и докажат какво се случва в страната.

Все пак да ви подхвърля някои сламки:
- подаването на оставка е напълно нормално нещо. В сегашното правителство това е вторият министър от БСП, който осъществява този акт. Първият бе Румен Овчаров. Георги Петканов също подаде оставка самичък;
- борбата с престъпността не може да бъде дело само на МВР и прокуратурата, а на цялото общество. Справка: САЩ, Западна Европа;
- корупцията е присъща на всяка държава, така че България не е изключение. Изключение е само това, че липсва непримиримост срещу корупцията. Нашето общество е приело корупцията за нещо нормално. Признайте си колко често сте слагали пет лева между шофьорската книжка и надупчения от телбод талон, за да си спестите акта? Или дали сте давали бонбони, бутилка или направо пари на хирурга, оперирал баба ви?
- Когато четете вестниците, замисляте ли се защо и какво пишат?
- Когато гледате телевизия (особено някой сутрешни блокове), питате ли се откъде идва това угодническо поведение спрямо определени политици? Задавате ли си въпроса защо нито един журналист не смее да поразпита Бойко Борисов за връзките му с известни хора с псевдоними? Защо приемат с готовност обясненията му, че случайно бил станал съдружник с тях? Нима не знаят, че случайно може да си роднина с някого, но да си съдружник е резултат от сериозно мислене и взимане на решения. Дори и ако става дума за “финансиране на каратето”, както казва самият Борисов.*
- Когато видите децата да играят на полицаи и мутри и последните са положителните герои, не се ли сепвате?

Само ако си задавате подобни въпроси и си намирате верните и истински отговори, само тогава ще можете да разберете случващото се с оставката на Румен Петков. Но - по-важно! - ще успеете да си признаете, че не министърът е виновен, а всички ние - и гражданите, и журналистите, и медиите, и полицаите - всички сме виновни за нивото на престъпността.

________
* - ето конкретен пример в тази посока: току-що Йордан Цонев, зам.-председател на ДПС каза, че ДПС носи също отговорност за това, че по време на предишния мандат е позволило на Симеон Сакскобургготски да назначи Бойко Борисов - човек с явни конфликти - за главен секретар. Цонев попита още водещите защо не са задали въпрос на Бойко Борисов каква е неговата роля в разрухата на МВР. Разбира се, водещите не направиха опит нито да разширят тази тема, нито да се позамислят как така бившият главен секретар, който бе близо пет години (да, и по времето на сегашния кабинет!) на ключовата позиция в МВР. Нещо повече, след Цонев събеседник бе именно Бойко Борисов, който не пропусна да говори за “колегите от МВР”, сякаш все още е на щат в министерството… и никой не се досеща да го коригира, нито да го попита за неговата отговорност. Сякаш думите на Цонев не са били казани. Но го питат дали има човек в коалицията, който можел да се справи с проблемите на МВР, какво трябвало да се случи в МВР и т.н. Борисов обяснява, че министърът трябвало да се занимава с външните отношения, но журналистите не го питат тогава защо той самият пътуваше по света, за да измоли някой медал за служба - било от Париж, било от някъде другаде… И нито дума за това защо по негово време нямаше заловени и осъдени бандити. И защо нямаше разкрити убийци - нито на Илия Павлов, нито на някой друг от неговия ранг.

The great composer Goran Bregovic will once again make New York his city!

When: July 9, 2008.
Where: Lincoln Center, Avery Fisher Hall, 10 Lincoln Center Plaza, (Columbus Ave at 65th St)
City: New York City
State: New York
Country: USA

Read more details and buy tickets here.

See you there!

“И аз смятам, че в България няма достатъчно напредък по корупцията.”

Това не е мое мнение. Така е озаглавено от агенция “Крос” интервюто на Ники Василев, министър на държавната администрациа и административната реформа (МДААР), пред “Дарик радио” от днес, 29.03.2008 г.

Прочете още няколко негови вопли:

“…Вие в момента ме питате за третото ми предложение, което е действително към министър-председателя да има един служител или едно звено, което да следи дали поведението и действията на отделни членове на кабинета или на други лица, изпълняващи висши длъжности, отговарят на законите и на някои писани или неписани морални норми на поведение…”

и още:

“…И аз смятам, че в България няма достатъчно напредък по корупцията, така че човек не е необходимо да живее в Брюксел, за да го вижда. Ако смятах, че България има достатъчно напредък, нямаше да се налага примерно да правя тези предложения…”

но това не е всичко:

“…Използвайки скромния си опит от последните години, има три групи предложения. Първата е свързана с начина на разпореждане на имоти от публичния сектор, тъй като и в световен мащаб - това не е български патент - част от най-големите проблеми на управляващите са с имоти. Много и европейски и не европейски политици са загазили в своята кариера заради нещо с имоти и апартаменти. Втората група предложения са свързани с обществените поръчки. Считам, че България има не лош закон за обществените поръчки, но имаме много упреци от западни посоки, че не е перфектна ситуацията. Затова аз предложих група мерки, които са свързани с по-висока прозрачност специално при обществените поръчки и бих напомнил какво моето министерство предприе специално по темата “По-прозрачно провеждане на обществените поръчки по оперативната програма “Административен капацитет”. Предложихме и изпълняваме 11 мерки, които 5 са стари, а 6 са нови. Ние поканихме за пръв път представители на 9 неправителствени организации в нашите комисии. Ние предлагаме във всяка поръчка да има външни хора, което е почти гарантирана спирачка за далавери…

Ако мисилите, че Ники Василев действително иска да се бори с корупцията, значи не сте запознат с една от най-корупционните сделки на неговото министерство - тази по купуване на лицензи за ползване на софтуер на “Майкрософт”.
Да не говорим за това, че Комисията по превенция и противодействие на корупцията изобщо не си прави труда да разглежда сигнали за корупция именно в М-вото на ДААР!? Не вярвате? Мислите, че ви заблуждавам? Проверете сами: още на 21-ви декември 2007 г. съм пуснал сигнал в тази комисия, но той дори не е обработен!?!

______
* Заглавието “Бедни, бедни Ники Василев” не е във връзка с материалното състояние на Ники Василев, а е препратка към българската литература. Умният ще го разбере.

Февруари 1990 г., предаването “Всяка неделя” по Българската национална телевизия.

Кеворкян: Материални претенции към България имате ли?
Симеон: Как материални?
Кеворкян: Т.е. имуществени.
Симеон: Как не, към собствената си страна?! Не. От мене това няма да се види никога. Независимо от какви обстоятелства, обстановки, становища или положения… Категорично не!

Който не вярва, да гледа (вижте го към края на долния репортаж, след 2:20 мин.):

За пръв път прочетох за тази новина преди малко в блога на Николай Павлов.