ГДБОП разследва призиви за убийство; “Фейсбук” закрива групата, публикувала тези призиви

В ГДБОП са започнали разследване за това, че във Фейсбук-групата “България и Русия – заедно вовеки” (с краткото име “killrussophobe” – убий русофоб, на англ.) са публикували снимка с осем души и обява, че им е издадена смъртна присъда. Журналистът Иво Инджев, един от обявените за убиване хора, е публикувал статия по темата. На него не му е за пръв път – преди две години пак беше заплашван – случай, който той описва в цитираната по-горе статия.

Текстът под снимката, публикуван в “Дневник” и в “24 часа” гласи:
     “Събираме ударна група, които притежават огнестрелни оръжия. Бъдете сигурни, че настъпва времето, когато русофобите ще бъдат отстрелвани. Единствено русофобът, който не диша не е заплаха за националната сигурност на България. Призоваваме всички родолюбиви българи да ликвидират русофоби! Започваме да охраняваме на отделни дати руските и съветските паметници. Ще ликвидираме физически всеки, който се опита да ги оскверни, а снимки на отрязаните им глави ще разпространяваме по медиите.”

Паралелно с разследването срещу администраторите на групата, тя е била докладвана и пред “Фейсбук” – както цялата група, така и отделни публикации в нея; най-вероятно това е и поводът тя да бъде закрита. Причините, разбира се, са други – съдържащият се в публикуваните там статуси на език на омразата, антисемитизъм, ксенофобия и т.н. – все неща, които не мога да съществуват в Европейска България.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | 1 Comment

Урок по история, агрономия, патриотизъм и гравитация

Уважаеми читателю,
Няколко думи по една тема, с която си се сблъсквал в Интернет и по-рано: когато някой води спор с теб, но няма аргументи, той/тя рано или късно започва да те напада като личност; атаката се нарич ad hominem, известна е отдавна, далеч преди Интернет, но именно Глобалната мрежа я прави по-лесна за използване, но и ни дава възможност да я разгледаме, обясним и предупредим приятелите си да не ѝ се връзват.

Една госпожа, някоя си Ружа Братанова, на Фейсбук стената на наш общ приятел написа следните коментари по мой адрес:

Реших, че мога да използвам коментарите ѝ, за да послужат като помагало за всеки, който се сблъсква с подобни думи в Интернет.

Фактите: разговорът е на ФБ-стената на Косьо Мишев, темата е антисемитизмът, който той е установил в статия, публикувана в “Култура”. Диалогът в прикачената снимка от стената е три дни, след като аз съм посочил, че у нас антисемитизмът обикновено върви с “антикомунизма”, с обвинения срещу комунистите в масови убийства и с отричане на антидемократичния характер на управление на цар Борис III в последните 10 години преди 9.9.44.
Разбира се, не е трудно да се разбере защо хората, които отричат антифашистката съпротива в България, нямат друг избор, освен да нападат евреите и да защитават незащитимата теза, че депортацията им е дело на германските нацисти, а не на техните верни и послушни български слуги/фенове. Разбира се, възможно е и обратното – антисемитите да използва покривалото на “антикомунизма”, за са сеят навред омразата си към евреите. И в двата случая не става въпрос за търсене и намиране на антисемитизъм, а за констатиране на обективно съществуващи явления.

Госпожата има още една реплика по-нагоре, в която уточнява какво мисли за моята скромна личност: “И тия СКИ в края на името Ви, говорят достатъчно ясно кой сте и какъв сте. Уж българеещ се антибългарин. Кажи му македонски комунист и не го обиждай повече.” Аз отбелязах, че коментарът ѝ по мой адрес е безсмислен и е типичен похват на всеки, който разбира, че няма аргументи, след което тя забрави, че не се познаваме и е редно да си говорим учтиво и премина в още личностни нападки, които се виждат на картинката.

Забележете какви аргументи използва госпожата:

  • Крушата не раждала сливи? Вероятно си представя хората като плодове, знам ли?
  • Била изчела внимателно биографията на дядо ми. Сякаш спори с дядо ми или става дума за дядо ми? Не, разбира се, но така действат Интернет троловете – с опит за отклоняване на разговора в друга посока, особено когато видят, че нямат аргументи.
  • Аз съм бил внук на дядо си. И това, според нея, би трябвало да ме накара да… какво? Да се срамувам или да се гордея, че е бил вкарван в концлагер и от нацистите, и от комунистите ли? Или че е бил осъждан – и от едните, и от другите – за това, че е писал онова, което е мислел? Или че сърбите са го гонили като ученик заради произхода му – точно така, както госпожата гони мен заради дядо ми? Всъщност това нейно твърдение опровергава предишния ѝ коментар – че била прочела внимателно неговата биография.

И накрая, но не по-важност, защото всъщност това е най-важното ѝ заключение, което тя вероятно приема за нещо отрицателно:

  • “Позицията ти относно евреите не се различава от македонската комуняшка позиция на дядо ти…”

Тази позиция е всъщност нормалната реакция на един мрачен факт от българската история!
Моята позиция отговаря на историческите факти, документи и истина: че цар Борис III и неговото пронацистко управление са тези, които осъществяват депортацията на 11 343 наши сънародници от Тракия и Македония. Че царство България носи отговорността за това действие.
Именно царството, Филов и цар Борис III, а не днешна България.
Онези управляващи, а не днешните.
И спирането на депортацията е също под натиска на онази Българска православна църква, а не на днешната. Днешната, съдейки по изявленията ѝ за бежанците, едва ли би била способна на подобно Богоугодно дело.
Но и преди сме виждали, че апологетите на “мъдрия” цар, който бил “опазил” България, премълчават фактите, с надеждата, че номерът им ще мине, но той няма как да мине. Депортираните евреи (наши сънародници, да не забравяме, които са лишени – от същите “мъдри” цар и Филов – от българско поданство) са не само от Македония, но и от Тракия.

Интернет-троловете и хората, атакуващи личността ми (било директно мен, било със смешни твърдения за дядо ми, чиято биография нито познават, нито са чели, а още по-малко са правили това “внимателно”), правят една и съща грешка: те си мислят, че на мен ми пука какво ще кажат по мой адрес. Аналогично, моята препоръка към теб, уважаеми читателю, е да не ти пука какво ще казват Интернет-троловете по адрес на личността ти. Виж, ако някой те разкритикува с факти и аргументи за твоя позиция по дадена тема, тогава се замисли, защото това е добронамерена критика, а не личностни нападки. Не се връзвай на приказките на троловете и не им обръщай внимание, но задължително посочвай, че използват атака срещу човека (ad hominem), за да може повече хора да видят това. Само така обществото ще си създаде имунитет към вируса на омразата, към хейтърите и Интернет-троловете.

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

Възможен ли е “просветен” антисемитизъм?

Мой Фейсбук-статус, публикуван като статия в “е-Вестник“*

Един мой приятел (от днес – бивш) написал преди време статия – критика на документален филм, която е била публикувана в някакво онлайн издание още през септември. (Виж повече тук – б.р.)

До вчера нямах представа, че има такава статия, но Константин Мишев я е забелязал и отбеляза на стената си, че текстът е откровено антисемистки, по-късно Косьо уточни, че пише “срещу тезите за еврейска конспирация, облечени с други думи… Те са два стереотипа, взаимно изключващи се, но продължаващи да тровят атмосферата. Единият е за солидарността на световното еврейство, основана на комунистически генезис, а другата – контрол на света от еврейския банков капитал и прочие.”

След 24-часов разговор на стената на Косьо Мишев, моя милост и неколцина души, които се съгласиха с изводите на домакина ни, бяхме обявени за хора, които нищо не разбират, които виждат антисемитизъм там, където го няма… после ни бе обяснено, че сме проявили комплексарщина и завист, което всъщност било отражение на нас, на произхода ни и т.н. Разбира се, беше споменато и това, че съм роден в Македония.

Но не това е важното в случая, макар че е показателно за нивото на аргументи на спорещите у нас.
Важното е, че има една тема, по която не търпя “алтернативно мнение”, която приемам лично и по която не споря: тя е дали антисемитизмът е проява на свободата на словото или е език на омразата. За мен няма съмнение, съответно и не споря: антисемитизмът е ясна и категорична проява на езика на омразата.

Приемам клишета за евреите лично. Приемам обобщенията и стереотипите по техен адрес лично. И не споря за това дали антисемитизмът е лош или добър, а само го показвам и подчертавам – включително и на хора, които може да ми се разсърдят, да ме обиждат, да се обидят (защото не съзнават, че са казали нещо, което е проява на антисемитизъм) и т.н.

В българската история има няколко факта, които дават основания на всеки българин да се чувства горд: през 1492 г. българите посрещат евреите, прогонени от Испания, добронамерено, те намират новия си дом в тогавашната отоманска империя. Живеят и работят наред с българите, не се делят от тях, не са поставени в гета. Един от техните наследници е Елиас Канети – носителят на Нобелова награда за литература, който е роден в Русе.

България успява – благодарение основно на Българската православна църква – да спре депортацията на нашите сънародници-евреи, след като първата група от 11 343 души е натоварена и отправена за унищожение в концлагера Треблинка. Благодарение на БПЦ, зам.-председателя на НС Димитър Пешев и още неколцина души, на престъплението, започнато от цар Борис III и Богдан Филов, е сложен край. Евреите остават в България – макар и с отнети граждански права, имущества, жилища и т.н., но – живи.

Това е чудесен пример за високонравствените качества на тогавашните владици от София и Пловдив – Стефан и Кирил, както и на целия Свети Синод. И за липсата на нравственост сред управляващите по онова време.

Но какво се получава днес – вместо държавата България да приеме и доброто, и лошото в тази история, тя упорито иска светът да признае, че царското управление няма нищо общо с депортацията, а само със спирането ѝ. И по този начин, вместо да изпише вежди, избожда очи. В почти всяка култура на планетата, да се признават грешките и да се иска прошка за тях, изисква усилия.

Защо България не го иска ли? Може ли обяснението да е, че защото известно време начело на днешната държава бе синът на цар Борис III, който никога не би признал каквото и да е престъпление по време на управлението на баща му, че и на неговото управление, макар и при налични регенти? Има и други обяснения, разбира се, но няма да ги изброявам, защото е безсмислено: всички те се стремят само към едно – да се откаже поемането на отговорност.

Същото е и с антисемитизма, който понякога бива дело не на антисемити, а на хора, използващи клишета, без да съзнават, че са антисемитски.

Вижте части от един текст, дело на Лора Йосифова, с която се запознах наскоро, защото е казала много добре какви са клишетата за евреите у нас,:

“Странно, кога от обикновения битов антисемитизъм в последните години се култивира една специална порода “просветени” антисемити. Многобройни сайтове, предимно руски, но напоследък и родни наши препечатват отровни и много тревожни фейкове за тайни общества, световен заговор, апетити към плодородната земя на България, съзнателно опростачаване на местните населения с просташко кино, долнопробна музика(чалга?!) и т.н. зловещи истории.

Форумите под тези публикации са особено многобройни, изразяват трепетна омраза и рядко може да се чуе цивилизован трезвен глас срещу това безумие. Мога да позная веднага от какъв източник е взета квазиинформацията, имам си ключови думи, но няма да ги издам публично. Специално за България, по груби изчисления евреите съставляват 0,00000027 % от населението.Няма нито един олигарх, учени и културни дейци са много малко и вече не се допускат до обществени медии и високи постове. Представляват ли те заплаха?”

И още:

“Никой не се възхищава повече, никой не възвеличава повече, никой не преувеличава повече качествата и способностите на евреите от убедените антисемити. Те се взират скрупульозно във всяко постижение, броят режисьорите, атомните физици, нобелистите, откритията в медицината, изобретенията в оръжейната индустрия, и, разбира се, комуникациите и IT-сферата.

Може би пропускат изумителните постижения в модерното земеделие, защото това не се връзва с клишето за евреина-лихвар. Ама си похапват чери домати и си монтират в дворовете капково напояване. Нищо не им пречи да използват Гугъл, Фейсбук, Амазон, WhatsApp и най-причудливи апове, изобретени от израелци (те също са евреи).”

***

Това е положението. Който вярва в антисемитската истерия, е свободен да се махне от стената ми, да ме разприятели, да не ме чете и да не се занимава с мен. Нямам време да споря, да просвещавам, да обяснявам. Ако някой не разбира, че антисемитизмът е нещо лошо, аз не мога да му/ѝ помогна.

Ако вярва на писания на пишман-историци, това си е негов/неин проблем. Ако не иска да знае цялата истина за случващото се в света, а предпочита да живее с грешното разбиране, че евреите са му/ѝ виновни – да си стои на стената, да си пише глупости колкото иска.

Но ако видя някъде прояви на антисемитизъм, дори и да са на мои не само Фейсбук, но и истински приятели, да не се чудите, че реагирам и че разприятелявам. И го препоръчвам на всеки: не стойте приятели с антисемитите, нека те си общуват с други антисемити, а не с вас, нормалните хора.

_______
* – От страницата на автора. Заглавието е на редакцията на “е-Вестник”.

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

Два портрета – единият е излишен. Според новите демократи, излишният е на Вапцаров!?

Попаднах на това писмо на о.з. Контраадмирал Румен Попов* по сигнал на читател на моята Фейсбук страница и реших, че трябва да го публикувам със следния въпрос към ръководството на ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”: Не ви ли е срам?

“Преди няколко дни участник в мрежата на фейсбук написа, че Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” ще присъди почетното звание доктор хонорис кауза на бившия премиер Симеон Сакскобурготски. Приех съобщението като безвкусна шега но, все пак, позвъних в Училището за достоверна информация. Оказа се, че това е реално решение на Академичния съвет. Датата на церемонията се уточнявала с царя в оставка. Разбира се, обичайна практика е висшите училища да правят подобни жестове на признателност за научни постижения и заслуги към свои колеги от други университети и институции, както и към видни общественици и държавници от чужбина. Но през цялата ми 64 годишна практика на моряк и 8 годишното ми битие като началник на същото това Морско училище не можах да открия и следа от заслуга на бившия цар без царство към военноморската наука и към българското корабоплаване. Тогава защо се прави тази показна церемония? Очевидно няма нищо общо с науката! Може би подобно предложение се е родило в полумрака на някоя масонска ложа или в светлите кабинети на реконквистадорите на българската монархия и на реставраторите на едно минало, белязало страната ни със съюз с фашизма и национална катастрофа. Допускам, че този непостижим за здравия разум жест се прави и с мълчаливата благословия на властите.

В Морското училище извисява ръст паметник на патрона му, великият поет и антифашист Никола Вапцаров. Любопитно е дали организаторите на този тържествен акт ще предложат на новоизпечения „доктор хонорис кауза“ да се поклони пред паметника на поета, убит с подписа на неговия баща. Чувам гласове: „Той не носи вина за баща си”. Така е, но ако Симеон Сакскобурготски приема да се кичи с лаврови венци от Морското училище е длъжен да осъди убийството на патрона на училището. Тогава всичко би било по местата си. Мислите ли, че подобна хипотеза е възможна?

Сега не е модерно да си български антифашист. Други имена – мрачни и оцапани с народната кръв — възкръсват от небитието и са издълбани на плочите пред НДК, на тях властимащите и грантовите антикомунистки, реставраторите и потомците на фашистките палачи, кадят тамян. Те постепенно се превръщат в герои на нашето недавнашно минало и претенденти за бъдещето, докато антифашистите и ветераните от Отечествената война са унизени и забравени. В този мръсен поток научната и образователна институция Висше военноморско училище няма място! То е институция на българщината, а не инструмент на реставрацията и поле на политиканството! То носи името на Никола Вапцаров и трябва винаги да е на висотата му!

Ще си позволя да приведа думите на английския поет и преводач на Вапцаров Питър Темпест: “В някогашното жилище на поета, на ул. “Ангел Кънчев” 37, съм виждал стар, овехтял будилник, който е събуждал Никола Вапцаров всеки ден за черна и безпощадна работа. Нека неговият будилник пак зазвъни силно и високо, за да държи будно нашето съзнание на писатели и борци за мир и щастие на човечеството.”

О. з. Контраадмирал Румен Попов, бивш началник на ВВМУ, випускник на 48 Вапцаровски випуск, дарен с това име от майката на поета на 23 юли 1953 г.”

Симеон като дете

Уважаеми хора,
Може да не сме съгласни с всичко, написано от г-н Попов, но същевременно не бива да забравяме, че става дума за даване на почетно звание на човека, по време на чието управление (през 1943 – 1944 г.), България продължи да бъде верен съюзник на нацистка Германия, не изрази никакво съжаление за приемането на античовешките закони срещу евреите, продължи да убива антифашистките бойци, бе подложена на бомбардировки от страна на САЩ и Великобритания и накрая бе окупирана от червената армия… Някои ще кажат, че тогава Симеон е бил дете – и ще са прави, но той никога не се е отрекъл от управлението си като дете. Дори не го е разкритикувал – ако не себе си (все пак е бил дете), то поне действията на регентите и правителството! Никога не се е извинил на жертвите на царската полиция, жандармерия и войска. Никога не е осъдил пронацистките движения, някои от които разцъфтяха отново след 10-и ноември. Никога не е разкритикувал думите на верния си фен Дянко Марков, че нашите депортирани сънародници от Тракия и Македония са “враждебно население”. Никога не е изразил каквото и да е негативно чувство или оценка за управлението на страната по времето на баща си, цар Борис III…

И точно заради това не можем и не бива да сме мълчаливи днес!

 

______
* – Публикувано в “Земя” на 28.09.2017 г.

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

Пореден опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на цар Борис III

Проф. д.ф.н. Калин Янакиев* е автор на статията “Национално помирение ли?”, публикувана в “Дневник” и в “Портал Култура”. В тази статия се срещат и следните подредени една след друга думи:

Български нацисти

“Въобще, преди 9/9 1944 г. ничия кръв не е била “проляна” заради идеи (комунистически, социалистически, анти-нацистки и т.н.). България е била преди тази дата (макар и фатално погрешно обвързана с Хитлерова Германия) цивилизована европейска страна, с прилична (за военните условия) свобода на словото и съвестта.”

Проф. Янакиев, разбира се, има право на мнение и свободата да го изказва, дори и в издания, които претендират да са сериозни. Но когато един човек пропуска не просто проливането на кръвта на един човек, а пропуска една цяла антидемократична епоха – след 19-и май 1934 г., тогава този човек определено няма как да стигне до идеята за национално помирение.

Ще напомня на професора, че историята на България е достатъчно добре проучена и налице са достатъчно много доказателства, факти и документи за това, че преди 9-и септември 1944 в страната е била проливана кръв заради идеи.

Освен ако професорът не приема, че кръвта на Гео Милев е пролята не заради идеи, а заради нещо друго.

Или на Йосиф Хербст.
Или на Христо Ясенов.
Или на Сергей Румянцев.

Или на убитите партизани, ятаци, техните деца и близки. Но, разбира се, има и едни други хора, чиято кръв е пролята – без съд и без присъда. Тези хора бяха определени от депутата от ОДС Дянко Марков като “враждебно население”. Става дума за населението в Тракия и Македония, по-точно – за 11 343 души, които са лишени от българско поданство с нарочен закон, приет от “демократичното” Народно събрание. 11 343 човека, които са натоварени от българските власти, на българските вагони и депортирани в концентрационния лагер Треблинка, където – както е била договореността между “демократичното” царство България и нацистка Германия – са били убити.

Натоварване на евреи за депортиране с параход в Лом. Личната охрана на главния комисар по еврейските въпроси Александър Белев прави проверка на качващите се.

По-нататък в статията, проф. Янакиев пише: “Защото, ще попитам, дали “фашисти” са били и затваряните, и убивани по най-зверски начин там млади хора, слушащи западна музика, обличащи се в тесни панталони и събиращи се в артистични градски компании?” (бел. ред. на “е-Вестник” – примерът на Янакиев е изключително екстравагантен, защото в лагерите при комунизма, просъществували до началото на 60-те години има всякакви затворници, но най-малко могат да се намерят случаи за затваряни за западна музика и тесни панталони).
Отговорът е, разбира се, лесен: не, не са били фашисти тези хора. Но за сметка на това, затваряните и убиваните по най-зверски начин в българските фашистки лагери – Гонда вода, Кръсто поле, Свети Никола и т.н. са били комунисти, земеделци, демократи, безпартийни. И са били затваряни не заради дрехите, които са носели или музиката, която са слушали, а заради идеите, които са им се въртели в главата.

Един от тези затворници е моят дядо, Венко Марковски, който не е бил член на “терористична група” (така Янакиев нарича антифашистките бойци), не е убивал хора, не е взривявал влакове. Писал е стихове. Между другото – за същото: писане на стихове, го вкарват в концлагер и комунистите, с което всъщност се доказва, че двете системи са еднакво нечовешки и кръвожадни – нещо, което феновете на цар Борис III (а може би е по-точно да се каже: на българските нацисти?) едва ли някога ще признаят.

Отрязани глави на убити партизани

Под статията в “Дневник” има коментари – при това стотици. Не съм ги чел, нямам желание, но ми направи впечатление кой коментар е сложен в дясната колонка, като “избран”: “Тези седем хиляди евреи ли са оправданието за загиналите и тормозените по лагерите, за безследно изчезналите, за продължаващото разграбване на българите от комунистически чеда и внуци?”

Разбира се, тези убити хора не са оправданието, те са обяснението защо режимът преди 9-и септември е бил про-нацистки, про-фашистки и нечовешки. За справка на съмняващите се – Нюрнбергските процеси обявяват депортацията на мирно население за военно престъпление *и* за престъпление срещу човечеството. Споменах ли по-горе, че това е същото българско население, което депутатът от ОДС Дянко Марков обяви от трибуната на Парламента за “враждебно население”? Не “вражеско”, а “враждебно”!

А тези 11 343 души са били българи – също като останалите в Тракия и Македония, но лишени от “демократичния” царски режим от български паспорти, за да може да бъдат депортирани по-лесно – което само по себе си е отделно престъпление.

Така че, думите на проф. Янакиев са не просто непознаване или отричане на историята.
Те са опит за измиване на потъналите в кръв ръце на цар Борис III.
Те са опит за пренаписване на историята.
Те са опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на организаторите на депортацията, на убийците на Гео Милев и Йосиф Хербст, както и на тези на Никола Вапцаров – обявен от проф. Янакиев, при това с получер шрифт, за… терорист. С което българските антифашистки бойци стават уникални – в цяла Европа те са антифашистки, но у нас са… терористи?!

Уважаеми приятели, това е положението в България, после да не се чудим и маем защо сме на това дередже, щом уж сериозни издания пускат уж сериозни статии на уж сериозни хора; личи си и по коментарите под статията колко малко хора познават историята и колко малко се замислят върху писаните думи.

(Настоящата статия бе публикувана първо като статус във Фейсбук, после бе препечатана в “е-Вестник” и в “Гласове” – б.м., Вени Марковски; тук я пускам от “е-Вестник”, с малки корекции.)

На видеото: манифестация в София; обърнете внимание на маршируващите след 3:40 мин, с изпънати в нацистки поздрав ръце.



________
* Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Posted in Bulgaria, politics, история, на български, общество | Leave a comment

В ЕС езикът на омразата не се ползва със същата закрила като свободното слово!

От блога на проф. Нели Огнянова:

ЕСПЧ: речта на омразата не е защитено слово

В решението си по делото Belkacem срещу Белгия (34367/14) ЕСПЧ единодушно обявява жалбата на белгийския гражданин Belkacem за недопустима. Решението е окончателно.
Делото се отнася до осъждането на г-н Belkacem, лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и насилие 
към немюсюлмански групи. Изказванията са във видеоклипове  в YouTube. Г-н Belkacem е осъждан на затвор и глоба от 550 евро (EUR)  за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза.  

Г-н Belkacem твърди, че никога не е възнамерявал да подбужда другите към омраза и насилие, а просто се стреми да разпространява своите идеи и мнения. Той твърди още, че неговите изказвания са проява на свободата на изразяване (ЕКПЧ, попадаща в текста на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека – б.м., Вени Марковски).

 Съдът отбелязва, че  г-н Belkacem призовава към омраза, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които са в основата на Европейската конвенция за правата на човека.
Поради това Съдът отхвърля жалбата, като приема, че е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията  –  правото  на свобода на изразяване е недопустимо да се използва за цели, които очевидно противоречат на духа на Конвенцията.

Допълнение от Вени:
В текста на съдебното решение (т. 32) се посочва, че ЕСПЧ е прилагал и друг път чл. 17 от ЕКПЧ, която предвижда изключения от нормата за свобода на словото – например отричането на Холкоста или на отговорността на Хитлер за провеждането му, също не се ползват от закрилата на закона. Цитират се и текстове от Конвенцията за киберпрестъпления (България я е ратифицирала), по-специално допълнителния Протокол, в които се посочва, че страните трябва да криминализират следното умишлено поведение: разпространяване или осигуряване на достъп на обществеността, посредством компютърна система, на расистки или ксенофобски материал. Съдът обяснява и какво представляват тези материали – съгласно чл. 2 от Протокола това са идеи или теории, които насърчават или пропагандират омраза, дискриминация или насилие срещу отделен човек или група хора на основание тяхната раса, цвят на кожата, произход, национален или етнически, или на основание религията, доколкото се използва като претекст или направо за подбуждане на такива деяния.”

 

Posted in European Union, на български, общество | Leave a comment

ГДБОП щял да подслушва WhatsApp, ама нямало да подслушва и нямало да е WhatsApp, а и нямало да е ГДБОП…

Днес медиите пак пламнаха, пак с новина, която е “сензационна”, “шокираща”, направо – бомба. Главната дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) била закупила “шпионски софтуер”, с който “ще може да събира данни от най-популярните мобилни приложения за комуникация като Viber, Skype, Facebook Messenger, WhatsApp”. Забелязах, че партенката се споделя и от хора, които не би трябвало да я споделят, но явно са жертва на сензацията.

Истината е, че така описаният и закупен от ГДБОП софтуер не може да “шпионира” и да събира данни от тези мобилни приложения.

Софтуерът* позволява само да се анализират бази данни – съобщения, поща, история на посетените през браузъра сайтове, данни за потребителя и т.н., но само ако телефонът е отключен. Т.е., ако в ГДБОП попадне нечий iPhone 7, например, те няма да могат да влязат в него, ако той е заключен с парола.
Преди година ФБР плати** $ 900,000, за да получи достъп до телефона на терориста от Сан Бернардино. Но този телефон беше iPhone 5c, със старата операционна система iOS 9. С помощта на получения срещу тази сума софтуер щатските агенти вече могат да влязат във всеки от тези телефони. Но и този софтуер не им дава възможност да следят в реално време какво си пишат хората през съответните месинджъри, които използват криптиране на връзката “от началото до края”. В приложения като WhatsApp и Signal това криптиране е по даденост. В други приложения има избор дали съобщението да е криптирано или не. Освен това, в Signal, например, има функция за изтриване на изпратените съобщения, така че от тях няма да остане и следа.

Така че – спокойно, не се връзвайте и си ползвайте месинджърите.

Използвам случая, за да ви предупредя да имате едно наум: когато изтривате снимки, текстове, съобщения и т.н. от телефоните или компютрите си, те в действителност не са изтрити, а само не ги виждате на екрана си. Много често си стоят в паметта, докато мястото, което заемат, не потрябва за някой друг файл – снимка, програма и т.н. Изтриват ги само приложения, които са специално създадени с цел наистина да трият, а не само да премахват от екрана съобщението за наличие на файла.
В някои спецслужби, когато трябва да бракуват някой твърд диск, например, не просто изтриват файловете, а форматират диска, при това из основи (а не quick format!) и не един път, а няколко пъти, след което го унищожават физически, разбивайки го на парчета.

Изобщо – от тази сензационна новина накрая не остана нито сензация, нито новина. Защото не е новина, че ГДБОП си гледат и вършат работата, нали?

Говоря по темата и в 22:30 в “Шоуто на Слави“.

Божидар Божинов писал също по темата в своя блог: “Не, ГДБОП няма да ви шпионира чатовете”.

______
* – Описание на закупения софтуер – в сайта на производителя.
** – Ройтерс за случая с ФБР (на английски).
Снимка: от екрана на компютъра; сайт на economic.bg. Точно тези ГДБОП-аджии на снимката най-вероятно няма да анализират нищо със закупения софтуер.

Posted in Bulgaria, IT in Bulgaria, tips and tricks, на български | Leave a comment

Новият еврокомисар Мария Габриел и нашенци

България ще има нов европейски комисар – макар и с шестмесечно закъснение, Мария Габриел мина успешно препитването в Европейския парламент.

Това е добра новина!

Но не и ако следите определени медии и онлайн ресурси. Според тях новината е кофти, представянето ѝ било лошо и т.н.

Не съм изненадан от критиките по неин адрес, защото познавам Интернета, познавам и характера на нашенци.

Мария Габриел. Снимка: Уикипедия.

Не познавам лично Мария Габриел, но жената е 8 години евродепутат, говори английски и френски, получава ЧУДЕСЕН ресор (а можеше да ѝ дадат “езиково разнообразие” или “кирилицата в ЕС”), отговорите ѝ бяха добри. За началник на кабинета ѝ се спряга Лора Борисова, която е добър европейски дипломат.

И вместо да чуем нещо по това, което е важно (например, че ще се бори с езика на омразата и фалшивите новини!), какво ни предлагат в Интернет: била ръкомахала и английският ѝ бил с акцент?!

Сякаш на нашите депутати българският им не е с акцент?
Сякаш присъстващият на изслушването ѝ зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов не е пример за това какви са нашите политици – защо забравиха какви ги вършеше като министър и колко човешки съдби съсипа?

А може би английският на другите еврокомисари е блестящ? Не всеки е като бившият президент на Естония Илвеш, който е живял и учил в САЩ, та да го говори като роден.

А, да не забравя – критиките включват и “важната” подробност на кого била снаха, кума или съпруга?!

И това е явно много важно?

За нашенци не е важно, че Габриел познава всички хора от Европейската комисия и те я познават?

Не е важно, че тя познава всички в Европейския парламент и другите евродепутати я познават?

Не е важно какъв ресор получава?

Не, важното е чия съпруга била!?


Как мислите, има ли човек, който може да бъде предложен от ГЕРБ и който ще се хареса на целия народ?

Затова си мисля, понеже вече преваля полунощ в България, дали новият девиз на нашенци не е актуализирана версия на стария коньовичарски:

‘Га не мразим, не мо’ем зáспим.

Е, поне в моя блог и на моята Фейсбук стена няма да намерите омраза – нито платена, нито безплатна. Писал съм по темата, говорил съм по радиото и телевизията. И няма да си променя поведението, за да се харесам на критиците.

Впрочем, като гледам кои “медии” я критикуват, жената трябва да е добра. Щом сайтове, които публикуват лъжи, пишат критично срещу нея, значи всичко с г-жа Габриел е наред.

 

 

Posted in Bulgaria, European Union, Information Society, politics, на български | Tagged , , | Leave a comment

Публична благодарност

Дойде новото правителство и на 21-ви юни взе едно важно решение, което остана незабелязано (вижте го цитирано по-долу).

Това, което обаче не се споменава (защото сме късопаметни) е, че има хора, които са отговорни за постиженията в областта на електронното управление. Аз съм писал и друг път, че е парадоксално, че Румяна Бъчварова – социоложка, която беше министър на вътрешните работи, успя да направи онова, за което се борихме безуспешно много хора. Помогнаха ѝ хора като Антон Герунов, Антони Тренчев, Божидар Божанов и Васил Величков, Георги Димитров, Калина Константинова  (по азбучен ред и може да съм изпуснал някого), но всички ние знаем, че без нея нищо нямаше да се случи.

Понеже трябва да сме винаги честни пред себе си, дори особено когато това не е политически изгодно,

благодаря публично

на тези хора, както и на другите знайни и незнайни служители в държавната администрация, които се борят както с бюрокрацията, така и със своите колеги, нежелаещи да се въвежда никакво електронно управление. Сега всичко е в ръцете на Росен Желязков в Държавната агенция за електронно управление. И дано ДАЕУ е по-успешен проект, отколкото навремето беше ДАИТС (разбира се, жалко, че през 2009 г. я закриха и така загубиха няколко години, но нейсе!).

Ето го и самото решение – така, както е публикувано на сайта на Министерски съвет:

Предприемат се мерки за премахване изискването за предоставяне на 12 официални удостоверителни документа на хартиен носител
21 Юни 2017
Министерският съвет прие мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.

С правителственото решение се предприемат първите стъпки за въвеждане на служебен обмен на данни между администрациите по отношение на 12 удостоверителни документа, за които вече съществува техническа възможност съдържащите се в тях данни да бъдат служебно извличани – автоматизирано или полуавтоматизирано, по електронен път.

 Дванадесетте документа са:

–         удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на юридическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на физическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за наличие или липса на задължения за публични държавни вземания, събирани от митническите органи, издавано от Агенция „Митници“;

–         удостоверение за семейно положение, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за съпруг/а, деца, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за брак, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за наличието или липсата на задължения, издавано от Националната агенция за приходите;

–         удостоверение обр. УП-7 за размер и вид на пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение обр. УП-8 за доход от пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина, издавано от Националния център за информация и документация.

Определен е кратък срок за изпълнение – 15 август 2017 г., който ще позволи изготвянето до месец септември 2017 г. на нормативните актове, чрез които ще се отстранят идентифицираните пречки за изпълнението на Закона за електронното управление и ще се премахне възможността на администрациите да изискват от гражданите въпросните удостоверения на хартиен носител.

На следващ етап този подход ще бъде приложен по отношение на всички останали удостоверителни документи, като за целта администрациите постепенно ще бъдат присъединявани към централния компонент за служебен обмен на данни и информация (RegiX), поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“.

Снимка от уеб-страницата на Министерски съвет

 

 

 

Posted in Bulgaria, Information Society, IT in Bulgaria, на български | Tagged , | Leave a comment

Да обичаш да мразиш

Вени Марковски в София, май 2017 г. Снимка: Ромео Чолаков

Няма човек в България – нито един, който да не е бил подлаган на атаки и срещу когото да не е имало опити да бъде смъкнат до (ниското) ниво на тези, които го атакуват.
Не става дума за политиците, които – неправилно! – биват атакувани като хора, докато правилната атака би следвало да е срещу политиката, приказките и действията им.
Става дума и за тях, разбира се, но основно за техните деца, съпрузи, близки и роднини.

И нека не спираме само до политиците – погледнете какво се пише просто за по-известните хора.
Винаги ще се намери някой, който е работил/живял/учил/играл и др.п. с подложения на критики човек.
Сред тези негови “доброжелатели” все ще се намери някой, който да го атакува.

Няма значение дали нападнатият е известен или не човек, важното е, че е българин, че трябва да му се намерят кусурите, че трябва да бъде принизен.
Нашенци отказват да приемат, че някой може да е по-добър, по-талантлив, по-(сложете каквото и да е добро качество тук).

Нашенци искат не те да се опитат да настигнат успелите, а да ги придърпат надолу – там, където живуркат те самите.

Вместо да се опитат да се извисят, те искат да придърпат хората в ниското, в калта.
Вместо да се изчистят и да ходят спретнати и красиво облечени, нашенци искат всички да са мърляви и в сиво.
Вместо да се усмихват, нашенци искат всички да са намръщени – като тях самите.
Вместо да се зарадват на чуждия успех, нашенци се кефят тогава, когато другите не успяват.
Вместо да си гледат гредата в собствените очи, нашенци надълго и нашироко обсъждат сламката в очите на съседите.
Вместо да обичат по принцип, нашенци имат друг принцип: обичат да мразят.

С омраза нищо хубаво не може да се постигне, но нашенци и не искат да постигат хубави неща, а лоши, грозни и злобни. Иван Хаджийски написа, че България се е превърнала в страна на дребните хора, на дребните шмекери, но дори и той би се затруднил да опише днешна България. Обясненията с комунизма, фашизма и турското робство са валидни до време, но в един момент всичките обяснения не са достатъчни, за да оправдаят цинизма, с който се обливат в катран и перушина…  българите! Самички, без никой да ни кара!

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment