Публична благодарност

Дойде новото правителство и на 21-ви юни взе едно важно решение, което остана незабелязано (вижте го цитирано по-долу).

Това, което обаче не се споменава (защото сме късопаметни) е, че има хора, които са отговорни за постиженията в областта на електронното управление. Аз съм писал и друг път, че е парадоксално, че Румяна Бъчварова – социоложка, която беше министър на вътрешните работи, успя да направи онова, за което се борихме безуспешно много хора. Помогнаха ѝ хора като Антон Герунов, Антони Тренчев, Божидар Божанов и Васил Величков, Георги Димитров, Калина Константинова  (по азбучен ред и може да съм изпуснал някого), но всички ние знаем, че без нея нищо нямаше да се случи.

Понеже трябва да сме винаги честни пред себе си, дори особено когато това не е политически изгодно,

благодаря публично

на тези хора, както и на другите знайни и незнайни служители в държавната администрация, които се борят както с бюрокрацията, така и със своите колеги, нежелаещи да се въвежда никакво електронно управление.

Ето го и самото решение – така, както е публикувано на сайта на Министерски съвет:

Предприемат се мерки за премахване изискването за предоставяне на 12 официални удостоверителни документа на хартиен носител
21 Юни 2017
Министерският съвет прие мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.

С правителственото решение се предприемат първите стъпки за въвеждане на служебен обмен на данни между администрациите по отношение на 12 удостоверителни документа, за които вече съществува техническа възможност съдържащите се в тях данни да бъдат служебно извличани – автоматизирано или полуавтоматизирано, по електронен път.

 Дванадесетте документа са:

–         удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на юридическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на физическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за наличие или липса на задължения за публични държавни вземания, събирани от митническите органи, издавано от Агенция „Митници“;

–         удостоверение за семейно положение, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за съпруг/а, деца, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за брак, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за наличието или липсата на задължения, издавано от Националната агенция за приходите;

–         удостоверение обр. УП-7 за размер и вид на пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение обр. УП-8 за доход от пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина, издавано от Националния център за информация и документация.

Определен е кратък срок за изпълнение – 15 август 2017 г., който ще позволи изготвянето до месец септември 2017 г. на нормативните актове, чрез които ще се отстранят идентифицираните пречки за изпълнението на Закона за електронното управление и ще се премахне възможността на администрациите да изискват от гражданите въпросните удостоверения на хартиен носител.

На следващ етап този подход ще бъде приложен по отношение на всички останали удостоверителни документи, като за целта администрациите постепенно ще бъдат присъединявани към централния компонент за служебен обмен на данни и информация (RegiX), поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“.

Снимка от уеб-страницата на Министерски съвет

 

 

 

Posted in Bulgaria, Information Society, IT in Bulgaria, на български | Tagged , | Leave a comment

Да обичаш да мразиш

Вени Марковски в София, май 2017 г. Снимка: Ромео Чолаков

Няма човек в България – нито един, който да не е бил подлаган на атаки и срещу когото да не е имало опити да бъде смъкнат до (ниското) ниво на тези, които го атакуват.
Не става дума за политиците, които – неправилно! – биват атакувани като хора, докато правилната атака би следвало да е срещу политиката, приказките и действията им.
Става дума и за тях, разбира се, но основно за техните деца, съпрузи, близки и роднини.

И нека не спираме само до политиците – погледнете какво се пише просто за по-известните хора.
Винаги ще се намери някой, който е работил/живял/учил/играл и др.п. с подложения на критики човек.
Сред тези негови “доброжелатели” все ще се намери някой, който да го атакува.

Няма значение дали нападнатият е известен или не човек, важното е, че е българин, че трябва да му се намерят кусурите, че трябва да бъде принизен.
Нашенци отказват да приемат, че някой може да е по-добър, по-талантлив, по-(сложете каквото и да е добро качество тук).

Нашенци искат не те да се опитат да настигнат успелите, а да ги придърпат надолу – там, където живуркат те самите.

Вместо да се опитат да се извисят, те искат да придърпат хората в ниското, в калта.
Вместо да се изчистят и да ходят спретнати и красиво облечени, нашенци искат всички да са мърляви и в сиво.
Вместо да се усмихват, нашенци искат всички да са намръщени – като тях самите.
Вместо да се зарадват на чуждия успех, нашенци се кефят тогава, когато другите не успяват.
Вместо да си гледат гредата в собствените очи, нашенци надълго и нашироко обсъждат сламката в очите на съседите.
Вместо да обичат по принцип, нашенци имат друг принцип: обичат да мразят.

С омраза нищо хубаво не може да се постигне, но нашенци и не искат да постигат хубави неща, а лоши, грозни и злобни. Иван Хаджийски написа, че България се е превърнала в страна на дребните хора, на дребните шмекери, но дори и той би се затруднил да опише днешна България. Обясненията с комунизма, фашизма и турското робство са валидни до време, но в един момент всичките обяснения не са достатъчни, за да оправдаят цинизма, с който се обливат в катран и перушина…  българите! Самички, без никой да ни кара!

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

Къде изчезнаха възмутените или… никога не са били?

Преди два дни казах, че важните теми биват подменяни със “сензационни новини” и имах предвид как продължаващите кражби на пари от възрастни хора от телефонните измамници не бяха толкова много коментирани, колкото един статус във Фейсбук, написано от съпругата на президента Радев.

Някои хора ми се поразсърдиха – едва ли не съм се опитвал да оневиня “първата дама”, сякаш тя има нужда от адвокати…

Но темата има продължение.

Вчера Христо Комарницки е написал коментар към тази публикация от официалната страница на в. “Прас-Прес” във Фейсбук…

…, в който споделя следното:

“Траги-комично
Уважаеми приятели и неуважаеми неприятели,
В ПРАС ПРЕС получихме дългоочакваният отговор от КЗК на нашия сигнал за злоупотреба с монополно положение в разпространението на печата от страна на “Национална дистрибуция”.
От получения отговор разбрах , че т.н. Комисията за защита на конкуренцията е просто говорител на господстващата Мафия.
Комисията попитала фирмата-монополист, вярно ли е това, от фирмата отговарят:”Не!Не е вярно!”. И толкоз.”

Днес пък, в годишнината от началото на протестите, които бързо се изродиха, г-н Комарницки пита:

Равносметката?
Четири години по-късно
Пеевски е поне четири пъти по-мощен фактор.
Къде изчезнаха възмутените от това,
или никога не са били?

Пак днес журналистката Полина Паунова също коментира днешния (бележит?) ден, като между другото казва и следното:

“Преди 4 години по това време, малко след като парламентът гласува Пеевски за шеф на ДАНС, въпросът беше “Абе, какво се случва, бе?!”. После… знаете после какво стана. Едните предпочетоха Пеевски, като по-малкото зло от Борисов. Други Борисов като алтернатива на Пеевски. Трети излъгаха, че не предпочитат никого, а се продадоха на един от двамата…”

Интересно – кои са тези “трети”, които се били продали “на един от двамата”?
И защо г-жа Паунова пропуска да отбележи и друг един факт: че има четвърти, които нито се продадоха, нито предпочетоха един от двамата?
Имаше хора, които имаха принципи преди протестите, по време на протестите и след като те се опорочиха с нахлуването на протестърите в тях. Тези принципи не им позволиха да бъдат купени, нито пък да се опаричат от участието си в протестите. Имаше хора, които виждаха накъде са тръгнали активистите, защо още помнеха комсомолците и знаеха, че рано или късно някои ще излязат от протестите по-силни, други – по-слаби, а трети – по-богати.

Та, какво мислите, къде изчезнаха възмутените или… никога не са били?

А на г-н Комарницки и другите издатели и автори в “Прес-прас” мога да кажа, че вероятно не е случайно, че зевзеците твърдят, че абревиатурата КЗК означава не  “Комисия за защита на конкуренцията”, а “Комисия за защита от конкуренцията”.

Posted in Bulgaria, на български, общество | Leave a comment

Отново за фашизма, за управлението на цар Борис III и за антисемитизма

Александър Симов е журналист, а в момента депутат.
На 11-и декември 2014 г. той публикува статия под заглавие “Старите фашаги” във в. “Дума”.
Този цитат от нея не може да не ви направи впечатление:

Статията в “Дума”. Снимка от екрана на компютъра.

“Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”

Но може би ще ви направи впечатление и поради друга причина – защото по-късно определението “антисемит” по адрес на Дянко Марков е впоследствие използвано и от друг журналист, който обаче не е депутат – Юлиана Методиева. Споменато е в статия по същата тема – странната изява на Марков в Европейския парламент, популяризирана от издание, претендиращо да е сериозно – “Дневник“.

Г-н Марков се засяга, че го наричат антисемит и завежда дело.

Но не срещу Александър Симов, а… срещу Юлиана Методиева!

И не през 2014 г., а през 2015-а. Разбира се, той може и да не е прочел статията на Александър Симов – нито през 2014-а, нито през 2015-а, нито през 2016-а, нито дори и тази година. Може и никога да не я прочете – негово право е да избира какво да чете и какво – не. Някои биха попитали дали не е възможно да е прочел и двете статии, пък да е решил, че е по-обидно, когато г-жа Методиева цитира г-н Симов? Други пък може да са му казали, че е по-лесно да се съди правозащитник, отколкото известен журналист, станал наскоро и депутат – никой не знае каква е истината, затова само можем да предполагаме…

В исковата си молба бившият легионер твърди, че е засегнат от фразата „Какво предизвикателство е търсено с демонстративния показ пред Европа на ноторно известния антисемит Дянко Марков“.

Всеки сам може да прецени дали тази фраза е обидна, ако я сравни с другата, публикувана в “Дума”. Да припомня – поводът за тези думи е изявата на Дянко Марков в Европейския парламент, където той се появява по покана на евродепутата Андрей Ковачев.

Маргиналия Дума
  • Какво предизвикателство е търсено с демонстративния показ пред Европа на ноторно известния антисемит Дянко Марков?
  • Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.”
  • …самият Марков е завършен злодей.”

 

Делото срещу г-жа Методиева приключи пред няколко седмици на първа инстанция с оправдателна присъда, а днес стана известно, че Дянко Марков я е обжалвал – което е негово право. Делото ще се точи още няколко години и пожелавам на вече възрастния г-н Марков (95-годишен) да дочака времето, в който не българския съд, а може би ЕСПЧ ще решава казуса.

Но дори и ЕСПЧ няма да изясни защо бившият легионер, който, по думите на Симов, е “класически фашист” и “пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото” е завел делото срещу правозащитничката Методиева.

Дянко Марков. Снимка: БДФ

По съществото на казаното от Марков е добре да ви напомня, че въпросният Дянко Марков обяви за евреите в Тракия и Македония следното:

Дянко Марков: “Депортацията на враждебно население не е военно престъпление.”

Разбира се, сигурно ще се намерят защитници на г-н Марков, които да кажат, че това изречение не се отнася за евреите, а за… САЩ! Само че такива защитници грешат, защото цялото изказване на Дянко Марков е още по-трагично:

“Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано. По този въпрос може много да се говори.”

Истината е, че в САЩ бе приет нарочен закон, с който въпросните интернирани лица бяха обезщетени за нечовешкото отношение към тях по време на Втората световна война.
Истината е, че щатският Конгрес създаде специална комисия, която да разследва интернирането и тя приключи работата си с извода, че това е била “тежка несправедливост” и че е било предизвикано от “расистки предразсъдъци, военновременна истерия и липса на политическо лидерство”. Нашето Народно събрание едва ли би могло да създаде такава комисия, щом като сред членовете му има такива, които определят 11 343 наши сънародници за “враждебно население”.

Но истината за нашите сънародници-евреи от Тракия и Македония е друга: те бяха депортирани от правителството на цар Борис III, виновните за това лица бяха осъдени от т.нар. народен съд, а нито оцелелите, нито техните наследници бяха обезщетени с каквото и да е – дори и с формално и искрено извинение от страна на държавата.

Впрочм, за информация на защитниците на г-н Дянков, а и на самия него:  Нюрнбергската Харта, с която са осъдени нацистите, признава депортацията не само за военно престъпление (чл. 6, ал. b), но и за престъпление срещу човечеството (чл. 6, ал. c).

Цинизъм е да се твърди, че депортацията не била военно престъпление, само и само да се оправдае профашисткото и пронацисткото правителство на цар Борис III.

А ако се чудите какво точно е показва определянето от г-н Марков на нашите сънародници-евреи за “враждебно население” – и аз се чудя. Но определено фашистите са се отнасяли към евреите като враждебно население; нацистите са ги ненавиждали, отнасяли са се с тях с неприязненост. А цар Борис III пък казва за тях следното на 15-и април 1943 г., както е отразено в протокола от заседанието на Св. Синод от 22.06.1943 г.: „Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.“

Е, има ли все още някой, който се чуди, че Дянко Марков –  известен като човек, изпитващ уважение към цар Борис III и неговото управление, към легионерите и т.н., използва термина  “враждебно население” по адрес на нашите депортирани сънародници? А дали има хора, които се чудят защо г-н Марков оправдава депортацията им с думите, че не била военно престъпление?

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Tagged , | Leave a comment

XXI век. България. Време е да защитаваме… защитниците на човешките права!

Доживяхме, уважаеми читателю, доживяхме да трябва да пишем в защита на… защитниците на човешките права!

 

Приятелско ръкостискане между Цар Борис III и Хитлер

В СРС се води дело.
Делото е по искане на Дянко Марков, бивш легионер и останал в историята като автор на твърдението, че депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония не била военно престъпление, а тези хора били “враждебно население“.  За всеки нормален читател това звучи като едва ли не непряка защита на профашисткия и пронацистки режим на цар Борис III, организирал и провел тази депортация.
Г-н Марков се е засегнал, че правозащитничката Юлиана Методиева го била нарекла антисемит.
Това е, разбира се, абсурд – и не само защото преди Юлиана Методиева да напише своята статия, това са сторили и други хора – вижте например статията “Старите фашаги” на журналиста Александър Симов в “Дума”, в която той пише:

Дянко Марков не само не е добър човек, той е един класически фашист, оцелял в новата епоха и пребоядисал се като морален проповедник изверг от миналото. Марков е легионер, антисемит и превъзнасянето му като борец срещу комунизма е опит за абсолютна реабилитация на фашисткия терор.

Знаете ли кога е завел дело г-н Марков за тези думи, отпечатани в “Дума”? На куково лято.
Но за думите на Методиева дело има. Дали това е случайно или с цел да се удари именно правозащитничката Юлиана Методиева – това не е ясно, но човек не може да не си задава въпроси, които нямат нужда от отговори…

Хубавото е, че не съм самотен в защитата. Ивайло Атанасов е писал тук, Леа Коен – тук; нейното писмо е подписано от над 20 известни българи – общественици, писатели, дипломати (аз също съм сложил подписа си там).

Ето и моето писмо, което а надлежно предадено на адвокатите на Юлиана Методиева. Дано съдът да го приеме, но ако не го приеме – дано го прочетат повече хора, за да видят в каква абсурдна страна се е превърнала България.

[начало]

До: СРС, 108 състав, по НЧХД 7200/2016 г.

Уважаеми съдии,

Като гражданин, юрист и човек с известни познания по историята на еврейството по българските земи разбрах с изненада, че срещу известната журналистка и правозащитничка Юлиана Методиева се води дело за клевета заради изразено от нея мнение, формирано в резултат от изказване на Дянко Марков пред Народното събрание на 27-ми юли 2000 г., както и от предизвикания от него обществен отзвук.

Юлиана Методиева се ползва с положителен образ сред широката българска общественост – като дългогодишен издател и ръководител на медии с правозащитен характер. С нея са сътрудничили и продължават да сътрудничат най-изтъкнатите български политици, общественици, журналисти и писатели; хора с демократични възгледи за обществото и защитаващи свободата на съвестта, мненията и печата.

Емблема на Съюза на младежките национални легиони. Източник: Уикипедия.

От другата страна в това дело е Дянко Марков – известен като бивш активен член на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), бивш народен представител от Демократическия форум – организация, която не крие своите „персонални връзки“ с ноторно известната профашистка и пронацистка организация СБНЛ.

От престоя си в Народно събрание г-н Марков остана известен със своята реч в пленарната зала на 27-ми юли 2000 г. сутринта, в която се опита да оправдае депортацията на нашите сънародници – евреите от Македония и Тракия в концлагера Треблинка.  Депортация, която доведе до пълното им унищожение.

В речта си пред НС Дянко Марков казва:
Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано.“
Уважаеми съдии, вие сте наясно, че съгласно Нюрнбергската Харта депортацията на мирно население е едновременно и военно престъпление, и престъпление срещу човечеството. Твърде странно е, че г-н Марков не е наясно с този факт.
Оправдаването на депортацията, дори и с лъжливото представяне на фактите около интернирането на населението от японски произход в САЩ (те не са депортирани извън страната!), е обикновен цинизъм. Всеки може да провери, че по времето на президента Рейгън е приет закон, с който на интернираните бе поднесено официално извинение от страна на държавата, а отделнно им бяха изплатени обезщетения за над 3,2 милиарда днешни щатски долари.

Но още по-голям цинизъм е определението на нашите сънародници – евреи като „враждебно население“.  Обективният читател на стенограмата от заседанието на НС вероятно ще се зачуди дали това определение е израз на лично отношение или е вдъхновено от документите на СБНЛ и други профашистки и антисемитски организации, функционирали в България  преди 1944 г. Впрочем, циничното оправдание на депортацията предизвика силно възмущение още в пленарната зала, видно в стенограмата – предимно от реакцията на депутатите от опозицията.

Дянко Марков в ЕП. Източник: блог на Лъчезар Тошев.

Проблемът, който хората няма как да не забележат е, че когато на Дянко Марков се дава думата в Европейския парламент, така на практика се легитимира изразената от него теза в НС, че депортацията на нашите сънародници от Тракия и Македония не е военно престъпление, че е нещо едва ли не естествено.

Всички сериозни изследователи на Холокоста у нас и по света, авторитетни организации и историци отдавна са се произнесли за про-фашистката и про-нацистка природа на антисемитската политика на управлението на цар Борис III и Богдан Филов, при това по отношение не само на депортираните евреи, но и на останалите в България евреи, които са били обект на античовешките закони на царството.

Известно е, че сред законите, приемани през време на Втората световна война от българския парламент  са и такива с откровен антисемитски характер, като Закона за защита на нацията и Закона за поданството. Нормално е да се предполага и какви са били хората, взели участие в приемането на тези закони и в прилагането им.

Отрицателите на истината за античовешката (защото антисемитската политика е тъкмо такава!) политика на царска България са хора или незапознати с историческите факти или просто заблудени; не искам да вярвам, че са хора, които съзнателно изкривяват историческата истина.

Впрочем, характерът на СБНЛ е ясен от техните собствени документи, в които се виждат и антисемитските им позиции. Г-н Марков не се е разграничил от тези позиции. Нещо повече – през 2011 г. той публикува книга, в която се опитва да докаже, че „легионите никога не са били фашистка организация, а съюз, чийто идеал винаги е бил любовта към народа и отечеството“ (статията „Легионерите са националисти, а не фашисти“, в. „24 часа“, 21.09.2013 г.). Тези опити на практика биха довели всеки обективен наблюдател до извода, че Марков или не осъзнава, или не се разграничава от фашизма, респективно – антисемитизма – на СБНЛ.

Уважаеми съдии,

Надявам се, че ще прекратите това дело и ще отхвърлите иска на Дянко Марков.

Всяко действие, насърчаващо антисемитизма не само накърнява името на България и спомена за действията на БПЦ и Димитър Пешев срещу цар Борис III и правителството на Филов, насочени към спиране на започналата вече депортация (11 343 души са изпратени към Треблинка). Подобни действия дават почва на неонацизма и неминуемо ще доведат до по-сериозни изкривявания на истината за профашисткото управление на цар Борис III, а от там – до реабилитацията му.  Дано българският съд не стане страна в тези исторически спорове и дано не се наложи отново ЕСПЧ да раздава правосъдие у нас.

[край]

Разбира се, както винаги в подобни случаи, има и друга страна. В защита на автора  на циничното твърдение, че депортацията не е военно престъпление, са се изказали други хора, които подчертават не легионерското минало на г-н Марков, а неговите военни заслуги:

“Ние, долуподписаните български граждани от еврейски произход, декларираме, че лично познаваме г-н Дянко Марков, бивш народен представител от СДС, участник във войната срещу хитлерова Германия,  награден с орден „За храбрости“ и политически затворник по изцяло скалъпено обвинение по време на комунистическия режим в България (…) Гротескни са клеветническите нападки на г-жа Юлиана Методиева срещу Дянко Марков, известният в България демократ и противник на комунизма, приятел и защитник на българските евреи (…) Декларираме, че той не е и никога не е бил антисемит, напротив, много пъти той е заявявал, че антисемитизмът е плод на недоразвити умове“.

Писмото е подписано от Емил Басат, арх. Елко Хазан, съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи (България), Петър Димитров Балтов, евреин по майка, член на Клуба на приятелите българи и евреи (България-Израел), Рашел Леон Леви, Роберт Моис Леви.

Интересно ще бъде някой ден да разберем какво мислят тези хора за изказването на Марков в Парламента, където той обяви – в противоречие с общочовешкото и правното разбиране, че депортацията не е военно престъпление и престъпление срещу човечеството.
Интересно ще бъде да чуем дали и те мислят, че евреите от Тракия и Македония са враждебно население – определението, което самият Дянко Марков използва в речта си в НС.
А иначе г-н Марков може и да е заявявал “много пъти”, че “антисемитизмът е плод на недоразвити умове”, но това звучи ли ви като отричане на антисемитизма? Защото на мен не ми звучи.

ОБНОВЕНО:

На 18-и май 2017 г. вечерта делото е приключило с оправдателна присъда! СРС е признал Юлиана Методиева за невиновна!! Мотивите по присъдата се очаква да бъдат публикувани в едномесечен срок и аз ще ги пусна при първа възможност.

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | Leave a comment

1300 години вечно недоволни нашенци – днес и от Евровизия… :-(

Кристиан Костов в Киев, на Евровизия 2017. Снимка: Уикипедия.

За пореден път се изумявам натъжавам от констатацията, че у нашенци няма достатъчно каквото и да е количество серотонин.

Поредният (не мога да напиша “последният”, защото докато публикувам тази статия може вече да има нов) пример за това е реакцията на второто място на певеца Кристиан Костов в конкурса “Евровизия”.

Вместо да се зарадват, нашенци започват да се ядосват – някои на г-н Костов, други – на… португалеца, който спечели. Бил по-лош, бил не-знам-си-какъв, използвал бил болестта си, за да привлече гласове и т.н., и др.п.

Във Фейсбук видях и такъв коментар:

“Аз съм Българка и подкрепям българското!”

Това е, разбира се, абсурден лозунг!
И не само защото вчера много хора – също под лозунга “Аз съм българин!” – атакуваха Кристиан Костов, защото бил казал, че ако спечели, ще си занесе наградата в Москва. Той е роден в Русия, живее и учи там, така че е напълно нормално да си занесе наградата в родния град, при родителите си, но нашенци се възмутиха!? Бившият посланик на България в Русия, Илиян Василев, дори “успя” да види елемент от хибридната война, макар че обяснението му изглеждат далеч от действителността (“… това момче правилно се насочи към родината си, защото в Москва винаги щеше да бъде втори…”), защото самият Костов обича сравнението с Филип Киркоров, например.

Впрочем, колцина знаят, че пред руската редакция на германската медия “Дойче веле” на въпроса защо представлява България в конкурса, самият Костов казва:

“Защото съм българин. Имам български паспорт. Аз съм гражданин на ЕС. Последните две години прекарах повече време в България, отколкото в Русия. Финалист съм в българския X-Faktor. Там вече излезе и първият ми сингъл. В България съм на върха на славата.”

Човекът има двойно гражданство и има пълното право да избере от коя страна да се яви на конкурса. Само комплексирани нашенци ще искат той да се откаже от едното, за да изтъква другото. Само хора, които си мислят, че българското трябва да се подкрепя без значение дали е добро или не, ще му се сърдят, че е казал, че щял да си занесе наградата вкъщи.

И няма как един обективен наблюдател да не се запита:

  • Защо непрекъснато се търсят някакви сензационни глупости?
  • Защо е важно да се търси дали бил българин или руснак (впрочем, майка му е от Казахстан, а баща му е българин – интересно защо нашите “експерти” пропускат тези дребни факти)?
  • Защо нашенци отказват да приемат, че е възможно певецът да не спечели не поради заговор срещу българина, а поради по-естествената причина: защото конкурентът му се е харесал на повече зрители?

Второто място е много добро постижение!

Още по-голямо постижение би било, ако почнем да гледаме и подкрепяме не просто българското, защото е българско, а хубавото – без значение от коя страна произлиза! Иначе, по тази объркана логика, може да подкрепяме българската корупция, защото е… българска!?

Между другото, но не на последно място – българският език на Кристиан Костов е чудесен, както и реакцията му, видна в този кратък клип (свален от английския сайт “Метро“, защото там е пълно с реклами и браузърите спират да работят):


Нашите критици трябва да се замислят, преди да критикуват, защото мнозина от тях не само не могат да говорят толкова добре на български, но и никога не биха се извинявали на страната, че не са се класирали на първо място…

Дали изобщо нашенските критици биха стигнали до такова състезание – това е въпрос, чийто отговор е ясен.

Затова ви моля, уважаеми читатели: не ставайте като нашенци. Не бъдете вечно недоволни. Радвайте се на момента. Усмихнете се на един 17-годишен младеж, който се явява на световен конкурс и се класира втори. Усмихнете му се окуражително, подкрепяйки го, а не с насмешка. Може да не ви харесва “Евровизия”, но младежът има талант и – на последно, но не по важност, място! – около него има екип от професионалисти, които направиха успеха му възможен. Това е нещото, което аз запомних от тазгодишния конкурс – че в България има продуценти, автори на текст, композитори, гримьори, хореографи, музиканти… Много и много талантливи хора, които правят подобен успех възможен.

Благодаря им от все сърце, че зарадваха хората, които живеят, без да са намръщени и намусени!

П.П. Благодарности на Мариана Кривошапкова, която справедливо отбеляза под статуса ми във Фейсбук, че авторите на песента са: Борислав Миланов (България), Себастиан Арман (Австрия) и Йоаким Бо Першон (Швеция) от “Symphonics” (тяхно дело бе и миналогодишната песен на Поли Генова за “Евровизия”).

Posted in arts, Bulgaria, на български | Leave a comment

Книги от Венко Марковски с автографи за Никола Вапцаров, Асен Разцветников, Николай Лилиев

В рамките на проекта „Българската литературна класика – знание за всички. Неизвестни архиви и културни контексти“, са сканирали намиращите се в библиотеката на известни наши творци книги.

В библиотеката на Никола Вапцаров е и книгата на дядо ми Венко Марковски “Чудна е Македония”, с автограф:

Книгата е шестата поред, издадена от Венко Марковски. Първата е “Народни бигори” (1938 г.), следват “Огинот”, “Лулкина песна”, “Луня” и “Илинден”. Пускам копие тук (PDF, 1.3Mb – благодарение на библиотека “Струмски”, които са събрали всички страници в един файл), за да е достъпно и за читателите на блога ми: Венко Марковски – Чудна е Македония.

В рамките на проекта открих и следните книги –  “Народни бигори” и “Огинот” в библиотеката на Асен Разцветников (сканирани са само първите две страници):

В библиотеката на Николай Лилиев има три книги:  “Огинот“:

“Илинден”:

и “Луня”:

Ако се чудите защо Лилиев има три книги на дядо ми в библиотеката си, то знайте, че името на дядо ми – Венко Марковски – е по предложение на поета-символист Теодор Траянов.

 

 

 

 

Posted in Bulgaria, история, на български | Leave a comment

Най-известните лъжи в българския Интернет и в средствата за масова (дез)информация

В настоящата статия можете да намерите най-известните лъжи, които често биват публикувани в Интернет, някои от тях са придобили такава гражданственост, че хората ги мислят за истина, а истината – за лъжа.

Ще публикувам връзки към източниците, опровергаващи лъжите, а ако можете да се включите и вие, уважаеми читатели, с идеи и предложения – добре сте дошли!

Статия ще бъде редовно актуализирана. Подреждането е произволно.

 

Не е вярно, че по времето на Иван Костов активи за 30 милиарда долара били продадени за 3 милиарда.
Числото е измислица на тогавашния главен прокурор.

Венко Марковски не е измислил македонския език.
Участник е в комисията, която създава македонската азбука и е публикувал първата книга на македонски.

Георги Боков не е убил Райко Алексиев.
Няма нито едно доказателство за подобно нещо, Боков е бил в Якоруда по онова време, а не в София.

Бащата на Леа Коен не е участник в т.нар. народен съд.
Не всеки, който има фамилия “Коен” е роднина с Леа Коен.

Цар Борис III не е спасил българските евреи.
Депортацията на евреите е дело на царското правителство, начело с Богдан Филов.
Депортираните евреи от Тракия и Македония са били без поданство, тъй като такива са били разпоредбите на тогавашните български закони – на евреите от тези земи да се откаже правото на поданство; всички останали жители там са били признати за българи.
Спасяването на евреите е дело предимно на БПЦ – екзарсите Стефан и Кирил остават в историята с героизма си, както и на под-председателя на НС Димитър Пешев.

Не е вярно, че Русия е водила Руско-турската война от 1877-1878 г. с цел освобождаването на България от османско владичество.
Документите показват, че причините за войната са били свързани с взимането на територията на Бесарабия, а сред плановете на Русия не е влизало създаване на голяма държава на Балканите.
СССР обявява война на царство България на 5-и септември 1944 г., а не обратното.
До 5-и септември България е поддържала двустранни дипломатически отношения със СССР. Нотата, с която СССР обявява война е налична. Впрочем, тя развенчава и следващата лъжа – че на 9-и септември в България влиза “съветската армия” (виж по-долу), както и друга – че България е обявила война на нацистите, преди да получи от Съветския съюз нотата за обявяване на войната.

Паметникът на Съветската армия в София е лъжа.
През 1944 г. съветска армия просто не е… съществувала. До февруари 1946 г. тя се е наричала работническо-селска червена армия.
Не е вярно, че убийствата в България започват на 9-и септември 1944 г., царският режим е убивал много хора и преди тази дата.
Още от времето на цар Фердинанд – с убийствата на Стефан Стамболов, Димитър Петков, Петко Д. Петков, Гео Милев, Йосиф Хербст и т.н, включително и 11 343 депортирани наши сънародници от Тракия и Македония.

Не е вярно, че България е страната с най-много присъди срещу поддръжниците на фашизма.
Франция осъжда на смърт 6762 души (3910 в тяхно отъствие), а 49723 души губят гражданските си права.

Не е вярно, че преди 9-и септември 1944 г. в България е царял демократичен режим.
След 19-и май 1934 г. страната е на практика управлявана еднолично от царя.

Не е вярно, че съм бил съветник на Първанов.
Вярното е, че съм бил председател на обществения Съвет за информационни технологии, в който наред с мен членуваха още 11 души, сред тях Винт Сърф – бащата на Интернет, измислил Интернет протокола; Илия Божинов, Димитър Киров и Димитър Ганчев – известни като едни от основоположниците на българския Интернет, Таня Явашева и Елисавета Гурова. Нито един от нас не е бил съветник на президента.

Не е вярно, че в България не а имало бойци против фашизма и не е вярно, че бойците са били само комунисти.
Опитът да се представят антифашистите само като комунисти е дело на хора, които искат да представят режима на Борис III за демократичен, но те забравят, че бойците срещу фашизма са положителните герои, без значение от това в какво се превръщат някои от тях след победата на 8-и май 1945 г.

 

(Ще се допълва)

 

 

Posted in Bulgaria, история, на български, общество | 2 Comments

“Цар Борис III – този верен слуга на хитлеристка Германия”

Заглавието е цитат от разпита* на Херберт фон Рихтхофен – бивш посланик на Германия в царство България. Споделя го на 5-и април 1950 г., по време на поредния разпит в Москва, наред с това признание (тук и по-долу в текста този получер шрифт** е от мен – б.м., В.М.):

“Внезапната смърт на Борис – този верен слуга на хитлеристка Германия – накара германското правителство да използва всички свои възможности за установяване в България на такова правителство, което би служило вярно на Хитлер и би му било не по-малко предано, отколкото [беше] Борис.

 

Още по-интересни разкрития за нашата история има в разпитите на следващия посланик на нацистка Германия, от юни 1941 г. нататък – Адолф-Хайнц Бекерле, обергрупенфюрер от СА, който казва – наред с другото – и следните два факта:

“Неутралитет на България
по отношение на СССР
съществуваше само на хартия.”

“Убийството на жени и деца е
профилактика.”

Може би най-важното от разкритията е това за тайния договор между Германия и България?

Цар Борис III и Хитлер. Дружеско ръкостискане.

“В края на 1940 г. или в началото на 1941 г. между България и Германия, с активното участие на моя предшественик – германския посланик в България Рихтхофен, бе сключен таен договор, съгласно който към България ще бъдат присъединени Македония и Тракия – области, принадлежащи на Югославия и Гърция. В замяна на това България се съгласи да пропусне германските войски чрез своята територия, за да окупират Югославия и Гърция. За съществуването на този таен договор ми стана известно в края на 1941 г. от беседа с цар Борис. След това получих потвърждение от [германското] Министерство на външните работи на мое питане дали съществува такъв договор, както посочи цар Борис. Накрая, по-късно, на прием при Рибентроп, той потвърди, че такъв договор действително има, но е известен на много тесен кръг хора. Цар Борис, ободрен от териториалните придобивки, имаше намерения след войната да присъедини към България и Солун. Възможно е да е получил някакви обещания по този въпрос от германската страна.”

 

Бекерле продължава:

“По такъв начин, към моето пристигане в София, българската политика бе изцяло подчинена на германските интереси в Югоизточна Европа.”

Посланикът разбива още един от митовете, с които “новите читатели” на историята се опитват да оневинят цар Борис III и про-нацисткото правителство на Филов – за едва ли не пасивното участие на България в хитлеристката коалиция.

Посланик Бекерле

“България пропусна германските войски чрез своята територия. Трябва да кажа, че Германия не би могла да сломи съпротивата на Югославия и Гърция, ако българското правителство бе възпрепятствало предвижването на германските войски чрез своята територия.
Нещо повече, в изпълнение на тайния договор, за който споменах по-горе, българското правителство предостави свой транспорт и средства за връзка за прехвърлянето на германските войски към границите на Гърция и Югославия.
В местата на съсредоточаване на германските войски на границите на Гърция и Югославия, тези войски получаваха продоволствие, ползваха българските укрепления и фортификационни съоръжения, летищата, средствата на ПВО и т.н.
Освен това, българското правителство предостави своите пристанища (Варна, Бургас) за германските военни съдове, както и за ремонта им – които бяха използвани за бойните операции в Черно море срещу СССР.
През 1942 г. българското правителство отправи 3 дивизии войски в Сърбия и 1-2 – в Гърция, които се наричаха окупационен корпус, за потискане на партизанското движение и поддържане на германския окупационен режим в тези страни.
И накрая, съгласно тайното икономическо споразумение, което беше сключено с упълномощения от германската страна Клодиус, българското правителство оказа на Германия голяма икономическа помощ, насочена към пълно удовлетворение на военните нужди на Германия (зърно, македонска руда, парично обезпечаване на германските войски в България и т.н.).”

Бекерле развенчава още един от митовете на съвременните “историци”, които твърдят, че про-нацистките движения били всъщност… патриотични:

Христо Луков

“Аз установих контакт с прогерманските български организации (“легионери” – генералите Жеков и Луков, “Ратник” – професор Кантарджиев [в оригинала е грешно написан като Кандарджиев – б.м., В.М.], комитета  “Антикоминтерн” – инж. Кръстев и др.), както и разпространение чрез тези организации на пропагандни материали, внедряване в българския живот на германската култура и изкуства с цел разпространяване на национал-социалистическата идеология.”

Ясно е казано – това са прогермански (подчертаното от мен – В.М.), чиято цел е разпространяване на нацистката (национал-социалистическата, за да се хареса на докторите и домакините – любители-историци, б.м., В.М.) идеология.

Друг от развенчаните митове – за неутралитета по адрес на СССР (нали помните – това е опорна точка на някои от новите читатели на историята?):

Български нацисти

“Тези обвинения [на съветското правителство, че България нарушава неутралитета си към СССР] бяха напълно обосновани. Германските военноморски съдове от Варна и Бургас се използваха от нашето командване при настъпленията срещу Крим, Севастопол и в други бойни операции срещу Съветския съюз. Неутралитет на България по отношение на СССР съществуваше само на хартия. Но аз, разбира се, настойчиво исках от българските министри да отговорят в рязка форма на съветското правителство, че тези обвинения са клевета.”

Когато разпитващият посланика зам.н-к на 2-ро главно управление на контраразузнаването “Смерш” подполк. Бурашников пита откъде му е известно, че тези военноморски съдове са се използвали за военни действия срещу СССР, Бекерле уточнява:

“За това ми разказа адмирал Фрике, командващ морската група “Юг”, както и сътрудници от неговия щаб. В частност, от тях научих, че германски хидроплани излитат от Варна на разузнавателни полети над съветска територия.”

Но това не са всички разкрития на Бекерел, има и още неприятни за подръжниците и симпатизантите на про-нацисткия режим на цар Борис III, както и на отхвърлящите истинската история:

“В 1941 г. по желание на Берлин аз успях да мобилизирам в България работна сила за изпълнение на работа в предприятията в Германия. По мое искане бяха мобилизирани до 40 000 българи, които бяха отправени от мен [на работа] в Германия.”

Бекерле засяга въпроса за депортацията на евреите, но разпитващият го не проявява интерес по тази тема и това остава само свидетелство, че България нито се е противила, нито е пречила, а напротив – е помагала за депортацията, организирала я е и дори е платила за “услугата” на Германия – впрочем от всички разпити се вижда, че Германия е получавала не само продоволствие, но и пари от България:

“По указание на Химлер, което получих по телеграфа, аз – заедно с упълномощения от германското правителство по еврейските въпроси – Данекер – успях чрез министър Габровски да получа изселването на евреите от Македония и Тракия (14 – 15 хиляди души; Бекерле греши – броят им е 11 343, б.м., В.М.), които съгласно моето искане, бяха отправени в Полша.”

Бекерле развенчава и друг мит на “новите историци” – че в България, видите ли, нямало партизанско движение:

Отрязани глави на партизани

“Ужасно много време и сили заделях на въпроса за въвличане на българското правителство в борбата срещу партизаните – както в Македония и Тракия, така и в стара България. В резултат на моите искания, които бяха поставяни било  по моя инициатива, било по указания от Берлин, аз успях да изпратя в тези райони български окупационен корпус, а освободените за негова сметка германски части бяха изпратени на Източния фронт.”

На уточняващия въпрос дали при това българските и немските части са  унищожавали мирно население – невинни жени, деца, изгаряли са села и постройки, Бекерле сухо отбелязва:

“Да, това се правеше с цел профилактика, така че другите жители да не се влияят от партизаните.”

Убийството на жени и деца е, според германския посланик, профилактика.

За ролята на един от другите убедени нацисти – д-р Александър Станишев, когото новите “историци” също се опитват да оправдаят, можете да прочетете в следващия разпит на Бекерле, от 21.01.1950 г. Един малък откъс:

Александър Станишев

“Станишев, наред с регента Филов и министъра на външните работи Шишманов, беше най-изпитаният германски храненик в България. Аз всячески го покровителствах и съдействах за кариерното му развитие и благодарение на моето влияние той стана министър на вътрешните работи в кабинета на Багрянов. Станишев, на свой ред, ми се отплащаше за това с пълна откровеност, подробно ме информираше за заседанията на Министерски съвет и всички кулоарни преговори в царския двор. Едновременно с това, той се явяваше и надежден проводник на хитлеристката политика в България.

Забележете, че това е за 1944 г., но нещата са ясни още преди това, през 1941 г., когато Бекерле пристига в София:

“…Станишев беше председател на т.нар. германо-българско общество в София. Скоро се убедих, че той действа по преки указания на германското Министерство на пропагандата, разпространява хитлеристка литература и по всякакъв начин популяризира “научните достижения” на немците. В разговорите с мен Станишев подчертаваше, че той смята Германия за своя втора родина.”

 

За работата на Абвера, SD, SS и др.п. можете да прочетете и сами, както и за опита на Германия да обяви независима Македония с помощта на Иван (Ванче) Михайлов.

 

Изобщо – четете архивите и търсете документите, защото истината ще ни направи силни и свободни, за да можем да посрещнем предизвикателствата на днешния ден смело, а не да се снишаваме, както правят нашите политици.

_______
* – Тези разпити, както и други – на висши нацисти – са публикувани през 2011 г. в сборника “Тайната дипломация на Третия райх (1944-1955)”, публикуван от Международния фонд “Демокрация” в Москва. Фондът е известен още и като фонда на Александър Яковлев, който е и първият му президент. (б.р.)
** – Преводът на всички текстове от руския оригинал е мое дело; ако някъде има грешка, моля да ми я посочите, защото го правех без допълнителна редакция и е възможно да съм допуснал неволно някоя в бързината. (б.м., В.М.)

Posted in Bulgaria, politics, на български, общество | Tagged , , | 1 Comment

Докога ще се снишават нашите политици?

Уважаеми читатели,
Искате ли да сте част от силна нация и стабилна държава? Ако искате, тогава е задължително да си казваме истината. Включително – дори непременно! – за мрачната българска история, която е крайно време да бъде изкарана на светло.

Вместо това да се случи, вместо да посмеем да си кажем истината, вместо нашите политици да дават пример със смелостта си да се изправят срещу нелицеприятната част от нашата история, те за пореден път искат да се снишат, да изчакат бурята да отмине, пък сетне ще видят…

Концлагеристи, 5-и май 1945 г.

На 24-и април 2017 г., в самия Ден на паметта за загиналите в Холокоста,* по БНТ бе излъчено предаване, което се опита да оправдае про-нацисткия режим на Борис III и Богдан Филов, убийствата не само на 11 343 депортирани наши сънародници, но и на всички останали жертви на царския режим… с думите:

Ама той, Филов, е голям учен“.

Все едно да се оправдава Хитлер с това, че е бил любител художник, а Сталин – защото се е учил в семинарията за поп.

Направих си труда да изгледам записа** на предаването, но не ви съветвам да си губите времето, защото още в анонса към него на сайта на БНТ става ясно за какво ще си говорят участниците и накъде ще бъда насочен разговорът:

Богдан Филов и Хитлер

Богдан Филов е запомнен като един от най-добрите български археолози, високо оценен у нас и в Европа. Изкушен от политиката, той става пръв министър на цар Борис III и полага подписа си под споразумението за включването ни в Тристранния пакт. Обвиняван в национално предателство, но същевременно направил много за обединението на всички българи, днес дейността му като политик е повече от оспорвана.

“Направил много за обединението на всички българи”?
Окупацията на завзети от нацистите земи е представена като обединение.

Дейността му като политик е повече от оспорвана“??
Само феновете на фашизма се опитват да оспорят историческите факти и да го представят като добър политик.

“Запомнен като… един от най-добрите археолози”???
А защо не по-правилното: “запомнен като човека, сложил подписа си под присъединяването на България към нацисткия пакт“?

Безобразие е да се води разговор за учения Филов, но не и за вкаралия България в поредната национална катастрофа политик Филов.

Ще цитирам изцяло написаното от Иван Бакалов, издателят на E-vestnik.bg, защото предава достатъчно добре какво се случи по време на предаването:

“БНТ поднесе в понеделник вечер умилително предаване за Богдан Филов, в “История.бг”. Вечерта в деня на Холокоста.
Водещ и трима от гостите се скъсаха да обясняват колко велик учен е, как случайно сбъркал, нямал избор, когато неговото правителство вкарало България на страната на Тристранния пакт. Една от участничките доц. Цвета Тодорова едва успя да каже, измежду толкова дитирамби за Филов, че бил антисемит. А археологът Овчаров изрази съжаление, че еврейските организации били против да му се сложи паметна плоча.

Филов и Хитлер

Даже не се осмелиха за един час предаване да кажат думите фашизъм и Хитлер. Веселин Методиев спомена нещо за недемократични средства, антидемократични цели и т. н. Водещият обясни, че Филов бил германофил…
Богдан Филов е човекът, който направи България съюзник на Хитлер, обяви война на Великобритания и САЩ и прие антиеврейски закони. Мъдри глави в БНТ обясняваха, че нямал друг избор. Винаги има избор – ако не си съгласен, оттегляш се. Филов до последно е работил като убеден привърженик на Хитлер.
Той е българският маршал Петен. И двамата са осъдени на смърт съответно от френския и българския Народен съд. На французина заменят присъдата с доживотен затвор, защото е бил на 90 години. Не всяка жертва на Народния съд е мъченик на демокрацията.
Но след предаването мнозина споделяха из Фейсбук идеята, че не бил виновен, нямало друг избор.
Никога във Франция няма да допуснат такова умилително захаросано отношение към маршал Петен. Там го наричат маршал Пютен. Все едно тук да наричаме Филов Лайнов. И това предаване на БНТ, и адвокатите на Филов, идат да покажат какви конюнктурни сме българите, не от днес. Готови да служим на дявола, щото няма начин. Имаме и поговорка – запали и на дявола свещ, за да не дойде каквото не щеш.
Филов с убеденост поема този път и води България след Хитлер. А не поради някаква принуда. Никой не го е карал да обявява война на САЩ и Великобритания, за да сринат София с бомбардировки. Никой не го е задължавал да приема антиеврейски закони. И ако не са били патриарха, депутати и общото настроение в обществото, щеше да депортира всички български евреи. Само 11 хил. е депортирал – от Македония.
Така в самия Ден за възпоменание на Холокоста БНТ реабилитира един привърженик на Хитлер.”

Ще ги допълня с още: по времето, когато Филов управлява, се приемат античовешките (а не само антиеврейски!) закони, сред които –  за защита на нацията, за българското поданство и др.п.
По времето на Филов биват убити не само депортираните 11 343 наши сънародници от Тракия и Македония, но и много други хора, сред които не малко бойци против фашизма, но и деца, жени, възрастни хора, които не се радваха толкова много, колкото апологетите на царския режим за “обединението”, а виждаха, че това е първата стъпка към националната катастрофа.

Модерно е да се отрича всичко случило се преди 9-и септември 1944 г. с думите, че след 9-и е било много по-лошо.

Филов пред Народния съд

Да, лошо е било, но това не значи, че преди е било добро – ако мислите, че е било, кажете го на наследниците на тези 11 343 депортирани хора. Какво? Не можете ли? Защото нямат наследници ли? Обяснете го на апологетите на нацизма, на феновете на Борис III и Филов, които се дразнят на всеки, осмелил се да напише истината за царския режим.

И накрая нещо много важно:
Филов не е този, който вкарва всички нас, а вкарва царството България в пакта. Подписът е негов. Той организира и депортацията, убийствата, изземването на имуществото им и т.н.
Ако някой се вижда като част от онази България, та да говори в 1-во л. мн.ч., (ни вкарва, ни обединява и т.н.) това е друг проблем.
Категорично не може и не бива да се прави връзка между който и да е от нас с онзи режим. Такава връзка очевидно има само между хората, които използват 1-во л., мн.ч. По същата причина не можем да казваме, че ние сме спасили българските евреи. Не сме “ние“, а са БПЦ и Димитър Пешев. И не са българските евреи, а по-голямата част – около 80 %. Останалите са депортирани и убити. И правителството на Филов е заплатило за тази “услуга” на нацистите.

Истината ще ни направи свободни, защото ще сме силни

Цар Борис III и Хитлер. Дружеско ръкостискане.

Когато някои се опитват да прикриват истината – включително и под формата на предавания по БНТ, те всъщност показват, че днешната държава България е немощна и слаба, щом не е в състояние да се изправи смело срещу истината. Също толкова слаба и немощна е била и през 1941 г., когато се снишава пред нацистите. Но управниците на царството не са били слаби и немощни, нито пък са се снишили, когато е трябвало да използват целия държавен репресивен апарат – войска, полиция, администрация, за да натоварят нещастните ни сънародници на влаковете и шлеповете и да ги извозят към Треблинка.
И държавата не се показва като бедна, когато заплаща на хитлеристка Германия, за да бъдат унищожени тези 11 343 души. Цинизмът на управници като Филов и Борис III е стигал до там, че да се пазарят и да договорят различно заплащане – 200 райхсмарки на възрастен, 100 – за децата, а бебетата са били приети от германските нацисти, за да бъдат убити… безплатно!

Върхът на цинизма не са опитите да се оправдае Филов с думите, че бил добър археолог.

Върхът на цинизма не са опитите да се отрече, че в България е имало фашизъм (аргументи от сорта на “имало е многопартийна система” и др.п. са невалидни, както посочват редица изследователи на историята).

Върхът на цинизма не е само това, че обществената национална телевизия може да направи едночасово предаване, в което да се срамува да посочи истината.

Не, уважаеми хора, можете да сте твърдо убедени, че днешните перачи на историята тепърва ще се стремят към “върховете” на цинизма, а ние – нормалните граждани – ще можем само тъжно да документираме поредното падение на някое издателство, на журналистиката като цяло, на науката история и т.н.

Хитлер и цар Борис III. Поредна приятелска среща.

В това предаване на БНТ се вижда и нещо друго, освен опит да се изпере миналото на България и то да се покаже само и единствено като светло. Вижда се, че е нарушен един от  основните принципи на журналистиката: по важна тема не са поканени експерти, които да изложат всички факти, пък да оставят зрителите сами да си направят изводите. Не, поканени са хора, които знаят фактите, но разговорът е насочван така, че да се чуе само едната гледна точка, да се стигне само до един извод, който се вижда в анонса на предаването, публикуван на сайта на БНТ: че Филов е “запомнен като един от най-добрите български археолози, високо оценен у нас и в Европа” и е “направил много за обединението на всички българи“.

БНТ няма да се засрамят от това предаване, за вас, уважаеми читатели – не знам, но аз лично се срамувам, че се налага да пиша такива очевидни истини.
_________
* – Йом ха-Шоа беше отбелязан вчера по целия свят като Ден на паметта за загиналите в Холкоста (ден на паметта за катастрофата и героизма), прочетете повече тук (на англ.): https://en.wikipedia.org/wiki/Yom_HaShoah
** – Можете да го изгледате тук: https://www.bnt.bg/bg/a/uchenite-v-politikata-bogdan-filov-24042017

Posted in Bulgaria, на български, общество | Tagged , , | Leave a comment