Veni | Вени

Актрисата Анджелина Джоли си е направила двойна мастектомия (оперативно отстраняване на двете гърди), пишат нашите вестници. Понеже едва ли някой от тях ще си направи труда да преведе цялото ѝ писмо до “Ню Йорк Таймс”, пускам връзка към оригиналната статия. Прочетете я, ако не знаете добре английски, използвайте преводачa на Google.

Но искам да ви кажа и нещо повече.

Видях във Фейсбук следното мнение по адрес на Анджелина Джоли: “Това е тоталната лудост – по-голяма дори и от лифтинга и козметичните операции – слабостта на великата нация, която мисли, че може да постигне безсмъртие в рамките на масачузетския университет, а по-късно и в ел ей. Наивно, да не кажа глупаво отношение към най-важния въпрос – този за смъртта и към най-очевидния и безпорен факт от бъдещето – всички хора са смъртни. Да изрежеш и двете си гърди, защото вероятността да заболееш от рак е голяма, означава да спреш да живееш, защото вероятността да умреш във всеки следващ миг е сто милиона пъти по-голяма….Тази новина ме разби!”

Нарочно пускам цялото мнение, защото то е написано въз основа на публикуван текст в българско издание. Българското издание не просто е написало “новина”, но редакторите дори не са си направили труда да прочетат и правилно пресъздадат това, което е сторила г-жа Джоли.

Ние, българите (а и балканците) живеем на принципа “Това на мен няма да ми се случи!” Това – медицински изследвания, превантивно лечение, загриженост за това да си по-дълго с децата си… Къде ти? “Това на мен няма да ми се случи!”
Да си слагаме коланите в колата, защото може да попаднем в катастрофа? Хайде, стига де – “Това на мен няма да ми се случи!” И т.н., и т.н.

Анджелина Джоли не просто е направила нещо изключително отговорно, което изобщо несвързано с мисленето за безсмъртие, както пише Явор, а е помислила преди всичко за децата и близките си.

Можеше ли да не го прави и да продължи още няколко години да живее (не)спокойно?

Можеше, разбира се.

Но нейният принцип не е “Това на мен няма да ми се случи!”

The Washington Post has published an article Bulgarian street-naming request in DC stirs broader debate over country’s role in Holocaust

The authors have properly found out that the history of the Holocaust in Bulgaria is not well known – I have to say neither in Bulgaria, nor in the US.
But I don’t believe that’s a fault of the Bulgarian Embassy. It’s a fault of the Bulgarian political elite.
Earlier this year, the Bulgarian Parliament passed a resolution (in Bulgarian), where it actually made the mistakes, described in the article. And to which the Parliament received a response from the US Holocaust Museum.
The Bulgarian Parliament stated that there has been an effort, initiated by the then deputy-chairman of the Parliament Mr. Peshev (in fact it was driven mainly by the Bulgarian East Orthodox Church), to stop the deportation of the Bulgarian Jews. But the Parliament denies that this deportation has actually already been started by the pro-fascist Bulgarian government by sending 11343 people from the territories of today’s Macedonia and Greece, which were then under Bulgarian occupation, to the Treblinka concentration camp.
The Parliament tries to waive any responsibility about the deportation from tzar and the government of Mr. Filov, by stating that the deportation was the result of the “actions of the Hitler command”, from territories that were “under German jurisdiction”. This presents a pathetic attempt to present the deportation as something bad, but for which the then pro-fascist Bulgarian government and administration in the occupied territories, are not responsible at all. As if it is not clear that Mr. Peshev started his campaign against the deportation, which was prepared, organized, and performed by… the very same Bulgarian government!

The truth is actually very sad, but at the same time simple and easy to explain:
The Bulgarian state under tzar Boris III is the one that organized and executed the deportation of our fellow Bulgarian Jews from the territories of Macedonia and Trace. Bulgaria commissioned this deportation to the Germans, and even paid them money for the transportation!
This is the same Bulgarian state, which accepted the antisemitic laws in the beginning of World War II.
And this is the same Bulgarian state, which really did something no other country did: it stopped the deportation of the other 48000 Bulgarian Jews from the territory of Bulgaria proper!

Within 3-4 years the same people did completely different things! Are you perplexed? You shouldn’t be. In 1941 the Bulgarian people were waiving Nazi flags and welcome the Nazi troops that were en route to occupy Greece, and in 1944 the same people waved Soviet flags and greeted the Soviet troops, which entered the country just a few days after the Soviet Union has declared war to Bulgaria! (Little is known that while Bulgaria declared war to the USA and the UK, it did not do that to the USSR)

The bottom line: the Bulgarian pro-fascist government is responsible for the deportation. Accepting publicly this responsibility is something, which we still have to see. But Mr. Peshev deserves to have a square named after him in Washington, DC, as he did the right thing in 1943, when initiated the protest of members of the Parliament against the deportation of of the Bulgarian Jews, and thus saved 48,000 of them.

Да им помогнем, като на 12-и гласуваме без 15-и!

Има една голяма полза от цялата тази истерия (а не история!) около изборите.

Първо – виждам, че все повече хора се осмеляват да пишат свободно срещу бившата власт. И това е прекрасно!

Второ – някои хора се разкриват не само като гербисти (подобно на фашисти, комунисти), но и като недостойни да бъдат на моята Фейсбук-страница. За такива – БАН (не, не Академията на науките, а забрана за четене и писане там).

Трето – нервите, които някои хора си изпускат, вероятно означава, че усещат края на едно мрачно време, в което обаче те вирееха добре – така, както прилепите живеят нощем и се дразнят от светлината.

Четвърто – но не по важност: озлобената и нервна реакция на практика ни показва, че тази порода хора са като динозаврите: с малките си мозъци все още не са разбрали, че времето им е изтекло, защото нервните сигнали се движат прекалено бавно от земята по големите им туловища, та го главата.

Дори да фалшифицират изборите, дори да останат още няколко години в парламента, това няма да ги спаси от изчезването.

Може и да е наивно, може и да се смеете и да си мислите каквото искате за мен, но предпочитам сред ФБ-приятелите ми да останат хората, които желаят нещо повече от това само техният собствен живот да е уреден (“на мене да ми е угодно”, както казва ББ в гнусно прославилото се интервю), но и животът на останалите около тях да е по-добър.

Ние знаем, че човек не живее изолирано и че дори вкъщи и на работа да има чудесни условия, то пътят между тези две точки, а и навсякъде другаде, зависи от обществото, зависи от това колко са бедните и онеправданите и колко от истинските престъпници са в затвора, а не колко са обявени за такива от някакъв задочник по физкултура.

Затова, за да не се разочаровате от мен, да не се ядосвате, че защитавам такива странни неща като свобода, равенство, братство, безкористност, взаимопомощ… Затова ви призовавам: ако ще гласувате за ГЕРБ, не ме четете, не ми пишете.

И не, няма смисъл да си хабите времето да ми обяснявате аз какъв съм, да ме питате защо си мисля, че мога да говоря така и др.п. Ако бях политик, щях сигурно да ви обърна внимание, щях да се боря за гласовете ви, да ви обещавам светло бъдеще, затвор за предишните и честност от моите партийни другари. Но аз не съм политик, нито съм шоумен – нямам нужда нито от рейтинг, нито от гласове.

Единственото, от което имам нужда, това е страната, дала ни подслон в труден момент, да престане да бъде робиня на посредствеността и на хората с престъпно минало и затворническо (дай, Боже!) бъдеще.

НО за да се случи това, трябва да се направи първата крачка – на 12-и без 15-и номер.

Гласувайте за всеки друг, но не за ГЕРБ.

Тази статия ще бъде посрещната с недоумение от някои хора, които си мислят, че Кеворк Кеворкян не е интервюирал достатъчно остро Борисов на 5-и май (Великден). Че едва ли не е трябвало да го разпъне на кръста, та той никога да не възкръсне.

Да оставим настрана, че навръх Великден, една седмица преди изборите, се прави интервю в гледано предаване, с един от кандидатите за депутати и бивш премиер и да се спрем само на няколко момента, които ще променят мнението ви.

Кеворкян показа за пореден път, че може да задава въпроси, при това такива, че на интервюирания да не му стане ясно как се превръща в едно цвете, подобно на теменужките, с които си говореше Костов навремето. Класическите политици на България от края на XIX век наричат това “Скубане на кокошката, без тя да кряка”.

В интервюто за предаването “Всяка неделя” по Нова телевизия Бойко Борисов сподели:

“Но, за да приключа тази тема и да не се въртим около нея, аз съм донесъл само едно нещо, което ще ми позволиш да го прочета, много кратичко, но – как в правовите държави, в САЩ, в ЕС, се коментират подобни такива деяния, когато слушат. Държавният департамент на Щатите, когато излязоха в „Уикилийкс” секретни документи, дали са истински или не, не ги коментирам, но ето какво казва официалното американско правителство – „Държавният департамент не коментира материали, включително и класифицирани документи, за които нерегламентирано е изтекла информация”, посочва в официална позиция до медиите посолството на САЩ у нас. Всяко неоторизирано оповестяване на класифицирана информация, от „Уикилийкс”, в случая, има вредни последствия за живота на отделни хора. И накрая…, то е дълго, две странички – „Осъдително е отделен индивид или организация да се опитва да печели популярност или икономическа изгода за сметка на хора, които са имали пълното основание да разчитат на конфидениалност при споделяне на тази информация”. Така се реагира и така трябваше да реагират политическите партии в България на подобна нерегламентирана информация.”

Да му стане жал на човек, когато чуе как Бойко започна да се оправдава… с цитати от Държавния департамент! Явно е забравил какво каза посланикът на САЩ повод Уикилийкс:

“Силно се надявам, че като чете новините за Уикилийкс… българската общественост да разбере, че онова, което изпращаме във Вашингтон от конфиденциалните си доклади, е същото, което аз споделям с българите всеки ден…
Уверявам ви, че следващите 1000 грами, които може би ще бъдат посветени на България, ще предоставят добре балансирана и справедлива картина на събитията в страната. Нашите мисли съвпадат с мислите на българския народ…”

Т.е. по логиката (но не на Борисов), казаното в неформална обстановка е същото, което той споделя с българите всеки ден и неговите мисли съвпадат с мислите на българския народ.

Или с други думи – казаното от Бойко, Миро и Ники е… истината!

Но дори този шокиращ момент не може да изтрие зле прикритата обида, която Бойко таи по адрес на Цветан Цветанов. Ще кажете “Не е така!” Не е, ама е. И Бойко няма друг избор, освен в момента да се кълне, че вярва на Цветанов изцяло. Все пак идват избори, какво очаквате да каже? Какъв сигнал ще изпрати на привържениците на ГЕРБ? Че “моторът” на партията не заслужава доверие ли? Че не бива да се гордее с него ли (виж снимката вляво)?

Бойко Борисов: “…В нашата партия, в ГЕРБ проблемът с властта и управлението на партията не съществува. ГЕРБ е партия, която съм я създал аз. ГЕРБ е партия, която за радост през годините създаде своите организационни структури. Това изисква огромно време. И ако в момента другите политически партии са зле, защото те определено са зле, е защото нямат организационна работа. Те нямат структура… Партийната работа е много тежка и много неблагодарна. Това всеки иска да стане депутат, всеки иска да стане кмет, общински съветник… Тези хора трябва някой да седи да ги слуша, пък те се карат, пък се разправят, пък си правят интриги, пък винаги има недоволни. Цветанов е като кошчето за отпадъци, душевни отпадъци на всеки един от тях. И аз съм му дал да се занимава с тази работа…
Бойко Борисов: …Какво ще прави Цветанов без мен? Ето, ГЕРБ, аз напускам днес, идва Цветанов, става шеф на ГЕРБ. Е и, какво става?
Водещ: Нищо и половина.
Бойко Борисов: Какво става? Той е силен, когато и аз съм силен. И той го знае и го съзнава.
Водещ: Искаш да кажеш, че той е една функция, твоя?
Бойко Борисов: Той винаги ми е бил помощник. И до ден-днешен. И дано, моля Господ, да изляза прав и никога да не се разочаровам от него, е бил перфектен помощник.

“Винаги ми е бил помощник.”
Няма как да не си спомним, че бившият главен прокурор Филчев така го и беше определил (май пак при Кеворкян?) – като едно момче, което носеше папките на Борисов. Унижение струи от думите на Борисов. Няма начин едно момче, яло филии с мас и играло футбол по поляните на Банкя, да не е наясно, че “перфектният помощник” го е прецакал перфектно.
От всичко казано при Кеворкян, струи една нескрита обида, през която се прокрадва и омраза. Дали съм прав или не – бъдещето ще покаже, но до момента в България не е имало политически тандем, който да изкара дълго време. То и по света е така – с изключение може би на Русия, където Путин и Медведев си сменяха постовете.

И още един гвоздей при разпъването на Борисов:

Водещ: Между другото, има една голяма промяна в стилистиката, в стила на разговорите. Станишев казва, че ГЕРБ бил „империята на злото”, а пък на едно място пишеха, че ти си Сталин, а Цветанов – Берия. Как гледаш на такива работи?
Бойко Борисов: Това момче, когато е расло в градините на „Евксиноград”, а ние сме яли филии по улиците и сме работили, сигурно само такива филми е гледал там – сталинистки, комунистически.

Забележете – Кеворкян не го коригира, макар и добре да знае, че “империя на злото” е термин, вкаран в употреба не от комунистите, а напротив – от човека, който допринесе най-много за разпада на комунизма – щатският президент Роналд Рейгън. Гениално е просто как го закопава (друг е въпросът, че Кеворк не цитираше Станишев, а друг общественик, направил сравнението със Сталин и Берия).

Ето защо си мисля, че разговорът на Бойко Борисов с Кеворкян не е безплатен Пи Ар в полза на Борисов, а е по-скоро насочен към онези хора, които все още се колебаят и се чудят кое е по-малкото зло: ГЕРБ или някоя от останалите партии. След описанието на ГЕРБ като нещо измислено от Бойко, което не би съществувало без Бойко, то и наивните хора би трябвало да са наясно: ГЕРБ не е партия. Ако се съмнявате в моите думи, вижте какво казва самият Бойко:

“…три години Цветанов беше председател на ГЕРБ, докато бях кмет. Цялата партия, пари, платежни, всичко, аз не фигурирах никъде. Когато казах – от днес искам аз да съм председател, защото вече позицията ми го позволява, единодушно конгресът ме избра.”

Познавате ли истинска партия, която е избирала единодушно своя председател? Но познавате ли и друга партия, която да е имала само един отчетно-изборен конгрес – този, на който избра “единодушно” своя лидер? Да, доколкото разбирам, други отчетно-изборни конгреси не е имала. Пък и Бойко навремето им го каза – той ще определя кой какво прави в тази партия. Нещо повече – той дори им забрани да говорят по адрес на отделни политици, например по адрес на Първанов. Между другото – такава забрана по адрес на Плевнелиев няма. Още един факт, който беше вкаран от Кеворкян в употреба.

Но да завърша тази статия с традиционното за България заключение: Иван Костов не е прав! В разговора Кеворкян изобщо не засегна темата “Костов”. Дори подмина хапливата реплика на Бойко, който му каза, че Костов му е приятел.

Не знам какво си мисли Кеворкян, не знам какво си мисли Бойко, но знам, че от този разговор може да се направят редица изводи, кой от кой по-тъжни и мрачни за България.

Някак си не ми се иска да завършвам толкова унило статията, особено в днешния празничен ден – Гергьовден. Нищо, че президентът ни развали настроението с думите, че трябвало да харчим пари за изтребители.

Оптимистичното е, че времето е прекрасно и че само след седмица резултатите от изборите ще са ясни. Който и да ги спечели, дано да няма възможност да направи самостоятелно правителство. И дано да има достатъчно механизми за контрол върху действията на следващите властимащи. Видяхме какво се случва, когато МВР е оставено на разположение на един човек с неподходящо образования, ниска обща култура и никакво непознаване на правото: злоупотреби, обвинения, както и последващи обвинения от прокуратурата за извършени престъпления. Подобен мракобеснически режим не бива да се повтаря, иначе крехката демокрация няма да издържи. Ние не сме нито Англия, Швеция или САЩ, че да имаме векове развитие при нормални условия. Дори западните страни имат проблеми, дори и там се срещат отклонения от демократичното развитие, така че ние трябва винаги да полагаме двойно, тройно повече усилия, за да се справим с недостатъците си. Помислете само: ако се стремим към достигане на западния стандарт на живот, трябва да се движим много по-бързо, отколкото се движат по-развитите от нас страни. Няма как да стигнеш някой, който тича, ако ти ходиш пеш. Може да го стигнеш, ако той ходи пеш, а ти тичаш. И не се спираш час по час, за да смениш посоката. Няма как да станем по-демократична, по-успешна държава, ако ни управляват хора, които нарушават законите и не виждат нищо лошо в това. Които дори може би не го разбират.

Дали ще го разберат достатъчно хора – не знам, но ако не го кажа утре с право ще ме попитате “Защо мълча тогава?”

Мълчанието е най-лошото нещо, което ни се случва, а поговорките “Преклонена глава – сабя не я сече”, “Да би мирно седяло, не би чудо видяло” и “Мълчанието е злато” са само оправдание за страха, подлостта и преклонението пред силата. Да завърша и аз с едно клише:

По-добре е да дадем сила на правото, отколкото право на силата.

(Препечатвам мнението на проф. Николай Слатински от неговия блог и с негово разрешение. Удебеленият шрифт е от мен. Вени Марковски.)

Аз вече знам за кого както и за “ГЕРБ” в никакъв случай и за нищо на света няма да гласувам…

За да формулирам тезата си, се налага да кажа няколко думи за Демокрацията.

Демокрацията доскоро – говоря за либералната пазарна демокрация, гарантирала оттатък Берлинската стена 30 години невероятен икономически ръст, уникален жизнен стандарт, оптимално съчетание на свобода и сигурност и смазваща победа над Съветската система, която изобщо не беше лесна и лека за побеждаване – бе почти перфектен работещ механизъм, намиращ най-верните, най-правилните и най-точните отговори на двата въпроса:

▪ КОЙ ТРЯБВА ДА УПРАВЛЯВА? и
▪ КАК ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА?

Но Демокрацията като процедура, е много проста и твърде елементарна формула за вземане на решения – прави са тези, които са повече. При това не тези са прави, които изобщо са повече в обществото, а тези, които са повече при гласуването.

Така или иначе, тези, които са повече практически никога не са били прави.

Слава Богу, че всички жизнено важни проблеми на човешкото битие и съзнание не са решавани през вековете с просто мнозинство, а са се раждали в главите на отделни хора и с цената на много саможертви и жертви, изгаряния на клада и разпъвания на кръст са си пробивали път – често въпреки мнението на мнозинството.
Съзнавайки своите слабости, които лесно могат да се превърнат в опасност за обществото при израждането й във формална процедура, Демокрацията е изработила за оптимизирането си поне ЧЕТИРИ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛОВИЯ:

(1) тези, които са прави, т.е. които са повече, да са колкото се може повече.

(2) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изразяват своето мнение колкото се може по-информирано.

(3) тези, които са прави, т.е. които са повече, да зачитат и да се вслушват в мнението на онези, които са по-малко и да инкорпорират от него в своите решения онова, което е полезно за цялото общество.

(4) тези, които са прави, т.е. които са повече, да изолират и да не допускат крайни, радикални, опасни за обществото, човеконенавистнически и други подобни мнения да могат да влияят на вземането на решения.

Съблюдавайки тези четири допълнителни условия, Демокрацията успешно отстояваше себе си, самооптимизираше се и спомагаше за развитието и социалната кохезия (солидарност, сплотеност, сцепление). И в същото време се разграничаваше от режими, които чрез формалните демократични процедури имитираха демократично взети решения – вкл. формалната (механична) „демократичност” при идването на власт на Хитлер и „общонародното” утвърждаване на волята на Сталин.

Днес България се намира в много тревожна, опасна, симптоматична и критична точка на своето развитие (ако това, което се случва през последните 2-3 десетилетия въобще може да се нарече развитие).
След почти 25 години на Преход, в страната ни се е оформило, набрало е сила и нахъсеност, омраза и реваншизъм едно малцинство от 25% от българите, което мрази демокрацията, по никакъв начин не държи на нея, смята я за нещо вредно и лошо, обвинява я за всичките си лични провали, несполуки, беди и маргинализирания.

Това малцинство от 25% е основно асоциализирано, опростачено, деинтелектуализирано, чалгизирано.

Това малцинство от 25% е опасно за себе си, за нас, за нашите деца и за България.

Това малцинство от 25% може да гарантира изборната победа на партията, за която гласува.

Това малцинство от 25% намери за жалост своя партия – “ГЕРБ” и с всеки изминат ден все по-настървено, консолидирано, агресивно и мобилизирано строява редиците си зад нея, очаква изборите, за да даде първосигнално и свръхемоционално своя глас за нея и лично за другаря Бойко Борисов.

А “ГЕРБ” все по-малко е партия и все повече е нещо подобно на организирана престъпна група. Впрочем “ГЕРБ” никога не е бил партия, но сега вече е ясно, че по нейните върхове има жестоки антидемократични рефлекси, криминални нагони, репресивен манталитет и откровена, открита, безпардонно, нагло, хулигански демонстрирана простащина.

Ето защо аз вече знам за кого освен “ГЕРБ” в никакъв случай няма да гласувам и за кого освен “ГЕРБ” в никакъв случай не бива да гласуваме.

Аз в никакъв случай няма да гласувам за “ГЕРБ” и за онези партии, които не заявят публично, ясно и ярко, категорично и безкомпромисно, че след изборите няма да правят – на никаква цена и при никакви условия – коалиция с “ГЕРБ”!

Убеден съм, че това важи не само за мен, но и за всички нормални български граждани, за всички нас – българите, турците, ромите, евреите, арменците и другите ни съграждни, с които тепърва трябва да си доказваме заедно и съвместно, че процесите на разпад и агония в страната ни, в нашата обща Родина не са станали необратими и безвъзвратни!

Защото България е изправена пред пропаст.

Защото България рискува да попадне окончателно в лапите на една безумно опасна клика от мутри, милиционери, ченгета и клептомани, за които демокрацията е само средство да опростачват, ограбват, ориентализират и омаскаряват страната, народа, обществото и всички нас.

Демокрацията не е игра. Играта на демокрация свърши. Слава Богу, ние сме в Европа и затова все още можем с процедурите на демокрацията да спасим Демокрацията.

Давам си сметка, че моят глас е само един глас, както и че когато се опитвам да бъда чут, веднага ще започнат да се носят води от десет морета и сто кладенеца – ама какъв съм бил, ама кого съм съветвал…

Ето защо не мога и не искам да призовавам, а едва ли имам моралното право да призовавам демократичните партии да заявят категорично, че след изборите няма на никаква цена и при никакви условия да правят коалиция с “ГЕРБ”.
Въпреки това съм категоричен за себе си, че няма да гласувам както за “ГЕРБ”, така и за всяка партия,
която до изборите не ми е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да се коалира на никаква цена и при никакви условия с “ГЕРБ”.

Също така съм за себе си категорично убеден, че всеки, който милее за България, за народа, за демокрацията, за това страната ни да бъде модерна, демократична, европейска и просперираща държава, би трябвало да постъпи като мен – да не гласува за “ГЕРБ” и за всяка партия, която не е дала абсолютно надеждни гаранции, че след изборите няма да са коалира на никаква цена и при никакви условия с “ГЕРБ”.

А съм категорично убеден в това, защото смятам, че ние – разумните и трудолюбивите, честните и почтените, знаещите и можещите, младите и старите, левите и десните, емигриралите и останалите тук българи трябва да изолираме “ГЕРБ” и неговото мутренско, милиционерско, ченгесарско и клептоманско, просташко и опростачващо България ръководство, да им наложим санитарно-морален кордон, да ги маргинализираме политически и да им дадем да разберат, че макар и благодарение именно на процедурите на демокрацията те да могат да печелят гласовете на своите фенове (а те са основно фенове, публика на чалга-шоу, на силови двубои без правила, на зрелища – а не съзнателни и съзнаващи участници в политически процес, определящ Бъдещето на България), но в една Демокрация те нямат и не бива да имат моралното и политическото право да управляват България, техният път и пътят на Демокрацията са в различни посоки, тези пътища са в различни времена и пространства, те са пътища към различни цивилизации и култури…

Време е не просто за избори, а за Избор.

Николай Слатински
03.05.2013 г.

Изгледайте добилия изключително бърза популярност в последните 24 часа видео клип, в който Бойко Борисов споделя през 2009 г. пред камерата на бТВ следното:

“Когато някой каже за една жена, че е умна, обикновено тя НЕ е много хубава.”
(В репортажа можете да чуете как Ани Салич потресена повтаря “НЕ е много хубава?”, а той потвърждава “Да.”)
“…Аз не съм способен на страдание. В това отношение съм голям егоист. В смисъл, такъв, че.. Аз гледам така да подредя, че на мен да ми е угодно в живота. Така да подредя нещата, че да ми е добре на мен…”
“…за децата ми не съм оставал време да ги гледам. Никога не съм къпал бебе, никога не съм го приспивал. Никога не съм го преобличал. Никога… не съм го водил на детска градина…”
“усета ли лабилнос.., усета ли страх…, усета ли разколебанос в нещо… паля три свещички… целувам богородичка, бог напред и аз след него, това майка ми е казала и излизам и се чуствам вече добре…”

—

—

Обърнете внимание на два момента, в които той се прекръства.
Ще трябва да се напрегнете доста, защото

кръстенето му е с някакви блуждаещи движения около корема

(първото е около 3:14 мин., второто – около 3:33 мин.).

Защо ги споменавам ли? Защото а) не знае как да се прекръства и б) тъкмо след първото “прекръстване” камерата се спира върху лявата му китка, около която има вързан червен конец.

Да видим какво казват за кръстния знак:

“Днес всяка християнска молитва е съпътствана от кръстен знак. Този кръст е спасителен само ако всеки, вървейки към своята лична Голгота, носи с желание и упование своя житейски кръст, вярвайки в спасителната сила на Кръста.
Кръстният знак се прави с дясната ръка. Трите пръста — палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два – безименият и малкият, се свиват е дланта. С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. По този начин изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме.
Какъв е символът? Съединените три пръста означават вярата в Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисуса Христа, с Неговите две естества — божественото и човешкото, Бог и Човек, тоест, Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение.
Кръстният знак слагаме на челото – измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на гърдите – за да освети сърцето и облагороди чувствата ни; на раменете – за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.”

Сами преценете дали Бойко Борисов е истински вярващ, а ако си мислите, че кръстният знак няма голямо значение, то помислете пак:

“Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстният знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща в безсмислено механично движение на ръката.”

Да се спрем и на второто нещо – червения конец. Не за пръв път разбираме, че Бойко е суеверен. Ето какво казва преди две години самият той:

“- А това на ръката ви какво е?
- Червено конче. Против уроки. От кака ми е. Вързала ми го е през януари. Да ви кажа има неща, които още от майка ги знам и ги правя. Например като ти мине някой път и е по-добре да се върнеш. Който ще да е. Не е хубаво да ти минава път някой, като си тръгнал нанякъде. А в понеделник не се бръсна!
- Защо?
- Така съм си решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така.
- Хубаво е да се знае да не ви искат пари в понеделник хората.
- Абсурд. Не давам!
- Добре, че заседанията на Министерския съвет не са в понеделник, че ако трябваше да приемате бюджета…
- (Смее се.)Така е. Има неща, които не се правят. Ако черна котка ми мине път, се въртя три пъти и тогава минавам.
- Сега вече излъгахте!
- Не, ако съм с колите, им казвам върнете се и да минем по другата улица. Мине ли черна котка – завиваме обратно! (Залива се от смях.)
- Суеверен или вярващ?
- Знам ли. По принцип вярвам си в Господ. Сутрин, като стана, три пъти се прекръствам и казвам: “Боже, ти напред, аз след теб.” Това го знам от майка и това правя.”

След подобни откровения, не ми остава нищо друго, освен да напомня десетте Божи заповеди, но май за нашия случай е по-добре да напишем и седемте смъртни гряха:

похотливост, чревоугодничество, скъперничество, леност, гняв, завистничество, горделивост.
Православната църква била добавила и суетата.

Вие си правете сами изводите кой от тези смъртни грехове е присъщ на Бойко, кой на Цецо, кой – на някой от техните другари.

И също така си задайте въпроса: Разбира ли Бойко Борисов какво значи да вярваш?

Засега се хващам само за казаното от него през месец юли 2009 г., както и от наблюденията на чуждестранни журналисти (Би Би Си).

*** На 20-и юли, с пура в ръката, Бойко споделя по бТВ:
“…Ако някой каже за една жена, че е умна, обикновено тя не е много хубава…”
“…Аз не съм способен на страдание. В това отношение съм голям егоист. В смисъл, такъв, че.. Аз гледам така да подредя, че на мен да ми е угодно в живота. Така да подредя нещата, че да ми е добре на мен…”
“…за децата ми не съм оставал време да ги гледам. Никога не съм къпал бебе, никога не съм го приспивал. Никога не съм го преобличал. Никога… не съм го водил на детска градина…”

*** На 28-и юли 2009 г. Би Би Си пише:
“Бойко Борисов е плашещ човек с обръсната глава, дебел врат и масивните рамене на борец, какъвто е бил навремето…”
“Той определено ме притесни, а имаше още по-лош ефект върху моята продуцентка и преводачка, която след интервюто сподели, че е като болна…”

Може би тогава, преди изборите през 2009 г., не сте знаели що за човек е Бойко, но днес го знаете. И оправданията, че той е “по-малкото зло” вече не минават. Мислете преди 12-и май, защото след това ще е много, много късно.

Когато преди броени часове написах набързо статията “Не ви ли е срам, г-н президент?” не очаквах, че ще получим толкова бързо отговор от страна на президента.

Не, не го е срам.

По-точно: НЕ ГО Е СРАМ, че не го е срам!

Вместо човекът* Росен Плевнелиев (Р.П.) да си каже “Добре, 15 месеца съм президент, сложен в кабинета си от Бойко, но е време за разграничаване” и да стане от стола си не като Р.П., а като президент на Република България, той се прави на ни лук ял, ни лук мирисал.
Човекът Плевнелиев, сякаш е на ракийка и салатка при съседите, казал:

“Неприемливо е на разумните искания на хората да се отговаря със специални разузнавателни средства, не може повече да се заливат българските граждани със скандали, бръмбари и СРС-та…”

ПРЕЗИДЕНТЪТ Плевнелиев трябваше да каже нещо много по-различно, нещо в духа на речите на Ф.Д. Рузвелт или Уинстън Чърчил. Някой около него трябваше да му напише малко на брой, но много силни думи**.

ПРЕЗИДЕНТЪТ Плевнелиев трябваше да надскочи гражданина Р.П. и да поеме отговорността за ДЪРЖАВАТА България, а не да празнослови:

“Запитан ще призове ли Борисов да се откаже от имунитета си, той отговори: “Аз съм президент, който е поставен в ситуацията две седмици преди изборите не просто да отговаря за държавата, за служебното правителство, но и да даде всичко от себе си, за да можем да имаме една коректна предизборна кампания. Не очаквайте от мен да давам оценка на един или друг политически лидер”.”

Явно е, че човекът Р.П. все още е подчинен на бившия премиер Борисов. Едва ли ще се изненадаме, ако разберем, че Р.П. звъни сутрин на Б.Б., за да го пита “Шефе, к’во да правя днеска?”

Никой не е искал от ПРЕЗИДЕНТА Плевнелиев да дава оценка на Борисов.

Хората искат и заслужават ПРЕЗИДЕНТЪТ Плевнелиев да бъде ДЪРЖАВЕН, а не лукова ГЛАВА.

Народът иска президентът да бъде Президент, а не гражданин, попаднал случайно в Президентството. Народът, а и Европейският съюз искат и трябва да получат оценка на факта, че бивш премиер, бивш министър и бивш градски прокурор на София обсъждат как да нарушат морала и законите на страната. ТОВА е голямата и важна тема, а не СРС-тата, бръмбарите, микрофоните и това КОЙ е направил записа. Това са все маловажни неща. И те не носят заплаха за страната. Заплахата идва от мръсния, циничен и вулгарен език на човека, който бе четири години премиер, а преди това кмет, а още по-рано и главен секретар на МВР, генерал-лейтенант и доктор на науките.

Все още имам надежда, че около президента или около Р.П. има хора, които могат да му налеят малко акъл в главата.
Ако обаче не видим реакцията на ПРЕЗИДЕНТА Плевнелиев, ще останем с усещането, че и за него има СРС-та, които бившите управляващи държат на сигурно място и затова гражданинът Р.П. не смее да даде път на ПРЕЗИДЕНТА Плевнелиев.

И се чудя дали това не е по-добрата възможност.
Защото другата е Р.П. всъщност да е случайно попаднал на този пост и да не става за тази работа. И тогава вече наистина

само Господ може да опази България.

______
* – … Който, убеден съм, е готин пич, добър съпруг и родител. Б.м. Вени Марковски
** – Няма да се спирам сега на това какви биха могли (могат) да са те; има си хора за тази работа. Пък и читателите дори могат да се сетят за други примери.

Смята ли президентът Плевнелиев подслушването и циничния език на бившите премиер, градски прокурор и министър на земеделието за национални приоритети?

Ще кажете, че се заяждам, но няма да сте прави.

Росен Плевнелиев сам заяви, при това през януари 2012-а година (sic!), че ще крещи, “ако не се работи по националните приоритети”.

След като не само не крещи, но не го чуваме дори и да шепти, изводът се натрапва сам:

за него подслушването, безконтролното използване на СРС-та, циничния език на бившите управляващи е…. национален приоритет!

И още нещо ни каза преди повече от година г-н президентът:

“По повод доклада от тази седмица на организацията “Репортери без граници”, според който България заема последното място в Европейския съюз по свобода на медиите, президентът каза, че това е поредният проблем, който трябва да се адресира.”

Адресирахте ли го, г-н президент?

Не Ви ли е срам, г-н президент?

=====

Единственият нормален коментар по темата за подслушването дойде не от президента, а от директора на Националната следствена служба. И беше отразен само във вестник “Сега”.
Дано вие, които го четете тук, го популяризирате достатъчно нашироко, за да стигне не до хиляди или десетки хиляди, а до стотици хиляди, дори милиони хора. Идва ден разделен – 12-и май.
Бойко Найденов: “Това е Република България, ние сме граждани на Република България, вие, аз, тези, които са се срещали, тези, които са записвали – това сме ние. Не искайте нещо по-различно. Шофьорите, които ни возят в градския транспорт, са същите българи – това сме”, коментира Найденов. На констатацията, че това са хора, които са избрани да ръководят, той каза, че затова има избори и на всеки четири години българският народ може да реши кой иска да ни управлява.”

=====

След пускането на записите, в които се чува как говорят някакви хора (вероятно Бойко, Миро и Николай), след изтеклите преди години в медиите записи, в които Бойко нарежда на Ваньо да не закача Мишо Бирата, след като чухме какво казаха прокурорите на своята пресконференция, че е възможно да се подслушва без контрол и вероятно в противоречие със закона… След като знаем, че част от съдружниците на Бойко бяха разстреляни през годините….
След всичко това не би трябвало да сме изненадани от речника на Борисов.

Но не това е най-важното.

Важното е, че в България хората – ВКЛЮЧИТЕЛНО и бъдещия президент Плевнелиев, когато беше все още министър – се отнасяха и продължават да се отнасят спокойно към презумпцията за виновност, към това, че МВР може би ги следи и подслушва. ТОВА е голямата драма на България. Ако някой (приятели ми цитираха статия на Едвин Сугарев) си мисли, че има по-голямо ЗЛО от милиционерската школа на Бойко, то той/тя явно не само живее на друга планета, не само диша друг въздух, но няма никакво усещане за добро и зло.

Не може да има по-голямо зло
от това едни цял народ да бъде обявен за “мат’рял”.

Не може да има по-голямо зло
от това всички пенсионери вкупом да бъдат обявени за непотребни унищожители на парите на държавата.

Не може да има по-голямо зло
от това в ХХI век страната-членка на Европейския съвет да бъде на последно място по всички показатели на демократичните държави не заради народа си, а заради управниците си.

Не може да има по-голямо зло
от това един днешен политик да е ксенофоб, антисемит, хомофоб и да се смее дебелашки за каквото и да е.

И не ми казвайте, че тези хора не са такива, каквито звучат по записите, защото иначе не биха били приемани от Обама, Камерън и Меркел.
Западните политици не могат и да си представят, че някой министър на вътрешните работи ще е толкова нагъл и такъв гьонсурат, че да подслушва своите съпартийци, това да стане известно и той да продължи да бъде министър. За западната култура това са абсолютно несъвместими дейности. За тях при подслушване се подава оставка (в най-добрия за политика случай) и се води истинско разследване, което може да свърши с осъдителни присъди.

Затова ви моля пак: МИСЛЕТЕ преди да гласувате на 12-и.

А ако ви трябват още мотиви защо е хубаво да се мисли ПРЕДИ да се гласува, прочетете и тази статия в “Дневник”.

Преди четири дни пуснах във Фейсбук следното съобщение – на личната и на публичната си страница:

“Уважаеми хора, отправям гореща молба към всички вас:
Ако на 12-и май сте решили да гласувате за ГЕРБ, моля да ме махнете от списъка на ФБ-приятелите си веднага, още днес!

Сред вас има много хора, които познавам лично, но има и хора, чието ФБ-приятелство съм приел, без да ви познавам изобщо.
В началото, преди да създам публичната си страница, приемах всяка покана. Поради това, че сред вас има хора, които не съм избирал за истински приятели, а по-скоро те са ме избрали, се наложи да създам и правила за поведение във Фейсбук – за да не се получи така, че стената ми да стане говорилня, подобна на стените на българските политици. Както знаете – не съм политик, така че не търся одобрението на гласоподавателите, а по-скоро се надявам да провокирам мисленето на онези от вас, които не искат да са жертва на ежедневието и жълтите медии.

Не съм политик, но не съм аполитичен и затова ви моля: ако сред вас има някой, който ще гласува за ГЕРБ, да напусне стената ми. Няма да се разсърдя – свят широк, хора всякакви, но просто не виждам какво общо може да имаме.

Вие живеете в свят, към който аз никога не съм принадлежал.
Ние с вас живеем на различни планети, дори дишаме различна атмосфера.
На нашата планета не можем да живеем, ако нямаме свобода и граждански позиции.
Във въздуха на физкултурниците от ГЕРБ обратно – силно мирише на злоупотреба с правата, далавери за близките и неспазване на задълженията, в които, между другото, влиза и грижата за социално слабите: пенсионери, хора в неравнопоставено положение, деца…
На нашата планета няма хомофоби, ксенофоби, антисемити. На тяхната самият им лидер е изявен и доказан на практика хомофоб, а всички наоколо не само го гледат с одобрение и се хилят на дебелашките му “шеги” и намеци със сексуален подтекст, но го гледат и се учат от него.

След всичко, което и вие знаете – безконтролното следене и подслушване, подигравката с нашите майки и татковци, дебелоочието, гьонсуратлъка, бабаитлъка, обвиняването на лекари за убийци, на представители на почти всички съсловия за крадци, бандити, престъпници и криминално проявени, ако все още някой си мисли, че ГЕРБ ще ги оправи, тогава напуснете страницата ми и идете в някоя местна квартална организация на ГЕРБ, за да ви оправят колкото си искате.
Сред ФБ-приятелите ми нека останат хората, които предпочитат да си помагат сами и да оцеляват, без да плюят на достойнството си и без да си създават кумири. Още повече – фалшиви.”

Моля и читателите тук, в моя блог, да престанат да го четат, ако са решили на 12-и май да гласуват за ГЕРБ. И ако се чудите за кого да гласувате, ето какво пуснах преди 3 дни във Фейсбук:

ГЛАСУВАЙТЕ НА 12-И МАЙ!

Важно е за коя партия ще гласувате, но още по-важно е за коя НЯМА да гласувате.
Призовавам всеки от вас да призове всеки от своите приятели, които на свой ред да призоват своите приятели: ГЛАСУВАЙТЕ НА 12-И МАЙ.
Просто се явете в изборната секция и гласувайте!
Високата активност ще развали сметките на политическите инженери, които се надяват в Парламента да влязат измислени партии, готови да подкрепят милиционерите срещу късче от баницата.
Гласувайте ЗА всеки друг, но НЕ и за тези, които ни казаха, че сме лош мат’рял, че пенсионерите са изяли фискалния резерв, че онеправданите са в наша тежест.
Има над 60 регистрирани партии, така че всъщност имаме голям избор!
Няма да правя пропаганда ЗА коя партия да гласувате, но искам да ви напомня, че предишните управляващи, които дезертираха от властта през февруари, са отговорни не само за безконтролното подслушване и следене на стотици хиляди граждани. Те са отговорни за това, че оставиха бедните, немощните, слабите без никакво внимание и грижи. За четири години те не увеличиха нито веднъж пенсиите – направиха го едва от 1-ви април тази година, очевидно с предизборна цел, с което доказаха, че са цинични сметкаджии. Напомням ви също, че едва ли е случайно, че сменяха министрите на здравеопазването всяка година, че източиха здравната каса, а да не говорим, че се опитаха да посегнат и на пенсионния фонд и само БНБ ги спря.
Но най-важното за една млада демокрация:

Напомням ви, че бившият министър на вътрешните работи обяви от трибуната на Парламента едни български лекари – от Горна Оряховица – за убийци. При това – за детеубийци!
Единственият друг политик, отправил такова обвинение към български медици, е покойният либийски лидер Муамар Кадафи!
Помнете това и го напомняйте от днес до 12-и май на своите приятели и близки.

Тук не говорим за това какви са останалите партии – всеки може сам да си избере програма или личности, които харесва и да гласува за тях – а говорим за това що за човек е този, който можеше с неописуема наслада да чете разпечатки от СРС-та от парламентарната трибуна?! Що за човек е този, който ходи – по думите на неговия премиер! – да копае трупове с багер?! Що за човек е този, който обвини български съдии с гражданска позиция, че са покровители на мафията?!

За да не се повтори личният режим и да не стане така, че да се каете, гласувайте на 12-и май. За всеки друг, но не и за ГЕРБ.

Вчера един мой приятел ми каза, че преди да хареса публикацията ми във Фейсбук, за момент се поколебал. Той не е на държавна работа, не зависи от държавата, но е живял при социализма достатъчно време, за да има изградена автоцензурна имунна система. Разбирате ли, уважаеми читатели, че щом хората, които са свободни духом, се колебаят дали да споделят едно мнение срещу властта, има много други, които не са свободни и предпочитат да живеят с преклонена главица, за да не я отсече мечът на полицията. На същата тази полиция, която трябваше да ни пази, но вместо това ни подслушва и следи. БЕЗКОНТРОЛНО.

Не знам колко от вас биха се съгласили, че е по-добре да умреш изправен на крака, отколкото да живееш на колене, но изглежда, че все още има немалък брой хора, които са на принципа “да би мирно седяло, не би чудо видяло”.
Говорете с близките, с роднините, с приятелите си:

нека на 12-и май направим чудо!

Нека изненадаме неприятно политическите инженери – физкултурници. Нека се явим и използваме правото си да гласуваме свободно.
Не се страхувайте от нищо, дори и от вашия собствен страх. Преодолейте го така, както преодолявате всичко ново, непознато, притеснително.
В тази битка ние – народът – няма какво да изгубим, а те – управляващите ни тикви – могат да загубят всичко, включително и свободата си!