Veni | Вени

Personal blog | Личен блог

Google

Tuesday, December 24, 2013

Вместо честитка за Коледа

by @ 17:48. Filed under Bulgaria, на български, общество

А някои хора днес работят…

Колкото и това да ни се струва странно – на фона на всички ценни мисли, които се споделят из Интернет за това какво е било и какво ни очаква, аз искам да пожелая светли празници на хората, които ги празнуват, но още повече да благодаря на хората, без които нито вие ще четете това, което съм написал, нито ще ви е до Интернет:

    - на работещите ежедневно в електроцентралите;
    - на хората от топлофикациите и водопроводната мрежа;
    - на хората, направили така, че част от гражданите вече се отопляват с газ;
    - на поддържащите пътищата;
    - на полицаите и пожарникарите, на спасителите от планинските служби;
    - на служителите в БЧК и в държавните агенции, занимаващи се с бежанци, деца, лишени от родителските грижи, хора в неравнопоставено положение;
    - на лекарите, медицинските сестри и санитарите;
    - на миньорите, копаещи въглищата – в студ, пек и мрак;
    - на кметските управи;
    - на всички земеделци, мелничари, хлебари, развозвачи, продавачи… – всички, които ежегодно осигуряват хляба за 7 милиона българи и милионите гости;
    - на търговците, които не спускат кепенците дори и по празниците;
    - на Интернет-операторите, на които осигурихме възможността да ви доставят Интернет по домовете и в офисите с високи скорости и ниски цени, каквито няма в стотици други държави;
    - на нашите родители, без които – ето това е със сигурност така! – нямаше да ни има;
    - на всички други, които не съм споменал по-горе.

Без труда – без ежедневния къртовски труд на тези най-обикновени хора, нямаше да ги има нито правителството, нито протестиращите срещу него. Нито олигарсите, нито протестиращите срещу тях. Нито другите олигарси, срещу които никой не протестира.

За тези най-обикновени хора, за които не си спомняме ежедневно (а трябва!), за тях – респект и поклон.
И ви каня да го сторим, помислим или споменем именно днес, когато отново ще слушаме традиционните и скучни църковни проповеди – скучни и традиционни, защото нашите владици няма да надскочат себе си така, както направи новия римски папа Франциск. Те няма да ни кажат, че е важно Църквата да иде при хората, нито пък, че те не са в правото си да казват кой как търси Господа. Вместо това, владици ще ни обяснят, че сме прокълнати, защото слушаме Мадона. Това, разбира се, ще го направят вдигайки десницата си, а не лявата ръка, на която издайнически проблясва “Вашерон Константин“. Ако сте вярващи, не мога да ви посъветвам нищо друго, освен да не им вярвате, защото те ви лъжат. Вярата ви не е в противоречие със слушането на Мадона. Но тя трябва да бъде в противоречие с доверието, което давате на църковните си лидери.

Позвънете на родителите си.
Чуйте се с децата.
Не просто ги чуйте, а ги изслушайте какво ще ви кажат – и едните, и другите.
Ако само това сторим днес, пак е нещо. А можем да сторим още много, много – и стойностни! – неща. Можем да забравим старите дрязги и да се опитаме да бъдем по-добри. Въпросът не е да сме изключително добри само днес или утре, а да сме мъничко по-добри всеки ден.

Ние, българите, сме нация от седем милиона източно-православни атеисти, но все пак е хубаво да се опитаме да живеем… не, не според Божите заповеди, а замисляйки се защо има едни седем порока, които са обявени от християнството за “смъртни”. За днешните ни нужди сякаш е по-добре да приемем, че са смъртни не защото от тях се умира или се страда в някакъв друг живот, а защото са присъщи на нас – смъртните хора, защото така оправдаваме собствената си невъзможност да се разделим с тях.
Около трапезата тази вечер няма как да не станем жертва на чревоугодничеството, нали? Или… може би има?!
През годината сигурно сме изпитвали и някои от останалите – похотливост, скъперничество, леност, гняв, завистничество и горделивост.

Все още е рано с пожеланията за Новата година (има още седем дни от старата), но не е рано да се замислим дали можем да сме малко по-щедри и по-трудолюбиви? Да сме по-малко гневни? Би било чудесно и да сме малко по-скромни – това е особено нужно на някои от хората, които през годината се видяха като по-добри, по-стойностни, по-красиви и по-мислещи от останалите като нас, които явно не сме такива, щом не си го казваме самички за нас си?.

За това да не завиждаме на другия – много ми се иска да е така, но все пак съм реалист: завистта е национален спорт у нас. Всъщност, ако е така, аз лично съм готов да загубя този мач. Предпочитам да съм загубил на терена на завистта, предпочитам другите да (ми) завиждат, отколкото аз да завиждам на някого. И не само го предпочитам, а се опитвам да го изживявам – винаги, когато видя, че някой успява, аз се радвам и се опитвам да му помогна. Винаги, когато видя, че някой се опитва да направи нещо добро и го прави с чисти помисли, аз ще съм насреща, за да го/я подкрепя.

Откъде започнах, а къде ме отнесоха думите… Но така е, когато човек е подвластен само и единствено на чувствата си и на мислите, че е нужно нещо малко днес, за да направим някого щастлив – думите си живеят свой живот, неподвластен на правилата за писане на есета или кратки разкази.

Да помогнем дори на един човек, стига да е бил в нужда, това е достатъчно, за да се почувстваме по-добре.
Е… поне на мен ми е достатъчно.
На вас дали ви е достатъчно – не зная, но… бих искал да знам!

Весела Коледа, уважаеми хора!

Friday, October 18, 2013

Вени Марковски: “Никога не съм напускал България.”

by @ 17:19. Filed under Bulgaria, politics, на български, общество

Мое интервю, публикувано във в. “Галерия” на 10-и октомври.
Заглавието и подчертаните моменти са мои. Въпросите и
отговорите са всъщност от 29.09.2013 г., затова някои актуални
моменти може и да липсват. Оригиналното заглавие на вестника е
“Не помня баща си”, с подзаглавие: “Бях едва на 7 години, когато
той си отиде.”
Вени Марковски

    - Г-н Марковски, Вие остро критикувате Цветан Цветанов. На 10 октомври той влиза в съда. Вярвате ли, че обвинението ще се докаже?

    - Нямам представа – не съм чел обвинителния акт, не знам кои прокурори са ръководили разследването, дали са попаднали на хора в МВР, които да съберат годни доказателства. Съдът ще прецени.
    Но аз критикувах Цветанов не за друго, а защото той е един от основните рушители на държавността в Република България. Ако друг министър беше чел СРС-та в Парламента, щях него да критикувам; просто останалите се оказаха не чак толкова прости.

    - Сотир Цацаров успя ли да оправдае общественото доверие?

    - Знаете ли, общественото доверие е нещо променливо. По-важното е да оправдае юридическото си образование и да свърши някаква полезна за народа работа. Казвам „някаква“, защото той няма възможност да свърши всичко. У нас обаче

    народът гледа на прокуратурата като на книга за оплаквания,

    каквито навремето имаше по заведенията за обществено хранене. Сякаш с оплакването ще се промени качеството на храната. Прокуратурата, разбира се, също „подгря“ очакванията на хората, но главният прокурор може и трябва да излезе публично… при това да го прави всяка седмица… и да заяви, че с тази система и с тези на работа в нея, не бива да очакваме чудеса. Иначе ще загуби всякакво доверие – както се случи преди него, с Борис Велчев. Малцина помнят с какви надежди бе избран. Разбира се, решенията на ВСС също навяват мисли за „нагласен мач“ и не съм много убеден, че с тези стари кадри ще може да се изгради нова и по-справедлива правосъдна система. Най-лесно ще можем да съдим за главния прокурор според резултатите от работата му, а именно проверките и делата срещу бившия министър Цветанов, но още повече

    ще има ли образувани проверки и повдигнати обвинения срещу бившия премиер.

    - Защо Борисов не гони Цветанов от ГЕРБ въпреки многобройните скандали покрай него?

    - А дали не е защото никой друг не му е толкова верен? Я вижте какво стана с един от близките му министри, Миро Найденов – предаде го веднага. Хем съвсем наскоро му беше спаринг-партньор, ако си спомняте визитата им в Япония, когато Борисов прилагаше хватки на Найденов пред погледите на изумените домакини.

    - В тефтерчето на Филип Златанов освен И.Ф имаше още Ц.Ц и Б.Б. Защо само Фидосова опра пешкира?

    - Е, и на Цецка Цачева ще дойде времето, спокойно. По-важното е, че времето на Филип Златанов изтече. Така ще изтекат и останалите, които се мислят за вечни. Сигурно вече сте забравили за корицата на луксозно списание, на което бяха изтипосали снимка на Цачева – снимка с толкова много компютърна обработка и грим, че чак на нея самата ? стана неудобно в някакъв момент… Представяте ли си – на български политик да му стане неудобно?!

    - Вие не веднъж сте казвали, че ” Цветанов е единственият политик, освен Кадафи, обявил български лекари за убийци на деца”. Сега той се извини на медиците. Това достатъчно ли е?

    - Нещо сте се объркал – той НЕ се е извинил на лекарите. Точно както и Кадафи не им се извини – осъди ги на смърт, а после ги прати в България, така и Цветанов го осъди от трибуната на парламента. Ето какво е казал той: “Аз се извинявам на тези лекари за това, което действително съм им причинил с това оповестяване на тези СРС от българския парламент” и още: “Не бих казал, че съм направил извод, че са убийци, но да приемем, че съм казал нещо подобно. Аз се извинявам на тези лекари, действително, след като прокуратурата е счела, че няма достатъчно доказателства, за да продължи нататък
    Ако вие виждате тук едно безусловно поднесено извинение и молба то да бъде прието, аз не го виждам. Той казва „Аз се извинявам“ – т.е. самичък си се извинява, след което прави и уговорката, не защото са невинни, а защото прокуратурата „е счела, че няма достатъчно доказателства“. Разбирате ли – от тези фрази,

    човек не може да не остане с впечатлението, че Цветанов продължава да ги мисли за виновни,

    но просто не е имало достатъчно доказателства. Между другото – знаете ли кой събира доказателствата? Да, именно – МВР, по времето на министъра Цветанов.
    Истинското извинение след такава трагедия, би трябвало да е поднесено безусловно, смирено, не по телевизията, а лично – на крака, в Горна Оряховица. Даже не на крака, а на колене.

    - Защо блокирахте всички ваши “приятели” в страницата ви във Фейсбук, които подкрепят ГЕРБ?

    - Не ги блокирах, а ги призовах да не ми посещават страницата, за да не се дразнят. А онези, които идваха, за да рекламират дейността на Цвинокио и Пинокио, помолих да спрат, за да не бъдат лишени от възможността не само да пишат, но и да четат – което се случи с онези от тях, които не спряха и бяха махнати от списъка с Фейсбук-приятели.

    - Някои от тях ви обвиняват, че обслужвате БСП и че налагате цензура на инакомислещите?

    - Е, винаги ще има хора, които няма да могат да приемат истината – че са били не инакомислещи, а зле възпитани. Аз не съм политик и нямам нужда от рейтинг, така че мога да си позволя разкоша да наложа правила за поведение на моята страница във Фейсбук. Цензура няма – всеки е свободен да си изкаже мнението на собствената си страница.

    - Сега управляващите готвят нов Изборен кодекс. Има много спорове дали българите в чужбина трябва да имат право да гласуват. Вашето мнение по въпроса?

    - Аз отдавна съм призовал управляващите да осигурят електронно гласуване, не само за българите в чужбина, а за всички българи. Технически е възможно, не струва много пари, има страни, в които гласуват така от години.

    - Електронното гласуване ще спре ли манипулациите на изборите?

    - Манипулации винаги ще има – това е в природата на човека, така че няма да ги спре. Но ще ги намали или ще направи манипулациите извън цифровия свят с много по-малко значение за изхода от изборите.

    - Има ли реформатори в Реформаторския блок?

    - Е, как да няма? Сред тях има поне един истински европейски политик – Меглена Кунева, която за съжаление не влезе в сегашния Парламент. Тя е човек, който се е доказал като можещ да поема отговорност, да помага на хората – изобщо, все неща, които изглежда я правят… непригодна за нашия Парламент, уви…

    - Вие се радвате на голямо обществено доверие. Обмисляте ли да влезнете в политиката? (Имал ли сте покана от някоя партия или искате ли да се присъедините към някоя)

    - Не знам защо мислите, че се ползвам в някакво голямо обществено доверие. Че ме четат (много?) в Интернет – това е факт, но аз не пиша, за да събирам почитатели, а защото това е моят вътрешен свят, моят същност – трето поколение писател съм все пак.
    Имал съм покани, но съм ги отказвал по ред причини, а най-важната в момента е една: аз имам международен опит и кариера от над десет години, които не са годни за вътрешнополитическа консумация. Помощта ми за България може да е само извън страната – там, където е силата ми. Ако има амбициозни управляващи, би трябвало да използват всички хора като мен – българи по света, които няма да се върнат, но ще помагат отвън.

    - И малко по-лични въпроси. Едва на 7 години оставате без баща си. Какво си спомняте от него?

    - Почти нищо, за съжаление. Познавам го повече по спомените на приятелите му и разказите на роднините ми, както и по книгите, които е написал.

    - Трудно детство ли имахте?

    - Не, но за съжаление прекалено рано се разочаровах от системата. Някой сега може да се пита защо това да е за съжаление, но помислете тийнейджър, който пише и публикува разкази, някои от които не можеха да бъдат отпечатани, защото звучаха писани срещу системата, срещу социализма, а от друга страна издавах три години вестник, който едва след промените разбрах, че на Запад бил категоризиран като дисидентско издание. Какво дисидентско издание от ученици? Просто пишехме истини – че има издевателства в училище, че казармата е загуба на време, че ръководителите на държавата си раздават ордени помежду си, че войниците на фронта през Втората световна не са викали „За Родината, за Сталин“, когато са били изпращани на заколение, а са плачели „Мамо!“ и „Боже“.

    - Защо след промените заминахте за САЩ?

    -Така се стече животът, не съм го планирал. Донякъде заминах и защото в България бях постигнал всичко, което човек можеше да постигне в страната – имах работеща фирма, плащахме си данъците, занимавахме се с обществена дейност с група приятели и съмишленици. Направихме така, че Интернетът в България да е свободен от регулиране и държавен контрол и последиците от тази ни дълга битка са особено видими днес, когато хората масово имат бърз и евтин достъп до Мрежата. В кръга на шегата, след като помогнах България да стане свободна и демократична държава, отидох да помагам на други страни да са такива.

    - След 24 години демокрация, смятате ли, че България върви напред, в правилната посока?

    - България няма голям избор, защото целият ЕС върви напред, а ние сме направили избор – къде „со кротце, со благо“ (доброволно), къде „со малце кютек“ (под натиск от ЕК), но се движим. Проблемът не е с посоката, а със скоростта и с това, че у нас има прекалено много хора, които гледат с носталгия назад и мислят, че социализмът е бил нещо хубаво.

    - Но нима отричате достиженията на социализма? Социална сигурност, достойни пенсии и т.н.?

    - За какви достижения и каква достойна старост говорим? Да не би чушкопекът да е измислен днес? Не, по времето на социализма е измислен. Да не би най-търсената и дефицитна стока тогава да не бяха капачките за буркани? Самата дума „дефицит“ и колежката ? „връзки“ може да не говорят много на младото поколение, но нека им кажем, че на времето мислехме, че бананите растат само през зимата, само през декември, защото в магазините можеше да ги купим дни преди Нова година. И че имаше ред и опашки, за да си купи човек кола, телевизор, апартамент. При това опашките за коли бяха по 10-15 години. ГОДИНИ. А човек можеш да си купи апартамент само в града, в който има жителство, т.е. не можеше да решиш и да отидеш да живееш в някой друг град ей така, защото ти харесва. Мога да продължа още няколко часа да говоря по тази тема, но няма смисъл – ако аз ви казвам, че социализмът се оказа не „недоносче“, както го нарича в един таен свой доклад Тодор Живков през 1988 г., а просто измислен от Ленин и Сталин, които не са си направили труда дори да го пробват на кучета, за да видят става ли или не за хората.

    - Политиците или обикновените хора са виновни за положението, до което се докарахме?

    - Виновният е едни и всеки от нас може да го види в огледалото. Всичко останало е опит да прехвърлим личната си отговорност на някого другиго.

    - Ще се върнете ли в България?
    - Аз не съм я напускал. В днешния свят човек не е длъжен да бъде някъде физически, за да се чувства част от него. Нима като гледахме мачовете от Световното по футбол през 1994 г., когато нашите играеха в САЩ, разстоянието ни пречеше да се чувствахме българи? Повечето емигранти, които познавам, не са напуснали страната, за да са далече от България, а за да са далече от българското – злобата, завистта, омразата. С тези чувства, които избуяват у нас периодично и бързо, като плевели, нищо хубаво никой не е успял да постигне.

Monday, September 16, 2013

Нещо се случва – президентът иска диалог между институциите и доверие между партиите, Орешарски…

by @ 16:31. Filed under General
    Нещо се случва – президентът иска диалог между институциите и доверие между партиите, Орешарски е посрещнат с аплодисменти, а Иво Прокопиев отбелязва, че пикът на протестите е отминал.

Днес, в рамките само на няколко часа, се случиха няколко странни неща.

Първо Иво Прокопиев сподели пред БНР:

    “Смятам, че протестиращите са уморени. Това е нормално. Всеки обществен процес има своето развитие – своя пик. След това има умора”. Това каза пред БНР Иво Прокопиев. “Не съм сигурен доколко е било реално, при това технологично няма как протестите фактически да свалят една власт. Оттук нататък според мен избирателите могат в по-голяма степен да решават бъдещето си”, каза още Прокопиев в отговор на въпроса как ще приключат протестите.

Президентът Плевнелиев пък призова за диалог между институциите:

    “Президентската институция остава открита за диалог и ще подкрепи всяко действие, което е в интерес на обществото и на държавата”, заяви той. “Това, че снех доверието си от правителството, не означава, че отказвам да работя с него. Ние споделяме общи позиции по много въпроси.” И още: “Държавният глава заяви, че парламентарните партии трябва да преустановят противопоставянето си и да започнат да изграждат мостове на доверие, които да позволят предприемането на съвместни действия.”

В сайта на президента нещата са още по-ясни:

    „За да излезе от политическата криза, България се нуждае от диалог между институциите и изграждане на механизми на доверие между основните политически сили“.

Когато пък премиерът отиде да открива учебната година в УНСС, срещу него протестираха обичайните “заподозрени”, при това само 20-ина души, докато студентите-първокурсници са го посрещнали с ръкопляскания.

Само някой наивник може да си мисли, че Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев (които са били близки семейни приятели) насочват разговора в една и съща посока случайно.

Няма как в момента да знаем какво се случва (или може би вече се е случило), но ще разберем скоро.
А липсата на протести или дори възгласи на възмущение от страна на първокурсниците вероятно показва и какво си мислят за протеста днес, три месеца по-късно.

Сигурен съм в едно: някои хора днес се чувстват разочаровани и предадени. Личи си и по (липсата на) реакцията им.

С омраза – платена или безплатна, нищо не става

by @ 15:38. Filed under Bulgaria, politics, на български, общество

Мое интервю за Мариела БАЛЕВА от в. “Преса“. В последните 2 месеца за втори път отбелязвам, че омразата е на път да надделее. През юли го казах и по БНР.

- Защо се делим на комунисти и антикомунисти, на доносници и агенти, на чалгаджии и рокаджии. Защо миналото, в което живяхме 45 години, е такава разделителна черта, че да не може да помири хората?

- Не само миналите 45 години ни делят. Преди това пак се деляхме – на „врагове на народа“ и „наши другари“. Но и това не е нещо ново, роенето започва още веднага след Освобождението. Язък че на сградата на парламента сме сложили такъв призив „Съединението прави силата“, нали? Но нали сме откраднали призива от Белгия, която си е разделена…

- Доста са ни объркани ценностите. Сега разделението е на протестиращи и контрапротестиращи. Докога ще се мразим? Един от лозунгите на протеста е „Мразя ви безплатно“. Орисия ли е това?

- Не, това е народопсихология. Хората не приемат, че с омраза – било тя платена или безплатна – нищо няма да постигнат. По-лесно им е да мразят, а пък ако е безплатно – супер! Не разбирам чувството омраза. Дори към хората, които са ми причинявали лично на мен неприятни моменти, към тези, които са лъгали по мой адрес или са пускали доноси, дори и към тях не мога да изпитвам омраза.

- Трудно се намира добрата амалгама за политика, култура, история. Как да стане спойката, какво трябва да забъркаме, за да е здрава?

- Ами ето – оказва се, че омразата е добра спойка. Хората дори безплатно мразят. Човек се чуди кое е по-лошото – платената любов или платената омраза. Всъщност моят отговор е по-тривиален: ако бъдем възпитани, престанем да лъжем и спрем да мразим хората, които не мислят като нас и ей такива други обикновени неща, няма да имаме проблем със „спойката“.

- Тези дни един паметник осъмна боядисан за пореден път, този път в розово. Какво не разбрахме толкова години за историята и докога тя ще бъде основната разделителна линия в обществото ни?

- Хората масово не познават историята. Оцветилите паметника в розово не са художници, иначе щеше да е произведение на изкуството. И подробностите не знаят – държавата вече е поднесла извиненията си на чехите и словаците. А ако наистина искаха да се извинят, да бяха събрали пари, с които да се построи паметник в Прага или да се плати на наследниците на жертвите от военната интервенция в Чехословакия. С други думи – хората, които не разбират историята, искат да я пренаписват непрекъснато, за да им стане понятна. Или приятна.

- Има ли други такива примери на пренаписване на историята?

- Да, разбира се. Вижте какво стана през март с годишнината от „спасяването“ на българските евреи. Не бяха тържества, не бяха речи, че и филм даже имаше – „Недадените“. Впрочем заглавието издава, че е имало и „дадени“, т.е. депортация е имало, имало е и спиране благодарение на БПЦ и неколцина гузни депутати. Гузни са били, защото те са гласували законите, с които нашите сънародници са били произведени във втора категория хора, низши същества, които стават само за трудови лагери и за отнемане на имуществото им. И за депортация.

Медиите не са виновни, те са огледален образ на обществото

- Не случваме на политици. Как изглеждат отвън нашите първи мъже, на какво ви приличат?

- Те са огледален образ на народа. Не разбирам защо има гласоподаватели, които очакват, че политиците ни трябва да са по-различни от тях самите. Да не би да сме си внесли политиците от Германия, че да са други?

- Тези дни Симеон Сакскобургготски се изказа по българските неща от последните месеци. В какво е прав и в какво не?

- Симеон е внесен от чужбина политик, който на практика доказа, че сме в състояние дори и чужденците да побългарим. Всички си мислят, че е дошъл в страната, за да си получи имотите. Тъкмо обратното – той си ги получи, защото дойде в страната. Но в казаното от него има всъщност доста верни наблюдения. Проблемът е, че днешната каша започна да я готви той самият с „новия морал“. Няма нов и стар морал, има само морал. А да назначиш Бойко Борисов за главен секретар на МВР, че и генерал да го направиш, какъв морал е?

- Президентът Плевнелиев взе страната на протестиращите срещу кабинета, другите веднага почнаха подписка за отзоваването му от „Дондуков“ 2. Стана ли обединител на нацията държавният ни глава?

- Не мога да съдя държавния глава, но той преди всичко не бива да взема страна в обществени конфликти, защото самото вземане на страна е разединяване на нацията. Знам, че е трудно да не вземеш страна, но нали затова е президент – за да може да се справя с трудности.

- Новите партии пак станаха мода. Ето десните се обединяват в Реформаторски блок, Саша Безуханова има проект… Май не сме мръднали и на йота от 1989-а насам?

- Не, защо от 1989 година? От 1878 г. не сме мръднали много. Препоръчвам четене на книгите поне на Симеон Радев, Кирил Христов и Иван Хаджийски. От тях ясно се вижда, че ако изобщо мърдаме, то е назад.

- Не стига, че левите и десните се ръфат от години, ами сега тече спор, и то с обиди, между леви и десни интелектуалци. Щом умните не могат да се сафирясат, то какво остана за обикновените хора?

- Обикновените хора изобщо не се интересуват от глупостите, с които се занимават „интелектуалците“ – нарочно го казвам в кавички. Това са изкуствени спорове, по-скоро по линията русофоби – русофили, отколкото леви – десни.

- Дразни ли ви вулгарния език на политиците ни? Чуват се доста нелицеприятни думи от устата на важни партийни персони.

- Важни партийни персони у нас няма, с едно-две изключения, но след епохата на Цветанов и Борисов едва ли ще стигнем до такива „висоти“ на вулгарния език. Не става дума за цинизми, а именно за вулгарно изразяване. Само чуйте записите за Мишо Бирата или прочетете думите на бившия премиер Борисов по адрес на сексуалните отношения между двама прокурори…

- Защо се чува трудно гласът на елита на нацията ни? Всъщност има ли такъв?

- Трябва вероятно да отговоря два пъти „не“. Няма глас и няма елит. Елит има тогава, когато има нация, осъзнала нуждата от елит – хора образовани, богати, но не с пари! Ние сме хора, които не обичат да работят в екип, предпочитат не на тях да им е добре, а на съседите да е зле. Освен това не признаваме, че някой е повече от нас, следователно не признаваме правото на елита да съществува.

Хората, които не разбират историята, искат да я пренапишат

- Къде са мъдреците на България и по-важното – интересува ли се някой от мнението им и има ли кой да ги чуе?

- Има много мъдри хора в страната, но когато мнението им не е по злободневни теми, никой няма да ги чуе. А когато е точно по такива теми, то мнението им винаги ще се посреща „на нож“ от поне половината читатели или слушатели. Така те самите постепенно се отказват да говорят.

- Масираният граждански натиск е задължителен за всяка демокрация, но при нас всичко се изкористява. Причината каква е?

- Не, за демокрацията е задължително да има граждани, които спазват правилата. И протестиращите трябва да ги спазват, а не само управляващите. Жалко е как тази иначе положителна обществена енергия се разпиля в хепънинги и разходки по жълтите павета.

- Вие сте много активен в социалните мрежи, вълнувате се от всичко, което се случва. Видях, че сте гневен покрай случая с Мария Гигова и скандала, раздухан около нея. Сега всъщност се оказва, че той е въздух под налягане, както казвате. Защо така реагирахте?

- Не е само този случай, в който реагирам. Когато г-жа Гигова беше наказана от ФИГ (Международната федерация по гимнастика), всички вестници писаха за това. Сега, когато беше отменено не нейното наказание, а на съдийките, които бяха наказани с нея, нашите медии го подминаха, един вид „Какво толкова е станало?!“ Медиите обаче не са изцяло виновни, защото и те са огледален образ на обществото. Хората искат жълти новини – и ги получават. Жълтите новини се хранят с клюки – и ги произвеждат на килограм. Ако аз не реагирам, тогава кой?

- Не е ли тревожен фактът, че България от години се смалява като една шагренова кожа, а политиците ни нехаят за това, че сега нямаме дори една национална идея, около която да се обединим?

- Защо да нехаят само политиците? Какво искат гражданите – Евросъюзът да дава милиарди, ние да лежим под сянката на някоя круша и само да ги харчим. Това ли е националната идея? Защо нацията не се сепна, че са я напуснали два милиона българи през последните 24 години? Над една пета от населението на страната вече не е на нейна територия, но никой не казва: трябва да вземем мерки, да направим това и това.

- Новината, че Бойко Борисов се появи във Фейсбук, впечатли ли ви, защото социалните мрежи направо се взривиха? Какво събитие може да бъде това?

- Никакво събитие не е това. Изглежда, че журналистите у нас са забравили какво се учи във Факултета по журналистика. Или пък там не са останали хора, които да го преподават. Или прекалено малко са го завършили. Около Борисов има достатъчно асове на пиара, дали са му акъл, че така ще привлече вниманието и се вижда, че са уцелили право в целта. Бойко Борисов е продукт на медиите и тяхното внимание за него е като българо-съветската дружба за Георги Димитров. Без медийното внимание Бойко ще изчезне за нула време. Но представяте ли си журналист да чете думите не на Бойко, а на неговите пиари и от това да „прави“ новини. Че Бойко си променя мнението по няколко пъти в рамките на деня, а те ще го следят във Фейсбук и ще препредават на читателите си „мъдрите“ му мисли.

(в. Преса, печатно издание, брой 237 (588) от 31 август 2013)

Sunday, September 15, 2013

Защо вече не са самозапалват или за общественото психично здраве

by @ 23:34. Filed under Bulgaria, на български, общество

Статия от Иван Бакалов, която публикувам поради важността ? и нуждата да стигне до повече хора.

    Един приятел ме попита във Фейсбук – Защо сега не се самозапалват? Къде се изпари безнадеждността на българите? Той смята, че имаше нещо нередно в онези самозапалвания през зимата. И аз не знам какво точно има предвид. Но въпросът му е изненадващ, наистина.

    Първото, което ми идва наум като обяснение, е един цитат от Томас Джеферсън: “Когато правителството се страхува от хората, има свобода; когато хората се страхуват от правителството, има тирания.”

    Твърдя, че при Борисов хората се страхуваха от правителството, а сега правителството се страхува от хората.
    Тоест, първата разлика е, че има повече свобода.

    Някой може да е забравил, но февруарските протести започнаха, след като Дянков подаде оставка. Тоест, след като Борисов го уволни, за да си повдигне имиджа преди наближаващите избори. И тогава хората полудяха от измамата.

    Три години наред Борисов наричаше Дянков отличник (сега пак го казва), България била отличничка като Германия и т. н. И медиите така представяха нещата. А стагнацията и като резултат нарастващата бедност и безизходица, все едно не съществуваха.

    В едно предаване Борисов дори безпардонно отговори на въпрос на една майка, която не можела да си гледа детето, да си е правила сметката, като ще ражда. (В този дух една представителка на ГЕРБ в СЕМ, неотдавна каза по телевизията, че да се говори за бедност и безработица било “толкова соц и демоде”).

    Изведнъж оставката на Дянков стана като негласно признание, че тази политика е грешка. До онзи момент е имало дълго потискана социална енергия, хората са полудявали бавно, поради разминаване на реалността с това, което медиите им обясняват.

    И излязоха на улицата, спонтанна масова реакция, която беше съпроводена и с крайни действия като самоубийства – 7 самозапалвания за два месеца, после и още няколко опита. Заслуга имат и медиите, които обилно показваха в новините всеки случай, заслуга има и правителството на Борисов, което обяви ден на траур по повод самозапалилия се Пламен във Варна.

    Борисов веднага обеща, че ще намалят цената на тока със 7%, опита се да застане на страната на протестите, дори чрез свои хора, уж неформални лидери. И тактически подаде оставка, да запази, доколкото е възможно, рейтинг.

    Изборите, малко или повече, бяха като изпускане на парата през клапана, въпреки ниската избирателна активност. Борисов нямаше сериозен конкурент, освен БСП, и резултатите на изборите са това, което са.

    В момента има повече свобода, има нови надежди за промяна, най-малкото сегашните протести откриват възможност за още едни извънредни избори. И това е разликата от депресивното състояние през февруари.

    С Борисов на власт почти 4 години изглеждаше като безизходица. Едно връщане към авторитаризъм, в условия на демокрация, клиентелизъм, недодялани опити за реформи и бюджетни политики на стагнация с висока цена.

    Сега, колкото и да е лошо това правителство, няма авторитаризъм и безизходица. Настроенията в обществото са коренно променени. Натрупващият се гняв и енергия към властта се излива в големите медии, те станаха като хроникьори на протестите. В сравнение с преди година-две, когато прикриваха броя на протестиращи студенти или “еколози”, както ги наричаха.

Thursday, August 8, 2013

От протестиращи – в лузъри?

by @ 23:52. Filed under Bulgaria, politics, на български, общество

Това е мнение от публичната ми страница във Фейсбук. Всеки може да се присъедини към нея.

    Добре е да прочетете това мнение на създателя на най-голямата руска социална мрежа “ВКонтакте” по адрес на политиците, изборите при тях (у нас – протестите), ролята на Интернет и т.н.

    Пускам го, защото и аз – като Павел Дуров – не мечтая за честни политици, а за обществено-политически система, базирана на правила, които всички спазват.
    И аз гледам на суетата около протестиращите – сред които имам и много приятели – “неутрално, така, както и към други забави на Интернет-населението”.

    Всички цитират как било в САЩ, как било във Франция, Англия и т.н., но малцина си дават сметка, че

    за развитите демокрации няма значение как се казва премиерът.

    Дали името му е Борисов, Орешарски, Станишев или Костов има значение само за страни като България, където
    СТРАХЪТ от силната ръка е по-силен от СМЕЛОСТТА да изправиш гордо главата си, вместо да я преклониш, за да не я отсече сабята.

    Аз – и други като мен! – виждам опасността, която идва не от конкретното физическо лице Бойко Борисов, не дори и от дясната му ръка (или какъвто крайник или израстъка на тялото решите, че представлява, ако не сте съгласни, че е ръка) Цвинокио, а от това, че

    едноличното, авторитарно управление руши крехката демокрация в страната.

    Пиша това, защото ще е много жалко, ако в резултат на протестите в София, вместо да оправим системата, постигнем само това, че сменим тези с онези (още повече, че “онези” са хората от акционерно дружество “ГЕРБ”). Или ако неколцина души си оправят личното положение и влязат в политиката.
    Пиша го и за онези мои приятели, които ще решат да се пробват самостоятелно на полето на политиката и ще се провалят.

    Ще е жалко, ако “ореолът на протестиращия бъде заменен от ореол на лузъра”.

    Освен, разбира се, ако по-жалкото е да стане обратното.

    ________
    Бележка под линия:
    Сред вас има хора, които се опитват да обяснят поведението ми с това, че съм бил кум на Станишев (лъжа), че съм бил съветник на Първанов (лъжа, вкарана в употреба от “независимото”, “коректно” и “обективно” издание “Говедо”, кавичките са правилно сложени), че съм правил кампанията на ОДС и т.н., и т.н. Знам, че ще е трудно да разсея тези съмнения, но все пак да кажа: във ФБ съм в лично качество, не ангажирам и не представлявам с мнението си когото и да е, която и да е организация, партия или движение. Нямам нужда от висок рейтинг, защото не съм нито политик, нито шоумен.

    ДАНСwithme НеСтавайтеЛузъри

Wednesday, July 31, 2013

Трябва ли да се лъжем, за да сме щастливи?

by @ 5:51. Filed under Bulgaria, politics, на български, общество

Защо сме разделени така, както не сме били от 1990-а година насам?

Разбирам хората, които протестират – макар и те да не са съвсем наясно, че протестите им са не просто срещу назначението на конкретен човек на даден пост, а са

израз на недоволството им от системата.

Система, в която задочник по физкултура със слаб успех може да е вице-премиер на страната. И министър на вътрешните работи. И може да си купи 6 апартамента, без да се разбере с какви пари. И може да излезе на трибуната в пленарната зала на Парламента и да обяви, че четирима лекари са детеубийци. И да ги назове.
Система, в която син на милиционер може да се жалва навред, че бил репресиран от комунистите и хората да му… вярват!
Система, в която на държавни постове се назначават шуреи и баджанаци, хванати на някое кръстовище.
Система, в която две девойки могат да вземат по 50 бона за направата на сметка в туитър и Фейсбук страница.
Система, в която дори читави политици, а и експерти, влезли в политиката, могат да допуснат фатални грешки и да не могат да ги обяснят.

Но и:

Система, в която легитимно протестиращи могат да забравят каква е целта на протеста им.
Система, даваща възможност за развитие, но и спираща развитието.
Система, в която управляващите живеят ден за ден и изобщо не мислят не за следващите поколения, а дори за следващите избори… особено, ако са редовни.

Приемам и съм радостен, че всеки от нас има правото на протест срещу каквото си поиска.
Аз помня времето, когато това не беше възможно.
В България. Защото има много други страни, в които това и днес не е възможно.

Разбирам недоволството на нетърпеливите от чакане хора, че промените в България се случват бавно, народът е беден, а младежта – неграмотна.
Разбирам го, но имам и лоша новина за тях: с чакане или със скачане промените няма да се случат бързо.
В другите (западни) демократични страни тези промени са отнели векове. Да – не години, не десетилетия, а векове. Малко известно е, че в САЩ е имало робство първите стотина години след основаването им, а жените получават право да гласуват едва в 1920 г., Чикаго е частен град по времето на Ал Капоне, да не говорим за расизма, сегрегацията и хомофобията – и в момента има места, където се срещат. За Англия, Италия, Франция или Испания и сами можете да се досетите какво е дереджето… С три думи: не е розово!

Ние, българите, искаме всичко да се реши – веднага и по възможност моят проблем да се реши най-напред!

Няма да се получи.

Ето, казах го.
Дори го и написах.
Не бива да го правя, но въпреки това – нека се знае. В момента най-лесното, което мога да направя, е да пиша в прослава на протеста, да обяснявам как моите приятели, които са там, на площада са млади, умни и красиви…

Но за съжаление не мога да ги излъжа – тъкмо защото са млади, умни и красиви.

Ако бяха поне глупави, щях да ги излъжа – заради тях самите. Но не мога.

Не мога да ви излъжа, че ако смените Орешарски с Иван, Драган или Петкан, това ще промени държавата и изведнъж всички ще почнат да спазват законите.
Не мога да ви излъжа, че вярвам на Цацаров само защото е повдигнал обвинение на Цветанов (макар че и това е нещо).
Не мога да ви излъжа, че имате право да искате оставката на партийните лидери като Станишев, Местан или Сидеров (на Борисов не я искате – явно сте наясно, че ГЕРБ не е партия).
Не мога да ви излъжа, че между вас няма използвачи. Да – хора, които ви използват, използват чистите ви помисли, за да постигнат своите не толкова чисти цели. И не си мислете, уважаеми хора, че целите ви съвпадат!

Не мога да ви излъжа, просто не мога.

Съчувствам най-искрено на онези мои приятели, които ден подир ден ходят на площада – уморени, изпотени, обезводнени, обезверени… с надеждата, че от протеста им има смисъл. Вярно е – имаше смисъл! – и първата цел беше постигната почти веднага. Толкова бързо, че чак да не повярва човек.
Но днешният смисъл е малко неясен – и не само за мен, а за мнозина, които ви познават. Целта щеше да е смислена, ако например тя беше да се създаде един нов, граждански контрол над властта. Не се създаде. Целта се превърна в смисъл сама за себе си. И започна да се променя толкова бързо, колкото бързо реагираха властите. А това не може нито да поведе, нито да увлече голямата част от хората.

Можех да ви спестя тези истини, но нямаше да е честно.
Не мога да ви излъжа.
Ако някой ден се хвана с политика (малко вероятно, но все пак), ще се надявам, че и вие ще сте честни с мен и ще ми казвате, ако греша – така, както аз ви го казвам.

Мнозина си мислят, че аз не ги разбирам тези неща, нали ми “е лесно в Америка”, но не съм съгласен с поета, който е казал, че “кресла и разстояния приятелства рушат”. Убива ги само безразличието. Ако си мислех “А, бе, правете каквото искате”, това щеше да е краят на приятелството ни – било то истинско или виртуално.

И нещо много важно: възможно е аз да греша.
Не е много вероятно, но е възможно.
Възможно е сред вас да няма нито един човек, който да преследва своите собствени или нечий други цели. Възможно е да постигнете оставка на кабинета и след него да не дойдат пак предишните на власт.
Всичко е възможно.
Но има някои неща, които не са възможни. Не е възможно да се върне назад времето и лекарите, обявени от Цветанов за детеубийци да заживеят нов живот. Не е възможно да се върнат убитите от полицията заподозрени. Не е възможно да се изчисти съзнанието на всички обидени, оскърбени и наранени от грубиянските и цинични думи на хомофоба Борисов хора.

Но да приемем все пак, че аз (може би) греша, а вие (може би) сте прави.
Ако е така, в края на краищата от тази моя грешка няма да последва нищо лошо, дори напротив – ще е добре за България. Но ако вие грешите, тогава ще е много зле за България.

Затова, който и от нас да е прав – все ще е добре за Родината ни.

А евентуалното наранено лично самочувствие от грешката не е болка за умиране.
За моето няма много да страдам; за някои от вас не знам – изглежда сте започнали да се вземате много на сериозно, а това никога не води до нищо добро.

Спомнете си правило № 6 на стария английски клуб “Никога не се взимай на сериозно”. Когато един новопостъпил и млад член на клуба попитал какви са другите правила, получил отговор от достолепния сър Джон: “Няма такива”.

Thursday, July 11, 2013

За протеста

by @ 20:47. Filed under Bulgaria, politics, на български, общество

от моята публична Фейсбук страница.

Понеже има хора, които ме питат в лични съобщения за протеста.

Този протест създаде по-голямо разделение, отколкото споровете около това дали Цветанов е нарушавал законите.

Подобно разделение е абсурдно, защото от действията на Орешарски или Цветлин Йовчев никой не е бил обвинен и задържан под стража. На никого не са крещели “На колене” и не са излъчвали манипулирани кадри по телевизията, за да го/я унижат. Никой – камо ли пък лекар! – не е обявен от трибуната на Парламента за убиец на деца. Треторазредни футболни отбори не са летели с правителствения самолет (ето, дори и “Левски” отиде в Казахстан с нормален граждански полет). Не ни се е налагало да се червим от това, че премиерът е хомофоб.

Ще кажете: ама за това ли протестирахме през февруари? Ами Пеевски? Ами другите назначения? И ще сте прави – не, не за това протестирахме. Искахме и искаме държавата да е нормална.

Но сега да ви шокирам малко: аз не искам България да е толкова демократична, колкото е САЩ, Швеция или Швейцария. Искам да е толкова демократична, колкото може да е. Не искам да се опитва да навакса десетилетия за година – знаем какво се случи при последния такъв опит. Не искам да внася чужди модели и после да се чуди защо не вървят*.

Впрочем, през февруари протестите бяха и за предсрочни избори, с надеждата, че те ще решат проблемите. Е, добре – имаше избори. За голямо учудване на част от днешните протестиращи, оказа се, че те решиха едни проблеми, но… създадоха нови!
Нямам никакво понятие защо хора (интелигентни, умни, красиви) си мислят, че в резултат на нови предсрочни избори, след два месеца, ще се появи нова власт, която няма да прави грешки. Няма такава власт.
Не само власт – няма хора, които да не грешат!
Нито в България, нито в Швейцария – никъде няма безгрешни хора**.

Не виждам защо който и да е от нас трябва да се чувства прецакан от това, че народът е избрал тъкмо тази конфигурация в Парламента. А чувствахте ли се прецакани преди четири години, че народът ни избра Борисов и Цветанов – просто такъв си беше изборът на хората – емоционален, по любов. А през 2005 г., че избра тройната коалиция – единствената възможна конфигурация (макар че сигурно вече сте позабравили, че БСП и ДПС се опитаха да направят сами правителство и имаха 121 гласа за Станишев, но 119 за кабинета му).
Виж, през 2001 г. се почуствах странно, че народът повярва на мадридския мошеник (макар че тогава аз и колеги публично предупреждавахме за това какво ни чака!).

Не се чувствайте виновни за това, че преходът не е бил такъв, какъвто сме го мислели преди 20 години, нито пък гузни, че тогава не сме успели, но сега – ей, Богу! – сега ще го направим както трябва!
Искайте България да е добро място за живеене. България, а не конкретните офиси и къщи на средната класа или на честните хора сред протестиращите, в които да се живее и работи е добре. Изнасянето на мобилен офис пред Парламента не прави страната по-добро място за живеене, а по-скоро работното място – по-малко привлекателно.

Подлагайте управляващите под натиск – винаги, когато сбъркат.
Но не забравяйте, че в този момент – именно в този момент – народът пак няма да има избор. Да, може вместо едните националисти да вкара в Парламента другите, но това няма да промени нищо. Десните партии са малки, обезличени и читавите хора в тях нямат трибуната, която имат акционерите от “ГЕРБ”. Народът все още си мисли, че “ГЕРБ” е партия. Народът не са онези 1 или 2 процента (да, 15000 или 30000 души са точно толкова!) от столичаните, които излизат да протестират. Народът може да избира само това, което му се предлага. Партиите не се създават от само себе си. Двете АД-та – “ГЕРБ” и “НДСВ” се появиха с лидерите си и изчезнаха с тях. Има някои, които си мислят, че ГЕРБ е единствената партия, спечелила повторно изборите, но не е вярно: единствената е НДСВ. Те управляваха от 2001 до 2009 г. Вярно – в коалиция, но не забравяйте, че бяха в коалиция и през първия, и през втория си мандат. Бойко се сърди, че не го канели за избори, но той сам се постави в това положение, защото е мачкал ушите на Живков, а не е гледал какво прави Симеон. Напомних ви нарочно за случилото се през 2005 г., защото тогава Симеон беше в положението на Бойко днес: никой не искаше да се коалира с него. Но се оказа, че без него не могат да съставят правителство. А днес без Бойко – могат.

И затова, уважаеми хора, преди да ме питате за протестите и какво си мисля, помислете малко: вярвате ли, че при каквито и да е условия аз бих искал да видя отново Цветанов за министър на вътрешните работи? Сериозно? Не, не ми хареса назначаването на Пеевски и продължавам да се чудя какво точно са си мислели, за да го предложат. Но ми хареса това, че го махнаха бързо. Харесва ми и това, че реагират бързо на разумните протести и не реагират на неразумните.

Но най-много от всичко ми харесва това, че в обществото и в медиите има значително по-малко страх. Защото по времето на “ГЕРБ” АД страхът беше водещото – и в медиите, и в обществото. Писал съм нееднократно за това, говорил съм – в бТВ, в “Шоуто на Слави“, по “Дарик радио“, писал съм статии. Не ми казвайте, че не сте знаели, че е имало страх. Или че не съм ви казвал как са ме цензурирали в медиите на Пеевски. Но това не ми попречи да говоря и да се борят. И сега се радвам, че никой не пречи на хората да говорят и да се борят. Но има смисъл да се бориш, ако имаш цел. Ще спра тук, за да ви дам възможност да помислите какви са важните цели. Не спешните, не злободневните, а важните. MoveBG – Новият път за нас, българите се опитва да вкара в обръщение някои теми, аз го допълних тук, но не вярвам, че това ще се случи, освен ако тези теми и идеи не бъдат подхванати от партиите, които да ги припознаят като свои и ни помолят да им помогнем да ги осъществят.

(още по темата: тук)

____________
* – За сравнение – оказа се, че нашият модел на доставка на Интернет не може да вирее… в САЩ! Пробвах се да го внеса – не стана. Както виждате, не само при нас има проблеми с вноса на чуждестранен опит. Просто американците още не са дорасли за конкуренция на Интернет пазара – такава, каквато има в България.
** – Видяхте ли новото проучване на Галъп от днес, според което още повече хора заявяват, че няма да гласуват спрямо май? Знам, знам – ще кажете, че това не е вярно. Но и Деян Кюранов – един от активните участници в протестите улови това, че повече от половината протестиращи не желаят да гласуват!

Tuesday, July 9, 2013

Виновните могат да се видят в огледалото

by @ 16:30. Filed under Bulgaria, politics, на български, общество

(Това е текст, публикуван на 2-ри юли в моята Фейсбук страница)

Бях решил да не пиша за политика, но явно няма как. Това съобщение ще е по-дълго. Не го приемайте лично, моля. Ако някой се почувства засегнат, може да ми пише електронна поща. Когато съм го писал, не съм имал предвид нито един от конкретно споменатите хора.

Три неща тази сутрин ме накараха да се хвана за клавиатурата.

Димитър Ганчев е пуснал едно съобщение (цитирам го и най-долу), което е предизвикало реакцията на режисьора Стоян Радев, един от протестиращите. Можете да прочетете разговора на страницата на Митко.

Тук можете да прочетете интервюто на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, което беше препоръчано от Милен Радев. В него се срещат абсурдни твърдения, едно от които е, че ГЕРБ абсолютно не стоял зад протестите. Що за партия е тази, която не стои зад протестите срещу своите опоненти???

И накрая, в “Дневник” се е появило едно мнение, което е цитирано от доста хора днес, в което друг от протестиращите, Боян Рашев, най-спокойно отбелязва:

    “Ние измисляме, ние създаваме, ние произвеждаме,
    ние осигуряваме. Цялата държава и всеки, който
    получава нещо от нея, мърда и шава благодарение
    преди всичко на нас.”

Защо ги свързвам ли?

Защото виждам как безспорно умни хора се подвеждат от жегата на деня и не се усещат какво става.
Нека ви напомня: от 2009 г. до тази пролет България бе управляване от яростния хомофоб, прост и необразован Бойко Борисов.

Негов министър на вътрешните работи бе лицето Цветан Цветанов – задочник по физкултура, гордо обявил се за завършил “следдипломна квалификация право” (адв. Хаджигенов и адв. Алексова да ви обяснят що за чудо е това).

През тяхното управление Бойко назначаваше за шефове на служби, подкрепяше кметове, предлагаше за еврокомисари, избираше без никакви консултации с никого министрите си, а неговите министри си назначаваха по същия начин своите калинки, пиар-ки и др.п.

Цветанът на мисълта разгони фамилията на съдебната система, предизвика уволнението на съдия Мирослава Тодорова, обяви десетки хора за престъпници, лекари за детеубийци, а собствения ми брат за крадец (и лекарите, и брат ми бяха разбира се оправдани – не за друго, а защото са невинни – ако сте забравили покрай Цветанов това основно право на гражданите, не се учудвам).

Огромната част от протестиращите днес, вкл. и медиите, които ги отразяват, никога не бяха толкова критични към управлението на ГЕРБ. Попитайте какво се случваше в “Сега” или в “Дневник” при някой по-суров коментар по адрес на управляващите. Но не, защо да ги питате – просто погледнете как преди 6-7 месеца се опитаха да купят “Дневник”, изнудвайки ги чрез някаква банка.

Обясненията и оправданията не помагат, затова е по-добре да си ги спестите. Ако някой се чувства гузен и виновен, че не е протестирал, не сме му виновни нито аз, нито Митко Ганчев.

Виновните могат да се видят в огледалото.

И сегашните протести, както и отразяването им, са възможни не заради друго, а защото Борисов го няма, а с него падна и СТРАХЪТ, който цареше в обществото ни.

Аз познавам хора, които са ме питали – уплашено! – дали не ме е страх да говоря срещу Борисов и Цветанов. Вижте моето участие в “Шоуто на Слави” от 1-ви октомври 2012 г., дори и там го казвам. Публично, без страх.
На излизане от Ники Кокинов преди три години, по стечение на обстоятелствата ми се обади една приятелка – това го разказах при Слави. Като ? казах, че съм бил в СГП, тя веднага изстреля “На разпит ли?”

ТОВА БЕШЕ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА В СОФИЯ ТОГАВА.

Имал съм случаи на сериозни хора, четящи моите коментари във ФБ по времето на Борисов да ми звънят по телефона – или дори да не искат да го споделят по телефона, а само в среща на живо, в София (а някои дори не и в София, а само в чужбина!), че много са им харесали коментарите, дори искали да натиснат ‘like’, но не смеели, защото работата им можела да пострада.

ХХI век?!?!

СТРАХЪТ ръководеше не само действията, но и мислите на хората.

Това, че някои са гузни днес заради поведението си вчера е добро начало.

Но не е добро другото – че не разбират: имунната система на демокрацията в България е изчезнала.

Ако утре има избори и на власт се върне Бойко Борисов (и не, не ми обяснявайте, че това е невъзможно – напротив, точно това е възможното и единствено възможното на този етап; десните партии все още нямат шанс!), хората които са мълчали уплашено по негово време… пак ще замълчат.
Това е положението.
Не, не отправям нито укор, нито съдя такива хора, просто констатирам факта.

Аз не искам, уважаеми хора, да живеете в страх.
Не искам да се страхувате да протестирате срещу властта – дори тогава, когато властта ви натиска.

Но искам да сте наистина творци – да измисляте, да създавате, но и да бъдете малко по-скромни.

Ще завърша с една критика, която няма да се хареса на някои хора.
Цитираното по-горе от г-н Рашев мнение издава едно неуважение към нашите родители, към по-голямата част от народа – онези отрудени, изтормозени от мисли за насъщния хора, селяните и работниците.
Същите, които ИЗРАБОТВАТ парите си, вкл. и онези над десет хиляди лева, за които г-н Рашев пише: “Всеки месец внасям от името на фирмата и служителите си над десет хиляди лева. Какво ли ще стане, ако спра да ги плащам, докато не се изпълни единственото ни искане. (Не е нарушение на закона – просто се трупат лихви, които с удоволствие ще си платя. Но не на тях…)”

Не, уважаеми хора, това не са парите на г-н Рашев!
Те са парите, с които НИЕ, които ги изработваме, сме решили, че трябва да се плащат пенсиите на неговите и нашите родители, на майките и учителите, на лекарите и полицаите.
Ако вляза в неговия тон, какво ще стане, ако лекарят в “Пирогов” реши да спре да лекува, ако (не дай, Боже!) детето му падне и си счупи ръката и си ходи със счупена ръка? Или ако митничарят на летище “София” реши да му направи проблем за айфона, който не е декларирал на излизане? Или ако служителят от Гранична полиция реши да не му провери документите и изпусне полета си за Германия.

Знаем какво ще стане – г-н Рашев ще протестира, че не му се спазват правата. Но удобно ще забрави, че ние всички живеем в постоянен обществен договор.

ВСИЧКИ ние си плащаме данъците, социалните и здравните осигуровки. Всички НИЕ. А не само красивите, умните и богатите.

Това е положението, а на който не му харесва – да започне да работи, да създаде партия, структури и да се пробва на изборите. Меглена Кунева се пробва, даде ви всичко, което можеше, но не я харесахте. Иван Костов, Радан Кънев, Иван Н. Иванов – все читави хора – се пробваха, дадоха ви избор, но пак не го харесахте. Не харесахте и ГЕРБ, БСП и ДПС. И Атака (слава Богу!) също не ви хареса. Гласувайте за Зелените, за СДС, за който си поискате, но правилата на играта означават, че когато вашият избраник не е в Парламента, отстъпвате, влизате в опозиция, натискате управляващите да ви спазват правата.

Управляващите отстъпиха за Пеевски, уволниха и зам.-министъра на вътрешните работи. Ако има достатъчно протести, ще отстъпят и за члена на СЕМ, за който Нели Огнянова писа онзи ден.
Целта обаче не би трябвало да е да се протестира, целта би трябвало да е да имаме нормална държава, нормално общество. Да се намалят до минимум грешните или поръчковите назначения.
С елитарност, с неоправдано самочувствие, с поведение така, сякаш всеки е бей няма да се получи.

Временният успех на протестите ще премине, а държавата ни ще продължи да бъде без ясни правила.
От такава държава полза имат само хора като Борисов и Цветанов, както и тяхното акционерно дружество “ГЕРБ”. Нормалните политици също имат нужда от обществен договор. Те ръководят партии, а не ООД-та или АД-та.

А ние – гражданите – имаме ли нужда от нормална държава и искаме ли България да е такава?

_____

    Мнението на Митко:

    “Тази сутрин по БТВ. Гости са писателят Владимир Зарев
    и някакъв представител на протестиращите – не му запомних
    името, младо момче. Дават им думата за финални реплики.
    Владимир Зарев казва, че протестиращите трябва да формулират
    няколко много ясни искания и започва да ги изрежда: промяна
    в изборния закон и т.н., и т.н. Протестиращият едва го
    изчаква и казва:

    - Ние много добре знаем какво искаме. Искаме този, който
    е сгрешил, да бъде наказан и на негово място да дойде
    неговият пред … неговият конкурент.

    Щеше му се да каже “предшественик”. Т.е. Бойко Борисов,
    ако някой не е разбрал.

    Честно казано, аргументацията около този протест напълно се
    изхаби (и от двете страни) и аз нямам намерение да повтарям
    нищо от казаното в последните седмици. Само искам да обърна
    внимание на тези, които са по площадите от морални подбуди и
    които си мислят, че протестират например срещу цялата
    политическа класа, за повече морал и повече прозрачност.
    Искам да им обърна внимание, че техният “глас” в момента
    се брои като глас за Бойко Борисов. От всички – и от Борисов,
    и от противниците му. Техен е изборът какво да направят в тази ситуация.

    И докато моралната страна на протеста е разбираема и заслужава
    своето място под слънцето, то политическата (с връщането на
    предшественика) – не.”

Wednesday, May 29, 2013

Колко е лесно да се състави правителство

by @ 5:50. Filed under Bulgaria, politics, на български, общество

Днес ще се гласува (дали ще мине или не – ще разберем скоро) новото правителство на България. Всички знаем какво ще стане, ако не бъде прието – президентът ще връчи мандат на друга партия (сетете се на коя от двете – ДПС или Атака).

Но понеже забелязвам из Мрежата мнения за всеки от предложените министри, не мога да не се стърпя и аз да кажа нещо.

Според мен съставянето на кабинет, когато няма ясно изразено мнозинство в Парламента напомня донякъде ситуацията от 2001 г. – НДСВ нямаха самостоятелно нужните им гласове (а и помним как се раздробиха в следващите години), Костов се бе??е обидил на народа и изпадна в мрачно костово мълчание. ??зборът на НДСВ не бе??е особено голям. Точно така, както не е голям изборът на народните представители днес. Бойко е също обиден и нацупен, а освен това си променя мнението според това откъде духа вятърът или каква е формата на облаците над Вито??а. Атака знаят, че без тях не може да се случи каквото и да е – и ще се възползват всячески от тази си позиция.

Да се състави кабинет в такава обстановка не е толкова просто – нито да се състави, нито да се гласува. Нито един от депутатите на Бойко не смее да предприеме самостоятелно каквото и да е било – и можем само да предполагаме защо.

В този ред на мисли, ако някой може да:
- предложи вариант, в който кабинетът ще бъде избран без участието на Атака или ГЕРБ, нека го сподели;
- намери 20 човека, които да стават за министри, да са от А-отбора и срещу тях да не може да се намери дори една-единствена причина против – нека им публикува имената тук.

Забележете – не става дума да кажете:
“За министър на спорта предлагам известния спортист и спортен мениджър ??ван ??ванов, защото той еди-какво-си”, а да можете убедено и честно да заявите:
“За министър на спорта става ??ван ??ванов, той е съгласен и срещу него няма нито една злобна, подла или нечестна публикация в българската преса през последните 20 години.”

?? така – 20 пъти, за всяко министерско кресло.
А за новите, да можете да сте уверен, че няма да се намери нито един аргумент против.

Ако можете да направите това, вие сте готов/а/ за премиер и можете да се обадите в Парламента :)

А на Пламен Оре??арски пожелавам успех, ако бъде избран, но да знае, че ще му бъде много, много трудно и тежко. Защото никой няма да иска да му помага особено много.

?? накрая – ако сте се затъжили по Бойко, вижте кои хора той бе??е замислил да предложи за министри. Пускам ги, за да ви напомня, че за всеки от тях може да се намери нещо. Един Вучков бе четири години заместник на Цецерон, което ще рече, че е бил част от подслу??ването и следенето на ??нтернет комуникациите, нали така? А замерваният с яйца Доброслав Димитров, който изпусна нервите си в ефира? ?? т.н., и т.н.

Министър-председател – Бойко Борисов, Лиляна Павлова – заместник-министър председател и министър на МРРБ, Томислав Дончев – заместник-министър председател и министър по европейските фондове, Владислав Горанов – министър на финансите, Делян Добрев – на икономиката и туризма, Димитър Главчев – на енергетиката, ??вайло Московски – на транспорта, Доброслав Димитров – на електронното управление, Веселин Вучков – на МВР, Николай Младенов – на МВнР, Диана Ковачева – на правосъдието, Аню Ангелов – на отбраната, Тотю Младенов – на МТСП, Стефан Воденичаров – на образованието, Десислава Атанасова – на здравеопазването, ??велина Василева – на околната среда и водите, Вежди Ра??идов – на културата, Десислава Танева – на земеделието, Свилен Нейков – на спорта.

« Previous Entries

[powered by WordPress.]

Categories:

Archives:

April 2014
M T W T F S S
« Dec    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

General Links:

Internet Society - Bulgaria
Creative Commons - Bulgaria
Portal.bg | veni.com

I Read:

Joi Ito | Xeni Jardin | Larry Lessig | New York Times |

Photo albums:

Veni at Flickr

Other:

22 queries. 0.898 seconds